№ 3415
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д. Частно наказателно дело №
20241110210773 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба с вх. № 2371/22.07.2024 г. по описа на
СРП от Г. А. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Монтана, бул. „Трети март“ № 1,
вх. „Б“, ет. 2, ап. 22, живущ в гр. София, ж.к. „Студентски град“, бл. 34, вх. „Б“, ет. 2, стая 2Б,
чрез адв. Х. Б. от САК, срещу Постановление от 25.05.2024 г. на прокурор при СРП, с което е
прекратено наказателното производство по ДП 92/2023 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр.
№ 2371/2023 г. по описа на СРП.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения
седемдневен срок и изхожда от лице, което е активно легитимирано да обжалва съответния
прокурорски акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – със
съставянето на протокола за първото действие по разследването, а именно –претърсване и
изземване за престъпление по чл. 155а, ал. 2 от НК.
С постановление от 16.01.2023 г. Г. А. И. е привлечен в качеството на обвиняем за
това, че: „в периода от 20.12.2022 г. до 15.01.2023 г. в гр. София, чрез информационна
технология – интернет сайт за запознанства „Elmaz.com“ и интернет приложението „Viber“
/„Вайбър“/, използвайки потребителско име „George“, събирал информация за лице,
ненавършило 18-годишна възраст, а именно М. Й. Хаджиханева, родена на 29.11.2006 г.,
мислейки си, че комуникира с тринадесет годишната Никол Маркова, за да установи контакт
с нея с цел извършване на блудствени действия и съвкупление – престъпление по чл. 155а,
ал. 1 от НК.
С постановление от 25.05.2024 г.н а прокурор при СРП, производството е прекратено
с аргумент, че не може да бъде направен категоричен извод, че с действията си обвиняемият
Г. И. е осъществил състава на престъплението по чл. 155а от НК, нито който и да е друг
1
състав от Особената част на НК.
Прокурорът е посочил, че липсват основни обективни елементи от фактическия
състава на престъплението, за което е водено производството, доколкото обвиняемият е
комуникирал чрез информационни/съобщителни технологии с пълнолетно лице, което към
този момент е било навършило 18-годишна възраст.
Срещу посочения прокурорски акт е постъпила и жалбата, по която е образувано
настоящето производство.
В същата се излагат аргументи за необоснованост на акта , доколкото в случая ,
според защитата деянието не съставлява престъпление изобщо, а не само такова по чл. 155а
от НК. Твърди се, че прокурорът е пропуснал да съобрази данните за субективна
несъставомерност на деянието, изложени са съображения за извършена провокация към
престъпление, а обвинението е определено като объркващо и недоказано. По тези
съображения се иска изменение на постановлението на СРП в частта относно основанието за
прекратяване.
В обхвата на съдебния контрол по чл. 243, ал. 4 от НПК върху прекратителното
постановление съдът е длъжен да провери атакувания акт досежно неговата обоснованост и
законосъобразност. Проверката за обоснованост обхваща съответствието на приетите от
прокурора фактически положения с наличните по делото доказателства, а тази за
законосъобразност - наличието на съответствие на възприетите правни изводи с материалния
и процесуалния закон. При така очертаните предели на правомощията на
първоинстанционния съд, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав
намери искането на жалбоподателя за изменение на прокурорското постановление за
неоснователно.
При осъществяване на контролните си функции над прокурорския акт, съдът обсъди
изложеното в него, съотнесено към събраните по делото доказателства, и намери, че в хода
на досъдебното производство е проведено пълноценно и всестранно разследване на
относимите обстоятелства, като са използвани всички приложими и необходими
процесуални способи и са събрани всички относими доказателства, в резултат на което,
правилно е формиран извод, че не е извършено престъпление от общ характер.
Представителят на държавното обвинение е проследил достатъчно подробно в
хронологичен порядък фактологията на инкриминираната спрямо обвиняемия И. престъпна
деятелност. За да достигне до съответните изводи по правото прокурорът е предприел
задълбочен, прецизен и изчерпателен анализ на събраната в хода на досъдебното
производство доказателствена съвкупност, като е изследвал наличните между кориците на
делото доказателствени източници както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка, което му
е позволило да идентифицира и неутрализира установените противоречия между тях.
По тези си съображения настоящият състав на съда споделя възприетите в
атакувания акт фактически положения и не намира за нужно да ги повтаря.
В хода ДП № 92/2023 г. по описа на СДВР са събрани всички относими гласни ,
2
писмени и веществени доказателства, като липсват пропуски в доказателствената
съвкупност или с други думи е постигната изискуемата пълнота, всестранност и
обективност на проведеното разследване.
