№ 9331
гр. С, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110145005 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от „ТЕЦ С“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А, насочена срещу Х. Х. К., ЕГН ********** и В.
Н. К., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.О К бл...., за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца по ½ от следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33076/2022 г. по описа на
СРС, а именно сумата от 932.91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, отчитан с абонетен №
..., ведно със законна лихва от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 148.63 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 54.55 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 10.94 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че
чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
1
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв, с който изразяват
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Според ответниците предявените искове са допустими, но неоснователни. По
същество оспорват наличието на облигационна връзка между страните с предмет доставка
на топлинна ернергия в процесния имот. В тази насока се развиват съображения, че самият
ищец е приел само единия ответник за потребител на топлинна енергия, тъй като фактурите,
отчетите и съобщенията се претендират единствено от него.
Ответниците се позовават и на чл.62 от ЗЗП, като сочат, чеследва да се установи по
делото дали те или етажната собственост е поръчвала топлинна енергия.
С отговора се оспорват и исковете за лихви, като се отбелязва, че по делото липсват
доказателства дали и кога са публикувани задълженията на ответниците на интернет
страницата на ищеца, за да станат същите изискуеми.
Претенциите за дялово разпределение също се оспорват като недоказани.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяване по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответниците направените от тях разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответниците и третото лице помагач не се явяват и не
изпращат представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 33076/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу всеки от ответниците е била издадена заповед за изпълнение за следните суми:
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. в размер на 466.46 лв., ведно със законна лихва за периода от 20.06.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г. в
размер на 74.32 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в размер на 27.28 лв., ведно със законна лихва за периода от
20.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
08.06.2022 г. в размер на 5.47 лв.
С възражения от 11.07.2022 г. длъжниците са оспорили вземанията с мотив, че
липсва облигационно правоотношение с ищеца, както и поради погасяване по давност.
Видно от Заповед №.../06.03.1991 г. на началника на КЕ и ГЖЧ-МНО и сключеният
2
въз основа на нея договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния
фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, на 04.06.1991 г. ответниците са закупили
процесния ап.9, находящ се в гр.С, ж.к.О К бл.....
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТЕЦ С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 25.02.2001 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Т С”
ЕООД. Договор с последното е сключен на 27.07.2001 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор №
../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период не е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение поради липсата на
предоставен достъп до имота.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Установено е намаляване на задълженията чрез
извършено прихващане с подлежащи за възстановяване суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С”
ЕООД, което е направило реален отчет единствено на уредите за дялово разпределение с
дистанционен отчет, поради липсата на осигурен достъп.
Посочено е, че в имота има две отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители, но не се ползва топлоенергия за отопление, тъй като при дистанционния
отчет са снети нулеви показания. С оглед на това не е разпределяна топлоенергия по това
перо.
По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия
период процесният имот е свързан със сградната инсталация за БГВ, но такъв разход е
начисляван по норматив поради неосигурен достъп. При изсчисленията е съобразена
разпоредбата на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно разпределяни са по
140 л. вода на денонощие при един ползвател.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
3
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1170.56 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетите като писмени даказателства Заповед
№.../06.03.1991 г. на началника на КЕ и ГЖЧ-МНО и сключеният въз основа на нея договор
за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата
за държавните имоти, на 04.06.1991 г. ответниците са закупили процесния ап.9, находящ се в
гр.С, ж.к.О К бл..... С оглед на това съдът намира, че Х. К. и В. К. притежават пасивна
материална легитимация по иска по смисъла на чл.153 от ЗЕ – като собственици на
топлоснабден имот, с което възниква облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия по силата на закона. В случая за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно,
че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед
установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това
правоотношение по силата на закона. В случая не се представиха доказателства /подадена
молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на
облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и
потребител, различен от ответника. Доколкото в документа за собственост не се посочени
квотите в собствеността на двамата купувачи, то на основание чл.30, ал.2 от ЗС следва да се
приеме, че те са равни.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
4
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за имота на ответниците е доставена топлинна енергия на стойност 1170.56 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу разпределената им
топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала
грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Ответниците Х. и В. К., като потребители на топлинна енергия в имот, находящ се в
сграда – етажна собственост, макар и да не е използвал енергия за отопление и БГВ, на
основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, остават клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Освен това за конкретно
начисленото потребление на БГВ следва да се посочи, че същото е определено по
нормативен път доколкото ответниците не са изпълнили задължението си да осигурят
достъп за отчет на уредите за дялово разпределение.
