Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр.Варна,
20.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, тридесети състав, в открито публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИАНА СТОЯНОВА
при
секретаря А.Я., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 15332/2012 год. по описа на Районен съд гр.
Варна, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване от Е.В.Д. срещу „” ЕАД искове с
право основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ да бъде признато за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със заповед №202566/11.09.2012г. на изпълнителния
директор, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, да бъде
възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител звено
промишлеността, в Отдел Конструктивен”, в условие на евентуалност при
отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и иск с правно основание чл.224,
ал. 1 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 487.65лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 18 дни за
2012г., дължимо по силата на прекратен трудов договор между страните.
С определение №17341/07.12.2012г. е приет за
съвместно разглеждане на основание чл.211 от ГПК насрещен иск от „” ЕАД срещу Е.В.Д. с правно основание чл.221, ал.2
от КТ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 975.26лв., представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ответника за един
месец поради прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно
уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на исковата молба 06.12.2012г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са
били в трудови правоотношения по силата на трудов договор от 20.01.2006г., като
ищцата е изпълнявала длъжността „ръководител звено в промишлеността”. Със
заповед №202566/11.09.2012г. на изпълнителния директор ”” ЕАД е прекратен
трудовия договор на ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6, вр.чл.190, т.2 от КТ
с дисциплинарно уволнение, поради неявяване на ищцата на работа за периода
02.05.2012г. до 11.09.2012г. Излага се, че заповедта е незаконосъобразна, като
същата е вътрешно противоречива и моли да се отмени. Сочи се, че срокът за
налагане на наказанието е изтекъл на 07.07.2012г. Ищцата твърди, че към датата
на уволнението й се полагат 18 дни отпуск, като в случай, че съдът не уважи
исковете за отмяна на уволнението да присъди на ищцата дължимото обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от 487.65лв. По предявеният насрещен иск излага
становище за неоснователност на същия, като в случай, че съдът го уважи да
извърши съдебно прихващане със сумата за обезщетение за платен годишен отпуск.
В съдебно заседание ищцата Е.В.Д., чрез процесуалния
си представите адв. С., поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени. Моли за присъждането на разноски.
Ответната страна „” ЕАД в
срока по чл.131 от ГПК е подала отговор на исковата молба. Оспорва предявените
искове по основание и размер. Не се оспорва факта, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор от
20.01.2006г., като ищцата е изпълнявала длъжността „ръководител звено в
промишлеността”, при основно брутно трудово възнаграждение в размер на 857лв.
На 02.05.2012г. в деловодството на работодателя е постъпила молба от ищцата за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1,
т.1 от КТ. С писмо изх. №526/03.05.2012г. е изготвен отговор от работодателя, с
което не дава съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,
което писмо е изпратено до ищцата по пощата. Писмото било върнато в цялост с
отбелязване, като непотърсено от получателя. Била изготвена докладна записка,
съгласно която, на 02.05.2012г., 03.05.2012г., 04.05.2012г. ищцата не се е
явила на работа, без да изложила основателни причини и без да е бил в отпуск.
Били поискани обяснения на ищцата, която заявила, че се наложило да напусне
страната незабавно, поради семейни причини. Поради неявяването на работа в
продължение на три последователни дни на ищцата било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”. Твърди се, че при прекратяване на трудовото
правоотношение са спазени всички изисквания на КТ, като са искани и обяснения
на ищцата. Наказанието е наложено в законния от 1 година срок от извършване на
нарушението. Предвид неоснователност на иска за отмяна на уволнението е
неоснователен и искът за възстановяване
на работа. На следващо място се оспорва, че ищцата й се полагат 18 дни отпуск,
тъй като същата е отсъствала от работа й се полагат само 7 дни платен годишен
отпуск за 2012г. Ищцата е ползвала 3 дни платен годишен отпуск, а останалите 4
дни са й заплатени като обезщетение в размер на 205.32лв. по банков път. По
насрещният иск се излага, че след като ищцата е уволнена дисциплинарно
работодателят има право на обезщетение по чл.221 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за един месец.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
преставител оспорва предявените искове, поддържа насрещният такъв. Моли съдът
да постанови решение, с което да отхвърли претенциите на ищцата, моли за
присъждането на разноски.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е заемала длъжността „ръководител звено в
промишлеността” в отдел “Конструктивен”
по силата на трудов договор №029684/20.01.2006г., изменен с допълнително
споразумение №214133/ 26.10.2011г., при нормирано работно време – пълен работен
ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 857 лева и
допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 13.20% от
основното възнаграждение.
С молба вх. №690/02.05.2012г. ищцата е отправила до
работодателя предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие. Видно от резолюцията върху молбата и писмо изх. № 526/03.05.2012г.
работодателят е отказал прекратяването на трудовия договор да се извърши по
взаимно съгласие.
С докладна записка вх. №720/07.05.2012г. от Н. А.,
заемащ длъжността ръководител отдел “Конструктивен”, работодателят е уведомен,
че ищцата не се е явила на работа на 02.05.2012г., 03.05.2012г. и 04.05.2012г.
