Решение по дело №491/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от М.Е.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Й.А. ***, срещу Решение № 119/14.11.2022 г., постановено по АНД № 20223120200208/2022 г. на Районен съд – Девня, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-0253-000664/07.01.2022 г. издадено от началник група към ОД на МВР-Варна, РУ- Девня, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата ( ЗДвП) за нарушение на чл. 174, ал. 3 с. з. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

Решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на процесните АУАН и НП. Счита се, че липсва описание на конкретно установени факти и обстоятелства, като не е посочено конкретно в какво се изразява от фактическа стана изпълнителното деяние, с което е осъществен съставът на вмененото административно нарушение, както и обстоятелства при които е извършено, съставляващо нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Релевират се доводи, че оспорващия не е осъществил състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Счита се, че е налице неяснота във вида на изпълнителното деяние и дали се изразява в отказ да даде кръвна проба за изследване наличието на наркотични вещества, или отказ да бъде тествана с техническо средство. Моли да се отмени решението на Районен съд-Девня и да се отмени НП.

Ответникът – началник група към ОД на МВР-Варна, РУ - Девня в писмено становище изразява доводи за неоснователност на жалбата, а обжалваното решение – за правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна и пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд-Девня.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд-Девня е образувано по жалба на М.Е.М. против НП № 21-0253-000664/07.01.2022 г. издадено от началник група към ОД на МВР-Варна, РУ- Девня, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 174, ал. 3 с. з. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 14.10.2021 г. около 01:40 часа в община Суворово, на път трети клас № 2901, на кръстовище с ул. Баба Тонка в посока център на гр. Суворово бил спрян за проверка от служители на РУ МВР Девня л. а. „Фолксфаген голф“ с рег. № ***, управляван от М.Е.М.. При извършването на проверката били спазени всички изисквания по ЗДвП и ЗМВР и тъй като възникнало съмнение , че водачът е употребил наркотични вещества той бил приканен да му бъде извършена проверка с техническо 2 средство за установяване употребата на наркотични вещества. Тъй като техническото средство се намирало в РУ МВР Девня, въззивникът бил отведен до там и му било предложено да му бъде извършена съответната проверка с техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“. След като въззивника отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, на 14.10.2021 г. в 02:40 часа, св. П.А. издал талон за медицинско изследване № 121078. Въпреки това М. не бил посетил медицинско заведение за да даде кръвна проба за установяване на употреба на наркотични вещества. За така установеното нарушение св. А. издал АУАН № 496270/14.10.2021 г. за извършеното деяние, наказуемо на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП било издадено от компетентен орган, АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, издадени при спазване на процедурата по издаването им регламентирана в ЗАНН, нарушението било установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като правилно било квалифицирано. Направените възражения против наказателното постановление са обсъдени в съдебния акт. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието е с висока степен на обществена опасност.

Настоящият състав на Административен съд - Варна, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира от правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 НПК, съобразно препращащата норма на чл. 63в ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените подробни правни изводи. В касационната жалба се преповтарят идентични възражения срещу оспореното НП, на които е даден подробен отговор от въззивната инстанция, поради което настоящия състав на съда не следва да преповтаря мотивите и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към същите.

Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт от Районен съд-Девня. Събраните доказателства са обсъдени от съда, изложените правни изводи съответстват на правилно установената фактическа обстановка. Не са допуснати процесуални нарушения при издаване на НП. Издаденото НП съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1 ЗАНН, нарушението е описано със съставомерните му елементи, посочени са нарушените правни норми, като са индивидуализирани по вид и размер наложените административни наказания, с което е спазен материалния закон.

Касаторът е санкциониран за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на тези вещества.

От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е необходимо да се установи, че водачът на МПС е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Достатъчно е лицето, отказало изследването да има качеството на „водач“ на ППС по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП, а в случая това е безспорно, т. к. по делото не са събрани доказателства, доказващи прекъсване на връзката на водача М. с управлявания от него автомобил между двете проверки.

Съгласно § 6, т. 25 ДР ЗДвП и в контекста на фактите по делото, „водач“ е лице, което управлява ППС. По арг. от разпоредбите на Раздел V до Х от ЗДвП, понятието „управление“ на пътно превозно средство включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото – потеглянето, движението, маневрирането и спирането, а според т. 2 от ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., понятието „управление“ на ППС, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързан с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП това деяние е наказуемо с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по закона имат доказателствена сила до доказване на противното. Касаторът не е провел успешно доказване, за да обори установените в хода на АНП факти.

Ведно с налагането на административните наказания на касатора са отнети общо 12 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г., с последващи изменения и допълнения). Нормата на чл. 6, т. 3 от Наредбата, регламентира при отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ( чл. 174, ал. 3 ЗДвП), отнемането на 12 контролни точки.

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че касаторът е осъществил нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДвП от обективна и субективна страна. При доказано извършване на административното нарушение, за което е санкциониран касатора, правилен е изводът на РС - Девня, че извършеното деяние не представлява маловажен случай, както и скрепената нормативна забрана в тази насока в разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, който предвижда, че за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Предвид на изложеното, наведените твърдения за незаконосъобразност на изводите на Районен съд-Девня са неоснователни. Настоящия съдебен състав счита, че решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VІI тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119/14.11.2022 г., постановено по АНД № 20223120200208/2022 г. на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА М.Е.М., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 ( осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:	МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
	Членове:	ТАНЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