Освен това, следва да се отбележи, че в решение по съединени дела С-708/17, С-
725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376, във връзка с отправено преюдициално
запитване към съда на Европейския съюз, се приема, че доставката на отопление в сграда -
етажна собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици
в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на
акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от общото
събрание на собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от
Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението
и не го използват в своя апартамент.
Ето защо съдът приема, че при неизпълнение на задълженията на ответниците да
осигурят достъп за отчет, те освен топлоенергия за сградна инсталация, следва да заплати и
такава, определена за отопление и за БГВ по нормативен път, съобразно заключението на
вещото лице по СТЕ.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
5
на тях.
Именно с оглед на заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на
стойност 1170.56 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ.
От страна на ответника обаче е направено възражение на погасяване на вземането
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за неоснователно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. С
разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от
който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. По
делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР,
в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към 20.06.2022 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е прекъсната давността,
погасени по давност се явяват задълженията за времето до м.април 2019 г. вкл. /с падеж на
плащане 14.06.2019 г./, които обаче не са включени в исковия период.
По така изложените съображения съдът намира, че искът за главница е основателен
в пълния предявен размер от 932.91 лв., доколкото установеният от вещото лице такъв е в
по-висок такъв, а именно 1170.56 лв. Съобразно квотите в собствеността на процесния
имот, задължението на всеки от ответниците възлиза на 466.45 лв.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2020 г. – 08.06.2022 г. в размер на 148.63 лв., доколкото установеният от
вещото лице по ССчЕ е по-висок, а именно 148.64 лв. От тази сума възниква задължение за
всеки от ответниците от по 74.31 лв.
С оглед на това искът за мораторна лихва същи следва да се уважи изцяло.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
6
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето
производство – 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
54.55 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 10.94 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото дружество
не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ /съобразно
заявеното и от пълномощника на ищеца в о.с.з., е за исковото производство претендира
минимален размер на юрисконсултското възнаграждение/. Освен това е заплатил държавна
такса общо от 400.00 лв.и за депозит за експертизи 550.00 лв.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
следва да му се присъдят 1037.18 лв., като отговорността за тях бъде разпределена поравно
между двамата ответника, т.е. всеки от тях да заплати по 518.59 лв.
От страна на ответниците няма данни за направени разноски по делото, но
пълномощникът им претендира възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА.
Имайки предвид цената на исковете и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимия хонорар на адв.Н. К. за
процесуалното представителство и защита на всеки от ответниците следва в исковото
производство е в размер на по 400.00 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете, от тази
сума следва да се присъдят на адв.К. общо 45.70 лв. /по 22.85 лв. за всеки ответник/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Х. К., ЕГН ********** и В. Н.
К., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.О К бл...., че всеки един от тях дължи на „Т
– С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от
А А и И Е, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33076/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно сума от по 466.45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно
със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК - 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сума от по 74.31 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
08.06.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на Х. Х. К., ЕГН ********** и В. Н. К., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.О К
бл...., че всеки един от тях дължи на ищеца по ½ от следните суми за дялово разпределение
на имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 33076/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: главница
от 54.55 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 10.94 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците Х. Х. К., ЕГН ********** и В. Н. К., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.О К бл...., да заплати на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сума в
размер на по 518.59 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и
по ч.гр.д.№ 33076/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.Н. К., с личен номер
**********, с адрес гр.С, ул.“Три уши“ № 1, ет.1, офис 2, сумата от 45.70 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на
ответниците Х. Х. К., ЕГН ********** и В. Н. К., ЕГН **********, /по 22.85 лв. за всеки
един от ответниците/ по настоящето гр.д.№ 45005/2022 г. по описа на СРС, 128 състав,
съобразно изхода на делото.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 33076/2022 г. по описа на СРС.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9