С писмо №590/11.05.212г. работодателят е дал
възможност на ищцата в тридневен срок да представи писмени обяснения за
неявяването си на работа, считано от 02.05.2012г., както и да представи
доказателства за твърдяните от нея факти. Писмото е изпращано двукратно по
пощата с обратна разписка, но е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не
е потърсена от получателя, като положените пощенски клейма са от дати както
следва: 12.05.2012г. и 05.07.2012г. Писмото е връчено лично на ищцата на
04.09.2012г., което е удостоверено в представената по делото разписка.
В депозираните обяснения, обективирани в писмо вх.
1417/ 10.09.2012г., като причина за неявяването й на работа ищцата сочи, че й
се е наложило да напусне незабавно страната по семейни причини.
Със Заповед №202566/11.09.2012г. трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено, считано от същата дата, на основание
чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ поради неизпълнение на
задълженията по чл.8, ал.1, чл.126, т.9 и чл.126, т.1 от КТ. Разпоредено е на
служителя да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 дни
остатък за 2012г. Заповедта е връчена на ищцата на 12.09.2012г.
На ищцата е заплатено обезщетение по чл.224 от КТ за
4 работни дни в размер на 184.79 лева, видно от представения по делото фиш от
м.09.2012г.
Видно от представените по делото заповеди на
работодателя, по искане на ищцата й е разрешено ползването на три дни платен
годишен отпуск за 2012г. – на 27.01.2012г., 08.02.2012г. и 21.04.2012г.
От заключението по допуснатата ССЕ се установява, че
брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец преди
уволнението е в размер на 975.26 лева. Съобразно внесените при разпита на
вещото лице уточнения в с.з., размерът на неползвания платен годишен отпуск за
2012г. за периода 01.01.2012г. – 11.09.2012г. при 20 дни полагаем отпуск е 17
дни, а при 25 дни полагаем отпуск е 18 дни. Като се изключат трите дни разрешен
годишен отпуск /27.01.2012г., 08.02.2012г. и 21.04.2012г./, трите дни, в които
ищцата е отсъствала от работа /02.05.2012г., 03.05.2012г. и 04.05.2012г./, както
и четирите дни, за които е заплатено обезщетение след уволнението, в първия
вариант неползваният платен годишен отпуск е в размер на 7 дни, а във втория –
8 дни. При дневна ставка в размер на 51.33 лева, размерът на дължимото
обезщетение е 359.40 лева за 7 дни, респективно 410.70 лева – при 8 дни
неползван платен годишен отпуск.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
В производството по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи
тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за извършеното
едностранно извънсъдебно прекратяване на трудовото правоотношение. За да е налице законно уволнение, поради налагане на
дисциплинарно наказание, е необходимо наличието на следните определени в закона
предпоставки: да е било налице валидно трудово правоотношение; да са поискани
обяснения на работника или служителя; да е установен по безспорен начин фактът
на извършване на нарушението; наложеното наказание да съответства на
извършеното нарушение, както и наказанието да е
наложено в двумесечен срок от откриване на нарушението.
Принципът на закона е
адекватност на дисциплинарното наказание спрямо дисциплинарното нарушение и
това включва изискването за своевременно налагане на санкцията. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съотношението между двата срока е следното: дисциплинарно наказание не
може да се наложи, ако е изтекъл двумесечният срок от откриването на
нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършването му, а
пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната отговорност на
работника или служителя, макар и двумесечният срок още да не е изтекъл. Следователно, ако е изтекъл двумесечният срок, не може да
се приложи едногодишният. Ако преклузията е настъпила преди изтичане на
едногодишния срок от извършване на деянието, наличието на предходно или
следващо нарушение не удължава срока по чл. 194 от КТ
до пределния, нито заличава преклузивния ефект на двумесечния срок.
"Откриване
на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на
нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци -
субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които
го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от
откриването на нарушението, работодателят следва да извърши съответните
необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази
връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да
наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи
заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. Крайният срок,
в който следва да се връчи заповедта, е именно изтичането на предвидения
двумесечен срок, по арг. от чл. 195, ал. 3 КТ,
според който моментът на налагане на дисциплинарното наказание е връчването на
заповедта за уволнение. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание, ако не е
упражнено, се преклудира.
В разглеждания случай
фактът на дисциплинарното нарушение е доведен до знанието на работодателя с
докладна записка от 07.05.2012г. Този момент следва да се приеме за началния
момент на откриване на нарушението, от който е започнал да тече преклузивният
срок за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като субектът на дисциплинарна
власт е узнал установените нарушения с всичките им съществени признаци. Срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се
брои в месеци, поради което изтича на 07.07.2012 г. Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя на 12.09.2012г.
(откогато то се смята наложено), т. е. след изтичането на предвидения в закона
двумесечен срок.
В рамките
на периода 07.05.2012г. – 07.07.2012г., работодателят е следвало да извърши процедурата по проверка, снемане на обяснения,
вземане на решение и налагането на съответното дисциплинарно наказание, както и
да приключи процедурата с връчването на заповедта за налагане на наказанието.
Вместо това в рамките на този период работодателят единствено е изпратил по
пощата на ищцата искане за представяне на писмени обяснения – на 12.05.2012г. и
05.07.2012г. /вж.клеймото/, като в значителен отрязък от време не е предприемал
никакви действия в тази насока.
От
доказателствата по делото не се установява срокът да е спирал да тече на някое
от посочените в чл. 194, ал. 3 КТ
основания – липсват данни за посочения
период, ищцата да е ползвала законоустановен отпуск или да е участвала в
стачка. Предпоставките за спиране течението на срока са лимитативно предвидени
в закона, като императивният характер на разпоредбата не позволява
разширителното й тълкуване. Продължаването на срока е недопустимо по каквито и да
било други причини, били те и обективни. В този смисъл неоткриването на ищцата
на личния й адрес, не представлява основание за дерогиране на изискването за
своевременно налагане на дисциплинарното наказание. При отсъствие на служителя от адреса работодателят е
можел да изпълни задължението си по чл.193, ал.1 от КТ чрез връчването на
нотариална покана по реда на чл.47 от ГПК, като по този начин осигури
осъществяването на този съществен елемент от дисциплинарната процедура. При
липса на съдействие от страна на работника/служителя за получаване на
кореспонденцията, работодателят е длъжен да се възползва от предвидените в
процесуалния закон способи за фингирано връчване на книжа. Избраният от
ответника способ за връчване на поканата – чрез пощенската служба, не е в
състояние да удостовери получаването или неполучаването така, че да настъпят
желаните правни последици. За да бъде законосъобразно уволнението, е достатъчно
работодателят да поиска обяснения, независимо от това дали служителят се е
възползвал от предоставената му възможност. В тази връзка работодателят е
следвало да положи дължимата грижа и да изиска своевременно от работника
писмени обяснения, като осигури нотариално удостоверяване на невъзможността за
връчване на поканата. По този начин ответникът би разполагал с възможността да
упражни дисциплинарната си власт, независимо от това дали работникът е
депозирал писмени обяснения в предоставения му срок. Като не се е възползвал от
тази възможност и е пропуснал законоустановения срок за налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят е допуснал правото му да ангажира дисциплинарната
отговорност на ищцата да се преклудира.
По тази причина само
на това основание, уволнението следва да бъде
признато за незаконно и отменено, без да е необходимо спорът да се разглежда по
същество. Налагането на дисциплинарното уволнение след изтичането на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, т. е. след като вече е било преклудирано правото на работодателя
за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно, за да обуслови извод за
незаконосъобразност на уволнението и за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ, без да е необходимо да се изследва по същество дали ищцата
е извършила дисциплинарното нарушение, за което е наказана.
С оглед
акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че
атакуваното уволнение е незаконно, а трудовото правоотношение между страните е
за неопределено време, основателна се
явява и претенцията на ищеца, заявена по реда на чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител звено в
промишлеността” в отдел “Конструктивен”.
Уважаването на главния иск за отмяна на
уволнението представлява отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на
предявените в условията на евентуалност първоначален иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ. В случая разглеждането и на този иск е обусловено от
отхвърлянето на главната претенция по чл.344, т.1 от КТ, тъй като
съществуването на претендираните с тях обезщетения се предпоставя от наличието
на законосъобразно дисциплинарно уволнение. Поради несбъдване на
вътрешнопроцесуалното условие съдът не дължи произнасяне по предявените в
условията на евентуално обективно съединяване първоначален иск.
По насрещният иск на ответникът, съдът
намира, че същият е неоснователен. Работодателят има право на такова
обезщетение само при наличие на законно уволнение, каквото в случая, съдът
прие, че не е налице, с оглед на което, същият следва да се отхвърли като
неоснователен.
При това развитие на спора ответникът следва да бъде
осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата в
бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС държавна такса върху уважените
искове в размер на 100 лева /по 50 лева за исковете с правно основание чл.344,
т.1 и 2 от КТ/, както и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице в размер на 70.00 лв.
Разноски не се
присъждат в полза на ищцовата страна с оглед липсата на направено искане и на
представени доказателства за сторени такива в настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Е.В.Д. ***, с ЕГН:**********, извършено със заповед № 202566 от
11.09.2012г. на работодателя „”ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл.326, ал.1 от КТ, считано от 11.09.2012г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.В.Д.
***, с ЕГН:********** на заеманата преди
уволнението длъжност „ръководител звено в промишлеността” в отдел
“Конструктивен” в “”ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с
месторабота ***, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “”ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу Е.В.Д. ***, с ЕГН:********** насрещен иск с правно
основание чл.221, ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
975.26лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на ответника за един месец поради прекратяване на трудовото
правоотношение с дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на подаване на исковата молба 06.12.2012г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА “”ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на
държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 170 лв. /сто и седемдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважените искове и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.
Решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА
СТОЯНОВА/