При изграждането на правните си изводи, обуславящи прекратяването на
наказателното производство, представителят на Софийска районна прокуратура е възприел
описаната фактическа обстановка, която кореспондира изцяло със събраните гласни,
писмени и веществени доказателства. След като подробно е описал установените факти,
прокурорът е изложил аргументи, от които е извел извод, че поведението на обвиняемия И.
не може да бъде субсумирано под който и да е фактически състав на престъпление от
Особената част на НК. Съдът намира заключението на държавното обвинение за липса на
извършено престъпление за правилно, законосъобразно и обосновано в контекста на
съответствието си със събраната доказателствена маса.
В обжалваното постановление прокурорът е изложил подробно кои факти приема за
установени и въз основа на кои доказателства, като изводите му както по фактите, така и по
правото, са в съответствие с материалния и процесуалния закон. Безспорен по делото е
фактът на осъществена комуникацията, инициирана от Г. А. И., която в първоначалния си
стадий към 19.12.2022 г. тя е протичала в сайта за запознанства „Elmaz.com“, а впоследствие
по съображения за сигурност и улеснение е пренесена в мобилното приложение „Viber“.
Преценката на събраните материали е навела прокурора от СРП до обоснования и валиден
извод, че кореспонденцията си обвиняемият е водил не с непълнолетната М. Х., а с друго,
навършило пълнолетие лице, а именно – свид. Лилия Желязкова. Това се установява чрез
съпоставителен анализ на приобщените гласни доказателствени средства, които способстват
за разкриването на конкретните функции, с които всеки от групата „ловци на педофили“ е
бил натоварен по повод процесния случай с обв. И.. Съдебният състав се солидаризира с
позицията на прокурора за дискредитиране показанията на свидетелите Х., Симеонов и
Желязкова в определени техни части, в които се разкриват значителни противоречия и
неясноти и се наблюдават фрапантни смислови несъответствия, които обуславят негодност
на формулираната предварителна обвинителна теза. Дисхармонията в представените пред
разследващите органи версии е толкова забележителна, че не позволява личността на свид.
Х. въобще да се асоциира с осъществената в интернет пространството комуникация с
обвиняемия И.. Както става ясно от показанията на разпитаните свидетели, М. Х.
доброволно е взела участие в подетата инициатива „Ловци на педофили“, като определената
роля е била на „примамка“, като се е изразявала в това да участва физически в
разобличаването на предполагаемия „педофил“, като присъства на уговорена с него среща и
отвлече вниманието му до момента на появата на останалите членове на групата, които да го
задържат, да сигнализират на органите на реда и да предизвикат разкаянието му до тяхното
пристигане. До идентични фактически изводи се стига при анализа на свидетелските
показания, снети от св. Лилия Желязкова, която показва перфектно познание на цялата
проведена комуникация, представя копия от нея за целите на разследването, и с висока
степен на обстоятелственост описва хронологията на целокупната дейност на групата. Нещо
3
повече, самата Желязкова нееднократно признава, че лично е направила регистрацията в
сайта за запознанства, че е водила комуникацията там с подбраната жертва, но също и че
контактът им е продължил в чата на мобилното приложение „Вайбър“ до самото провеждане
на физическата среща, като св. Х. само е била запозната със съдържанието на
кореспонденцията с цел улеснение и за осигуряване на достоверност на предстоящата среща
с нейно участие. Впечатление прави още и непоследователността в показанията на самата
Х., която е била разпитвана в три поредни дни след процесните събития, но заявените от нея
сведения се разминават съществено в смислов порядък. По тези си съображения съдът
намира съображенията на прокурора по фактите, развити в неговото постановление за
прекратяване, за валидни, обективни и кореспондиращи на наличната доказателствена
съвкупност.
При правилно установена фактическа обстановка, формирана вследствие на
проведеното обективно и всестранно разследване, след изчерпване на процесуалните
способи за събиране на доказателствена информация, съдът намира за правилен решаващият
извод на прокурора, че в случая не е осъществен съставът на престъплението по чл. 155а от
НК, нито който и да е друг фактически състав на престъпление, което да обоснове
продължаването на разследването по досъдебното производство. Това си съждение
държавният обвинител е обосновал с отсъствието на основен обективен елемент, касаещ
осъществяването на комуникация чрез информационна или съобщителна технология с лице,
ненавършило 18-годишна възраст.
В двете разпоредби на чл. 155а от НК са регламентирани два състава на
престъпления, накърняващи обществените отношения, свързани с гарантирането на половия
морал и осигуряването на сексуална неприкосновеност на лица, които все още не са
достигнали необходимата за полово общуване психо-физична зрялост. Разпоредбата на ал. 1
регламентира престъпното предоставяне или събиране на информация за лице с цел
въвличането му в развратни действия, за което обвиняемият И. е привлечен в това си
процесуално качество с постановление на СРП от 16.01.2023 г. Нормата на ал. 2 пък
предвижда ангажиране наказателната отговорност на лице, което чрез информационна или
съобщителна технология или по друг начин установи контакт с лице, ненавършило 14-
годишна възраст, с цел извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение,
за създаване на порнографски материал или за участие в порнографско представление.
Въпреки известните различия в изпълнителните деяния и останалите обективни елементи, и
двата състава предполагат взаимодействие с непълнолетно, респективно – малолетно лице,
каквото в случая очевидно не е налице. Това е така, тъй като събирането на информация за
представящото се за 13-годишната „Никол Маркова“, съответно – осъществяването на
комуникация с нея, практически са реализирани с участието на свидетелката Лилия
Желязкова, която действително е станала повод за инициирането на кореспонденцията със
създаването на профил в сайт за запознанства, а впоследствие самата тя се е представила за
малолетна, въпреки че към този момент е била на възраст от 30 години. Последното
обуславя заключението, че разглежданото деяние не съставлява престъпление, доколкото
4
отсъства обективен елемент от фактическия състав на двата алтернативни състава по чл.
155а, ал. 1 и ал. 2 от НК, свързан с възрастта на лицето, с което се осъществяван
комуникация, съответно – за което се събира информация. Нещо повече - фактическите
рамки, в които е очертано обвинението, не дават основание и не могат да послужат за
юридическо формулиране на конкретен състав на престъпление, включително не само на
престъплението, по обвинението за което е осъществено привличането на обвиняемия или е
образувано наказателното производство, а изобщо на престъпен фактически състав,
инкриминиран в НК (в който смисъл практиката приема, че деянието не съставлява
престъпление - така Определение № 266 на САС по в. ч. н. д. № 853/2015 г.).
При това положение съдът намира за ненужно да обсъжда релевираните в жалбата
възражения за субективна съставомерност на разглежданото деяние, но все пак за пълнота
следва да се изтъкне, че подобно виждане не може да бъде споделено. От субективна страна
престъпленията по чл. 155а от НК се осъществяват при форма на вина „пряк умисъл“, като е
характерна и специална цел, свързана с извършването на блудствено действие, съвкупление,
полово сношение, проституция, създаване на порнографски материал или участие в
порнографско представление. За целта в съзнанието на дееца следва да съществува знание
относно възрастта на пострадалото лице, по-конкретно, че същото е непълнолетно (ал. 1)
или малолетно (ал. 2). Наличието на такава представа в настоящия случай е безспорно
установено, тъй като дори и в информацията от профила на „Никол Маркова“ в сайта за
запознанства да е отбелязано, че същата е на 19 години (вж. л. 107 от том II на ДП), в хода
на комуникацията си със обвиняемия И. свидетелката Желязкова многократно е изтъквала,
че е малолетна, към което обстоятелство обвиняемият е проявил безразличие.
Наведените в жалбата твърдения за наличие на провокация към извършване на
престъпление съдебният състав също счита за несъстоятелни. Не може да се приеме, че
обвиняемият е бил провокиран в начинанието си да се регистрира и свърже с непознати за
него лица от женски пол в съответния сайт за запознанства, нито пък че същият е бил
подтикнат към организиране на среща на живо с лицето, с което е водел онлайн
комуникация в електронното пространство. За дефинирането на израза „провокация към
престъпление“ настоящият съдебен състав се позова на решението на Европейски съд по
правата на човека от 05.02.2008 г. по делото Ramanauskas v. Lithuania, образувано по жалба
№ 74420/01, от което извлече основните признаци на това явление, а именно – прилагане на
такова въздействие върху субекта, което го склонява да извърши престъпление, което иначе
той не би извършил, за да стане възможно събирането на доказателства за осъществяването
му и да се започне наказателно преследване. В контекста на така заложените признаци
следва да се отбележи, че обвиняемият е поел инициативата по осъществяване на връзка с
недействителния профил с име „Никол Маркова“, като на 19.12.2022 г. е изпратил до него
текстово съобщение, с което е поставил началото на последвалия диалог. Отчитайки още и
последвалата активност на обвиняемия, съдът намери, че той с нищо не е бил предизвикан
към подобно поведение, тъй като по собствен подбуда е търсил контакт с лица от женски
пол (видно от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза – множество
5
такива). По отношение на организацията на физическата среща със свид. Х. също е
необосновано да се смята, че се касае за начинание на трето лице, доколкото – както и
прокурорът правилно е приел, самият И. е настоял за среща с „Никол Маркова“. Горното
мотивира съда да приеме, че в случая не се касае за провокация към извършване на
престъпление, доколкото от цялостното поведение на обвиняемия се установи неговата
склонност към проявява на активност по установяване на контакт с малолетни лица, и без
създаването на условия от страна на т. нар. „ловци на педофили“.
С жалбата си обвиняемият Г. И. е предявил искане за изменение на прекратителното
постановление в частта за неговото основание. След задълбочен прочит на прокурорския акт
в неговата правна част обаче съдът не установи да са налице твърдените от жалбоподателя
неясноти досежно възприетото прекратително основание. В мотивите към акта си
представителят на СРП е изложил логични и вътрешно непротиворечиви разсъждения,
позволяващи еднозначно да се извлече формираното от него вътрешно убеждение по
отношение на необходимостта от прекратяване на производството. В подкрепа на това са
доводите за извършено от обвиняемия деяние, което обаче изрично е посочено, че не
съответства на който и да е състав на престъпление от Особената част на Наказателния
кодекс. В акта фигурира още и цифровото изражение на правната норма, послужила като
основание за прекратяването, а именно – чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК. Втората алтернатива на цитираната норма, която прокурорът е приложил, касае
хипотеза, при която е налице деяние, но същото не съставлява престъпление. Касае се за
реабилитиращо прекратително основание, при което е налице съзнателна човешка дейност,
при която обаче липсват някои от признаците от обективна или субективна страна на
престъплението. Именно такъв е настоящият случай, спрямо който прокурорът е формирал
логически издържания си извод, че деяние има, но то е несъставомерно от обективна страна
по изложените вече съображения. Ясно и категорично държавният обвинител е приел в
постановлението си, че „настоящото наказателно производство следва да бъде
прекратено, тъй като в случая липсват основни елементи от състава на престъплението
по чл. 155а от НК“, но и че „не са налице доказателства за осъществен друг състав на
престъпление“. При това положение съдът намира, че волята на наблюдаващия прокурор е
била недвусмислено изразена в мотивната част на постановлението. С изписването на
правната квалификация на разследваното деяние в диспозитива на акта не се цели
прекратяване на производството само и единствено в частта за съответното престъпление, а
се индикира за какво престъпление е водено производството и кое лице е привлечено в
качеството на обвиняем. В случая не се касае и за противоречие между мотивната и
диспозитивната част на постановлението, тъй като същите, разгледани в своето единство,
изграждат една безпротиворечива цялост, съответстваща на процесуалните изисквания на
чл. 199, ал. 2 от НПК. Подходът на представителя на СРП в случая е адекватен и правилен,
тъй като при наличието на повдигнато конкретно обвинение срещу дадено лице, в
диспозитива на постановлението следва да бъде отразено и конкретизирано, че
прекратяването се отнася и до съответното престъпление, независимо от това за какво
престъпление първоначално е било образувано наказателното производство (в този смисъл
6
Определение № 135 от 25.05.2016 г. на САС по в. ч. н. д. № 517/2016 г.).
Само за прецизност следва да бъде внесено следното уточнение досежно
прекратителното основание на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК: Предпоставките за
наличието на регламентираната хипотеза предполагат не само да не е извършено
престъплението, за което е повдигнато обвинение или е образувано досъдебното
производство, но и разглежданото деяние изобщо да не покрива фактическия състав на
който и да е друг състав на престъпление от НК. Наличната по делото доказателствена
съвкупност не е годна да обоснове извод за извършване на друго престъпление извън тези
по чл. 155а от НК, а и прерогативите по образуване и водене на досъдебни производства по
делата от общ характер попадат изцяло в компетентността на Прокуратурата, поради което и
съдът сподели изводите на СРП за несъставомерност на деянието при наличие на
предпоставките на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ от НПК.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че изводът на прокурора за
прекратяване на досъдебното производство е правилен, а жалбата е неоснователна. При така
установеното, обжалваното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно, и
като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 25.05.2024 г., издадено от прокурор при СРП, с
което е прекратено наказателното производство по ДП № 92/2023 г. по описа на 07 РУ -
СДВР, пр. пр. № 2371/2023 г. по описа на СРП.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест в
седемдневен срок от връчване на съобщението пред СГС .
Препис от определението да се връчи на обвиняемия Г. А. И., адв. Х. Б. от САК, М. Й.
Х., действаща със съгласието на Петър И. Петров и Велислава Михайлова Дамянова, адв. И.
Д. К. от САК и СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7