РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Кюстендил, 18.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101096 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №5441/17.06.2022
г., депозирана от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от П. Д. и Д. Ш. – изп. директори и членове на Управителния
съвет, чрез адв. Св. З., против Г. А., ЕГН: **********, гр. *********, ул.
„*******“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. **, и А. А., ЕГН: **********, адрес: гр.
*******, ул. „********“ №*, ет. *.
В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № FL 958667 от 03.01.2019 г. за сума в размер на 30
000,00 лв. със срок за плащане – 84 месеца. На същата дата заемът бил усвоен
от кредитополучателите.
Поради неплащане на вноска №28 с падеж 05.05.2021 г. и вноска №29 с
падеж 05.06.2021г., съгласно погасителния план, банката обявила кредита за
изцяло предсрочно изискуем, за което длъжниците били изрично уведомени
чрез уведомления, връчени им му при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез
ЧСИ Н. С. рег. №745. Доколкото ответникът не се явил в двуседмичния срок
да получи книжата следвало да се счита, че поканата била надлежно връчена
30.12.2021 г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на същата следвало да се
счита, че на същата дата е настъпила предсрочната изискуемост. Чрез
връчване на препис от исковата молба на особения представител също се
твърди да са уведомени ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост.
Ето защо се поддържа искане да бъдат осъдени ответниците Г. А., ЕГН:
1
**********, Г. А., ЕГН: **********, гр. *********, ул. „*******“ №**, вх.
„*“, ет. *, ап. **, и А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, ул. „********“
№*, ет. *. , СОЛИДАРНО да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, въз основа на сключен Договор за кредит № FL958667 от
03.01.2019 г., 22 490, 43 лв. – главница за периода 03.06.2021 г. до 26.05.2022
г., договорна лихва в размер на 1 481, 18 лв. за периода 03.06.2021 г. до
30.12.2021 г., мораторна лихва размер на 2 267,11 лв. за периода 03.06.2021г.
до 26.05.2022 г., 34 лв. такси по договора за периода от 03.06.2021 г. до
26.05.2022 г. и 60 лв. такси за нотариални покани за периода 03.06.2021 г. до
26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
исковата молба в съда до окончателното плащане на вземането.
Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор
чрез назначения от съда особен представител – адв. Д. Н. от АК - Кюстендил.
С отговора се оспорва претенцията като неоснователна и недоказана.
Твърди се, че на ответниците не била обявена предсрочната изискуемост на
кредита. Прави се възражение за неравноправни клаузи, касаещи лихвите и
таксите, претендирани от ищците. В тази насока съдът следвало да следи и
служебно, а също и за нищожни клаузи.
Въз основа на това се иска отхвърляне на предявените искове и се
възразява срещу адвокатския хонорар на ищцовото дружество и държавните
такси.
В съдебно заседание страните и процесуалните представители не се
явяват. Последните са депозирали нарочни молби за даване хода на делото в
тяхно отсъствие като ищецът заявява, че поддържа претенциите си, а
ответникът – че иска отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от заверено копие от Договор за потребителски кредит № FL
958667 /л. 8-21/ от 03.01.2019 г. ищецът е предоставил кредит на ответниците
в размер на 30 000 лв. Приложен е и погасителен план, видно от който се
дължали 84 месечни вноски, всяка от които в размер на 505, 85 лв., а
последната – 505, 54 лв. Последната вноска е с падеж 03.01.2026 г.
Съгласно чл. 17 от договора, то неразделна част от него са искането за
отпускане на кредита и погасителния план. Уговореният размер на ГПР е 12,
21 % - виж чл. 3, ал. 9 от договора за кредит, а дължимата от получателя обща
дължима сума е в размер на 43 731, 09 лв. Всяка страница от погасителния
план е подписана от кредитополучателите, което я прави валидна част от
договора.
2
По делото е прието, като обективно изготвено, заключение /с вх. №
2017/28.02.2023 г./ от вещото лице С. Т. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза. Съгласно същата потребителският кредит е усвоен на 03.01.2019
г., съгласно банково бордеро № 9411173 от 03.01.2019 г., размерът на
непогасената главница е 22 490 лв., размерът на неплатената договорна лихва
е 1 481, 18 лв., а мораторната лихва възлиза на 1 166, 14 лв. По искане на
ищеца са изпълнени от вещото лице още две допълнителни заключения – с
вх. №4289/02.05.2023 г. /л.201-202/ и с вх. №12103/24.11.2023 г. /л. 204-207/,
посочващи допълните варианти и периоди за формиране на законна и
мораторна лихви.
Приложена по делото е методология за определяне на лихвен процент
(прайм) по потребителски и жилищно ипотечен кредит; искане от ответника
за отпускане на кредит, връчване на книжа чрез частен съдебен изпълнител Н.
С., уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, за което няма данни
да са получени от ответниците по делото.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за
потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за
неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Що се касае до настъпването на предсрочната изискуемост, то съдебната
практика е категорична, че ако обявяването на предсрочната изискуемост не е
достигнало до ответника преди завеждане на иска /, какъвто е настоящият
случай/, то същото настъпва с връчването на препис от исковата молба.
Връчването е валидно дори и когато е извършено на особения представител на
ответниците, а това е станало на 13.12.2022 г. /виж л. 87-88 от делото/.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
3
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от
закона начин.
В настоящия случай процесният договор е недействителен, тъй като
видовете разходи включени в ГПР в договора не са посочени, при изключване
по чл. 19, ал. 3 - при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита
не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка
на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в
брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя, така в Определение 30685/30.09.2022 г. на
ВКС по гр. д. №578/22 г. , ІІІ г.о, приемайки че подобна клауза не
удовлетворява законовото изискване, относно съдържание на договора.
На основание чл. 22 ЗПК и без да е необходимо да се коментират
останалите клаузи на Договора, същият следва да бъде признат за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предвид установената
недействителност на процесния договор за потребителски кредит, след
известни колебания в практиката и след като пред ВКС, е поставен за
обсъждане въпроса: Допустимо ли е предявен на договорно основание
осъдителен иск за заплащане на дължими суми по договор за потребителски
кредит да бъде уважен на осн. чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на
кредита, при положение, че съдът е достигнал до извод за неговата
недействителност – с Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. №
2024/2022 г., I т. о., ТК и е прието, че при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими
суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл. 23
ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска
до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по
кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да
бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът не намира за необходимо да обсъжда
4
обстоятелствата по делото, свързани с дължимостта на възнаградителна и
мораторна лихва. Предвид изложените обстоятелства, съдът намира за
ненужно и обсъждане заключението на вещото лице, съдържащо констатации
и изводи в тази посока.
По претенцията за дължимостта на такси и разноски:
Извън горните съображения за неоснователност на всички претенции,
освен тази за главницата, за пълнота ще се посочи и следното: Искането
противоречи на чл. 33, ал. 1 от ЗЗП. Уговорената предпоставка за
начисляване на такси и разходи е единствено забавата на длъжника. Според
цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо
валидността на уговорката, от която произтича вземането за такса за разходи,
преценена с оглед на императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗЗП, води до извод
за нейната нищожност.
Освен това конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, която също е с императивен характер. От доказателствата по делото не
се установяват извършените дейности или допълнителни услуги, а както се
посочи по-горе, таксите и разноските са основани на забавата на длъжника,
която е последица от договорно неизпълнение и не съставлява допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Поради това съдът няма да уважи
претенциите такси по договора и за нотариални такси.
Ето защо, съдът ще уважи иска за осъждане на ответника единствено за
главницата, а останалите искове ще отхвърли като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед
своевременното им искане и представяне на списък за разноски по чл. 80 от
ГПК, на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете.
Съдът, с оглед оказаното процесуално съдействие на ответника от особения
представител – адв. Н., ще разпореди изплащането на неговото
възнаграждение в определения с нарочно определение размер от 1 319, 98 лв.
Ответниците ще бъдат осъдени да платят на ищеца разноски в размер на
общо 3 770, 94 лв., съобразно уважената част от исковите претенции,
включващи държавни такси, депозит за вещо лице, адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. А., ЕГН: **********, адрес: Г. А., ЕГН: **********, гр.
*********, ул. „*******“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. **, и А. А., ЕГН: **********,
адрес: гр. *******, ул. „********“ №*, ет. * ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА
„Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от
П.Д. и Д. Ш. – изпълнителни директори и членове на управителния съвет,
произтичаща от Договор за потребителски кредит № FL 958667 от 03.01.2019
г., главница в размер на 22 490, 43 лв. /двадесет и две хиляди четиристотин и
деветдесет лева и 43 ст./, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска – 16.06.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на А. и А. да платят
солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, договорна лихва в
размер на 1 481, 18 лв. за периода 03.06.2021 г. до 30.12.2021 г., мораторна
лихва размер на 2 267, 11 лв. за периода 03.06.2021г. до 26.05.2022 г., 34 лв.
такси по договора за периода от 03.06.2021 г. до 26.05.2022 г. и 60 лв. такси за
нотариални покани за периода 03.06.2021 г. до 26.05.2022 г. по Договор за
потребителски кредит № FL 958667 от 03.01.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. А., ЕГН: **********, адрес: Г. А., ЕГН: **********, гр.
*********, ул. „*******“ №**, вх. „*“, ет. *, ап. **, и А. А., ЕГН: **********,
адрес: гр. *******, ул. „********“ №*, ет. *. , ет. 3 ДА ПЛАТЯТ НА
„Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от П.
Д. и Д. Ш. – изпълнителни директори и членове на управителния съвет,
сумата в размер на 3 770, 94 лв. /три хиляди седемстотин и седемдесет лева и
94 ст./, представляваща сторени деловодни разноски в настоящото
производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 1 319, 18 лв. /хиляда
триста и деветнадесет лева и 18 ст./ на особения представител – адв. Д. Н., за
оказаното процесуално съдействие на ответниците в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
6
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7