№ 4851
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110201735 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Ц. М., ЕГН : **********, чрез адв. Кр. П. от
САК, срещу електронен фиш серия К № 3941924 на СДВР, с който за
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100 лева.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят,
който обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен и неправилен.
Твърди, че АНО е дал неправилна правна квалификация на извършеното
деяние – по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП вместо по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
поради което е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е
налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и
неговата правна квалификация. Претендира присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Представено е писмено становище от адв. П. по същество
на спора и искане за присъждане на разноски с представен списък и
доказателства за плащане.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, се представлява от юрк.
Ал., която поддържа постъпилите писмени бележки от 10.04.2022 г., с които
се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли за решение, с
което да се потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Счита, че при
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
1
правила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за
намаление на исканото адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна
и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 03.09.2020 г. в 14:43 часа, в гр. София, автоматизирано техническо
средство САМ S1 с № 11743с7 заснело лек автомобил „БМВ М 550 Д
ХДРАЙВ“ с рег. № СВ **** КР, движещ се по бул. “Цариградско шосе“
срещу стопанство „Врана“, с посока на движение от ул.“Павел Красов“ към
Околовръстен път, със скорост на движение от 75 км/ч, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 до 50 км/ч, съответно било
налице превишение на скоростта от 25 км/ч. Процесният лек автомобил бил
собственост на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ“ ЕАД, с изрично посочен
ползвател „ТРКБ“ ЕООД, чийто представляващ и управител е жалб. М., което
се установява от справката за регистрацията и собствеността на МПС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл.
283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К №
3941924 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив
на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол за
проверка № 60-С-ИСИС от 01.10.2019 г. на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
от 03.09.2020 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.; заповед за утвърждаване
на образец на електронен фиш; ежедневна форма на отчет; справка –
разпечатка от АИС-АНД; справка относно регистрацията и собствеността на
МПС.
По доказателствата:
При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло
събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е
оборена.
По делото е представен снимков материал, от който се установява
точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от
установеното ограничение, точните координати, на които е извършено
нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното
нарушение е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
САМ S1 с № 11743с7. Системата е преминала преглед за техническа
изправност, съгласно протокол за проверка от 01.10.2019 г., както и същата е
2
от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.
Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.
15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено
средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото,
посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно
измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение, както и
това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение
е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния
участък е именно до 50 км/ч., който факт се установява от този снимков
материал, от който е видно, че в процесния участък е монтиран пътен знак В-
26, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч.
По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето,
извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.
189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР (всъщност е
била подадена такава декларация, но впоследствие е била оттеглена от
жалбоподателя, което изрично е потвърдено от неговия процесуален
представител и в съдебното производство).
Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени
по отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по
безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи". В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на
3
нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и
начините за доброволното й заплащане.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата,
със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че
последният отговаря на всички законови изисквания. В него са посочени:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му;
регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото.
Изрично е и посочено, че електронният фиш се издава на Б. Ц. М., ЕГН :
**********, в качеството му на ползвател на заснетото МПС. Описано е
самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева, като са указани срока, сметката и начина за доброволно плащане.
От горното следва извода, че посочването на конкретното лице, издало
електронния фиш; датата на съставянето му и дали подлежи на обжалване, в
какъв срок и пред кой съд не са сред задължителните реквизити на
електронния фиш и съответно непосочването им не води до нарушаване
правата на жалбоподателя, респ. до незаконосъобразност на електронния
фиш. Липсата на подпис, печат или физическо лице – издател на електронния
фиш, не води до отпадане качеството му на документ (по аргумент от § 6, т.
63 от ДР на ЗДвП и § 1 от ДР на ЗАНН), нито пък води до извод за допуснати
съществени процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано
по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както
самото нарушение - извършено "нарушение за скорост", посочена е
разрешената скорост на движение в процесния участък - 50 км/ч, като
изрично е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак В-26;
установената скорост на движение 74 км/ч и превишаването на разрешената
скорост с 24 км/ч. По отношение на разликата в скоростта на движение,
отразена в снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи,
че от представения по делото протокол от проверка се установява, че
грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/-
3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка е отчетена и в
конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков материал
измерената скорост е 77 км/ч, докато в обжалвания електронен фиш е
посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) скорост от
74 км/ч, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 77 км/ч.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
4
електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както
от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
МПС да не се превишава максимално допустимата скорост, въведена за
конкретния участък с пътен знак B26, която от доказателствата по делото се
установява, че е 50 км/час. Движейки се на посоченото в електронния фиш
място и време със скорост от поне 74 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3
км/ч в полза на водача) обективно е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2 т
ЗДвП, като превишението на разрешената скорост е с 24 км/ч. Ето защо съдът
прие, че АНО правилно е квалифицирал нарушението и не е налице
несъответствие между фактическото описание и правната му квалификация.
От приложената справка е видно, че ползвател на процесния автомобил
е „ТРКБ“ ЕООД, чийто представляващ и управител е жалб. М.. По делото не
се събраха доказателства кой е управлявал МПС на 03.09.2020 г., но
доколкото чл. 188, ал. 2 от ЗДвП регламентира, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая,
собственикът юридическо лице не е посочил кое физическо лице ползва
автомобила, поради което правилно е била ангажирана именно отговорността
на законния представител на юридическото лице – жалб. М..
В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на
максимално допустимата скорост в населено място, за превишаване от 21 до
30 км/ч – налагане на глоба от 100 лева. Размерът на санкцията е абсолютно
определен, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното
му ревизиране.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
Преносимата система за контрол на скоростта САМ S1 с № 11743с7 е именно
такова техническо средство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
5
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно наказателната отговорност за
нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни/преносими системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
Административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
6
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации САМ S1 с № 11743с7, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
С горните мотиви съдът намира, че ЕФ е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Относно разноските:
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт в производството,
претендиращ юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед
определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно същата съдът определя
размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено
препращането, в ал. 1 предвижда: „Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.” Такъв подзаконов
нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната помощ, в чл. 27е
от която е определен размер на възнаграждението за защита в производства
по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на
извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция, както и предвид че производството не се отличава с
фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на минималния такъв
от 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, СЪДЪТ
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3941924, издаден от СДВР,
с който на Б. Ц. М., ЕГН : **********, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Б. Ц. М., ЕГН : **********, да заплати на СДВР сумата от 80.00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8