РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. , 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20221220100244 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба подадена от "М. Б." ЕООД, гр. С.
против А. С. К. от гр.Г. Д., обл. Бл.. Иска се да бъде осъден ответника да
заплати на ищцовото дружество следните суми, дължими по Договор за
финансов лизинг № *********** 1345.47 лева падежирали и непогасени
лизингови вноски по главница дължими за период от ********г. до
*********г.; 3776.25 лева падежирали и непогасени лизингови вноски за
възнаградителна лихва по дължими за период от ******** г. до ********* г.;
211.90 лева неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за
период от *********г. до ********** г.; 539.76 лева неустойка за
прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя, начислена
еднократно към датата на прекратяване на Договора; 448.09 лева разходи за
данъчни задължения за ***,*****,****** и ***** г.; 825.11 лева разходи за
застрахователни премии; 2698.80 лева неустойка за ползване на Лизинговия
актив без основание за периода ****** г. - ******** г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване исковата молба в съда.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че процесният
1
договор за финансов лизинг е недействителен на някое от основанията,
предвидени в ЗПК, то на основание чл. 23 от същия се иска да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца чистата стойност на кредита в размер на общо
неплатената главница от 4 567.21 лева.
Иска се също така ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените разноски в настоящото производство.
Твърди се от ищеца, че на ********** г. между „М. Б." ЕООД, в
качеството на Лизингодател и А. С. К., в качеството на Лизингополучател е
сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността №********. В изпълнение на задълженията си Лизингодателят
е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя. лек
автомобил марка „А.“ модел „А*“, идентификационен номер на рама
*************, рег. № ******** и е предоставил ползването му на
Лизингополучателя, за което е съставен приемно - предавателен протокол от
******** г. Лизингополучателят е заплатил първоначална вноска. Размерът
на финансирането е 4675 лева. Всички съществени условия са подробно
описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията -
неразделна част от Договора. Договорен е срок от 60 месеца, изтичащ на
05.03.2023 г. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 39,60 %,
съответно размер на месечни анюитетни вноски от 179,92 лева.
Лизингополучателят е преустановил плащанията по договора, като
последното постъпило плащане е от 06.08.2018 г.и с него е погасена вноска
№4 по погасителен план с падеж 05.07.2018 г. Предвид допуснатото
неизпълнение лизингодателят е отправил изявление за разваляне на
сключения договор, което е връчено на ответника по реда на чл. 47 от ГПК,
като е залепено е уведомление на 29.10.2020 г. Двуседмичният срок за
получаване на книжата е изтекъл на 12.11.2020 г. Уведомлението съдържа
изявление, че в случай че лизингополучателят не изпълни текущите си
задължения в едноседмичен срок, с изтичане на същия договорът се разваля
едностранно. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 19.11.2020 г. и
договорът е прекратен на същата дата. Към ********** г. неплатени са вноска
от № 5 до вноска № 32 по погасителния план, както и част от вноска № 33 за
периода от ******г. до *********** г. С поканата - уведомление за
прекратяване на договора, лизингополучателят е поканен да предаде
лизинговия актив в предвидения в договора двудневен срок от прекратяване,
2
но това задължение не е изпълнено. Към ************* г. ответникът
продължава да владее вещта, както и до датата на подаване на исковата
молба. Поради изложеното е предявена настоящата искова молба.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.342
и следващите от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от
ЗЗД.
В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е
постъпил отговор, в който се застъпва становище за нередовност на исковата
молба. Счита предявените искова за допустими, но неоснователни. Счита, че
договорът не е прекратен, тъй като е с краен срок - *********** г. Изявление
за разваляне на сключения договор никога не е достигнало до ответника.
Твърди, че подписа на представения с исковата молба приемо-предавателен
протокол от ********* г., не е положен от него. Заявява, че към настоящия
момент не ползва лизинговия актив. Счита, че в процесния договор за
финансов лизинг се съдържат редица неравноправни клаузи, които като
такива са нищожни. Фиксирания лихвен процент по чл.5 от договора в размер
на 39,60% е прекомерен. Неравноправни са и клаузите за дължими неустойки
по чл. 15.3 и чл. 15.5 от приложените към договора Общи условия. Твърди, че
не са налице основания за начисляване на неустойки. Прави възражение за
прекомерност на неустойките, като моли да бъдат намалени същите. Клаузите
за неустойки са в противоречие с добрите нрави и са недействителни. Счита,
че в представените ОУ са налице неравноправни клаузи, обуславящи
нищожността им като противоречащи на ЗПК. Счита, че предявената
претенция срещу ответника за заплащане на разходи за заплащане на данъци
на основание чл. 52-61 от ЗМДТ за 2018 г., 2019 г., 2020г. и 2021г., в размер
на 448,09 лева, както и за направените разходи за заплащане на
застрахователни премии в размер на 825,11 лева, е неоснователна. Не е
доказано от ищеца, че ответника е ползвал МПС-то, а от друга страна ищеца
твърди, че договора е прекратен едностранно на ***********г., а претендира
заплащане на посочените задължения и след датата, на която твърди, че
договорът е прекратен. В този смисъл, съгласно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, прави възражение за недействителност на договора за
финансов лизинг от 08.03.2018 г., сключен между страните по делото, като
договора няма и изискуемото съдържание, съгласно чл. 11 от ЗПК.
3
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.26, ал.1,
пр.1 и пр.3 от ЗЗД, чл.11 и чл.22 от ЗПК.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното
във фактическо и правно отношение:
На *********** г. между „М. Б.“ ЕООД (сега „А. ф.“ ЕООД), в
качеството на Лизингодател и А. С. К., в качеството на Лизингополучател е
сключен Договор за финансов лизинг №*********със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив. Лизинговия актив е
описан в договора като лек автомобил марка „А.“ модел „А*“,
идентификационен номер на рама **********, рег. № ********, с продавач
„Д.Е. Д.**“ ЕООД. Уговорена е цена на вещта в размер на 5500 лева,
първоначална вноска от 825 лв. и главница от 4675 лв. Срокът на лизинга е
уговорен на 60 месеца, при фиксиран лихвен процент от 39.36 % върху
главницата, Общ процент на разходите от 49.27%, общ размер на кредита
4675 лв. и общ размер на разход по кредита от 6209.92 лв., вкючващ 100 лв.
такса ангажимент и лихва върху главницата – 6109.92 лв. Общата сума,
дължима от лидингодателя е определена на 10884.92 лв. Към договора е
приложен погасителен план, съгласно който първата лизингова вноска е в
размер на 169.64 лв. и са дължи на ********** г., следващите лизингови
вноски се дължат на всяко 5-то число на месеца в размер на 179.92 лв., с
последна вноска, дължима на ******** г. В договора е предвидено, че
придобиването на лизинговия актив се извършва по реда на чл.2.5.1 от
Общите условия. Съгласно чл. 2.5.1 от ОУ на ищцовото дружество,
приложени към процесния договор, когато договорът предвижда опция за
придобиване на лизинговия акти, това става след отправяне на писмено
искане и само ако всички суми по договора са изпатени и не е налице друго
неизпълнение на задълженията по договора за лизинг.
В чл.16 от прочесния договор за лизинг е уговорено, че към договора се
прилагат Общите условия за финансов лизинг, сключвани от „М. Б.“ ЕООД с
физически лица – потребители и длъжника декларира, че е запознат с тюх с
подписването на договора.
Ответника е подписал и стандартен европейски формуляр, както и
Общите условия за финансов лизинг на ищцовото дружество, сключвани с
физически лица – потребители.
4
В изпълнение на задълженията си Лизингодателят е придобил
собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка
„А.“ модел „А*“, идентификационен номер на рама ************, рег. №
********* и предоставил ползването му на трето лице, представило се като
пълномощник на ответника. По делото се установи, че това лице е Е. Д., с
когото К. имал общи бизнес планове. За предаването на автомобила от
лизингодателя е съставен приемно - предавателен протокол от 14.03.2018 г.
Лизингополучателят А. К. заплатил уговорената първоначална вноска по
договора за лизинг, както и четири вноски по договора, като вноска 4 е
дължима на ******** г., но плащане постъпило на ******** г.
Предвид допуснатото неизпълнение от страна на ответника на
задължение за заплащане на лизингови вноски, през м.09.2020 г.
лизингодателят отправил до К. изявление за разваляне на сключения договор.
Уведомлението съдържа изявление, че ако лизингополучателят не изпълни
текущите си задължения в едноседмичен срок, с изтичане на същия,
договорът се разваля едностранно. Изявлението било връчено на ответника от
ЧСИ В. Т. по реда на чл. 47 от ГПК, като е залепено уведомление на
29.10.2020 г. и съответно двуседмичният срок за получаване на книжата е
изтекъл на 12.11.2020 г.
След изтичане на срокът за доброволно изпълнение на ********г. и тъй
като ответника не изпълнил задълженията си по договора, ищцовото
дружество счело договора за прекратен от същата дата.
С поканата - уведомление за прекратяване на договора ищеца поканило
К. да предаде лизинговия актив, но автомобила е предаден от ответника на
представител на лизингодателя едва на 05.03.2022 г.
По делото е изслушан ответника, който в отговор на поставени от
ищеца въпроси по реда на чл.176 от ГПК обяснява, че не е получил лично
лизинговия автомобил. На ********* г. не е посочвал лице, което да получи
от негово име и за негова сметка процесния автомобил. Първоначално
твърди, че не е сключвал договор за лизинг и до м.06.2022 г. не знаел нищо за
лизинговия автомобил, когато лицето Е. Д. му се обадил, че автомобила е
паркиран пред квартирата на ответника, а ключовете от автомобила са в
пощенската му кутия. Тогава К. се обадил в дружеството лизингодател, за да
си приберат автомобила. След това обяснява, че с Д. имали планове с
5
автомобила да пътуват из страната, във връзка с работата си. Подписал
договор за лизинг през м.03.2018 г., когато автомобила бил вече взет.
Автомобила бил избран от Д. по интернет и колата била при него. Когато
ответника подписал договора за лизинг бил наясно, че автомобила е получен
от Д.. Знаел, че има задължения по договора и първоначално внасял по 800
лева месечно, след това по 1000 лева, после правил ежемесечни вноски по 272
лева. Спрял да плаща вноските, тъй като през цялото време автомобила бил
при Д., а не при ответника, който никога не е ползвал автомобила, дори не
знаел къде точно се намира.
По делото е прието и писмено обяснение от управителя на ищцовото
дружество, въз основа на въпроси, поставени от ответника по делото. Според
обясненията Лизинговият актив по договор ********* не е предаден лично на
А. К., видно и от наличната по делото документация. На 14.03.2018 г.
Лизинговият актив е предаден на упълномощено от А. К. лице, което е
посочено от Лизингополучателя на съответния служител от отдел
„Обслужване на клиенти“. Г-н К. без затруднения идентифицирал това лице и
сам го посочва като Е.Д.. Лицето не е представило пълномощно в писмена
форма, доколкото и по закон такова не се изисква за получаване на вещта
(арг. от чл. 37 ЗЗД). Дружеството счита, че Лизингополучателят е приел
изпълнението чрез своя представител, доколкото след сключване на сделката
и предаване на вещта, той самият е изпълнил своите насрещни задължения -
извършвал е лично плащания със съответно основание, а впоследствие лично
е върнал вещта във владение на собственика. Възражение за задържане или
неизпълнен договор не е постъпвало. Напротив, от наличната в електронната
система на Дружеството информация може да се съди, че служители на
Дружеството активно са търсили г-н К., който не е отказвал плащания и не е
оспорвал дълга, а дори в телефонен разговор е заявявал, че „ползвали колата
като фирмена“ и е предоставял телефон на своя „съдружник“ Е. Д..
Уточняват, че при справка в публичния Т. р. се вижда, че ответникът е
регистриран съдружник и управител в „Ю. Е. П. И.“ ООД, ЕИК
*************, заедно с г-н Е. С. Д., също съдружник и управител.
Дружеството е вписано в ТР на ********* г.
По настоящото дело е назначена съдебно - счетоводна експертиза, като
според заключението на вещото лице, след разглеждане на предоставените
6
документи в делото, дистанционна проверка по електронната поща, чрез
предоставяне на документи и справки от страна на „М. Б.“ ЕООД, извличане
на съответните данни и тяхното интерпретиране и се установява следното:
В периода от******** г. (датата на сключване на Договора за финансов
лизинг) до датата на изготвяне на експертизата от страна на
Лизингополучателя са постъпили общо 5 (пет) плащания на обща стойност
1726.06 лв. (хиляда седемстотин двадесет и шест лева 6 ст). Погасените с тях
задължения са както следва:
Първоначална вноска в размер на 825.00 лв.;
Такса ангажимент в размер на 100.00 лв.;
Такса за регистрация в КАТ в размер на 120.00 лв.;
Лизингови вноски в общ размер на 681.06 лв., в т.ч.: главница – 107.79
лв., лихва – 570.75 лв. и неустойка за забава – 2.52 лв.
Последното постъпило плащане е на 06.08.2018 г.
Вещото лице е систематизирало информацията относно постъпилите
плащания по дати и погасените с тях задължения по фактури, издадени от
Лизингодателя в Таблица 1 на експертизата.
За периода от ********* г. до ********** г., т.е. от вноска № 5 до
вноска № 32 и част от вноска № 33 по Погасителния план
Лизингополучателят дължи следните суми:
- договорената и неизплатена част от главница в размер на 1345.47
лв. (хиляда триста четиридесет и пет лева 47 ст.);
- договорената и незаплатена част от възнаградителна лихва в размер
на 3 776.25 лв. (три хиляди седемстотин седемдесет и шест лева 25 ст.);
- размерът на начислената неустойка за забава е 114.74 лв. (сто
и четиринадесет лева 74 ст.);
- размерът на начислената неустойка за прекратяване по вина
на Лизингополучателя е 539.76 лв.
Стойността на неплатената главница по Договора общо е 4567.21 лв.
(четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева 21 ст.).
Отговорът на този въпрос е представен в Таблица 2.
Заплатени са разноски по застрахователни премии за лек автомобил
7
марка „А. модел „А*“, идентификационен номер на рама **************,
рег. № *********от Лизингодателя в размер на 825.11 лв. (осемстотин
двадесет и пет лева 11 ст.).
От Таблица 3 е видно, че Лизингополучателят не е погасявал разходите
по застрахователните премии
Заплатени са разноски за данъчни задължения за лек автомобил
марка „А. модел „А*, идентификационен номер на рама **************, рег.
№ *********** от Лизингодателя в размер на 448.09 лв. (четиристотин
четиридесет и осем лева 9 ст.).
От Таблица 4 е видно, че Лизингополучателят не е погасявал разходите
за данък МПС.
В съдебно заседание вещото лице уточнява годината на сключване на
процесния лизингов договор, след което поддържа изцяло заключението.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е компетентно
изготвено, отговаря пълно и точно на поставените въъпроси, поради което го
кредитира изцяло.
Процесният иск е допустим, като подаден от лице, което има интерес от
предявяването му, срещу процесуално легитимиран ответник и пред
надлежния съд.
Разгледани по същество предявеният иск е частично основателен, по
следните съображения:
Ответника счита, че от страна на „А. ф.“ ЕООД не са представени
доказателства, че е правоприемник на „М. Б.“ ЕООД и съответно искът се
явява неоснователен.
Възражението е неоснователно. Исковата молба е предявена
първоначално от „М. Б.“ ЕООД, ЕИК********** , впоследствие молби са
постъпвали от „А. ф.“ ЕООД, с уточнение, че предишното наименование е
„М. Б.“ ЕООД.
Според разпоредбата на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНСЦ, ако е посочен
идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното
самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено
упражняването на публична функция, организации, предоставящи
обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват
8
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени
в търговския регистър.
В настоящият случай ищцовото дружество е посочило
идентификационния си код и при проверка в Търговския регистър се
установява, че на 15.04.2022 г. „М. Б.“ ЕООД е променило името си на „А. ф.“
ЕООД. Съответно няма съмнение, че исковата молбе е предявена и
поддържана от дружеството - страна по процесния договор за лизинг.
Установява се от представените доказателства, че между страните по
делото е възникнало облигационно правоотношение въз основа на Договор за
финансов лизинг №*********** със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив, сключен на 08.03.2018 г. между „М.
Б.“ ЕООД (сега „А. ф.“ ЕООД), в качеството на Лизингодател и А. С. К., в
качеството на Лизингополучател. Лизинговия актив е описан в договора като
лек автомобил марка „А.“ модел „А*3“, идентификационен номер на рама
***************, рег. № *********** , с продавач „Д. Е. Д. **“ ЕООД.
Между страните е договорена, срещу задължението на лизингодателя да
предостави на ответника лизинговия автомобил, ответника ще заплати
първоначална вноска от 825 лв., а остатъка от главницата от 4675 лв. ще бъде
изплащана в срок от 60 месеца, ведно с лихва при фиксиран лихвен процент
от 39.36 % върху главницата, общ процент на разходите от 49.27% и общ
размер на разход по кредита от 6209.92 лв., вкючващ 100 лв. такса
ангажимент и лихва върху главницата – 6109.92 лв. Общата сума, дължима от
лидингодателя е определена на 10884.92 лв. Според приложеният към
договора погасителен план, първата лизингова вноска е в размер на 169.64 лв.
и са дължи на 05.04.2018 г., следващите лизингови вноски в размер на 179.92
лв. се дължат на всяко 5-то число на месеца, с последна вноска, дължима на
05.03.2023 г. В договора е предвидено, че придобиването на лизинговия актив
се извършва по реда на чл.2.5.1 от Общите условия, а именно след отправяне
на писмено искане и само ако всички суми по договора са изпатени и не е
налице друго неизпълнение на задълженията по договора за лизинг.
Ответника не оспорва, че е подписал договора за финансов лизинг, но
твърди, че е налице неизпълнение на задълженията на лизингодателя, който
не му е предоставил лизинговият актив и той никога не го е ползвал.
9
По делото се установи, че лизингодателят е придобил собствеността
върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „А.“ модел
„А*“, идентификационен номер на рама ************, рег. № ********** и
предоставил ползването му на трето лице, а именно Е. Д., за когото твърди, че
е посочен от ответника да получи овтомобила.
Съдът приема, че ответника е изпълнил задължението си за
предоставяне на автомобила на К., доколкото самият ответник обяснява, че с
Е. Д. са имали планове с този автомобил да пътуват в страната по работа и
бил наясно, че автомобила е предаден на Д.. Както от обясненията на
ответника, така и от съдебно – икономическата експертиза се установява, че
К. първоначално е плащал дължимите по договора за лизинг суми, което не
би сторил, ако е считал, че липсва изпълнение по договора и автомобила е
предаден незаконосъобразно на лице, което няма право да го получи. Отделно
от това, ако Д. не е бил оправомощен да получи автомобила, К. е могъл да
поиска автомобила от Д. (след като са познати и са работили заедно), да
изиска от лизингодателя да изземе автомобила и да го предаде на него, да
подаде жалба до МВР или прокуратура или да прекрати договора, но не се е
възползвал от нито една от тези възможности. Това сочи на единственият
извод, че според него договорът е бил изпълнен в съответствие с неговата
воля.
С оглед горното, съдът намира за доказано, че страните по делото са
били обвързани от договор за финансов лизинг. Съгласно чл. 342, ал. 2 от ТЗ
с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ
от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я
предостави за ползване срещу възнаграждение. Текстът урежда типичното
съдържание на облигационното отношение, породено от този договор:
задължението на лизингодателя да придобие в собственост и предостави за
ползване определената в договора вещ на лизингополучателя срещу
задължението на последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен
погасителен план, както и да извършва други плащания, съгласно клаузите на
договора. Съгласно чл. 342, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ с договора може да предвиди
възможност на лизингополучателя да придобие вещта, какъвто е и настоящия
случай. Съдържанието на договора за финансов лизинг го определя като
особен вид инвестиционен кредит, при който общата стойност на
лизинговите вноски, дължими от лизингополучателя, се изчислява така, че да
10
покрива цената, по която лизинговата компания е придобила вещта, нейните
разноски, а също така и печалбата й, т. е. налице е правен резултат като при
усвоен кредит, чието погасяване става чрез лизинговите вноски (така в
решение № 120 от 10.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1025/2009 г., I т. о.). Това
обуславя и интереса на лизингодателя в договора за финансов лизинг да
получи цялото лизингово възнаграждение и да се разпореди с вещта, за
разлика от интереса при оперативния лизинг, който е свързан с получаването
на всяка отделна лизингова вноска, дължима срещу ползването на вещта.
Ето защо първият иск за сумата от 1345.47 лева, представляваща
неплатени лизингови вноски по главница за периода от ***** г. до
*********** г. е изцяло основателен и доказан, доколкото процесния договор
не е бил развален в посочения период и ответника дължи заплащането на
лизинговата цена. От заключението на назначената експертиза, а и от
обясненията на ответника се установи, че вноски в този период не са
заплащани. Задължението за заплащане на вноски отпада с развалянето на
договора и връщането на вещта. Според приетото и неоспорено заключение
на съдебно – счетоводната експертиза неизплатената главница по договора за
периода от ********* г. до ************ г. е в размер от 1345.47 лева.
Ответникът счита, че процесния договор за лизинг не е прекратен, тъй
като изявление за прекратяването му не е достигнало до ответника. Повдига
възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва, както и за
недействителност на клаузите за неустойки като противоречащи на добрите
нрави. Повдига възражение за прекомерност на неустойките и иска
намаляване на същите.
Относно прекратяване на договора:
В разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са предвидени предпоставките за
едностранно прекратяване на двустранен договор при неизпълнение от страна
на длъжника, по причина, за която последният отговаря. Правото да се
развали договора е преобразуващо субективно право, насочено към
прекратяване на облигационната връзка, което се упражнява чрез
едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния длъжник, без
да е необходимо съдействието на насрещната страна. Когато развалянето се
извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на
получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако е
11
уговорено да не бъде даван такъв срок, от момента на достигане на
уведомлението до длъжника.
В настоящия случай по делото не са представени доказателства
изявлението на ищцовото дружество за прекратяване на процесния договор за
лизинг да е достигнало до длъжника – ответник по делото преди 20.05.2022 г.,
когато на К. е връчена исковата молба с приложенията, включително
поканата - уведомление за прекратяване на договора. Независимо от това,
съдът намира, че договора е прекратен от посочената от ищеца дата –
19.11.2020 г.
В чл. 17.1 от приложимите към договора общи условия, подписани от
ответника, е предвидено, че всички уведомления и съобщения по договора за
лизинг следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени
ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или изпращане по пощата,
достигнат до лизингополучателя на посочените от него в договора контакти.
В случай, че лизингополучателя промени адреса си или друг свой контакт,
той е длъжен да уведоми писмено лизингодателя, като посочи новия си адрес
или контакт, а до получаването на такова уведомление, всички уведомления,
достигнали до стария адрес, ще се считат за получени.
В настояьщият случай изявлението на ищеца за прекратяване на
лизинговия договор е изпратено чрез ЧСИ Т. до адреса на ответника, посочен
в договора, но К. не е открит на него. При направена справка е установено, че
адреса, посочен в договора съвпада с регистрираните постоянен и настоящ
адрес на ответника, поради което уведомлението му е връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК – чраз залепване на уведомление. Тъй като К. не се е явил
да я получи, на осн. чл.47, ал.5 от ГПК поканата е счетена за връчена. Съдът
намира, че действително въз основа на чл.47, ал.5 от ГПК и договорената
между страните фикция за достигане на уведомлението до ответника,
процесния договор за лизинг е прекратен едностранно, считано от
********** г.
По отношение на възражението за прекомерност на договорната
лихва:
По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 39.60 %.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна
12
лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след
преценка на конкретните данни по производството - срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на
волята. Размерът на неплатената договорна лихва за периода от 05.08.2018 г.
до 19.11.2020 г. е определена от вещото лице в размер на 3776.25 лева,
какъвто се претендира и в исковата молба, поради което искът е основателен
и доказан следва да се уважи.
По отношение възражението за нищожност на неустойката поради
противоречие с добрите нрави:
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер са предварително определени от страните.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени
вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от
договорно неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са
уговорили предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение
на точно определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за
вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното
неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в
договора.
Първият иск е за неустойка в размер на 211. 90 лева, поради забава в
плащанията на лизинговите вноски, дължими от ****** г. до *********** г.
Този иск ищцовото дружество основава на уговореното в чл.15. 1 от
приложимите Общи условия. Същите са подписани от страните по
лизинговия договор, и според съдържанието на чл.15. 1 от ОУ, в случай на
забава в плащане на парично задължение от страна на лизингополучателя,
лизингодателя има право на неустойка в размер на законната лихва за целия
период на забавата. Така уговорена тази неистойка не противоречи на закона,
напротив, дори да не беше уговорена изрично, кредитора има право на
законна лихва за периода на забава и по силата на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Според
13
заключението на съдебно - счетоводната експертиза дължимата за периода
05.08.2018 г. до 19.11.2020 г. неустойка в размер на законната лихва е на
стойност 114.74 лева, в който размер искът е основателен и следва да се
отхвърли в останалата част като неоснователен и недоказан.
С оглед характера на насрещните престации - за продължително
изпълнение на лизингодателя (предоставяне на ползването на вещта) и за
периодично изпълнение на лизингополучателя (за заплащане на лизинговата
цена на вноски) развалянето на договора има действие занапред (чл. 88, ал. 1,
изр. 1 пр. 2 от ЗЗД). Предсрочното прекратяване на договора за лизинг
обуславя прекратяването на изпълнението на договорните задължения
занапред, което означава, че лизинговите вноски с падеж след тази дата не са
дължими. Но безспорно такива са дължими до датата на връщане на вещта, с
оглед връзката на лизинговия договор и с договора за наем по чл. 232 от ЗЗД,
уредена в чл. 345 от ТЗ. Затова е тази сума се дължи и искът е доказан по
своето основание и размер, с оглед заключението на съдебно икономическата
експертиза.
Вторият иск за неустойка е в размер на 539.76 лева, претендирана на
основание чл.15.5 от приложимите Общи условия, съгласно който текст, при
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи
неустойка в размер на 3 лизингови вноски. Неустойката се начислява на
основа на последните три лизингови вноски преди прекратяване на договора.
Третият иск за неустойка е в размер на 2698.80 лева за ползване на
лизинговият актив без основание в периода от ****8 г. до ***********г.
Същият се основава на чл.15.3 от приложимите Общи условия.
Съдът не намира, че така определени: в трикратен размер на месечната
вноска при прекратяване на договора и в размер на лизинговата вноска при
неоснователно полване на лизинговият актив, неустойката противоречи на
добрите нрави.
Тъй като и двата иска са за неустойка, следва да се посочи общо, че
съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика отразена в
Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК,
докладчик Е. М. "Не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима
14
в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. " В мотивите изрично е посочено, че двустранен договор, който е
за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в
бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи - в случай
на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за
онази част от сделката, чието действие се запазва. Съответно кредиторът ще
може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за
в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката,
ако такава неустойка реално е била уговорена.
В настоящия случай договорът е именно с продължително периодично
плащане и развалянето му е за в бъдеще. Т. е. възможно е претендирането на
неустойка както за забава, така и за обезщетение на вредите от неговото
разваляне по вина на длъжника – лизингополучател.
Поради горното иска за присъждане на неустойка в размер на 539.76
лева за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя и искът за
неустойка в размер на 2698.80 лева за ползване на лизинговият актив без
основание в периода от ********г. до *********** г. са неоснователни ще
бъдат уважени.
Относно възражението за недължимост на претенцията за
заплатени данъци и затрахователни премии:
Както се упомена по-горе на осн чл.345 от ТЗ лизингополучателя дължи
разноските за поддържане на вещта. В чл.8.7.4 и чл.8.7.5 от приложимите
Общи условия към процесния договор за лизинг е предвидено, че
лизингополучателя дължи заплатените от лизингодателя данъци и такси (и те
не са включени в стойността на лизинга) и застрахователни премии за
лизинговия автомобил.
По отношение на претенциите за сумата от 448.09 лева, представляваща
разходи за данъчни задължения за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., същите се
дължат по силата на ЗМДТ и се установи от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, че са заплатени от лизингодателя, но разхода не е
заплатен от ответника. Тъй като лизинговия автомобил не е бил върнат на
лизингодателя, а се е ползвал от ответника (чрез трето лице), то К. дължи на
ищцовото дружество сторените разноски за заплащане на данък за
15
автомобила, включително и за 2021 г., предвид което искът подлежи на
уважаване.
Според заключението по съдебно – счетоводната експертиза, сумата в
общ размер на 825.11 лева, представляващи застрахователни премии по
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 09.10.2019 г. до
07.02.2022 г. е заплатени от ищцовото дружество. Застраховката „Гражданска
отговорност“ е задължителна по силата на българското законодателство и
лизингодателят, като собственик е длъжен да я заплати. По време на
възникване на задължението, включително до 07.02.2022 г. автомобилът се е
намирал в лизингополучателя и следователно по силата на договора е
следвало да заплати тази сума. Тъй като застрахователните премии не са
заплатени от ответника, този иск е основателен и следва да се уважи.
Съдът намира, че не се е сбъднало условието за разглеждане от съда на
предявеният при условията на евентуалностте осъдителни искове.
Ищецът претендира, в случай, че съдът счете, че процесният договор за
финансов лизинг е недействителен на някое от основанията, предвидени в
ЗПК, то на основание чл. 23 от същия се иска да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца чистата стойност на кредита в размер на общо неплатената
главница от 4567.21 лева. В настощият случай съдът не намира договора за
финансов лизинг за недействителен.
Ето защо предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск
следва да се остави без разглеждане.
По настоящото производство ищеца е сторил разноски в размер на
512.82 лева за заплащане на държавна такса (л.84), 339.50 лева за
възнаграждение на вещо лице. По делото ищеца е представляван от
юрисконсулт, като съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 300 лева, на осн. чл.78, ал.8 във вр. с чл.36 от Закона за правната помощ и
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. От така сторените
разноски в общ размер на 1152.32 лева, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да се присъдят 1140.95 лева, съразмерно на уважената част
на исковете.
Ответника съдо има право на разноски сържазмерно на отхвърлената
част на исковете. По настоящото дело той е сторил разноски за
възнаграждение на адвокат К. в размер на 830 лева (договор за правна защита
16
и съдействие на л.93 по делото) и за възнаграждение на адвокат П. също в
размер на 830 лева (договор за правна защита и съдействие на л.181 по
делото). На основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 от ГПК той има право на
присъждане на възнаграждението само на един адвокат.
От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника. Възражението е
неоснователно. Съобразно интереса по всеки от предявените основни искове,
общо дължимото възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер на 822.27 лева. Предявен е при условията на евентуалност иск в
размер на 4567.21 лева. Съгласно съдебната практика, обективирана в
определение № 82/19.02.2009 г.на ВКС по ч.т.д. № 60/2009 г., I т.о., опр. №
230/28. 03.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 1487/2013 г., I т.о., опр. № 77/4.02.2014
г. на ВКС по ч. т. д. № 46/2014 г., II т. о. и др., при постановяване на
решението относно разноските, съдът взема предвид и предявените при
условията на евентуалност и алтернативност искове и когато не се е
произнесъл по тях. Вземайки предвид и предявеният при условията на
евентуалност иск, адвокатското възнаграждение би било в по-голям размер от
830 лева, в който е заплатен от ответника.
С оглед горното в тежест на ищеца следва да се възложат 8.19 лева от
сторените от ответника разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от
ГПК.
При прилагане на компенсация ответника следва да заплати на
ищцовото дружество разноски в размер на 1132.76 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда А. С. К., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Б. да заплати на „А.
ф.“ ЕООД, ЕИК*********, гр.С. (с предишно наименование „М. Б.“ ЕООД)
следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг №*********:
1345.47 (хиляда триста четиридесет и пет лева и четиридесет и седем
стотинки) лева падежирали и непогасени лизингови вноски по главница
дължими за период от ******** г. до ******** г.; 3776.25 (три хиляди
седемстотин седемдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) лева
17
падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по
дължими за период от ********* г. до ********** г.; 114.74 (сто и
четиринадесет лева и седемдесет и четири стотинки) лева неустойка за забава
на плащане на лизингови вноски, дължима за период от ****** г. до *******
г.; 539.76 (петстотин тридесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки)
лева неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя,
начислена еднократно към датата на прекратяване на Договора; 448.09
(четиристотин четиридесет и осем лева и девет стотинки) лева разходи за
данъчни задължения за 2018, 2019, 2020 и 2021 г.; 825.11 (осемстотин
двадесет и пет лева и единадесет стотинки) лева разходи за застрахователни
премии; 2698.80 (две хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и осемдесет
стотинки) лева неустойка за ползване на Лизинговия актив без основание за
периода ********* г . -********** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване исковата молба в съда - 04.03.2022
г. до окончателно изплащане на вземането.
Отхвърля иска на „А. ф.“ ЕООД, ЕИК **********, гр.С. (с предишно
наименование „М. Б. ЕООД) да бъде осъден А. С. К., ЕГН ********** от гр.Г.
Д., обл.Благоевград да заплати на ищцовото дружество сума над уважения
размер от 114.74 (сто и четиринадесет лева и седемдесет и четири стотинки)
лева до предявения размер от 211.90 (двеста и единадесет лева и деветдесет
стотинки) лева, представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови
вноски, дължима за период от ******* г. до ********* г., като неоснователен.
Осъжда А. С. К., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. да заплати на „А.
ф.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С. (с предишно наименование „М. Б.“ ЕООД)
сумата от 1132.76 (хиляда сто тридесет и два лева и седемдесет и шест
стотинки) лева, представляваща разноски по настоящото производство.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка
на ищеца: IBAN: ***********************
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
18