Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІХ-ти
касационен състав, в публичното заседание на дванадесети декемвври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Мая Вълева
в присъствието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева к. адм. нак. дело № 2962/2019г. по описа на Административен съд Варна,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по
касационна жалба на ТД на НАП – Варна против Решение № 1722/27.09.2019г., постановено по НАХД № 919/2019г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
400720/408390/23.01.2019г. на зам.Директора на ТД на НАП - Варна, с което на И.Д.А. е наложена глоба в размер на 200лв., на основание чл.74 ал.1
от Закона за счетоводството, за нарушение на чл.38 ал.1, във връзка с чл.16
ал.1 т.4 от с.з. Касаторът
счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
по
съображения подробно изложени в жалбата; изразява несъгласие с изводите на съда
за маловажност на нарушението; счита, че забава от един ден би могло до
обуслови маловажност, но не и забава от 24 дни. Поради изложеното моли съда да отмени изцяло
обжалваното решение на ВРС и да потвърди НП. В съдебно заседание и по
съществото на спора, касаторът редовно призован не изпраща представител. В депозирана по делото
молба, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната страна, редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Варненският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната
жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от
легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.1 от ЗАНН
първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в НПК, като в чл.348, ал.1 от НПК са
изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено
нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно
несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на
противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното
наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни
основания.
От фактическа страна, районният съд е приел, че на 28.08.2018г.
в ТД НАП-Варна била извършена проверка в база данни на НАП и Агенция по
вписванията - Търговски регистър. В хода на проверката било установено, че И.Д.А.,
като управител и представляващ „Морски Клъстър България“ Сдружение с ЕИК по
Булстат *********, в качеството си на задължено лице по чл. 16, ал.1 т.4 ЗСч,
не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговския
регистър, на годишния финансов отчет за 2017г. в законоустановения срок - до
02.07.2018г. „Морски Клъстър България“ Сдружение е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО
за 2017г. с вх. № 0300И0505555/ 28.03.2018г, съгласно която за 2017г. е отчело
общо приходи в размер на 500лв. в т. ч. нетни приходи от продажби в размер на
500лв. и общо разходи в размер на 632.34лв. Видно от подадената ГДД по чл.92 за
отчетна 2017г, „Морски Клъстър България“ Сдружение е осъществявало дейност
съгласно Закона за счетоводството. И.А. като управител и ръководител на „Морски
Клъстър България“ е подала заявление за вписване и представяне за обявяване на
ГФО на 26.07.2018г. с вх.№ 20180726123811 в Агенцията по вписванията -
Търговски регистър, изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет по реда на чл.
38, ал. 1, т. 1 от ЗСч за 2017г. Сдружение „Морски Клъстър България“ е подало
заявление за пререгистрация в ТР на 05.06.2018г. На 28.06.2018г. чрез Български
пощи ЕАД изпратило до Министерство на правосъдието следните документи: Годишен
доклад за дейността на сдружението за 2017г., годишен финансов отчет за 2017г.,
отчет за приходите и разходите, приложение към годишен финансов отчет, банково
бордеро за обявяване на ГФО, Декларация за истинност на заявените
обстоятелства. На бона издаден от Български пощи ЕАД пощенския служител е
съкратил наименованието „Министерство на правосъдието" като „МПС"
Видно от номера на пратката изписан на системния бон и номера на пратката
изписан на известието за доставяне на Министерство на правосъдието - те са
идентични - PS 9000 02RNH U, т.е. системния бон се отнася за същата пратка
която е приета на 06.07.2018г. в Министерство на правосъдието и заведена във
входящия му регистър под вх. № 05-00-723/06.07.2018г. Сдружение „Морски Клъстър
България“ е пререгистрирано в Търговски регистър на 10.07.2018г.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, както и
от всички налични по преписката и приобщени в съдебната фаза на производството
писмени доказателства между които не съществуват никакви противоречия и не се
оспорват от нито една от участващите в производството по делото страни.
При тези
констатации било прието, че А. е извършила нарушение на 38 ал.1, във връзкъ с чл.16 ал.1 т.4 от Закона за
счетоводсктвокто и за
това срещу нея е съставен Акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F408390/19.09.2018г. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление на зам.Директора на ТД на НАП - Варна, в което били възприети изцяло
фактическите и правните констатации, направени от актосъставителя и на И.А. било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., на основание
чл.74 ал.1
от Закона за счетоводството.
За да отмени обжалваното наказателно
постановление, районният съд е изложил мотиви, че в случая констатираното
нарушение показва незначителна степен
на обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно
управление. Не е бил нарушен в съществена степен предвидения в закона ред за
деклариране и отчитане на доходи, не са били грубо погазени целите на Закона за
счетоводството. Поради това районният съд е направил извод за приложимост на
нормата на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение на ВРС е правилно.
Безспорни са по делото приетите за установени
факти на неизпълнение от страна на представляващия сдружението на задължението му по чл. 16, ал.
1, т. 4 от Закона за счетоводството. Няма спор и по неговата правна
квалификация. Спорът е по приложението на института на маловажност по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН вр. чл. 93, т. 9 от НК.
Институтът на "маловажност" по чл.
93, т. 9 от НК е приложим във всички случаи в производствата при осъществяване
на административно-наказателната отговорност на основание чл. 11 от ЗАНН, без
значение, дали нарушенията са формални, както в процесния случай, или
резултатни. Нормата на чл. 53 от ЗАНН изрично задължава наказващия орган, след
като установи, че деянието е извършено, преди да пристъпи към издаване на
наказателното постановление, да извърши преценка за наличие на основания за
приложение на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. Тълкувани във връзка, посочените
разпоредби налагат извод, че законодателят поставя постигането на целите на
специалната превенция в зависимост от преценката във всеки конкретен случай на
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на деянието,
която в зависимост от индивидуалните особености на нарушението, би могла да
бъде постигната и с прилагането на мерките по чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН.
Установените по делото факти на заявяването
на ГФО на сдружението за публикация при забава от 24 дни, преценени наред с
обстоятелствата, че годишния финансов отчет е
подаден преди да е констатирано закъснение от контролните органи, но до друг орган; при отсъствие на данни и
доказателства за друго административно нарушение; при представени
доказателства, които установяват, че за дейността на сдружението е подадена
ГДД за 2017г.,
законосъобразно са преценени от въззивния съд като определящи ниска степен на
обществена опасност на деянието и обуславящи извод за наличие на предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, с което биха се постигнали целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя.
Настоящият съдебен състав намира, че ВРС е
спазил служебното начало във връзка с разкриване на обективната истина и
установената от него фактическа обстановка се подкрепя от събрания
доказателствен материал. Районният съд е направил въз основа на нея правилни и
обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Настоящата инстанция
изцяло споделя изводи на районния
съд, че в случая е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната
инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за
да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства,
възраженията на страните и показанията на свидетеля са обсъдени от ВРС. Наведените в касационната жалба
възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не
бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Настоящият касационен състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1722/27.09.2019г.,
постановено по НАХД № 919/2019г. по
описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.