Р Е
Ш Е Н
И Е
№
13
гр.Габрово,
09.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Генжова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при
секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.
№387 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба на ищеца И.С.Х. против Решение №146/03.10.2019г.
по гр.д.№63/2019г. на РС Трявна, с което са отхвърлени предявените при
условията на обективно евентуално съединяване искове да бъде признато за
установено, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от приземен етаж, състоящ
се от три мази, сервизни помещения, коридор и стълбищна площадка от жилищна
сграда с идентификатор 73403.501.47.1, намираща се в поземлен имот с идентификатор
73403.501.47, като се осъдят ответниците да предадат владението върху тази част,
отхвърлен е предявения при условията на евентуалност иск за признаване право на
собственост и предаване на владението върху югозападната маза от посочения
приземен етаж и е отхвърлен предявения при условията на евентуалност иск да се
признае, че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от югозападната маза от посочения
приземен етаж и да му бъде предадено владението, като ищецът е осъден да
заплати на ответниците и направените по делото разноски.
В
жалбата се твърди, че при постановяване на решението си първоинстанционния съд
не е преценил всестранно и пълно събраните по делото доказателства, поради
което е направил необосновани и незаконосъобразни изводи относно основателността
и доказаността на предявените искове. За да отхвърли исковете съдът бил приел,
че процесното югозападно помещение не е складово и като такова не принадлежи
към никое от самостоятелните обекти в сградата. Приел бил, че в имота на
ищеца-жалбоподател съществувало складово помещение и всяко жилище на трите
етажа съдържало необходимите помещения, съгласно изискванията на чл.35 от
Наредба №5 за правила и норми по ТСУ от 1977г.(отм.). изводите на съда, че
югозападното помещение на сутеренния етаж е изградено като част от жилището на
сутеренния етаж, обособено като такова още при построяването му и
представляващо самостоятелно жилище към момента на прехвърлянето му през 1995г.
били ирелевантни. Първоинстанционния съд не бил взел предвид и обсъдил какъв е
обема на правото на собственост придобито от ответниците с нотариален акт от
1995г. С този нотариален акт родителите на жалбоподателя и ответницата
прехвърлили на ответницата срещу задължение за гледане и издръжка целият първи
етаж и приземен етаж, като било описано какво се прехвърля от този етаж, а
именно : стая, маза, коридор и сервизни помещения, заедно с 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворното място. Безспорно било, че
в приземния етаж имало три помещения-мази и две помощни помещения, според
архитектурния проект. Предмет на сделката от 1995г. били две помещения-стая и
маза, ведно с коридор и сервизни помещения и следователно това бил обема на
правото на собственост на ответниците. Дори да се приемело, че предназначението
на приземния етаж е променено и трите мази са станали стаи за живеене, третото
помещение не било предмет на сделката и не било собственост на ответниците. В
нотариалния акт било посочено изрично, че се прехвърля целият първи етаж, но не
и че се прехвърля целия приземен етаж. Предмет на сделката били стая, маза и
сервизни помещения, които се намирали непосредствено до стаята и били ползвани
за живеене от прехвърлителите към момента на сделката. Това бил обема на
правото на собственост на ответниците върху приземния етаж. Югозападното
помещение било в противоположната посока-откъм улицата и било по-изолирано и самостоятелно,
отделено от другата група помещения. При това положение безспорно било, че
югозападното помещение не е предмет на сделката от 1995г. и ответниците не са
станали негови собственици, като още към този момент то било възприемано като
принадлежност към имота на ищеца. До 2000г. прехвърлителите били живяли в
приземния етаж и не било установено да са ползвали процесното помещение за
жилищни нужди, а от 2000г. до 2016г.
помещение то било ползвано от ищеца, като складово помещение, принадлежащо към
неговия етаж. Неправилно първоинстанционния съд се бил позовал на факта, че в
жилището на ищеца имало складово помещение, поради което не му се полагало
друго. В имота му по проект имало дрешник-помещение за съхранение на дрехи, но
това не било складово помещение, в което да се съхраняват продукти и др. Освен
това по действащите правила към монетна на сделката и към настоящия момент към
всяко жилище трябва да има най-малко едно складово помещение, но няма пречка да
има и повече. Преценката дали едно складово помещение е принадлежност към
жилищен обект следва да се извърши към момента на осъществяване на съответния
придобивен способ. По отношение на придобивната давност ищеца-жалбоподател
счита, че такава е изтекла в негова полза. Първоинстанционния съд бил изместил
предмета на спора от спор за собственост в спор относно законността или не на
направена промяна на предназначението на приземния етаж. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за собственост и
да осъди ответниците да предадат владението на помещението на ищеца, както и да
присъди направените по делото разноски или да уважи предявените при условията
на евентуалност искове. Заявява, че постановеното решение е нищожно, тъй като в
производството по иска за признаване собственост на ищеца по отношение на
1/6ид.ч. от процесното помещение следвало да участва като страна и С.Х. -баща
на страните, лично и в качеството му на наследник на майка им, а не следвало да
участва съпруга на ответницата, като в тази част обжалваното решение следвало
да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.
Ответникът
Б.С. в депозирания по делото отговор оспорва подадената въззивна жалба. Твърди,
че приземния етаж бил отразен като самостоятелен, тъй като функционално бил
такъв. Безспорно при строителството архитектурния проект не бил спазен и
приземния етаж бил в такъв вид и се ползвал като жилищен още от построяването
му. Жилищната сграда била в режим на етажна собственост и била общо на три
надземни етажа. В случая приземния етаж не служел за общо ползване и не
представлявал обща част, нито по естеството си, нито по предназначение.
Приземният етаж бил построен като жилищен,у при спазване на съответните
строителни правила и норми и следователно бил придобил статут на самостоятелен
обект на правото на собственост-жилище. Освен това съгласно чл.38 ЗУТ жилищата
се изграждали в надземните етажи на жилищните сгради. в тежест на ищеца било да
установи, че процесното помещение е неразделна част от жилището му. По отношение
на възражението за нищожност на обжалваното решение счита, че тъй като ответницата
е придобила имота срещу задължение за гледане и издръжка по време на бака си,
то правилно бил конституиран съпруга й. моли съда да остави жалбата без
уважение и да присъди направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Ответникът
Т.К. не взема становище по подадената въззивна жалба.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страни и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. Решението е обжалвано
изцяло.
За
да постанови решението си първоинстанционния съд е приел следното :
С
Нотариален акт №109, т.I, рег.№151, дело №155/1971г. по описа на Дряновски
народен съд за право на строеж върху държавен имот /суперфиция/, на С.Х. С.е
признато право на строеж върху петно №1, представляващо 1/3 ид.ч. от парцел I в кв.95а по плана на гр. Трявна,
целият от 769кв.м., при общи граници на парцела: улица, Т.С.Т.и С.И.Г.и от две
страни общинско място.
С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №32, т.II, дело №406/01.11.1977г. по описа
на Дряновски районен съд, С.Х. С. е дарил на непълнолетния И.С.Х., втори
жилищен етаж, още недовършен, от двуетажната жилищна сграда, застроена в парцел
I в кв. 95а по плана на гр. Трявна, в строително петно №1.
С
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и
издръжка №18, т.II, дело №310/22.12.1995г. по описа на Тревненски районен
съд, С.Х. С.и С. И. С.са прехвърлили на дъщеря си Б.С.К.: целия първи жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда със з.п. от 81кв.м. с общ вход за двата етажа,
състоящ се от спалня, хол, коридор, сервизни помещения и тераса; приземен етаж,
състоящ се от стая, маза, коридор и сервизни помещения, заедно с ½ ид.ч.
от общите части на сградата; стопанска сграда на 21кв.м. и ½ ид.ч. от
правото на строеж върху дворното място, в което са построени сградите,
съставляващо парцел I-47 в кв.95а по плана на гр. Трявна.
Прехвърлителката
и майка на ищеца и ответницата -С. И. С.е починала и за свои наследници по
закон е оставила: С.Х. С.– съпруг, Б.С.К. – дъщеря и И.С.Х. *** описаният в
горните нотариални актове поземлен имот е с идентификатор 73403.501.47 по КК и
КР на гр. Трявна, одобрени със заповед РД-18-21/12.05.2010г. на ИД на АГКК, с
адм. адрес: гр.Трявна, ул.„***“ №9Б, с площ 254кв.м. В този поземлен имот се
намират следните сгради: сграда с идентификатор 73403.501.47.1 със застроена
площ 83кв.м., брой етажи 3, предназначение: жилищна многофамилна сграда и
сграда с идентификатор 73403.501.47.2 със застроена площ 40 кв.м., брой етажи
1, предназначение: сграда със смесено предназначение.
Въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели С.Н.Н., С.С.Д., С.Х. С.,
З.П.В.и М.Т.К., както и обясненията на ищеца И.С.Х. и ответницата Б.С.К. първоинстанционния
съд устновил, че строителството на сградата с идентификатор 73403.501.47.1 е
извършено от родителите на ищеца и ответницата. Строежът е започнат през 1973г.
с изграждането на процесния приземен етаж. През 1975г. е отлята плочата на
втория жилищен етаж, след което строителството е било спряно, с цел събиране на
средства за полагането на покрива. През 1980г. е поставен и покрива на
сградата. Още през 1974г. ищецът и ответницата, заедно с родителите си, се
нанесли да живеят в процесния приземен етаж. Там ищецът и ответницата живели до
женитбите си, след което на етажа останали само родителите им, които живели
постоянно в този етаж до пенсионирането им. След това те се преместили да
живеят на село. Оттогава никой не бил живял на етажа до преди две-три години,
когато в него се нанесли децата на ответниците. В този етаж никога не били
изграждани мази, а още при построяването му били изградени стаи. Стаята в
дъното вляво била спалнята на родителите на ищеца и ответницата, в която те и
битували. Преди нея точно се намирала банята с тоалетна. Стаята в дясно от входа
на етажа била тази, в която ищецът и ответницата спели като деца. Освен тези
стаи имало кухня и килер. Кухнята се намирала в дъното вдясно на етажа. Още
докато била жива майката на ищеца и ответницата, през 2005-2006г., ответницата
сменила дограмата в обитаваната от родителите й стая в дъното вляво на етажа.
След смъртта на майка им, т.е. след 2011г. ответниците и децата им постепенно
подменили дограмите и в другите стаи, също и вътрешните врати, поставили
теракот в коридора, поставили фаянсови и теракотни плочки, както и други
ремонтни дейности.
По
делото е представена строителната документация относно жилищната сграда с
идентификатор 73403.501.47.1. Сградата е изградена законосъобразно с разрешение
за строеж №22 от 20.04.1972г. и по одобрен архитектурен проект от арх. И. –
главен архитект в ОНС Габрово на 25.03.1971г. Има и протокол №16 от
20.04.1971г. за издадена строителна линия и ниво. При извършения на място оглед
вещите лица установили, че изграденото на място като конфигурация, както и по размери
отговаря на одобрените архитектурни чертежи, като били налице промени в проекта
в сутеренния етаж. Според вещите лица изготвили повторната експертиза в
одобрения проект е предвидено изграждането на двуетажна жилищна сграда със
сутеренен етаж. В разрешението за строеж е записана застроена площ на сградата
72кв.м. На практика била изградена триетажна жилищна сграда като първия етаж,
предвиден по проекта като вкопани мази е изпълнен на ниво терен, т.е. изпълнен
е „надземен етаж“, съгласно дефиницията на §5 т.50 от ДР на ЗУТ – „етаж,
таванът на който е разположен на повече от 1,50 м. над котата на средното ниво
на прилежащия тротоар към улицата". В одобреното в проекта вътрешно
разпределение има различие във вида на стълбището, но в същите размери на стълбищната
клетка, което е породено от неизпълнението на вкопан сутеренен етаж. Налични са
малки различия – в размерите на прозорците на помещенията. Като цяло външните
конструктивни очертания на сградата съвпадат. В Община Трявна нямало данни за
констатиран незаконен строеж през този период. Площта на всеки от трите етажа
на сградата е, както следва: сутерен – 56,34 кв.м., стълбище в сутерен 16,55
кв.м., обща площ на сутерена 72,89 кв.м.; първи етаж – 63,99 кв.м., стълбище на
първия етаж 16,55 кв.м., общо 80,54 кв.м.; втори етаж – 73,51 кв.м., стълбище
на втория етаж 16,55 кв.м., общо 90,06 кв.м. Различията в общата площ на всеки
от етажите е поради наличието на еркерни наддавания и тераса във височина. При
извършения оглед на сутеренния етаж е установено, че той представлява жилище на
височина 0,90 метра над нивото на прилежащата улица като до вътрешното стълбище
се достига посредством 5 броя бетонови стъпала. Жилището е на нивото на първата
стълбищна площадка. От нея започва вито стълбище до нивото на обособеното
жилище на първия етаж, а чрез второто рамо на стълбището се достига и до
обособеното жилище на втория етаж. Сградата е на общо три надземни етажа.
Жилището в сутеренния етаж се състои от входно предверие, тоалетна с душ, баня,
кухня и две стаи. На първия етаж се намира обособен обект жилище, което се
състои от входно предверие, три стаи, тераса, дрешник и склад. На втория етаж
се намира обособен обект жилище, което се състои от входно предверие, санитарен
възел, килер, кухня и две стаи с тераси. Външните конструктивни очертания на
сградата отговарят на представения архитектурен проект. Разпределението на
помещенията в сутерена и на гаражите е в съответствие с представените
архитектурни чертежи. Стълбищното помещение отговаря по размери, като
стълбището е оформено вито, а не двураменно, но това не се отразява на площта
на помещението и е несъществено. В сутерена вместо мази има стаи. Един прозорец
е с уголемени размери, един е с по-голяма височина и една врата към двора е
преместена в съседно помещение, като отвора е зазидан. Това били несъществени
отклонения от одобрения архитектурен проект и за тяхното извършване не се
изисквало съгласие от останалите етажни собственици и не се налага специална
процедура по ЗТСУ или ЗУТ. При справка в Община Трявна е установено, че нямало
налична документация за извършено преустройство или промяна на предназначението
на помещенията в жилищната сграда. Сградата във вида, в който е изградена и в
настоящия вид е допустима като жилищна сграда. За нейното изграждане има
одобрен проект от 1972г., има издадено разрешение за строеж и протокол за
строителна линия. Въпреки че има несъществено отклонение от одобрения проект тя
е законна сграда по законодателството към момента на изграждането и към
настоящия момент и за нея не може да се прилагат нормите за търпимост по
смисъла на §16 от ПРЗ на ЗУТ. Според заключението на вещите лица и обясненията
им в с.з. на 03.09.2019г., за обособяването на един етаж като самостоятелно
жилище има няколко изисквания. Първото е да има нужните помещения за жилище.
Второто условие е да има конструктивна височина и третото условие е етажът да е
над нивото на терена. В случая тези три условия били налице още при
изграждането на етажа. Извършените преди няколко години дейности в него, според
вещите лица са ремонтни, а не преустройство и за него не е било необходимо
разрешение. Такова разрешение не е било необходимо и при извършеното отклонение
от архитектурния проект при изграждането на сутеренния етаж.
Първоинстанционният
съд приел, че сградата с идентификатор 73403.501.47.1 е триетажна, като на
първия етаж се намира жилище собственост на ответниците, а на втория – жилище
принадлежащо на ищеца. Доколкото различни етажи от сградата принадлежат на
различни собственици, сградата се явява в режим на етажна собственост и за нея
е приложима разпоредбата на чл.38 ал.1 от Закона за собствеността. Съгласно
нея, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване. В случая данните по делото не установявали
приземният етаж в сградата с идентификатор 73403.501.47.1 да представлява обща
част по смисъла на закона. Сам по себе си соченият в исковата молба довод, че
този етаж не е самостоятелен обект и не може да бъде предмет на разпоредителна
сделка, принципно не налага извода, че той е обща част. Дори и този етаж да не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не означава, че той
автоматично се превръща в обща част, тъй като единствено и само разпоредбата на
чл.38 ал.1 от Закона за собствеността посочва коя част е обща, а това е част,
която по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. В случая
приземният етаж не служел за общо ползване и не представлявал обща част – нито
по естеството си, нито по предназначение. Същият бил самостоятелен обект на
правото на собственост.
