ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. А., 28.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Частно наказателно
дело № 20222110200007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба от И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Р., обл. Б.,
против Постановление от 29.12.21г. на РП Б., ТО А., с което е прекратено ДП № 335 ЗМ-
81/21г. по описа на РУ-Р.. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на
атакувания акт. Твърди се, че били превратно и необективно тълкувани доказателствата,
като счита, че била налице необходимост от назначаване на повторна, евентуално тройна
СМЕ. Моли за отмяна на обжалваното постановление.
Съдът счита, че жалбата се явява процесуално допустима – същата е депозирана в срока
по чл. 243, ал. 4 НПК и от лице, носител на правото на обжалване (пострадал по см. на чл.
74 и сл. НПК).
С обжалваното постановление прокурорът е приел, че ДП следва да се прекрати на осн.
чл.24, ал.1, т.1 НПК, считайки че болшинството от събрани доказателства оборват
твърденията на пострадалия, позовавайки се на заключението на СМЕ и намирайки че в
случая не може да се направи обоснован и недвусмислен извод за осъществен престъпен
състав по чл. 129, ал.2 НК.
Съдът след като се запозна с ДП, съобразявайки закона, намира за установено следното:
ДП е било образувано на 28.05.21 г. за това, че на 28.05.21 г. около 20ч. в с. С. е причил
средна т.п. на ИР. Н. Н., ЕГН **********, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 НК. Жалбоподателят
има качеството на пострадал в ДП. Събрани са били в хода на разследването гласни
доказателства чрез разпита на множество свидетели. В хода на разследването са били
назначени СМЕ, СПЕ и СТЕ, по които са били изготвени заключения. Въпреки извършените
действия по разследване в ДП няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
Настоящият състав намира жалбата за неоснователна поради следното. Прокурорът,
разследващите органи и съдът в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат
всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина - те трябва да изследват
обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. В конкретния случай
прокурорът е изпълнил своите задължения. В хода на разследването са били извършени
необходимите действия по разследване, които е следвало да се извършат, но не са събрани
доказателства, обуславящи несъмнен извод за извършено деяние, водещо до телесно
увреждане по см. на чл. 129, ал.2 НК. Действително жалбоподателят е получил травма, която
1
би могла да се квалифицира по чл. 129, ал.2 НК, ако несъмнено се бе установило, че е
извършено деяние от конкретно лице, каквото в случая не се установява да е осъществено. В
ДП липсват категорични и взаимодопълващи се доказателства (извън показанията на
пострадалия И.Н. и неговата съпруга А.Н. - впрочем същата първоначално също не посочва
пред полицая конкретно лице от съседите, което да е хвърлило камък) за участие на
определено лице при причиняване на твърдяното телесно увреждане. Свидетелските
показания на кмета на селото, на фелдшера и на полицейския служител не възпроизвеждат
преки и първични доказателства във връзка с твърдяното увреждане - същите се основават
единствено на разговора им с пострадалия. Тези доказателства не могат да обосноват
извършено деяние спрямо пострадалия.
Преобладаващата част от преките доказателства, събрани в ДП чрез свид.показания на
очевидците З.М., Н.Х., Г.Х., М.М.М., М.Н.М., подкрепени и от заключението на СМЕ,
противоречат на тезата на жалбоподателя. Съобразно заключението на СМЕ получената
травма от пострадалия е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Според ВЛ е възможно травмата да е получена от действие на/или върху тъп тъпоръбест
предмет, какъвто е възможно да е камък. ВЛ е заключило, че травмата може да е получена,
както от директен удар чрез хвърлен камък, така и при падане по лице върху предмет с
такива характеристики. Или не е изключено в случая камъкът действително да е бил на
земята, за падането върху който от пострадалия са и събраните в преобладаващата си част
доказателства, т.е. характеристиките на нараняването сочат и на едното (удар с камък), и на
другото (падане върху камък). Необходимостта от ново експертно изследване възниква,
когато ВЛ не е отговорило на всички поставени въпроси, респ. когато заключението е
вътрешно противоречиво, непълно или изводите му не почиват на съответната научна
област от човешкото познание и възниква съмнение за неговата правилност. Несъгласието
на страните с експертното мнение, само защото не обслужва тезата им, не компрометира
изводите за пълнота, правилност и обоснованост на приетото заключение (така Решение №
239 от 8.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 861/2018 г., I н. о.). Искането за назначаване на
повторна, евентуално тройна СМЕ, с оглед правилото на чл. 153 НПК е неоснователно -
никоя от хипотезите, посочени в нормата, не е налице. Назначената СМЕ по ДП е
достатъчно пълна, ясна и обоснована. Не са събрани достатъчно и категорични
доказателства, че пострадалият е бил ударен с хвърлен камък, а и ВЛ не е извършило
преглед на пострадалото лице към момента на полученото увреждане (а в един по-късен
момент), за да може категорично да отговори на въпроса от удар или при падане е получена
травмата. Спорният въпрос е фактически – дали е хвърлен камъка или пострадалият е паднал
на земята върху такъв, получавайки травмата, който въпрос е бил обективно, всестранно и
пълно изследван в ДП, а СМЕ се явява в съответствие с останалия събран и проверен
доказателствен материал. Назначаване на повторна/тройна СМЕ не се налага и доколкото
същата не би могла да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото към настоящия
момент. В заключение събраните и проверени в ДП доказателства не са категорични, че към
пострадалия е бил хвърлен камък, причиняващо му телесна повреда. Твърдението на
жалбоподателя, че е бил ударен от определено лице с камък се явява изолирано и е в
противоречие с останалия събран и проверен доказателствен материал по делото. Правилно
и законосъобразно прокурорът е прекратил наказателното производство на осн. чл. 24, ал.1,
т.1 НПК, поради което постановлението следва да се потвърди. Предвид горното и на осн.
чл.243, ал.6, т.1 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 29.12.21г. на РП Б., ТО А., с което е прекратено
ДП № 335 ЗМ-81/21г. по описа на РУ-Р., започнато за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1
2
НК.
Определението може да се обжалва пред ОС Б. в 7-дн. срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
3