№ 155
гр. Пазарджик , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200034 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Г. В. С., ЕГН **********, гр. СЕПТЕМВРИ, ул. „Р., със
съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „ Х.К., чрез адв. В. Д., против Наказателно постановление
№36-0000875/ 17.12.2020г. издадено от Директор РД„АА““ гр. Пловдив, с което на
жалбоподателя на осн. Чл. 93в, ал.2 от ЗАвП е наложена глоба в размер на 500 лева.
С жалбата се навеждат конкретни доводи за процесуално-правна и материално-правна
незаконосъобразност на атакуваното постановление, с които се обосновава искането за
неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез становище на своя представител
подържа жалбата и искането в нея. Претендира за прекомерност на платеното адвокатското
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов представител. Депозирала
е писмено становище
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
1
установено следното:
На 27.11.2020 г. в гр. Пазарджик,, по ул. "Синитевска", паркингът пред фабрика
"Костал" жалбоподателят управлявал МПС Форд транзит с per. № ******, от категория M2,
собственост на "Х." АД, ЕИК: *****, извършвайки превоз на пътници.
Около 14:20 часа на това място жалбоподателят бил спрян за проверка от св. С.
служител на РД АА Пловдив . Той изискал документи на водача и на МПС във връзка с
осъществявания превоз на пътници от гр. Пазарджик - с. Ковачево - с. Бошуля и обратно.
Водачът представил пътен лист № 0-6778/27.11.2020 г., със заверено копие № **********,
издадено на "Х." АД, с пътническа ведомост за случаен превоз към пътен лист с № 0-6796 до
№ 0-6802 за дати 23.11.2020 г. - 29.11.2020 г. и проформа фактура №
1000000101203304/23.11.2020 г.
Моторното превозно средство, с което бил извършван превозът, било оборудвано с
дигитален тахограф "Continental Automotive", но от направената разпечатка от 27.11.2020 г.
се установило, че водачът не използва карта на водача
Поради това свидетелят съставил против него в това му качество и приемайки, че
извършва случаен превоз на пътници, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006,
изменен с Регламент 165/2014, но в нарушение на чл. 34,§1, изр.І, пр.2 от Регламент (ЕС)
165/2014.
Актът е надлежно предявен и е връчен препис срещу подпис, а въз основа на него е
издадено атакуваното НП.
То неоснователно и само декларативно се упреква в процесуално-правна неизправност.
Ясно са посочени – време, място на извършване, както и конкретното бездействие чрез
което е осъществено нарушението. Съответна на описанието на нарушението е възприетата
като виновно нарушена норма
чл. 34,§1, изр.І, пр.2 от Регламент (ЕС) 165/2014.
Актът и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи , а и това
се установява от представената заповед в тази насока. Обсъждането горе обоснова
процесуалната изправност на акта и на НП.
Не такъв е обаче изводът относно материалната законосъобразност.
Не се спори: 1. относно осъществения превоз, за който се представени посочените в
НП документи, подробно описани 2: относно липсата на карта на водача при наличие на
дигитален тахограф.
Спори се и то основателно, относно вида на извършения превоз. Вярно е,
2
че съпровождащите превоза документи и поставената табела ( виж
показанията на актосъставителя) са били за „случаен превоз“ и те са били
представени от водача на дружеството-превозвач. Това, че последното е
съставило тези документи, квалифицирайки превоза като случаен, е следвало
също да бъде проверено от контролния орган, вместо същият директно да
възприеме тази ,погрешна в случая , квалификация на превоза.
Според §1, т.24 ДР ЗАвП " случайни автобусни превози са превозите на
предварително определена група пътници без промяна в състава на групата
от началния до крайния пункт по предварително заявени условия“, а съгласно
, а според т.23 "специализирани автобусни превози" са превозите на
работници, служители и учащи по договор с определени от клиента
маршрут и разписание. Видно от договора на л. 76 и сл. още от 20.08.2018г.
бил сключен договор за пътнически превоз между „Х.“ АД и „Костал
България Аутомотив“ ЕООД, съгласно т.1 от който – Костал ЕООД възлага, а
дружеството- жалбоподател следва да предостави транспорт на служителите
на възложителя по маршрути, одобрени от възложителя. Маршрутите са
предвидени като приложение 1 по договора – виж на л. 82, където е маркиран
процесния такъв, включващ уговорки относно място на спирките, часове на
тръгване от начална и пристигане на крайна и от който стана ясно, че този
маршрут се изпълнява три пъти дневно, което съответства на трите смени в
работния цикъл на предприятието – възложител.
Превозът не е случаен, доколкото, по дефиниция, това изисква
„превозваната група пътници да няма промяна в състава на групата от
началния до крайния пункт“, а в случая пътници са качвани ( при забиране)
първо от Ковачево и след това в бошуря, което променя състава на групата и
всички са превозвани до Пазарджик, завод Костал.
Затова и прав е пълномощникът на дружеството, че при правилно приложение на ЗАвП
следва да се приеме, че водачът извършва „специализиран превоз“. Всъщност, стана ясно от
писмото на л. 81, че в продължение но повече от две години извършваният по този начин
превоз е бил възприеман погрешно – и от дружеството, и от ИААА- като случаен, вместо
като специализиран, която порочна практика от декември 2020г. е изоставена , което не се
опровергава от въззиваемата страна.
Горното обаче не засяга обективната съставомерност на деянието, тъй като нито
посочената като нарушена норма от европейското право, нито посочената санкционна от
3
вътрешното право ( съдържаща и състава на нарушението) поставят като обективен елемент
от състава на нарушението вида на превоза по смисъла на т. 23 или 24 от §1 от ДР на ЗАвП.
Тоест – изискването по чл. 34,§1, изр.І от Регл. (ЕС) 165/2014 и това по чл. 93, в, ал.2 от
ЗАвП е напълно необвързано с вида на превоза и е приложимо , независимо дали той е
случаен или специализиран. Поради това и погрешното решение на контролния, и
наказващия относно вида на превоза е ирелевантно за съставомерността на приписаното
нарушение.
Основателно обаче се спори за това, че посочената като виновно нарушена норма не
намира приложение в процесния случай поради изключението по чл. 3 Регл (ЕО) 561/06 ,
тъй като касае редовни линии ( с препращането от чл.4 б“н“ на Регл. 561/06) с маршрут
до 50 км. Разстоянието по процесния маршрут, за който е вменено нарушението гр.
Пазарджик - с. Ковачево - с. Бошуля и обратно ( тоест машрута включва и пътя в обратна
посока) е установено с нарочно събрани данни от АПИ – виж писмо на л. 36. От Пазарджик
до Ковачево е 10.7 км , а от там до Бошуля ( справка в съответните сайтове, за каквато
възможност като справка има произнасяне на АС Пазарджик , виж решения на Адм.с
Пазарджик канд №№ 1185/20 и 1138/20) е 6.9 км. Тоест целият маршрут ( включва и пътя в
обратна посока) е под 50 км/ч., поради което позоваването на изключението по чл. 3 ,бА от
Регл. 561/2006 е резонно.
претенцията на въззиваемата страна ( виж писменото становище л. 48 и сл.), че с чл. 13
от Регламент 561/2006 се позволява на държавите въвеждането на индивидуални условия (
каквото е изискването по санкционната норма в НП, необвързано с ограничението за 50 км) ,
но в определени случаи , тази норма също не намира приложение. С посочения Регл.
(ЕО)165/2014 е изменен Регламент (ЕС)561/2006. Регламент 561/2006 действително
предвижда със своя чл. 13 ( в тази посока е защитата на л. 31) : „При условие че не се засягат
целите, изложени в член 1, всяка държава-членка може да предостави изключения от
членове 5—9 и да подложи такива изключения на индивидуални условия на своята
територия или със съгласието на заинтересованите държави, на територията на друга
държава-членка, приложими за превоз със следните видове превозни средства…“ и по-долу
същите са изброени. Относима към настоящия казус е само втората хипотеза на възможното
изключение от което може да въведе съответната държава : „изключения на индивидуални
условия…, приложими за превоз със следните видове превозни средства“, които са
лимитативно изброени. Тази възможност Република България е въвела с нормата на чл. 78,
ал.2 от ЗДвП, с която са поставени индивидуални условия, но те също не касаят процесното
МПС ( доколкото препраща нормата към почти всички хипотези на чл. 13, а тези, към които
не препраща не се отнасят до процесното МПС). За да е възможно изключението, въведено
всъщност с чл. 93в, ал.2 от ЗАвП от националното законодателство ( санкционна, но
съдържащата състава на нарушението, дословно приповтаряща изискването на чл. 34, §1
,изр.І от Регл. , но без ограничението по чл. 13 от Регл. 165/2014 за разстояние до 50 км. ),
необходимо е тази норма на националното законодателство да съответства на
поставените с международния източник изисквания за допустимост на това изключение .
4
Процесното МПС, което е всъщност микробус ( а не автобус, както се сочи в акта и
НП! ) с маса под 3.5 т. ( справка в сайта на производител и разпространител – “Собствено
тегло в кг: 1643 и Максимално допустима маса – обща в кг: 2445)“ и не попада в нито една
от хипотезите, позволяващи изключението, които са лимитативно изброени в акта на ЕС в
18 точки ( от б“а“ до б. „с“ ). Те касаят превозното средство, с което се извършва превозът и
процесното не попада в нито една от тези 18хипотези, които са о следните точки :
„а) превозни средства, които собственост или наети от публични органи, какъвто
дружеството дружеството-собственик не е;
б) превозни средства, използвани или наети от земеделски, градинарски, горски или
рибарски предприятия , а процесното дружество е превозвач по смисъла на ЗАвП
в) земеделски трактори или горски трактори, какъвто процесното МПС не е
г) превозни средства или комбинации от превозни средства с максимално допустима
маса, ненадвишаваща 7,5 тона, използвани от доставчици на универсални услуги съгласно
определението в член 2, точка 13 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на
пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата [14] за
доставка на пратки като част от универсална услуга ( има решения за тълкуване на
понятието ), каквото МПС процесния микробус не е
д) превозни средства, използвани изключително на острови или в региони, изолирани
от останалата част на националната територия, а процесното не е такова
е) превозни средства, ……. и задвижвани с природен или втечнен газ или
електричество, каквото процесното МПС не е ;
ж) превозни средства, използвани за обучение и изпит по управление на превозно
средство с цел получаване на свидетелство за управление или удостоверение за
професионална компетентност, при условие че те не се използват за превоз на стоки или
пътници с търговска цел, а процесното МПс се ползва именно с такава цел, освен, че не се
ползва за обучение за правоспособност ;
з) превозни средства, използвани във връзка с канализация, защита от наводнения,
услуги по поддръжка на водоснабдяването, снабдяването с газ и електроснабдяването,
поддръжка на пътищата и контрол по пътищата, събиране на битови отпадъци от врата до
врата, телеграфни и телефонни услуги, радио- и телевизионно излъчване и откриване на
радио- и телевизионни предавателни или приемници, в каквато връзка не се ползва
процесното МПС
и) превозни средства с 10—17 места, използвани изключително за превоз на пътници с
5
нетърговска цел, а превозното средство ( макар и 17 местно – виж жбасненията на
жалбоподателя) е ползвано именно търговска цел , предвид договора между дружеството,
в която работят пътниците и превозваческото дружество – л. 82 и сл.
й) специализирани превозни средства, превозващи цирково и панаирно оборудване, а
процесното МПС е ползвано с друга, несъмнено установена цемл;
к) специално оборудвани превозни средства по транспортен проект, които служат
основно като образователно средство в неподвижно състояние, каквато хипотеза не
представя процесния случай , при който има превоз
л) превозни средства, използвани за събиране на мляко от фермите и/или за връщане
във фермите на млечни контейнери или млечни продукти, предназначени за храна за
животни- превозвани с процесното МПС са пътници
м) специализирани превозни средства за превоз на пари и/или скъпоценности- изводът
е аналогичен на този по б. Л“;
н) превозни средства, използвани за превоз на животински отпадъци и животински
трупове, които не са предназначени за консумация от човека; изводът е аналогичен на този
по б. Л“
о) превозни средства, използвани изключително на пътища вътре в транспортни възли,
като пристанища, интермодални и железопътни терминали;
п) превозни средства, използвани за превоз на живи животни от фермите до местните
пазари и обратно или от пазарите до местните кланици в радиус изводът е аналогичен на
този по б. Л“
р) превозни средства или състави от превозни средства, превозващи строителни
машини за нуждите на строително предприятие в радиус до 100 километра от базата на
предприятието, при условие че управлението на превозните средства не представлява
основна дейност за водача; изводът е аналогичен на този по б. Л“
с) превозни средства, които се използват за доставяне на готова бетонна смес; изводът
е аналогичен на този по б. Л“
Изложеното горе сочи, че изискването , заложено в посочената нарушена норма на
европейския акт и санкционната от вътрешното право, не е валидно за процесния случай,
тъй като приложимо е изключението от него, свързано с ограничението за маршрута – до 50
км/ч ( което пък не се изключва от обсъдения чл. 13 от посочения Регламент 651/14) .
По изложените съображения санкционният акт следва да се отмени. Това влече
основателност на претенцията за разноските на жалбоподателя, които следва да се присъдят
в строения размер от 300 лева – който е минимален и в който смисъл е изразено становище в
6
писмените бележи на ответната страна – виж на л. 51.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36-0000875/ 17.12.2020г. издадено
от Директор РД„АА““ гр. Пловдив, с което на Г. В. С., ЕГН **********, гр.
Септември, ул. „Р. е наложена глоба в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА РД „АА“- Пловдив към ИААА – София да заплати на Г. В.
С., ЕГН **********, гр. Септември сума в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7