Решение по дело №226/2024 на Административен съд - Габрово

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение №46/25.04.2024г. постановено по НАХД№470/2023г. състав а Районен съд Севлиево е отменил НП№НП- 82/10.11.2023г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, като неправилно и незаконосъобразно.

В законния срок Решението на съда е обжалвано от жалбоподателя Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, като се твърди че същото е постановено неправилно, поради неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се излагат подробни мотиви, въз основа на които се твърди, че е налице осъществен състав на вмененото във вина административно нарушение, за което правилно е наложена санкция. Нарушението било посочено точно и подробно описано. Било посочена коректно и нарушената законова разпоредба. При постановяване на съдебния акт, предмет на касационен контрол съдът бил подходил формално, интерпретирайки фактите и обстоятелствата очевидно в полза на жалбоподателя. Мотивите на съда били бланкетни, недоказани и постановени при неспазване на основни начала в съдебния процес. Неправилно били интерпретирани доказателствата по делото. В жалбата подробно се коментират мотивите на постановения съдебен акт на РС Севлиево, както и фактическата обстановка. Отделя се внимание на т. нар. принцип на адекватните очаквания, който според жалбоподателя в случая бил налице. Твърди се, че не са налице допуснати нарушения в хода на проведеното административно наказателно производство поради което е заявено искане за отмяна на обжалвания първоинстанционен акт и потвърждаване на процесното НП. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по жалба, редовно призован се явява лично, като се представлява и от надлежно упълномощен процесуален представител. Оспорва жалбата, счита Решението на първоинстнационния съд за правилно и законосъобразно поради което следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Районен съд Севлиево не е нарушил материалния закон нито процесуалните правила, поради което постановеното Решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приемани нови доказателства по смисъла на АПК.

Настоящият състав на Административен съд Габрово, след като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното Решение констатира, че касационната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е

неоснователна.

Предмет на обжалване е цитираното по- горе Решение на Районен съд Габрово. С него е отменено изцяло Наказателно постановление №НП- 82/10.11.2023г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София, с което на д- р П. Д. П. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, на осн. чл. 116к, ал. 1 във вр. с чл. 117 от ЗЛЗ.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които разкриват фактическата обстановка.

Направените с касационната жалба възражения, са били предмет на обсъждане и от първоинстанционният съд. Състава на СРС е изложил мотиви в Решението си защо намира, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана неправилно, като е прието, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗЛЗ, уреждаща медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощи осигуряване правата на пациента.

Правилно, с оглед подробно изложените мотиви първоинстанционния съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени като такова.

Административнонаказателната отговорност на д- р П. П. е ангажирана за това, че в качеството си на дежурен анестизиолог и реаниматор, при извършените две интервенции на пациента В. Н. В. в МБАЛ“Д- р Ст. Х.“ЕООД гр. Севлиево, не е коригирал кръвозагубата чрез преливане на кръв, като по този начин е осъществил медицинска дейност без да осигури защита правата на пациента В. В., което съставлява нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ. Съгласно тази разпоредба: „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване на защита на правата на пациента“.

В обжалваното наказателно постановление е описан подробно оперативния процес с продължителност от 16:35 часа до 18:15 часа, както и това, че в 19:15 часа пациентът постъпил в ОАИЛ, където в 21:00 часа настъпил инцидент с него, при който се позитивирало кървене от дренажа. Това наложило провеждането на втора операция под обща анестезия. Според изложеното в наказателното постановление, д- р П. П. в качеството си на дежурен анестизиолог и реаниматор, при извършените две интервенции на пациента В. Н. В. в МБАЛ“Д- р Ст. Х.“ЕООД гр. Севлиево, не е коригирал кръвозагубата чрез преливане на кръв, като по този начин е осъществил медицинска дейност без да осигури защита правата на пациента В. В.. Именно поради това вменено според административния орган задължение, същият е санкциониран.

Правилно РС Севлиево е преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че от анализ на посочената като нарушена правна норма става ясно, че наказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. В цитираната като нарушена разпоредба на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ са установени принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицинската помощ на пациента, но с нея не се вменяват конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а се очертава само правната рамка, в която следва да се вместват конкретните задължения, гарантиращи правата на пациентите в пълен обем. Няма как да се вмени като осъществен състав на административно нарушение неспазване на общ принцип, без да е посочено конкретно какви действия е следвало да бъдат извършени и неосъществяването им да покрива състав на нарушение на конкретна правна норма. В медицинската наука и практика е възможно да съществуват различни, а понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси, в Закона за здравето е посочено, че при осъществяване на медицинската помощ следва да се съобразяват медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, но за да се приеме за нарушение и основание за търсене на административнонаказателна отговорност следва извършените от дееца действия да са в противоречие с утвърдените медицински стандарти или 5 правила за добра медицинска практика, които вменяват конкретни задължения, чието изпълнение представлява съблюдаване и спазване на принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицинската помощ на пациентите.

Правилно РС Севлиево е посочил, че както в АУАН, така и в наказателното постановление освен задължителното посочване на съставомерните факти и приложимата норма от ЗЗ при бланкетните и препращащите норми, каквато безспорно е нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, следва да се посочват и нарушените конкретни разпоредби в медицинските стандарти или правилата за добра медицинска практика, каквото в случая не е направено. Липсата на такова посочване /конкретизиране/ съставлява съществено процесуално нарушение, което прави обжалваното наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно и налага неговата отмяна като такова. Твърденията на актосъставителя и наказващия орган, че жалбоподателят е следвало да извърши конкретни действия, които не бил извършил /коригиране на кръвозагубата чрез преливане на кръв/, не могат да заместят конкретни разпоредби от медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика. В наказателно постановление следва да бъдат посочени конкретно нормите от утвърдения стандарт или правило на добра медицинска практика, които наказващият орган е приел, че жалбоподателят не е спазил.

Правилен е крайния извод на първоинстанционния съд, че като се е позовал на обща норма, която не регламентира правила, а съдържа само общ принцип, и не е посочил съставомерни признаци на специални норми, АНО е нарушил правото на защита на наказаното лице, тъй като същият е изправен пред невъзможност да разбере какво конкретно нарушение му се вменява във вина. Не на последно място следва да се посочи и това, че липсата на конкретно посочени норми от утвърден медицински стандарт или на правило за добра медицинска практика, приети за нарушени от жалбоподателя от наказващия орган, възпрепятстват и съда да упражни цялостен и качествен съдебен контрол над обжалваното наказателно постановление.

В съответствие с изложеното, отговорността на жалбоподателя е ангажирана неправилно, като е прието, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, тъй като същата регламентира общ принцип, а не въвежда конкретно задължение или правило за поведение.

ГАС намира, че наказателното постановление правилно е отменено, като споделя изложените доводи в първоинстанционния съдебен акт за това, че не се доказва осъществен състав на вмененото във вина административно нарушение. В заключение на изложеното по- горе настоящият съдебен състав на ГАС счита, че атакуваното съдебно Решение е правилно по своя краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено. Не се установяват твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Воден от изложените по- горе мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо, във вр. с ал.1 от АПК Административен съд Габрово

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №46/25.04.2024г. постановено по НАХД№468/2023г. на Районен съд Севлиево, с което е отменено НП№НП- 82/10.11.2023г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София.

Решението е окончателно.