№ 485
гр. гр.Несебър, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150100249
по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „В.К.“ ЕАД с ЕИК
........., със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т. против С. П. М., ЕГН **********, с
адрес: с. Р., ул. „Д.“, № 9, вх. Б, ет. 1, ап. 6. Твърди се, че М., като собственик на обект,
бил абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвал
услугата, предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода
за обект- с. Р., ул. „Д.“, № 9, вх. .... със заведена партида в базата данни с аб. № 703199.
Излага се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК
услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4,
изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от
Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство,
чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер. Съществувало
възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора
данните от водомерните си устройства, като отбелязването е „от клиента“. Сочи се, че
кохато има записване „без водомер“ количеството консумирана вода е начислено по
реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 25 от Общите условия на
потребителите се фактурира и вода от разпределение, когато към едно водопроводно
отклонение са присъединени повече от един потребител. След всяко отчитане по
електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни
1
фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният
период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от
предоставените от оператора услуги- вода, канал и пречистване. В случая били
издадени следните фактури: фактура № ********** от 26.10.2020 г. на стойност 140.74
лв. и фактура № ********** от 25.05.2022 г. на стойност 40.34 лв. Падежът на плащане
на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им, съгласно изискванията на чл. 33,
ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок поставяло автоматично
ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата
на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка фактура ответникът дължи и
обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер на 27.17 лева за периода
от 26.11.2020 г. до 28.10.2022 г., както и лихва от датата на предявяването на иска до
окончателното й изплащане. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1243/2022 г. по описа на Районен съд- Несебър, поради което се моли да бъде
прието за установено съществуването на вземанията.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК, чрез назначеният особен представител,
постъпи писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни и
недоказани, и се моли да бъдат отхвърлени. На първо място се излагат съображения, че
липсват доказателства относно пасивната легитимация на ответника. Акцентира се, че
не са представени доказателства, установяващи качеството потребител на ответника за
процесния период, договор за предоставяне на услуги между страните, както и
доказателства за твърденията, че ответника е собственик или ползвател на обекта. На
следващо място се навеждат доводи за липсата на доказателства, че за отчетния период
на ответника са предоставени процесните услуги. Сочи се, че видно от представената
справка- извлечение, същата е за отчетен период по-кратък от претендирания. Обръща
се внимание, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия водоснабдения обект е
следвало да бъде отчитан поне два пъти годишно, като видно от справката, за 2021 г. е
отчетен само веднъж. Твърди се, че фактура № ********** от 26.10.2020 г. е с невярно
съдържание, както и че липсват доказателства, че са предоставени услуги, чието
заплащане се претендира.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198
„о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на КК „Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
2
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответника е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в с. Р., ул. „Д.“ № 9, вх. .... са представените по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том XVII, рег. № 10125,
нот. дело № .... от 2007 г. на нотариус .............., вписана под рег. № ... на НК, с район на
действие Районен съд- Несебър, както и заявление за проучване на нов абонат /за
откриване на партида/. Като собственик ответникът притежава качеството потребител
на ВиК услуги. С оглед на това, съдът приема, че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е
договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо
сключването на индивидуален писмен договор между страните. По силата на договора,
ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в
собствения на ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/2004 г.
допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал.2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери, и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК
оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от интернет
страницата на „В.К.“ ЕАД, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, са
приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във в."Новинар"
на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради
което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно чл.
2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото по категоричен начин е установено, че ответника е титуляр на
3
партида с абонатен № 703199 на имот, находящ се в с. Р., ул. „Д.“ № 9, вх. .... по
отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадени фактури за
ползвани ВиК услуги за периода от 26.10.2020 г. до 25.05.2022 г., с отчетен период по
фактури от 30.05.2019 г. до 28.04.2022 г.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № 703199, с титуляр С. П. М.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1613/407) са правени
отчитания за периода от 29.09.2020 г. до 19.07.2020 г. и от 20.07.2021 г. до 28.04.2022
г., когато водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото дружество. Представена е
и справка-извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на
монтирания в обекта централен водомер (1613/386) с потребителски номер 703186, с
адрес на водомера: с. Р., ул. „Д.“, № 9, от която е видно, че са правени отчитания за
периода от 29.09.2020 г. до 05.03.2021 г., от 06.03.2021 г. до 19.07.2021 г., от 20.07.2021
г. до 11.11.2021 г., от 12.11.2021 г. до 28.04.2022 г., от 29.04.2022 г. до 18.01.2023 г.,
при които водомерът също бил „видян“ от служители на ищцовото дружество.
От приетото заключение на изготвената по делото съдебно- техническа
експертиза се установява, че вещото лице е посетило комплекса, но входната врата е
била заключена. Става ясно, че за процесният апартамент при ищцовото дружество е
открита партида с абонатен № 703199. Регистрирано е едно измервателно устройство,
което се отчита електронно от служителите на водния оператор с ползване на мобилен
промишлен компютър. Експертът сочи, че справката извлечение от водния оператор е
достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за
определения период. Електронният карнет е изготвен от програмата на водния
оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните от промишления мобилен
компютър, с който е отчетено измервателното устройство. Вещото лице установява, че
е воден електронен карнет, според който служител на ищцовото дружество през
периода от 30.05.2019 г. до 28.04.2022 г. лично е отчел данните от измервателното
устройство. По данни от програмата на дружеството вещото лице заявява, че водомера
има изискуемите пломби и баркод, необходими за отчитане с електронно устройство.
Експертът е посочил, че данните от отчитането на доставеното и консумирано
количество вода са нанесени в електронен карнет в откритата партида с абонатен №
703199 в програмата на ищеца, като тези данни са възпроизведени в приложената
справка-извлечение. Установява се и че изразходваното количество вода, преминало
през измервателното устройство за отчетния период, е 51 куб.м., като от разпределение
е 9,85 куб.м. Вещото лице сочи, че е спазено изискването на разпоредбата на чл. 39, ал.
2 от Наредба № 4/2004 г. Според вещото лице всички цени в издадените фактури
отговарят на одобрените цени за съответния период с Решение на КЕВР № Ц-
4
20/28.12.2018 г., Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019 г. и Решение на КЕВР № Ц-
46/31.12.2020 г.
Отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия,
като при обекти, имащи сезонен характер, какъвто е настоящия, е допустимо отчитане
на водомерите два пъти годишно. Разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава
възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди- от една година, в случай на
липса на достъп до процесните обекти. Предвид обстоятелството, че обектът има
сезонен характер, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане. В случая е без
значение кой точно е потребил количествата вода, за които е отчетено, че са преминали
през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат
заплащане на потребената за съответния обект вода. Вещото лице е разяснило
механизма на определянето на количествата използвани услуги и редът за
разпределение, предвиден в чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. Съгласно сочената
разпоредба при водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно
отклонение с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери, като при
създадена възможност от оператора се приемат и самоотчети, като разпределението на
изразходваното количество вода се извършва и заплаща, както следва: 1. в срок 24 часа
се отчитат количествата вода, преминали през общия водомер и през индивидуалните
водомери; 2. за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени в срока
по т. 1 или не са подадени самоотчети, се определят служебно данни, равни на средния
месечен разход от последните два редовни отчета; 3. разликата между данните,
отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните
водомери и данните по т.2 се разпределя пропорционално на отчетените по
индивидуалните водомери количества и начислените служебно данни по т. 2; 4.
определените разлики по т. 3 и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват
в общата сума за всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5. В конкретният
случай вещото лице е посочило, че изразходваната вода се отчита по водомера на
водопроводното разклонение, а за сгради- етажна собственост- по централния (общия)
водомер на водопроводното отклонение, като изразходваното количество вода се
разпределя между потребителите в сграда- етажна собственост въз основа на отчетите
по индивидуалните им водомери, което е съобразено с горната разпоредба.
Видно от Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018 г. цената на доставяне на вода на
потребителите към 2018г. била без ДДС: 1,399 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,477
лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0,619 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно
от Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019 г. цената на услугата за доставяне на вода към
2020 г. била без ДДС: 1,415 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,503 лв. на куб.м. за
отвеждане на вода и 0,652 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Видно от Решение №
Ц-46/30.12.2020 г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на вода за потребителите
към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,467 лв. на куб.м.
5
за отвеждане на вода и 0,586 лв. на куб.м. за пречистване на вода. По делото са
представени фактура № ********** от 26.10.2020 г. и фактура № ********** от
25.05.2022 г., издадени от ищцовото дружество. Гореизложеното налага извод, че
посочените количества правилно са били остойностени за посочените периоди.
Действително в справката- извлечение не се съдържа периода от 30.05.2019-28.09.2020
г., както правилно е отбелязал особения представител на ответника, но видно от
заключението на вещото лице отчитане и за този период е било извършено, като
данните лично са били отчетени и видени от служител на водния оператор. След като
се установява, че соченото от ищеца количество вода е доставено до имота, задължение
на ответника е да заплати стойността му, което не е било сторено.
Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на 181.08 лв.,
ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- 04.11.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и отговорността за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на 30-дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, за периода от 26.11.2020
г. до 28.10.2022 г., възлизащо в размер на 27.17 лв.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото
производство общо в размер на 655 лв., от които: държавна такса- 75 лв.,
възнаграждение за особен представител- 200 лв., възнаграждение за вещо лице- 300 лв.
и юрисконсултско възнаграждение- 80 лв., съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ, както и разноските в заповедното производство в общ
размер на 75 лв., от които: 25 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. П. М., ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул.
„Д.“, № 9, вх.Б, ет.1, ап.6, дължи на „В.К.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление- гр. Бургас, ул. „Г.В.В.“, № 3, представлявано от Изпълнителния директор
Г.Й.Т. сумата в размер на 181.08 лв., представляваща доставена, отведена и
пречистена вода за обект с адрес: с. Р., ул. „Д.“, № 9, вх.Б, ет.1, ап.6, дължима по
издадени фактури за периода от 26.10.2020 г. до 25.05.2022 г., с отчетен период по
фактури от 30.05.2019 г. до 28.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 04.11.2022 г.,
6
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 27.17 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода
от 26.11.2020 г. до 28.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 464/07.11.2022 г.
по ч.гр.д. № 1243/2022 г. по описа на РС- Несебър.
ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. „Д.“, № 9, вх.Б, ет.1,
ап.6, да заплати на „В.К.“ ЕАД с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление- гр.
Бургас, ул. „Г.В.В.“, № 3, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата
общо в размер на 655 лв., представляваща заплатени разноски в настоящото
производство, както и сумата общо в размер на 75 лв., представляващи направените в
хода на заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7