РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 09.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1581
по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Б.К.Б. с ЕГН **********, с
адрес ***.
В исковата
молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжникът, по която той е възразил.
Твърди се, че на 11.02.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Б.К.Б. е сключен
Договор за паричен заем с № 2245300. за сума в размер на 400 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, включващи погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за
срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита е договорена в размер на 420,24 лв. Така, договорката лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 20,24 лв. Съгласно разпоредбите на
Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
7.05.2015 г. на 12 равни седмични погасителни вноски, в размер на 35,02 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 19.02.2015г., а падежът на
последната погасителна вноска е 07.05.2015 г..
На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок
от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват договор за поръчителство
ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 119,04 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 9,92 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 44,94
лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 20.02.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 140,76
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирапа, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е
извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. Срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 7.05.2015 г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.09.2015 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2245300/11.02.2015 г. , е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне.
Иска се
да се признае за установено по отношение на Б.К.Б.
дължи сума в общ размер на 725,04 лв., от
която - главница: 400,00 лв., Договорна лихва: 20,24 лв. от 19.02.2015 г. до 7.05.2015
г., Такса разходи: 45,00 лв., Неустойка за неизпълнение на договорно
задължение: 119,04 лв. за периода от 19.02.2015 г. до 7.05.2015 г., Обезщетение
за забава: 140,76 лв. за периода от 20.02.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 03.08.2018 г., както и законна лихва за забава от датата
на входиране на заявлението в съда -. 03.08.2018 г. до окончателното изплащане
на сумите. Вземането произтича от Договор за паричен заем с №
2245300/11.02.2015 г., във връзка с който е образуваното частно гражданско дело
№ 983/2018 г. и е издадена заповед за изпълнение № 643/07.08.2018 г., както и
осъждане на ответника да заплати на ищеца съдебно-деловодните разноски в
заповедното производство и направените съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на
основание чл. 13 т. 2 и чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран
отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител моли за уважаване на иска. Ответникът изпраща
писмено становище, в което твърди че, не е запознат с общите условия, че
неустоечните клаузи и клаузата за обезщетението за забава са нищожни.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по
делото доказателства – Договор
за паричен заем № 2245300/11.02.2015 г. се
установява, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
в качеството му на заемодател и ответника в качеството му на заемополучател са
сключили договор за паричен заем на 11.02.2015г..
При условията
на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя заем с главница от 400
лв., а Заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с
договорната лихва, в размер на 40 % - 20,24
лева, на 12
равни седмични погасителни вноски, в размер на 35,02 лева всяка, като падежа на
първата погасителна вноска е 19.02.2015 г., а падежа на последната погасителна
вноска е 07.05.2015г..
С подписването
на договорът ответникът е удостоверил, че е получил заемната сума.
Според чл.4,
ал.1 от договора ответницата е следвало в срок от 3 дни от датата на сключване
на договора да представи на заемодателя едно от изброените в него обезпечения,
като при неизпълнение на това задължение на основани чл.4, ал.2 от договора
дължи неустойка в размер на 119,04 лв.,
която е уговорено да се заплаща разсрочено. В чл. 9 от договора е
указано, че при неизпълнение на задълженията на заемателя, заемодателя има
право да предприеме всички от закона позволени действия, за да събере вземането
си като това може да доведе до повишаване на размера на дължимите суми по
договора. Според чл.8 от договора
разходите за събиране на вземането са в размер на 9 лева при забава в плащане с
повече от 30 дни, като общия им размер не може да надвишава сума в размер на 45
лева. Според чл.8 от договора при забава в заплащане на погасителна вноска
заемателя дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки
ден забава.
От Рамков договор за
прехвърляния/цесия/; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3
от Закона за задълженията и договорите; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
Д-15-00166/1/01.09.01.09.2015 г.; Приложение № 1/01.09.2015 г. към договор за
прехвърляне на вземания/цесия/, сключен между“Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземанията“ АД от 16.11.2010г. се установява, че е
сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 16.11.2010г. на основание чл. 99 от ЗЗД сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ ООД и Приложение № 1 към
него от 01.09.2015г., с които е прехвърлено проценсото вземане. В договора
страните по него са се споразумели купувачът по него - ищец по делото да
придобива от продавача негови вземания, които ще бъдат описани в Приложение №1
към договора. Според договора за цесия чл.4.48 и чл.4.9 продавача издава на
купувача потвърждение за сключена цесия при подписване на всяко едно приложение
и купувача уведомява длъжниците за извършената цесия, за което е упълномощен по
силата на рамковия договор.
От Уведомително писмо до Б.К.Б.; Известие
за доставяне се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“
АД е потвърдило извършената цесия на вземанията по Приложение № 1 към него от 01.09.2015г.,
в което е описано и процесното вземане и е съставила уведомление за цесията до
длъжника. На ответникът е изпратено уведомително писмо за извършената цесия, в
което е посочено и задължението на ответника, но пратката се е върнала като
неполучена.
От ЧГД № 983/2018 г. по описа на РС Провадия е видно, че
по него е издадена заповед за изпълнение № 643/07.08.2018г. за следните суми: в
размер на 400 лв. (четиристотин лева) – задължение по Договор за паричен заем №
2245300 от 11.02.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Б.К.Б., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г. и
Приложение № 1 от 01.09.2015 г.; в размер на 20.24 лв. (двадесет лева и 24 ст.)
представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2015 г. до 07.05.2015 г.; в
размер на 45 лв. (четиридесет и пет лева) представляваща такса разходи; в
размер на 119.04 лв. (сто и деветнадесет лева и 4 ст.) представляваща неустойка
за периода от 19.02.2015 г. до 07.05.2015 г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда – 03.08.2018 г.,
до окончателното погасяване на дълга; в размер на 140.76 лв. (сто и четиридесет
лева и 76 ст.) представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2015 г.
до 03.08.2018 г.; в размер на 75 лева (седемдесет и пет лева), представляваща
сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса – 25
лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. По издадената заповед е постъпило възражение от ответникът като на
заявителят – ищец са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в
1-месечен срок от съобщението, което той е сторил.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. № 983/2018 г. по описа на
ПРС.
Възражение за нищожност на клазузата за неустойка и
договорна лихва като неравноправни клаузи по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът следва да докаже, че между цедента и ответника е сключен процесния
договор за кредит, с посочените в исковата молба условия, че цедента е изправна
страна по него, цедирането на вземането.
Ответникът следва да докаже, наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор.
От представените по делото доказателства безспорно
се установи, че е налице облигационна връзка между ответникът в качеството му
на заемополучател по процесния договор за заем и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е представил
на ответника сума в размер на 400 лева в заем в деня на подписване на договора
за кредит – 11.02.2015., доказателство, за което е самия договор за кредит,
имащ силата и на разписка. Ответникът не твърди, а и няма доказателства в
насока той да е изпълнил задълженията си по договора, които са с настъпил падеж
на 07.05.2015г..
Процесното вземане е цедирано на ищеца, за което
ответникът е надлежно уведомен, както с изпращане на уведомление на посочения
за кореспонденция в договора адрес, така и с получаване на исковата молба.
Поради това ответникът дължи всички суми по
договора, които са описани в издадената заповед по чл.410 ГПК в размер на 400 лв. - главница; в размер на
20.24 лв. - договорна лихва за периода от 19.02.2015 г. до 07.05.2015 г.; в
размер на 45 лв. представляваща такса разходи, дължима на основание чл.8 от
договора; в размер на 119.04 лв. представляваща неустойка за периода от
19.02.2015 г. до 07.05.2015 г., дължима на основание
чл.4, ал.1 от договора за неосигуряване на дължимо обезпечение; 140.76
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2015 г. до
03.08.2018г., законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 03.08.2018 г., до окончателното погасяване на дълга.
Съдът не споделя възражението на
ответникът за нищожност на клаузата за неустойка и договорна лихва, като
неравноправни клаузи. Неустоечната клауза има обезпечителен характер и след
като ответникът не е изпълнил договорното си задължение по чл.4 от договора да
осигури обезпечение то той дължи предвидената в този член неустойка, която
съдът не намира за прекомерна предвид уговорените лихвени проценти в договора. Клазузата в процесния договор, в която е уговорен
размера на договорната лихва не е нищожна поради противоречие с добрите нрави
или закона, тъй като на основание чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая това
правило не е нарушено.
Предвид
гореизложеното предявените искове са основателни и следа да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора,
доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1
и ал.8 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от
последния разноски по делото. Претендираните разноски от ищецът са следните: по
25 лева – държавна такса в исковото и заповедното производство, юрисконсултско
възнаграждение, което съдът по заповедното производство е определил на 50 лева,
а по исковото определя на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП в
размер на 100 лева предвид ниската правна сложност по делото, малкия материален
интерес, явяването на юрисконсулт на ищеца в единственото съдебно заседание по
делото. Съобразно това на ищецът следа да се присъдят разноски в размер на 75
лева по заповедното производство и в размер на 125 лева в исковото производство.
Надвнесената от ищецът държавна такса по исковото проиводство в размер на 200
лева следва да бъде поискана за възстановяване от ищеца с писмена молба с
посочена в нея банкова сметка ***.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията
на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25,
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, към Б.К.Б.
с ЕГН **********, с адрес ***, за които е издадена Заповед № 643/07.08.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 983/2018г. на РС Провадия за следните парични вземания: в размер на 400 лв. (четиристотин лева)
– задължение по Договор за паричен заем № 2245300 от 11.02.2015 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и Б.К.Б., като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 от 01.09.2015 г.; в размер на 20.24 лв. (двадесет лева и 24
ст.) представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2015 г. до
07.05.2015 г.; в размер на 45 лв.
(четиридесет и пет лева) представляваща такса разходи; в размер на 119.04 лв. (сто и деветнадесет лева и 4 ст.)
представляваща неустойка за периода от 19.02.2015 г. до 07.05.2015 г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда – 03.08.2018 г.,
до окончателното погасяване на дълга; в
размер на 140.76 лв. (сто и четиридесет лева и 76 ст.) представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.02.2015 г. до 03.08.2018 г..
ОСЪЖДА Б.К.Б.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25,
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от
75 лева по заповедното производство по
ч.гр.д.983/2018 на РС Провадия и в размер на 125 лева в настоящото
исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от
ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..