Строителството
на сградата с идентификатор 73403.501.47.1 е извършено от родителите на ищеца и
ответницата, въз основа на архитектурен проект, одобрен на 25.03.1971г., и след
издадено разрешение за строеж от 20.04.1972г. Първо е бил построен процесния
сутеренен етаж, при несъществено отклонение от одобрения за сградата
архитектурен проект, като етажът бил изграден не като приземен, а като
надземен, с 5 броя стъпала над земята, със светла височина 2.45 м.; при
запазено разпределение на помещенията, вместо три мази /както е по проект/ са
изградени три стаи; помещенията в етажа включват стая за кухня, баня с тоалетна
и дрешник. По този начин още при изграждането му етажът отговарял на
изискванията на чл.36-59 от действалата към момента на завършването на сградата
Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977г.
/отм./ и представлявал жилищен обект, в който смисъл е заключението на
повторната съдебно техническа експертиза. В този етаж никога не били
съществували мази. Такива са били предвидени в одобрения архитектурен проект,
но не са били изпълнени. За извършеното отклонение от проекта не е било
необходимо разрешение от специализиран орган, според становището на вещите
лица. Не е било необходимо и съгласие от съсобственици, тъй като към този
момент такива не е имало. Етажната собственост на сградата е възникнала
по-късно, с прехвърлянето на втория жилищен етаж на ищеца през 1977 година.
Бидейки самостоятелен жилищен обект и като такъв годен обект на разпоредителна
сделка, процесният сутеренен етаж законосъобразно е бил прехвърлен от
родителите на ищеца и ответницата С.Х. С.и С. И. С.- на ответницата Б.С.К., по
време на брака й с ответника Т.М.К., чрез приложения по делото нотариален акт
№18, т.II, дело №310/22.12.1995г. по описа на Районен съд – Трявна. По този
начин ответниците са придобили правото на собственост върху него.
Предвид
тези си изводи, че приземния етаж не е обща част на сградата, а самостоятелен
обект на правото на собственост първоинстанционния съд приел, че предявеният
главен иск за признаване за установено, ищецът е собственик на 55.94% ид.ч. от
приземен етаж, състоящ се от три мази, сервизни помещения, коридор и стълбищна
площадка, на жилищна сграда с идентификатор 73403.501.47.1 с адм. адрес: гр.
Трявна, ул. „***“ №9Б и осъждане на ответниците да предадат владението на ищеца
върху тези части, както и предявения при условията на евентуалност иск за
признаване за установено, че ищецът е собственик на югозападното помещение от
приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор 73403.501.47.1 с адм. адрес:
гр. Трявна, ул. „***“ №9Б и осъждане на ответниците да предадат владението на
ищеца върху него са неоснователни.
Изградените
в приземния етаж помещения, в т.ч. и претендираното то ищеца не били складови,
поради което не били принадлежност към никой от самостоятелните обекти. Освен
това в имота на ищеца имало изградено складово помещение.
Югозападното
помещение на сутеренния етаж е изградено като част от жилището, обособено още с
построяването на етажа.
Сутеренният
етаж представлявал самостоятелно жилище и при прехвърлянето му в полза на
ответниците, през 1995г., както и към настоящия момент. Обстоятелството, че
архитектурният проект е предвиждал изграждането на три мази не променял този
извод, след като такива не са били изградени, а вместо тях е построено
самостоятелно жилище. В случая не се касаело за извършено преустройство или
промяна на предназначението на помещенията, а е налице отклонение от
архитектурния проект при изграждането на етажа, което според вещите лице е
несъществено и за него не се изисква одобрение. Към момента на изграждането на
етажа единствени негови собственици са били родителите на ищеца и ответницата и
не е имало други съсобственици, които да е нужно да дадат съгласие.
Поради
горното районният съд приел, за неоснователен и предявения при условията на
евентуалност иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на
1/6ид.ч. от югозападното помещение от приземен етаж на жилищна сграда с
идентификатор 73403.501.47.1 с адм. адрес: гр.Трявна, ул.„***“ №9Б и осъждане
на ответниците да предадат владението на ищеца върху него.
Въззивният
съд намира следното :
Безспорно
ищецът е собственик на втория жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор
73403.501.47.1 с адм. адрес: гр.Трявна, ул.„***“№9Б, а ответниците на първи. Не
е спорно и че във всеки от тези жилищни етажи има складово помещение-дрешник.
Спорен
е въпроса относно собствеността на помещенията в приземния етаж и дали същият
има характер на обща част за сградата, на обслужваща самостоятелните обекти в
сградата част или на самостоятелен обект на правото на собственост, както и
дали целия или част от приземния етаж да прехвърлени от наследодателите на
ищеца и ответницата на ответницата, по време на брака й.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели и в частност св.С.С.-баща на
страните, както и от обясненията на страните се установява по безспорен начин,
че при строежа на сградата първо е бил завършен приземния етаж, в който били
изградени и обзаведени стаи, кухня, баня и тоалетна и сервизни помещения. В
този приземен етаж се настанили и заживяли родителите на ищеца и ответницата,
заедно с тях. Цялото семейство живяло там до като децата създали свои
семейства. След това в приземния етаж продължили да живеят двамата родители,
които след пенсионирането на бащата около 2000г. отишли да живеят на село. Въззивният
съд, като взе предвид горното счита, че безспорно се установява, че от
изграждане на приземния етаж до настоящия момент същият е изграден, обзаведен и
ползван като жилищен, а не като етаж със складови помещения.
От
заключенията на изготвените по делото технически експертизи се установява, че
при изпълнение на етажа е налице незначително отклонение от одобрения
архитектурен проект на сградата. Етажът бил изграден не като приземен, а като
надземен, с 5 броя стъпала над земята, със светла височина 2.45 м.; при
запазено разпределение на помещенията, вместо три мази /както е по проект/ са
изградени три стаи; помещенията в етажа включват стая за кухня, баня с тоалетна
и дрешник. Още при изграждането му приземният етаж отговарял на изискванията на
действалата към момента на завършването на сградата Наредба №5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство от 1977г. /отм./ и представлявал
жилищен обект, към който също е изграден дрешник. В този етаж никога не били
съществували мази. Същият никога не е бил обща част на сградата, нито по своето
естество, нито по предназначение. Следователно приземният етаж е самостоятелен
жилищен обект още от изграждането му, т.е. годен самостоятелен обект на собственост.
Действително
за извършената промяна в архитектурния проект не е издадено разрешение от
Община Трявна, но като самостоятелен жилищен обект и като такъв годен обект на
разпоредителна сделка, процесният сутеренен етаж законосъобразно е бил
прехвърлен от родителите на ищеца и ответницата С.Х. С.и С. И. С.- на
ответницата Б.С.К., по време на брака й с ответника Т.М.К., чрез приложения по
делото нотариален акт №18, т.II, дело №310/22.12.1995г. по описа на Районен съд –
Трявна. При внимателен прочит на Нотариалния акт от 1995г. се установява, че е
прехвърлен целият приземен етаж, а не част от него. Действително в нотариалния
акт са изброени помещения, но изрично в акта е записано, "приземен етаж,
състоящ се от...", а не е записано, че се прехвърля част от приземен етаж
и да са посочени прехвърлените помещения. По този начин ответниците са
придобили правото на собственост върху целия приземен етаж., а ищецът не
притежава никаква част от него, на каквото и да било основание.
Поради
изложеното правилно първоинстанционния иск е приел за неоснователни предявените
при условията на евентуалност искове и ги е отхвърлил.
Въззивният
съд изцяло възприема мотивите на първоистанционния и на осн. чл.272 ГПК
препраща към тях.
Предвид
установеното по-горе, че целия приземен етаж е собственост на ответниците
възражението на жалбоподателя, че обжалваното решение е нищожно, тъй като по
третия евентуално предявен иск следвало да участват всички собственици, в т.ч.
и бащата на ищеца и ответницата, а той не бил участвал, както и че по този иск
не следвало да участва съпруга на ответницата. Приземния етаж е собственост на
ответниците и по този последно предявен в условията на евентуалност иск са
участвали всички собственици на етажа, като няма неучаствали в производството
такива. Правилно като страна по делото е конституиран съпруга на ответницата.
Поради
изложеното по-горе обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
С
оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответницата Б.К. сумата от 500лв.-разноски пред настоящата инстанция.
По
изложените съображения, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №146/03.10.2019г. по гр.д.№63/2019г. на РС Трявна.
ОСЪЖДА
И.С.Х., с ЕГН ********** *** да заплати на Б.С.К., с ЕГН ********** ***, сумата от 500лв.(петстотин лева)
– разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до
страните, на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :