МОТИВИ към присъда №54/12.06.2019г. по НОХД № 913 по описа на Пловдивския окръжен съд за
2019 година
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив е
повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Й.М.Б. и същият е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6
и т.7 от НК, за това, че на ****
г. в гр. П. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за
”СИБОЛ” ООД в особено големи размери - 16 956,34 лв., представляващи
дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството и при
упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание, а
именно: отчетни регистри - Дневници за покупки на ”СИБОЛ” ООД, в които е
отразил данъчна фактура по доставка с право на пълен данъчен кредит, без да е
налице доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, като е потвърдил неистина
в подадена декларация, която се изисква по силата на закон и правилник за
приложението му /чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС/ пред ТД на НАП-
Пловдив и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер от 16 956,34
лв., както следва:
На *** г., при водене на
счетоводството, при упражняване на стопанска дейност и при представяне на
информация пред органите по приходите - ТД на НАП гр. Пловдив е използвал
документ с невярно съдържание - Дневник
за покупките на ”СИБОЛ” ООД за м. ****г., в който е отразил данъчна фактура №****г.
с право на пълен данъчен кредит за м.****г., сочена за издадена от „****“ Л. с
данъчна основа на стойност 84781,71 лв. и ДДС в размер на 16 956,34 лв., без да
е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС -
покупка на фотоматериали и на ****г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 16956,34 лева, като
в СД по ЗДДС, вх. № ****. за данъчен период м.***г., подадена в ТД на НАП -
Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б“ на декларацията е
посочен размер на данъчната основа от 84781,71 лв. и относно начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 16 956,34 лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В“ на декларацията е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 0 лв., наместо действително установения размер на
ДДС за внасяне в размер на 16 956,34 лв., като е приспаднал и неследващ се
данъчен кредит в размер на 16 956,34 лева, представляващ разликата между
неправомерно посочения данъчен кредит в размер на 16 956,34 лв. и действителния
такъв в размер на 0 лв.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение
със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същите правни
квалификации на извършеното. По отношение реализиране наказателната отговорност
на подсъдимия пледира да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер,
съответен но предвидения в закона специален минимум на наказанието лишаване от
свобода за съответното престъпление при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Излага становище, че не следва да се налага предвиденото в закона
кумулативното наказание „конфискация”, поради липсата на установено налично
имущество в патримониума на подсъдимия, което да бъде предмет на въпросната
санкция. По отношение наказанието „лишаване от свобода” държавното обвинение предлага
изпълнението на същото да бъде отложено на основание чл.66 от НК с определяне
на изпитателен срок в минималния, предвиден в закона размер.
По делото бе предявяван
за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия Б.
от юрисконсулт
при ТД на НАП - Пловдив, упълномощен от Министъра на финансите, в качеството на
представляващ държавата, като ощетено от престъплението по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от
НК юридическо
лице. Предявената гражданскоправна
претенция бе в
размер, съответстващ на инкриминираната сума за процесното престъпление,
представляваща претендирано обезщетение за имуществените вреди на държавата от инкриминираната
дейност, ведно със законната лихва, начиная от процесната дата, посочена н
обвинителния акт до окончателното изплащане. Бе предявена и претенция за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Този иск бе
приет за съвместно разглеждане с наказателния процес като своевременно предявен
и допустим. В хода на съдебните прения, гражданският ищец изрази становище
относно уважаване на предявения иск и обърна внимание, че до момента
инкриминираната сума не е възстановена, нито е налице частично възстановяване
на същата.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава
ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373 ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият направи самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Той и защитата му не оспорват тезата на прокуратурата относно
фактическите обстоятелства, при които са извършени престъпленията. Съгласяват
се и със заявената от държавното обвинение правна квалификация на извършеното. Защитата
пледира при определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в
размер под минимално установения в закона, като изрази становище, че целите на
наказателната превенция биха се постигнали и с наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание
чл.66 от НК. Подс. Б. поддържа изложеното от защитника му, изрази съжаление за
стореното и готовност при наличие на финансова възможност да възстанови
инкриминираната сума. Помоли да бъде приложен институтът на „условното
осъждане”.
Съдът, като анализира доказателствата по делото,
направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните,
намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства,
обуславят извод за безспорна фактическа
установеност на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е
образувано съдебното производство.
Подсъдимият Й.М.Б. е роден на *** ***, понастоящем живее в ****.
Той е българин, български гражданин е, женен е. Не е осъждан към момента на
извършване на процесното престъпление, а и понастоящем. Има висше образование,
работещ е. Има ЕГН **********.
С Решение № 6846/19.10.1999г. на Пловдивски окръжен съд
по фирмено дело № 4455/1999г. било вписано дружество с ограничена отговорност „Сибол”
ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., бул.“Ц.***“ №***. Капиталът на
дружеството възлизал на 5000 лв., разпределен на 100 дяла между съдружниците - подс.
Й.М.Б., свид.В. Д. и свид. Д.Б. П., от гр. О., Р. Ф.. С решение по посоченото фирмено
дело от ****г. адресът на управление на дружеството бил променен на гр.П.,
ул.“С.Н.“ №***, а с решение от ***г. свид.Д. бил освободен като съдружник и управител.
Съгласно устава дружеството „Сибол“ООД се управлявало и представлявало от подс.Б.
и свид.П., но фактически цялата дейност
на дружеството и неговото управление и представителство били осъществявани от подс.Б.,
който също така изцяло лично ръководил счетоводната отчетност и реализирал
данъчното разчитане на юридическото лице.
Дружеството било регистрирано по реда на ДОПК в
Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Пловдив, като
регистрацията му по ЗДДС била на ***г., а на ***г. било дерегистрирано по
инициатива на органите по приходите.
През ***г. подс. Б.
предоставил на свид. Д. С. - счетоводител на дружеството фактура № ***г.,
сочена за издадена от „***“ Л., с данъчна
основа на стойност 84781,71 лв. и ДДС в размер на 16 956,34 лв., с предмет
покупка на фотоматериали, като в действителност такава стока не била получена
от дружеството „Сибол“ ООД гр.П., респективно сделката фактически не била
осъществена. Данните на посочената фактура били отразени от свид. С. в дневника
за покупките на дружеството под формата на ВОП /вътреобщностно придобиване/,
като свидетелката не била информирана, че реално сделка с посочения контрагент
не била осъществена.
Така, въз основа на включването на посочената фактура в
дневника за покупките на дружеството, била оформена СД /справка-декларация/ по
ЗДДС за периода м.***. от свид.С. по неверните данни, предоставени от подс.Б.,
които намерили своето отражение и в СД по ЗДДС за посочения период. Въпросната
декларация по ЗДДС с вх. № ***г. за данъчен период м.***г. била подадена в ТД
на НАП –Пловдив на ***г. с електронен подпис на името на подс. Б.. В раздел „Б“
на декларацията бил посочен размер на данъчната основа от 84781,71 лв. по
инкриминираната фактура и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 16 956,34 лв. и бил променен резултатът за периода м.***г.,
като в раздел „В“ на декларацията подс.Б. декларирал ДДС за внасяне в размер на
0 лв., наместо действително установения размер на ДДС за внасяне в размер на 16
956,34 лв., приспадайки неследващ се данъчен кредит в размер на 16 956,34 лева
по описаната по-горе фактура, доставката по която не се е осъществила реално.
По описания по-горе начин подсъдимият Б. в качеството си
на управител на горното дружество избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в размер на 16 956,34 лева, която сума не постъпила в полза
на държавния бюджет
Съгласно заповед за възлагане на ревизия №
1106510/06.12.2011г. на НАП, ТД- гр. Пловдив, бил изготвен ревизионен доклад № ****г.
В доклада било констатирано, че дружеството, „Сибол” ООД гр. Пловдив е
извършило вътрешнообщностно придобиване /ВОП/ на стоки през месеците ***, ****,
**** ****г. и вътрешно общностно доставяне /ВОД/ на стоки през месец ****г.
Констатирало се, че на ****г.. било декларирано извършването на ВОП с данъчна
основа 84 781,71 лева и начислен ДДС в размер на 16 956,34 лв., декларирано в
дневника за продажбите, като предмет
на същото била посочена доставка на фотоматериали. Въпросната доставка била отразена
и в дневника за покупки на дружеството „СИБОЛ“ ООД. Констатирало се, че вписаната
доставка не била извършена реално от "***,***", Л., с ДДС номер ***,
респективно, че в действителност такава стока не била
получена от дружеството „Сибол“ ООД гр.Пловдив.
Според заключението на назначената по
досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, общият размер на неплатените
данъчните задължения по ЗДДС на “СИБОЛ” ООД за периода м.*** год. възлиза на 16 956,34
лв.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област.
****
Така описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от направените от
подсъдимия признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и
приети от съда по реда на чл. 372 ал. 4
от НПК. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, установени чрез показанията на свидетелите: Д. М.С., Г. Т.Н., К. А. Л., Н. Г.
Г., Е.В.В., В. В. Д., Д. Б. П., В. Г.Т., Й. И. С., С. И.С., Р. Г. П. - гр. С.,
С.В. Т.; заключениeто на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза; както и
писмените доказателства и доказателствени средства: характеристична справка,
свидетелство за съдимост, материали от ревизионното производство, СД по ЗДДС с
приложенията към тях, материали от молби за правна помощ до различни държави с
приложенията към тях и останалите писмените
доказателствени средства, прочетени на основание чл.283 и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
В показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установяват съществени противоречия по
отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да
налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване
на присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2
от НПК, като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата
от значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и
с останалите, събрани и приложени по делото, писмени доказателства и експертно
заключение.
***
При така установената по безспорен и категоричен начин
фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му във вина престъпление по чл.255,
ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от НК, поради което го призна за виновен
и осъди по повдигнатото му обвинение.
От обективна страна –
засегнати са обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране на
данъчната система.
Налице са всички обективни
и субективни съставомерни елементи на процесното престъпление.
Съставът на престъплението по чл. 255, ал. 1, респ.
неговият квалифициран състав по ал.3 от НК инкриминира избягване установяването
и плащането на данъчни задължение в големи размери, което се осъществява, както
чрез бездействие - неподаване на
декларация, така и чрез действие - потвърждаване на неистина или затаяване на
истина в подадена декларация. В конкретния случай изпълнителното деяние е
извършено чрез действие – подаване на „лъжлива“ данъчна декларация и неплащане
на дължимия данък в особено големи размери. В тази му форма престъплението е
нетипично двуактно престъпление. Първият от двата акта, взет отделно,
съставлява престъпление по чл.313, ал.2, вр. ал.1 от НК, а вторият акт от
изпълнителното деяние - неплащане на дължимия данък в особено големи размери,
не е престъпление. Като е отразил в
посочената за съответния данъчен период
справки - декларации по ЗДДС фактура, отразяваща фиктивна сделка - получена
доставка и начислен ДДС по доставката с право на пълен данъчен кредит,
подсъдимият е потвърдил неистина в
декларация, подадена пред органа по приходите – ТД на НАП Пловдив.
Според ЗДДС и ППЗДДС, регистрираните лица водят
задължително отчетни регистри-дневници за покупките и продажбите, независимо от
формата и вида на счетоводството. Информацията от регистрите се използва за
попълване на СД. В този смисъл, справките декларации по ЗДДС, са официалния
удостоверителен документ по смисъла на ЗДДС, въз основа на който за съответния
данъчен период се установяват за данъчно задълженото лице определени права и
задължения. СД инкорпорира обобщена информация, основана на първичните и
вторични счетоводни документи. От горевизираните, събрани по делото
доказателства - гласни и писмени, се установява, че организацията по ползването
на инкриминираната фактура с невярно съдържание и последващото й обобщено
отразяване в СД и представяне пред ТД на НАП, е било ръководено лично от подс.Б..
Последният е знаел, че първичният счетоводен документ, който е представял за
осчетоводяване, е с невярно съдържание и че възпроизвеждането му в счетоводните
регистри ще инкорпорира неверни стойности, а оттам ще доведе и до неверни
стойности относно декларираната в СД данъчна основа на извършените покупки,
както и до промяна на данъчния резултат за периода.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че
подсъдимият е извършвал и реални сделки - продажби с други съконтрагенти, по
които се дължи внасяне на ДДС. Декларираната фиктивна сделка, предмет на
обвинението, и приспаднатият неследващ се данъчен кредит, целят единствено да
се избегне установяването и плащането на действителните данъчни задължения на
дружеството, посредством коригиране на финансовия му резултат.
Обвинението обхваща едно деяние, извършено за един
данъчен период, а именно м.***г.
В конкретния случай и по описания по-горе начин подсъдимият
е избегнал установяването и плащането на данъчните си задължения по ЗДДС в
размер за инкриминирания данъчен период,
възлизащ на 16
956,34 лева. Този размер надхвърля
квалифициращото обстоятелство, дефинирано в чл.93 т.14 НК, което квалифицира
деянието по по-тежко наказуемия състав по чл.255, ал.3 от НК, тъй като укритото
данъчно задължение е в особено големи размери.
Престъплението е извършено от подсъдимия Б. виновно,
при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването на
тези последици. Подс.Б. е съзнавал, че отразената в СД за съответния данъчен
период сделка е фиктивна, че не е извършена въпросната доставка на стоки, при
което е съзнавал, че използва документ с невярно съдържание-дневник за
продажбите и потвърждава неистина в справката декларация по ЗДДС за данъчния
период. Съзнавал е също, че, като включва размера на данъчния кредит при
определяне на резултата за данъчния период по справката декларация, упражнява
правото си на приспадане на данъчен кредит, какъвто не му се следва по
инкриминираната фактура. Съзнавал е, че по описания начин избягва установяването
и плащането на данъчното си задължение
по ЗДДС, както и че същото е в посочения размер 16 956,34 лева. При това подсъдимият е предвиждал и е искал настъпването на тези
общественоопасни последици.
***
При индивидуализация
наказанието на подсъдимия Б. съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 от НК/, принципите за
определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидения в
съответната специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За процесното престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото
имущество на виновния. Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, поради което,
съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, съдът е задължен при определяне на
наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а НК. Според разпоредбата на
чл.58а, ал.4 от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията по
ал.1-3 и тези на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен
за дееца.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление
и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на
обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или
по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенции.
В случая съдът взе предвид
като смекчаващи отговорността на подс.Б. обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия към момента на процесната деятелност, а и липсата на осъждания след
този момент, които обстоятелства в контекста на неговата немалка възраст принципно
го характеризират като личност, спазваща установения в страната ни правов ред.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са и полагането на грижи за неговите близки родственици /съпруга и дъщеря/,
обстоятелството, че същият е трудово ангажиран, изразеното от него искрено съжаление за извършеното деяние. Намаляващо
отговорността обстоятелство е и значителният период от време, изминал от
извършване на инкриминираната деятелност /повече от девет години/.
Престъпленията по чл.255 от НК имат завишена степен на
обществена опасност, доколкото укриването на данъчни задължения осезаемо
накърнява интересите на фиска. В конкретния случай обаче, конкретно извършената
инкриминирана деятелност не представлява особено сериозна обществена опасност,
предвид обстоятелството, че се касае само за един данъчен период, дружеството е
осъществявало и реални сделки, а инкриминираната сума надхвърля с малко
съставомерния елемент, изискуем за осъществяване на квалифицирания състав на престъплението
по чл.255, ал.3 от НК. По-важното в случая обаче е, че самият подсъдим като личност не представлява
сериозна обществена опасност, предвид всички, изложени по-горе обстоятелства.
Ето защо в случая е приложима именно разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, тъй като с оглед така установените многобройни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, както и едно изключително
такова /изтеклият значителен период от извършване на инкриминираното деяние/,
дори и най-лекото, предвидено в закона наказание /три години лишаване от
свобода/ би се оказало несъразмерно тежко. Така при наличните многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и изключителното такова по смисъла на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, съдът определи наказание от 1 /една/ година „лишаване
от свобода“. В конкретния случай приложим е именно чл.55 от НК, понеже при
едновременното наличие на условията на тази разпоредба и разпоредбата чл.58а,
ал.1-3 от НК, по благоприятна е именно първата разпоредба. Това е така, понеже
при определяне наказанието на подсъдимия Б. при условията на чл.58а, ал.1 от НК, то най-лекото наказание, което същият би могъл да „получи“ е две години
лишаване от свобода, чийто размер очевидно е по-висок от определения от съда. Налице
са и основанията на чл.55, ал.3 от НК, поради което на подс. Б. не се наложи
кумулативното наказание „конфискация“. Нещо повече, такова наказание в случая
не би могло да бъде наложено, понеже, както отбеляза и представителят на
прокуратурата, по делото не е установено налично имущество на подсъдимия, което
да бъде предмет на такова наказание.
Относно начина на изпълнение
на така определеното на осъдения Б. наказание
една година лишаване от свобода, настоящият
състав намира, че са налице предпоставките на чл. 66 от НК, поради което
отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” с изпитателен срок от
три години.
В конкретния случай са налице всички предпоставки,
визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за
поправянето и превъзпитанието на подс.Б. не е необходимо той ефективно да
изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Тези изводи са напълно
съобразени с предпоставките и изискването на закона– наложеното наказание
„лишаване от свобода” е до три години, лицето не е осъждано до момента на
наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер и за постигане
целите на наказанието, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не
се налага изтърпяването на наказанието. Настоящият състав намира, че изолирането
на подс.Б. от обществото и поставянето му в затворническа среда не би имало
поправителния и превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото персоналната
характеристика на конкретния деец сочи на възможност за постигане на тези цели
и докато той е на свобода. Ефектът на наказателното въздействие може да бъде
обезпечен и с отлагане изтърпяването на определеното наказание „лишаване от
свобода” с изпитателен срок в минималния, предвиден в закона размер от три години.
Така определеният размер на изпитателния срок е достатъчен, за да постави на
проверка волята на подс.Б. да коригира поведението си и да насочи същото към
спазване на закона и да се въздържа от престъпна дейност.
С оглед изхода на делото, подс.Б. беше
осъден да
заплати в полза на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата
от 16 956, 34 лв. /шестнадесет хиляди деветстотин петдесет и шест лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, вследствие от престъплението по чл. 255 от НК, извършено във
връзка с дейността на ”СИБОЛ” ООД, ведно със законната лихва, считано от датата
на увредата *** г. до окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск, предявен по настоящото дело, е за
имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл. 255, ал. 3 НК. Те произтичат пряко и
непосредствено от инкриминираната деятелност на подсъдимия Б. и не са само
данъчни нарушения на ЗДДС, санкционирани по
реда на ДОПК, но и са вреди от непозволено
увреждане. Макар и неплатените данъчни задължения да са от дейността на
юридическото лице, причинените за държавата вреди не са последица от дейността
на това дружество, а от виновното поведение на физическото лице – подсъдимия Б..
Причинените от деянието му съставомерни вреди са не само елемент от обективната
страна на съответния престъпен състав по чл.255 от НК, но и основание за
търсене на гражданска-деликтна отговорност от дееца, тъй като те произтичат и
от нарушаването на забраната да се вреди другиму и съответстващото задължение
за причинителя на вредата за поправянето й при виновното й причиняване другиму.
На тези принципи се подчинява и отговорността за престъпленията против
финансовата и данъчната система, които са и резултатни престъпления, в каквато
насока е и задължителната практика на ВКС. По
делото е установено, че исковата сума не е внесена доброволно в държавния
бюджет, нито принудително по реда на производство по ДОПК, следователно, исковата сума е не само
ликвидна, но и изискуема. Освен това се касае за отговорност на различно
основание, като претендираната по настоящото дело отговорност е на деликтно
основание.
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК подс.Б. беше осъден да заплати по сметка на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив сумата от 4545,78 лв., представляваща
направените разноски в хода на досъдебното производство.
На основание чл. 189, ал.3
от НПК, вр. чл.78, ал.8, от ГПК, вр.
чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.22, ал.1, вр. чл.17, т.1 и 2
от Наредба за заплащането на правната помощ съдът
осъди
подсъдимия Б., да заплати на ТД на НАП
- Пловдив направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500
лв. /петстотин лева/. При постановяване на присъдата си в тази й
част съдът отчете, че претендираният от гражданския ищец общ размер на
разноски, възлизащ на 500 лв., се равнява
на адвокатското възнаграждение, определено на основание чл.17, т.1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. по размер същото е определено от закона. В този
смисъл съдебната практика приема, че съдът присъжда възнаграждение в размер,
определен в нормативен акт и без същото да е било предварително платено от
претендиращата страна на процесуалния й представител. Съдът присъжда адвокатско
възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице,
което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира
/ТР№3/13.05.2010г. на ВАС/.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: