Р Е Ш Е Н И Е № 30
гр. Варна, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд,
Гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Т., като разгледа
докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 30 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадени въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, насочени срещу различни части на решение № 129/16.10.2019г., постановено по т.д. № 322 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Добрич,
както следва:
1.Въззивна
жалба от „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве”, АД, ЕИК *********, гр. София, против решението в частта му, с която същото е осъдено
да заплати на Г.С.И. ***48 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети - болки и
страдания, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
29.09.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.04.2018г.
до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 432 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Изложено е, че е неправилен извода на съда, че вина за настъпилото ПТП има
водачът на лекия автомобил „Пежо“, тъй като образуваното за случая наказателно
производство до момента не е приключило и липсва акт, който със сила на
пресъдено нещо да обвързва по този въпрос произнасянето на съда. Счита се, че
вината не е установена и чрез заключението на САТЕ, тъй като същото е основано
единствено на свидетелските показания на пътниците от микробуса, които имат
качеството на ищци в други производства, насочени против застрахователното
дружество, поради което те са пряко заинтересовани от изхода на делото.
Неправилни се считат действията на съда по преценка на доказателствата по
делото относно установяването на травмите на ищцата и процесът на
възстановяването ѝ, тъй като от заключението на СМЕ не се е установила
продължителността на болките и страданията, нито пък какво е здравословното
състояние на ищцата към настоящия момент. Счита се, че по делото не е
установено ищцата да е имала кръвоизлив в коремната кухина, както и че същата
се е възстановила в рамките на един месец и се е върнала на работа в семейното
магазинче. Счита се, че съдът неточно е определил процента на съпричиняването
на вредите от страна на ищцата, която не си е била поставила предпазния колан
при настъпването на процесното ПТП, което според въззивника следва да се определи
на поне 50%. Поддържа се още, че съдът неправилно е определил и размера на
обезщетението за неимуществени вреди като не е спазил принципа на
справедливостта, уреден с нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като не са били
съобразени реално претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на
доказани от процесното ПТП телесни увреди. Претендира се решението в
обжалваната му част да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло, а в условията на евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди и съответните размери на разноски, адвокатски
възнаграждения и държавна такса. Претендира се присъждането на разноските за
настоящото производство, изразяващи се в заплатена ДТ и юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските, направени в първоинстанционното
производство.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната
страна Г.С.И., подаден чрез Адвокатско
дружество „Я. и съдружници“, представлявано от адв. М. Я. и адв. В. З.
/отговорът е подписан от адв. М. Я./, с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна, а решението му в обжалваната част за правилно, обосновано и
законосъобразно. Споделят се изводите на съда, основани на доказателствата по
делото, вкл. и на заключението на САТЕ, че процесното ПТП е причинено при
условията на съизвършителство от двамата водачи, участвали в ПТП. Заключението
е базирано не само на свидетелските показания, а и на данните от протокола за
оглед на местопроизшествието и фотоалбума към досъдебното производство. Липсата
на влязла в сила осъдителна присъда по отношение на делинквента не изключва
процесуалната възможност за доказването на елементите от деликта с всички
допустими доказателствени средства в рамките на гражданския процес, което се
счита, че е осъществено по настоящото дело спрямо водача на лекия автомобил М.Т.М.
Поддържа се, че по делото е осъществено пълно и главно доказване на
претърпените от ищцата травматични увреждания от процесното ПТП и интензитета и
продължителността на търпените вследствие на същите болки и страдания. Оспорва
се поддържаното от въззивника становище, че съпричиняването на вредите от
страна на ищцата следва да се определи на поне 50%, тъй като евентуалния
ѝ принос следва да се определи на не повече от 20%. Изложено е в тази
връзка, че непоставянето на предпазния колан е само един от елементите, довели
до настъпването на вредите. Не всяко поведения на пострадалия, действие или
бездействие, дори когато не съответства на предписанието на закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. Релевантен за извода за съпричиняване на вредата е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
настъпването им, наред с проявеното от виновния делнквент неправомерно
поведение. Непоставянето на обезопасителния колан от ищцата не може да се
определи като предпоставка за осъществяването на деликта. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските за
въззивното производство.
2.
Насрещна въззивна жалба от Г.С.И. ***, подадена чрез Адвокатско дружество „Я. и
съдружници“, представлявано от адв. М. Я. и адв. В. З., насочена против решението в частта му, с която е отхвърлен иска на ищцата против „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве”, АД, гр. София, за разликата над присъдения размер от 48 000 лв. до претендирания размер от 100 000
лв., претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени щети - болки
и страдания, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
29.09.2017г. Счита се, че решението в тази му част е неправилно поради
необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Счита се, че размерът на присъденото обезщетение
е изключително занижен и определен в нарушение на принципа за справедливост,
установен с чл. 52 от ЗЗД, тъй като не са били отчетени действителния размер на
моралните вреди с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, както и икономическата конюнктура към момента на
увреждането. В тази връзка са изложени подробни съображения и са приведени
аргументи с оглед конкретно установената по делото фактическа обстановка
относно претърпените травми, преживените болки и тяхната интензивност и
продължителност, включително и шокът от преживяното. Приведени са аргументи и
от одобрените нива на застрахователно покритие, размерите на застрахователните
премии и тенденциите към увеличаване им с оглед пълното компенсиране на
вредите. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане
на сума в размер на още 52 000 лв. като обезщетение на неимуществените
вреди на ищцата, ведно със законната лихва от 26.04.18г. до окончателното
ѝ изплащане, ведно с направените разноски и адвокатско възнаграждение.
В
предвидения срок е депозиран отговор на насрещната въззивната жалба от
„Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве”, АД, с който
последната е оспорена като неоснователна. Претендира се решението в обжалваната
му от ищцата част да бъде потвърдено като допустимо, правилно и
законосъобразно, излагайки аргументи за това. Претендира се присъждането на
разноски на застрахователното дружество в качеството му и на въззиваем в
настоящото производство, образувано по насрещната въззивна жалба.
Всяка
една от депозираните жалби и подадените отговори се поддържат от страните чрез
процесуални представители – с писмена молба от представителя на
застрахователното дружество и чрез явилия се в с.з. представител на Г.И..
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба
са подадени в съответните процесуални срокове за това, от страни с правен
интерес от обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен
съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт
/вкл. и чрез представените такива с молбата от 04.02.20г. от адв. М. Я./.
Поради това същите се явяват допустими.
За да се произнесе настоящият съд съобрази следното
от фактическа и правна страна:
В
исковата молба, депозирана в съда на 12.10.18г., ищцата Г.И. твърди, че на 29.09.2017г. на
главен път Добрич-Варна са ѝ били причинени телесни увреждания,
вследствие на настъпилото ПТП между микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ТХ
7465 АМ, в който тя е пътувала като пътник /движел се в посока Варна/, и
движещия се в обратна посока към гр. Добрич, л.а. „Пежо“ 406 с рег. № ТХ 5561
ХА, управляван от М.Т.М. Поддържа се, че ПТП е настъпило вследствие
виновното и противоправно поведение на М.М., тъй като при управлението на посочения автомобил,
същият е нарушил правилото на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП като е навлязъл и се е
движил в лентата за насрещно движение, което е довело до челен удар между двете
МПС. Налице било образувано и висящо досъдебно наказателно производство. В
резултат на това ПТП ищцата е претърпяла травма на интраабдоминални органи без
открита рана на корема. Била е приета в болнично заведение на 29.09.17г. и по
спешност е извършена операция /лапаротомия/ на коремната кухина, при което е
открито кървене от долния ръб на черния дроб в областта на срастванията на
ретроперитонеума. Направен бил лаваж на коремната кухина и на пострадалата е
бил поставен дрен. На 04.10.17г. ищцата била изписана от лечебното заведение,
но силните болки в областта на корема са ѝ създавали изключителни
неудобства, свързани с битовото ѝ обслужване и задоволяване на ежедневните
ѝ нужди. За същите тя изцяло е разчитала на своите роднини. Претърпените
травматични увреждания са дали негативно отражение на общото душевно и
физическо състояние на пострадалата, която е преживяла психическа травма от
катастрофата. Твърди, че има нарушения на съня като продължава да сънува
инцидента. Сочи се, че лекият автомобил, управляван от М., е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“
в ответното дружество чрез застрахователна полица, валидна и към датата на
настъпилото ПТП. Била е отправена на осн. чл. 380, ал. 1 от КЗ претенция от
ищцата до застрахователя за заплащане на претърпените от пострадалата
неимуществени вреди, но застрахователят не се е произнесъл в срока по чл. 496,
ал. 1 от КЗ. Отправеното до съда искане е за осъждане на застрахователното
дружество да заплати на ищцата сумата от 100 000 лв. като обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, виновно причинени от М. М. при управлението на застрахованото при ответника
МПС, ведно със законната лихва от 26.04.18г. /крайната дата за произнасянето на
застрахователя по предявената извънсъдебна претенция/ до окончателното
изплащане на сумата.
