№ 2346
гр. Варна , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на пети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501520 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е инициирано по частна жалба от АНГ. Н. ИВ. гр.Варна
против Разпореждане № 272169/14.04.2021 г. на ВРС по гр.д. № 15689/2020
г., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба от
29.03.2021г. за допълване по реда на чл.250 от ГПК на Разпореждане
№274227/10.12.2020г. по ч.гр.д. №15689/2020г. на ВРС.
Жалбоподателят намира атакувания акт за неправилен и
незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. Поддържа, че
заповедта за изпълнение не подлежи на връчване на заявителя и същата не е
влязла в сила, тъй като срещу нея е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и
производството за установяване на вземането не е приключило, поради което
възможността за допълването й по реда на чл.250 от ГПК не е преклудирана.
В условията на евентуалност твърди, че пропускът на един от заявителите се
дължи на явна фактическа грешка, тъй като заявлението представлява
обстоятелствена част на заповедта за изпълнение, а в него жалбоподателката е
посочена като заявител.
В предоставения срок не е постъпил отговор на частната жалба от
1
насрещната страна.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира
следното:
Производството по ч.гр.д. №15689/2020г. на ВРС е образувано по
заявление от Ю. Б. И., ЕГН ********** и АНГ. Н. ИВ., с ЕГН ********** за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу „АПМ ВАРНА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Баба Рада“ № 6, при условията на разделност (поради липса на изрично
позоваване на активна солидарност), за сумата от 20 000 евро,
представляваща дължима мораторна неустойка за неизпълнение на
задължението за изготвяне на инвестиционен проект с повече от 100 дни,
уговорена в чл. 10, ал. 1 от Предварителен договор за учредяване право на
строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и предаване
на самостоятелни обекти в сградата с нотариална заверка на подписите от
04.12.2018 г.
С разпореждане №274227/10.12.2020г. съдът е формирал изводи за
основателност на подаденото от Ю. Б. И., ЕГН ********** заявление и е
разпоредил в негова полза да се издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за пълния размер на вземането от 20000 евро. Въз основа
на разпореждането е издадена Заповед 262255 от 10.12.2020г. по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист 263237/10.12.2020г. само в полза на Ю. Б. И., ЕГН
**********.
Видно от обстоятелствената част и мотивите на разпореждането, съдът
се произнесъл единствено по искането на един от заявителите, а по
отношение на другия въобще липсват изложени фактически констатации и
правни изводи. Пропускът на съда да се произнесе по част от искането
представлява непълнота на постановения съдебния акт, който порок е
отстраним от съда, който го е постановил, по реда на чл.250 от ГПК.
Независимо от липсата на отхвърлителен диспозитив, не би могло да се
предполага, че волята на съда е била за уважаване на заявлението в цялост,
тъй като жалбоподателят не е посочен в мотивите като заявител. Доводите в
жалбата, че заповедта препраща към обстоятелствената част на заявлението,
не могат да бъдат споделени, тъй като не намират законово основание. В този
2
смисъл не може да се приеме, че пропускът се дължи на явна фактическа
грешка, поради което същият е отстраним по реда и в сроковете по чл.250 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 250 от ГПК, която според ТР 4/2013г. на
ВКС намира съответно приложение и в заповедното производство, страната
може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл
по цялото й искане. Цитираната разпоредба предвижда два момента, от които
започва да тече преклузивният едномесечен срок в зависимост от това дали
съдебният акт, чието допълване се иска, подлежи на обжалване. В случай, че
подлежи на обжалване, едномесечният преклузивен срок започва да тече от
датата на връчване на съдебния акт на страната, която моли същият да бъде
допълнен. Когато не подлежи на обжалване, какъвто е настоящият случай,
едномесечният преклузивен срок за подаване на молбата за допълване на
съдебния акт започва да тече от датата на влизане в сила на акта.
Следва да се отбележи, че в заповедното производство актът, който
подлежи на допълване по реда на чл.250 от ГПК, е разпореждането за
издаване на заповедта за изпълнение, а не самата заповед. Заповедта за
изпълнение представлява съдебно изпълнително основание, което се издава
въз основа на разпореждането по чл.410 или 417 от ГПК, поради което не
може да бъде допълвана самостоятелно от съдебния акт, чието съдържание
възпроизвежда. В този смисъл влизането в сила на заповедта за изпълнение е
ирелевантно за началото на течение на срока за допълване. Противното би
означавало да се допусне неограничена възможност за изменение в предмета
на иска по чл.422 от ГПК до окончателното му приключване пред всички
съдебни инстанции.
Разпореждането за издаване на заповед за изпълнение подлежи на
обжалване само от длъжника единствено в частта за незабавното изпълнение,
а спрямо заявителя влиза в сила в момента на постановяването му, поради
което и не подлежи на връчване. Именно от този момент по отношение на
заявителя започва да тече едномесечният срок за допълването му. В случая
същият е изтекъл на 10.01.2021г., поради което подадената на 29.03.2021г.
молба по чл.250 от ГПК се явява просрочена.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за разлика от
3
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, която подлежи на връчване на
длъжника от съда, връчването на заповедта по чл.417 от ГПК се извършва от
съдебния изпълнител ведно с призовката за доброволно изпълнение, което
предполага препис от нея да се предостави на заявителя едновременно с
изпълнителния лист с оглед прилагането й към молбата за образуване на
изпълнителното производство. В този смисъл твърденията в жалбата, че
заповедта за изпълнение не подлежи на връчване на заявителя са
неоснователни. В случая изпълнителният лист е получен на 11.12.2020г. от
процесуален представител на двамата заявители, видно от обективираното
върху оригинала на заповедта за изпълнение удостоверително изявление на
пълномощника. От този момент възпроизведеното в изпълнителния лист
съдържание на заповедта за изпълнение е доведено до знанието на
заявителите и в частност на жалбоподателката АНГ. Н. ИВ., доколкото
извършените от пълномощника действия рефлектират директно в правната
сфера на упълномощителя. От факта, че пълномощникът е удостоверил
собственоръчно получаването на изпълнителния лист върху самата заповед за
изпълнение, следва единствено възможният извод, че същата му е била
предявена и същият се е запознал със съдържанието й. В този смисъл дори да
се приеме, че срокът за иницииране на производството по чл.250 от ГПК
започва да тече от съобщаването, същият е изтекъл най-късно на 11.01.2021г.
Молбата за допълване на разпореждане №274227/10.12.2020г. е подадена на
29.03.2021г. – повече от три месеца считано от узнаването, поради което се
явява недопустима като просрочена.
С оглед изложеното разпореждането, с което същата е оставена без
разглеждане, следва да бъде потвърдено поради съвпадение в крайните
изводите на двете инстанции.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 272169/14.04.2021 г. на ВРС по
гр.д. № 15689/2020 г., с което е оставена без разглеждане подадената от АНГ.
Н. ИВ. гр.Варна молба от 29.03.2021г. за допълване по реда на чл.250 от ГПК
на Разпореждане №274227/10.12.2020г. по ч.гр.д. №15689/2020г. на ВРС.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5