С отговора на
исковата молба ответникът признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно
собствеността и ползването на описания лек автомобил „Пежо“ 406 с рег. № ТХ
5561 ХА, по силата на застрахователна полица от 17.02.17г. Оспорва се
процесното ПТП да е било причинено виновно и противоправно от М.М. Оспорен е представеният от ищцата Констативен
протокол за ПТП № 2554/29.09.17г., тъй като същият бил съставен от служители на
КАТ само по данни от статичната обстановка, без същите да са наблюдавали
инцидента в неговата динамика. Протоколът бил съставен изцяло по данни на
водача на микробуса, тъй като водачът на лекия автомобил М.М. е починал при инцидента, а спътникът му е бил в
състояние на кома. Оспорен е като прекалено завишен и размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Оспорени са и твърдяните от ищцата травми,
тяхната продължителност, както и последиците от същите върху нейната психика.
Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Г. И., изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан.
Наведено е и твърдение, че ищцата е знаела, че пътува при шофьор, употребил
алкохол.
В допълнителната
искова молба се поддържа, че при наличието на претърпени вреди е налице
оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, поради което е разместена
доказателствената тежест в настоящия процес. Констативният протокол за
настъпилото ПТП е бил съставен от служители на КАТ, посетили мястото на
инцидента, поради което същият съставлява официален удостоверителен документ
относно отразените в него факти – относно настъпилото ПТП, участниците в него,
наличието на нарушение на правилата за движение по пътищата, наличието на
пострадали лица. Счита се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди
съответства на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в
страната, а последната е изразена и чрез непрекъснатото нарастване и
осъвременяване на нивата на застрахователното покритие. Оспорено е възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на ищцата. Отрича се
водачът на микробуса, в който е пътувала ищцата – Бирол Тефук Османов да е бил
употребил алкохол към момента на настъпване на процесното ПТП.
В допълнителния
отговор ответникът поддържа наведените вече възражения и правни доводи.
Правната
квалификация на иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ с оглед релевираните от ищцата
твърдения и отправеното до съда искане. Поради това и произнасянето по този иск
с обжалваното решение, който е бил предявен след като е било изпълнено
изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ за отправяне на претенция за обезщетяване
на причинените на ищцата неимуществени вреди до застрахователя /вх. № 238 от
26.01.2018г. – л. 34/, налага извода за неговата допустимост.
Съдът е приел за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в процеса, че за лек автомобил “Пежо“ 406, с рег. №
ТХ 5561 ХА е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество с полица № BG/30/117000578081,
издадена на 17.07.17г. и валидна до 17.02.18г. /така в определението по чл. 374
от ГПК, постановено на 11.02.19г. и прието от страните в първото с.з. на
14.03.19г./.
Относно
механизма на настъпването на ПТП на 29.09.17г. и наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Пежо“ 406 с рег. № ТХ 5561
ХА М.М.
Още на това място следва да се
посочи, че поради настъпилата при посоченото ПТП смърт на водача М.М./така в констативния протокол за ПТП/, наказателно производство против
същия не е било образувано. Налице е досъдебно производство № 48/17г. /пр. №
12280/17г. на ВОП/, по което като обвиняем е привлечен Б.Т.О. за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“ от НК – така от
писмото на ОП-Варна на л. 197 от делото на ДОС. Както е приел и друг състав на
настоящия съд по в.ч.т.д. № 368/19г., с което е отменено определението на
първоинстанционния съд за спиране на производството по делото на осн. чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК, изходът на спора по наказателното производство срещу О. е без значение за изхода на настоящото производство, тъй като предмет на
гражданското дело е деянието на водача М.М. Освен това при наличието на извод за съпричиняване по чл. 53 от ЗЗД на
вредата от неколцина делинквенти, застрахователят на всеки един от тях отговаря
спрямо увредения за пълния размер на обезщетението на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него делинквент /така Решение № 121/18.09.14г. по т.д. № 2859/13г. на ВКС,
І т.о./.
От цитирания и по-горе Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2554
от 29.09.2017г. на МВР, съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР – Варна /л. 7/,
се установява, че на 29.09.2017г. между лек автомобил “Пежо“ 406, с рег. № ТХ 5561 ХА, управляван
от М.Т.М. и микробус „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ТХ 7456 АМ, управляван от Б.Т.О., е настъпила катастрофа, при която са пострадали водача на лекия
автомобил М.Т.М., починал на място, и пътуващите в микробуса лица, включително и ищцата
по делото.
Няма събрани по делото доказателства водачът на микробуса Б.Т.О. да е управлявал превозното средство след употреба на алкохол.
Събраните по цитираното по-горе
досъдебно производство доказателства – автотехническа и медицински експертизи,
както и протоколи за разпити на лица, не следва да се обсъждат като
доказателства по настоящото дело, тъй като не са приобщени към доказателствения
материал по предвидените от ГПК способи.
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния
съд като свидетел Н.С., която е било спътница на ищцата в
микробуса към момента на настъпването на ПТП, се установява, че пътуването е
започнало от гр. Добрич за гр. Варна към 22.30 ч., а инцидентът е станал към
00.05г. Пътят е бил чист и не е бил мокър, нямало е други коли. Изведнъж срещу
микробуса е излязла кола, която свидетелката е възприела, когато разстоянието
между автомобилите е било около 10-15м. Микробусът се е движил със скорост
около 80-90 км/ч. към момента на инцидента. Според свидетелката шофьорът на
микробуса е задействал спирачките и е завил надясно. В микробуса са пътувало
общо 6 човека – шофьор и петима пътници. Предпазен колан си е бил сложил
единствено водачът на микробуса. От удара всички седалки са били счупени, а
задната врата на микробуса се е отворила. След удара в микробуса са останали
шофьора, свидетелката и друга пътничка на име А., която е останала
под седалката на шофьора. Когато слязла, свидетелката видяла ищцата да повръща
и имала кръв на челото си. Ищцата е пътувала на последната седалка в микробуса,
като всеки от пътниците се е бил разположил самостоятелно на седалките.
От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, изслушано пред първоинстанционния съд, се установява, че същото е
изготвено въз основа на данните от протокола за оглед и от фотоалбумите,
съставени за нуждите на висящото досъдебно производство. Според заключението
механизма на процесното ПТП е следният: на 29.09.2017г., около 00.10ч.,
по главен път ІІ-29 в посока от гр. Варна към гр. Добрич, на 500м. след
Т-образното кръстовище за с. Зорница, се е движел лекият автомобил „Пежо“ ТХ
5561 ХА, управляван от М.М. В същото
време в противоположна посока се е движел микробус „Мерцедес Спринтер“, ТХ 7465
АХ, управляван от водача Б.О. Наближавайки мястото на произшествието, лекият автомобил се е движел
със скорост около 99.29 км./ч., а микробуса – със скорост около 90 км/ч. /по
данните от тахографския лист/. На описаното място и двата автомобила са
навлезли едновременно в завой, движейки се един срещу друг, който за лекия автомобил бил десен, а за автобуса бил
ляв, като радиусът на завоя е бил около 196.11 м., което от техническа гледна
точка е определяло, че критичната скорост за безопасното преодоляване на завоя
е била около 136.75 км/ч.
Непосредствено преди навлизане в завоя л.а.“Пежо“ е навлязъл с 0,80 м. в
насрещното платно за движение, предназначено за движещите се в посока гр. Варна
автомобили. Непосредствено преди навлизане в завоя, водачът на микробуса го е
бил позиционирал с левите му колела върху непрекъснатата осова линия. Всеки от
водачите е имал видимост един към друг около 50 м., която е била функция от
движението им на фарове с къси светлини и от геометрията на завоя. Сблъсъкът е резултат
от взаимното пресичане на траекториите на двата автомобила, в резултат на
преобладаващото навлизане на лекия автомобил в лентата за движение по посока
гр. Варна и частичното навлизане на автобуса в лентата за движение по посока
гр. Добрич. Ударът е настъпил в предните леви части на двата автомобила, като в
мястото на удара двата автомобила са били с взаимно застъпване около 1 м.,
мерено от левите им ръбове навътре към средата на купетата по ширина.
След удара и двата автомобила се деформират значително в предните леви
части на купетата, като след фазата на еластична и пластична деформация, се
получава ротация и едновременна транслация на всеки от тях наляво около
вертикалните им оси, като след разделяне на двете купета едно от друго, се
отделят и изхвръкват отломки, гориво-смазочни материали и течности по пътното
платно. След като двата автомобила са изразходвали своята кинетична енергия, те
се установили в покой на мястото, посочено в Протокола за оглед и фотоалбума.
Скоростта на двата автомобила не е била съобразена с видимостта пред
водача /около 50 м./, тъй като при скорост на движение от 90 км/ч. опасната
зона за спиране на автобуса е имала
дължина около 83.90 м., а при скорост на движение от 99.29 км/ч. опасната зона
за спиране на лекия автомобил е имала дължина около 86.88 м., евентуално - при скорост на движение на лекия автомобил
с 90 км/ч., опасната зона за спирането му е следвало да има дължина около 74.19
м.
Автобусът е бил оборудван с предпазни колани за всичките 1+15 места
/седящи/, с които разполага. Заключението е направено въз основа на
обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното ПТП, микробусът е бил преминал технически преглед и е бил
допуснат да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Триточковият
автоматичен предпазен колан, с който е бил оборудван микробуса, има за задача
при катастрофа да фиксира тялото на водача или пътниците в техните седалки, за
да бъдат по възможност равномерно спрени, заедно с кабината на пътниците и да
не са изложени на високи, неконтролирани сили. Ограничителят на силата на
колана, ведно със съвместно действие с обтегачите и въздушните възглавници,
намалява риска от наранявания на пътниците в горната част на тялото.
Предпазният колан помага не само при катастрофа, но и при рязко аварийно
спиране, като предотвратява малки и средни травми. При удар коланите намаляват
близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло.
Съдът изцяло кредитира заключението на експерта по САТЕ, тъй като същото
освен, че кореспондира на останалите относими доказателства по делото /писмени
и гласни/, но и е научно обосновано и подкрепено с необходимия аналитичен
материал. Въз основа на същото следва да се приеме, че процесното ПТП е
настъпило в резултат на нарушението на правилата за движение по пътищата /чл.
16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/ и от двамата водачи – всеки от тях е навлязъл с
управляваното от него МПС и се е движил частично и в лентата за насрещно
движение, като това на водача на лекия автомобил е било с дълбочина на
навлизането от 0.80 м., а на водача на микробуса – с дълбочина от 0.15 м. Освен
това и двамата водачи са нарушили изискването на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй
като са управлявали съответните МПС със скорости, които не са били съобразени с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие – както сочи вещото лице, скоростта на всяко от МПС
предпоставя дължина на опасната зона, надвишаваща дължината на видимостта.
Въз основа на горното следва да се приеме, че настъпването на ПТП на
29.09.17г. е в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответното застрахователно дружество по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” лек автомобил марка „Пежо“ 406,
рег. № ТХ 5561 ХА, управляван от М.М.
Относно вредите на
ищцата.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2554 от 29.09.2017г.
на МВР е отбелязано, че ищцата е една от пострадалите чрез контузия на гръден
кош, ляво коляно и глава.
От представената с исковата молба епикриза, издадена от МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ АД, гр. Варна, се установява, че ищцата е постъпила в болничното
заведение на 29.09.17г. в 05:43 ч. във Втора коремна хирургия с увредено общо
състояние, в съзнание, контактна и адекватна. При направения първичен преглед
на корема е установено, че е на ниво на гръден кош, меки стени, болезнен
дифузно без перитонеално дразнене, състояние след абдоменоцентеза. Намерени са
контузионни наранявания на двата долни крайника. Проведена била оперативна
интервенция по спешност на датата на приема – лапаротомия експлоратива, лаваж,
дренаж. От оперативния протокол е изведено, че е била ревизирана коремната
кухина и вътрешните органи – намерено оскъдно кървене от долния ръб на черния
дроб в областта на срастванията на ретроперитонеума. След затопляне с горещ
серум кървенето е спряло. Било е извършено послойно затваряне на оперативната рана
след поставянето на дрен на малък таз. Няма настъпили усложнения и ищцата е
била изписана на 04.10.17г. в добро общо състояние, стабилна хемодинамика,
неболезнен корем. Препоръчано е само хранително-диетичен режим.
От заключението, депозирано по СМЕ, изслушано пред първоинстанционния
съд се установява, че същото е изготвено въз основа на представените по делото
епикриза и всички документи от история на заболяването за лечението, проведено
на ищцата в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, гр. Варна. В резултат на процесното ПТП ищцата
е получила контузия на корема с разкъсване и кървене на черния дроб; излив на
кръв в коремната кухина; контузия на гръдния кош и главата; контузия на лявото
коляно и ожулвания в областта на лявото коляно и гърба на носа. Контузията на черния
дроб, съпроводено с оскъдно кървене представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота, а в съвкупност останалите описани травматични
увреждания са обусловили разстройство на здравето неопасно за живота.
Травматичните увреждания на глава, гръден кош, корем и долен крайник сочат, че
пострадалата по време на произшествието е била без поставен обезопасителен
колан. Според вещото лице ако е имало поставен такъв, тези увреждания не би
следвало да се получат. Обичайно подобни увреждания според експерта преминават
за срок от около един месец.
Пред първоинстанционния съд са снети показанията и на свидетеля Х.Х., който живее на съпружески начала с ищцата, и които съдът преценява с
оглед евентуалната му заинтересованост в нейна полза. Същият сочи, че е научил
за катастрофата от друг пътник в микробуса – едно момче, което го е насочило
към спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“-Варна, където са били откарани
пострадалите. След проведени в продължение на около 4 часа изследвания, ищцата
е била превозвана с легло-носилка с асансьора на ІV етаж на сградата. При
пропадане на носилката на 3-4 см. към пода на спрелия по-ниско от нивото на
площадката асансьор, ищцата е изпитала силна болка и е припаднала. С помощта на
медицински лица и лекари същата е дошла отново в съзнание. Поставена била на
системи и обезболяващи. Към обяд свидетелят е бил уведомен от лекуващия лекар,
че има съмнение за вътрешен кръвоизлив, което налагало извършването по спешност
на операция. След операцията свидетелят е бил информиран и за протичането на
същата, наличието на отток на черния дроб от ударите и липсата на други
увредени органи. При изписването на ищцата е било препоръчано закупуването на
специален колан, за да не се изсипе корема надолу. Ищцата се възстановявала
един месец в дома си и през цялото време за нея се грижел изцяло свидетелят –
за всички хигиенни и битови нужди като къпане, тоалет, изправяне и полагане в
леглото. Ищцата е имала силни болки в продължение на около 20 дни, тъй като при
всяко изправяне коремните мускули се стягат, а раната се отваряла. Препоръчано
било да не се приемат болкоуспокояващи медикаменти поради увредата на черния
дроб. Произшествието се отразило на ищцата, тъй като и към момента на разпита
/14.03.19г./ свидетелят излага, че ищцата продължава да бълнува нощем, да вика
и да се събужда със стрес, защото сънува кошмари. Ищцата и свидетелят имат
магазин, в който и двамата работят понастоящем.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че ищцата, която към
датата на инцидента е била на 49-годишна възраст, е претърпяла различни
травматични увреждания, най-тежкото от които е била травмата на черния дроб,
довело до неговото оскъдно кървене. Това състояние е било временно опасно за
живота и поради навременно предприетите и адекватно проведени диагностични и
лечебни действия, увреждането на здравето на ищцата е било напълно преодоляно
за период от около 1 месец. Същата е претърпяла и по-леки травми като
контузията на гръдния кош и главата, контузията на коляното и ожулванията по
носа и кръвотечението от него. Към момента на получаване на травмите и в
първите 20 дни след това ищцата е търпяла силни болки и е имала нужда от
грижите на близките си за задоволяване на своите хигиенни и битови потребности.
Прогностично няма данни за очаквани усложнения или намаляване на
работоспособността на ищцата, което се доказва и от обстоятелството, че тя
пълноценно е започнала да изпълнява своите трудови функции в семейния магазин.
Същевременно съдът приема за установено, че и година и половина след инцидента,
ищцата продължава да преживява стресовата ситуация като са налице и вегетативни
прояви – нарушение на съня и кошмари. Няма данни същата да е потърсила
специализирана медицинска или психологическа помощ за пълното преодоляване на
стреса.
С оглед на всичко гореизложено, имайки предвид претърпените от ищцата
болки и страдания, стрес и неудобства, тяхната интензивност и продължителност,
пълното преодоляване на телесните увреждания за сравнително кратък период от
време, както и нейната възраст, включително и икономическата конюнктура в
страната към момента на настъпване на вредите 29.09.17г., както и съдебната
практика по определяне размерите на неимуществените вреди при подобни травми,
намира, че дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди следва да е в
размер на 20 000 лв.
По
възражението за съпричиняване на вредите.
Възражението на ответника за наличието на съпричиняване на вредата е
допустимо и подлежи на разглеждане от настоящия съд.
В съдебната практика се приема, че съпричиняването е обективен факт,
който се определя единствено от наличието на пряка причинно-следствена връзка
между поведението на пострадалия с вредоносния резултат, а не и от наличието на
вина в действието или бездействието на пострадалия (решение № 444 от 31.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК). Установяването на съпричинителството е в тежест на страната,
която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на противоправното действие/бездействие на пострадалия и
причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.
От приложеното към САТЕ копие на
удостоверението за преминат преглед за техническата изправност на автобус
„Мерцедес Спринтер“ 316 ЦДИ, рег. № ТХ7465АМ на 10.08.17г., се установява, че
автобусът е клас „В“ и е бил годен за извършването на превоз на пътници /л.
225/. Съобразно приложеното на л. 224 копие на свидетелството за регистрация ,
част І, отбелязаната технически допустима максимална маса за този микробус е
3500 кг. /F.1/. При това положение и според нормите на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „б“ и
ал. 3, т. 2 от ЗДвП, този микробус е превозно средство от тип М2.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.
В настоящия случай се установи, че автобус „Мерцедес Спринтер“ 316 ЦДИ,
рег. № ТХ7465АМ е бил оборудван за всичките си седящи места с обезопасителни
колани, а ищцата и другите ѝ спътници не са ги използвали към момента на
настъпването на процесното ПТП.
От една страна вещото лице -
медицински специалист сочи, че ако е имало поставен обезопасителен колан от
ищцата, тя не би получила описаните травматични
увреждания на глава, гръден кош, корем и долен крайник. От друга страна
експертът, изготвил заключението по САТЕ сочи, че ограничителят на силата на
колана намалява риска от наранявания на пътниците в горната част на тялото.
Същевременно съдът съобразява, че според САТЕ ударът между двете МПС е бил
челен с концентрация в лявата предна част на микробуса, при която след
деформациите е получена и ротация и едновременно транслация на всеки от
автомобилите наляво около вертикалните им оси.
Телата на пътниците са били
подложени на отрицателно ускорение към момента на сблъсъка като посоката на
скоростта на движението им следва да е било напред и надясно. Предпазните
колани според експерта намаляват около 25 пъти отрицателното ускорение. Това
следва да означава, че същите не го изключват, нито пък могат да гарантират
пълното предпазване от травматични увреждания – напр. в долната част на тялото.
Наред с горното, получената
най-тежка травма от ищцата е на нивото на гръдния кош – място, през което
преминава предпазния колан при нормалното му поставяне. Според експерта,
изготвил заключението по САТЕ, при предпазните колани е налице спирачно
устройство, което препятства саморазхлабването му, а обтегачът компенсира
хлабината , за да лежи той плътно до човешкото тяло. При удар предпазните
колани се разтеглят от натоварването, а при рязък удар – коланът става негоден
и следва да се подмени. Това предпоставя и извода, че получените от ищцата
травми в различните части на тялото /с изключение на удара в носа, от което е
причинено и кръвотечението/ не биха били напълно изключени и при поставен
предпазен колан.
С оглед на всичко гореизложено съдът
намира, че причините за претърпените от ищцата вреди са равноценно разпределени
от една страна между поведението на шофьорите и от друга страна - това на
самата пострадала, която не е ползвала предпазния колан в микробуса. Поради
това следва да се приеме съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер
на 50%.
Предвид приетия размер на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и след
приспадане на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от размера на определеното обезщетение
на сума, съответна на степента на съпричиняването, то обезщетението, което
следва да се присъди на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, е в
размер на сумата от 10 000 лв.
При това положение решението в частите му, с които е присъдено
обезщетение в размер на 10 000 лв. и е отхвърлен иска за горница над
48 000 лв. до 100 000 лв., следва да се потвърди, а в частта, с която
е присъдена сума за горницата над дължимия размер от 10 000 лв. и до
присъдения размер от 48 000 лв. следва да се отмени и искът в тази част да
се отхвърли.
Приложимата норма за определяне на момента, от който се дължи от
застрахователя законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди на
пострадалото лице /по см. на чл. 478, ал. 1 от КЗ/, предявило пряк иск против
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ, е тази по чл. 497 от КЗ по
арг. от нормата на чл. 505 от КЗ. Това е така, защото нормата на чл. 497 от КЗ
се намира в дял ІІ, гл. 48 на КЗ и се явява специална по отношение на нормата
на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, цитирана в нормата на чл. 493 от КЗ, която
определя единствено застрахователното покритие по тази застраховка.
Съобразно приложимата норма, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок /който съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ не може да е по-дълъг от 3
месеца от предявяването на застрахователната претенция/ считано от по-ранната
от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.
106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В настоящата хипотеза не се установи от застрахователя да са давани
допълнителни указания до заявилия претенцията относно представянето на
допълнителни доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ. При това положение
законната лихва върху дължимото обезщетение се дължи, считано от изтичането на
3-месечен срок от предявяването на застрахователната претенция – или от
26.04.18г.
По
разноските.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи в
полза на първоинстанционния съд сумата от 400 лв., представляваща дължимата ДТ
върху уважената част от предявения иск, както и сумата от 20 лв. – платените от
бюджета на съда разноски за СМЕ и САТЕ, или общо 420 лв. Първоинстанционното решение следва да се отмени за разликата над дължимата сума за ДТ от 400 лв. до присъдената сума от 1920 лв. и
над дължимите разноски от 20 лв. до присъдените в размер на 96 лв.
На осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ГПК
ответното дружество дължи заплащането в полза на Адвокатско дружество „Я. ***,
БУЛСТАТ ********* на суми от по 423.60
лв. за всяка от двете инстанции, представляващи дължимите адвокатски
възнаграждения, съразмерни на уважената част от исковата претенция.
Първоинстанционното решение, следва да се отмени за разликата над дължимата сума от 423.60 лв. като адвокатско
възнаграждение до присъдената сума от 2 033.28 лв.
В полза на ответното дружество се
дължат разноски, възлизащи на общо 1111.50
лв. за първата инстанция, и представляващи съразмерна част на отхвърлената
част от исковата претенция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. С първоинстанционното
решение е присъдена сумата от 642.20 лв., поради което с настоящото решение
следва да се присъди сума в размер на още
469.30 лв.
За настоящата инстанция в полза на
дружеството-въззивник се дължи сума в размер на 760 лв. /съразмерна част от заплатената ДТ спрямо уважената част от
същата/, както и сумата от 270 лв.
/представляваща съразмерна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в общ размер от 300 лв./, или общо 1030 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
129/16.10.2019г., постановено по т.д. № 322 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА:
1.
с която „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София е
осъдено да заплати на Г.С.И. ЕГН **********,***, сума от 10 000
/десет хиляди/ лева като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, вследствие ПТП от 29.09.2017г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 26.04.2018г. до
окончателно ѝ изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497, ал. 1 от КЗ.
2.
с която е отхвърлен иска на Г.С.И. ЕГН **********,*** против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София за
заплащане на разликата над 48 000
лв. до предявения размер от 100 000 лв. като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие ПТП от 29.09.2017
г., на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
3.
с която
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС-Добрич сума до размер на общо 420
/четиристотин и двадесет/ лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
4.
с която Г.С.И. ЕГН **********,***, е осъдена да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София
сума до размер на 642.20 /шестстотин
четиридесет и два лева и двадесет ст./ лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
5.
с която „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София е
осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Я. ***, БУЛСТАТ ********* сума до
размер на 423.60 /четиристотин двадесет
и три лева и шестдесет ст./ лв. като адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОТМЕНЯ решение №
129/16.10.2019г., постановено по т.д. № 322 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с
която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, гр. София е осъдено да заплати на Г.С.И. ЕГН **********,***, разликата над дължимата сума от 10 000 лева до присъдената сума от 48 000
лв. като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие ПТП от 29.09.2017г., на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.С.И. ЕГН **********,***
против Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София за разликата над
дължимата сума от 10 000 лева до 48 000 лв. като застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие ПТП от 29.09.2017г., на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОТМЕНЯ решение №
129/16.10.2019г., постановено по т.д. № 322 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА,
с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София е осъдено да заплати по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС-Добрич, сума за разликата над дължимия размер от 400 лв. за ДТ по делото до
присъдения размер от 1920 лв., както и сума за разликата над дължимия размер от
20 лв. до присъдения размер от 96 лв. – разноски, заплатени за експертни
заключения, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №
129/16.10.2019г., постановено по т.д. № 322 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с
която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, гр. София е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Я. ***,
БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. М.Я. и адв. В. З., адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за разликата над дължимия размер от 423.60
лв. до присъдения размер от 2033.28 лв.
ОСЪЖДА Г.С.И. ЕГН **********,***, да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София сума в размер на
още 469.30 /четиристотин шестдесет и девет лева и тридесет ст./ лв., представляващи
разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София да заплати на Адвокатско дружество „Я. ***, БУЛСТАТ
*********, представлявано от адв. М.Я. и адв. В. З., сума в размер на 423.60 /четиристотин двадесет и три лева и
шестдесет ст./ лв. като адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Г.С.И. ЕГН **********,***, да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София сума в размер на 1030
/хиляда и тридесет/ лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: