Р Е Ш Е Н И Е
№ …….. 24.11.2017 година, гр. С.,
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-ри брачен въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти
ноември през 2017 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя
Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия
Ангелова
гражданско дело № 10059 по описа на съда
за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по е
по реда на чл. 247 от ГПК.
С решение №
2841/27.04.2017 г., въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, като
е отменил обжалвания съдебен акт, приел за установено, че на 13.05.2016 г.
въззиваемия Р.Л.П. осъществил акт на домашно насилие спрямо въззивницата Т.Г.П.,
отправяйки й заплахи и обиди, с което й причинил стрес и безпокойство и
осъществил психическо и емоционално насилие над нея, и постановил издаването на
заповед за защита в полза на въззивницата. Решението влязло в сила на
27.04.2017 г., като необжалваемо.
На 25.09.2017 г., с
молба, вх. № 121394/25.09.2017 г. въззивницата Т.П. направила искане за
допълване на решението в частта относно разноските, като сочела, че в мотивите
си съдът приел за основателна претенцията й за присъждане на сумата от 300 лева
за адвокатско възнаграждение, но липсвал изричен осъдителен диспозитив. Молителката
сама е квалифицирала искането си като такова по чл. 248 от ГПК.
В срока за отговор,
изтекъл с края на работното време на съда на 07.11.2017 г., насрещната страна
по молбата – въззиваемият Р.Л.П. не е взел становище по допустимостта на молбата
и нейната основателност.
Съдът, като взе
предвид доводите и становищата на страните, намира следното :
Съдът намира, че
възприетата от молителката квалификация на искането й като такова по смисъла на
чл. 248 от ГПК е неправилна. Соченият технически пропуск на съда да се
произнесе с отделен осъдителен диспозитив за приетите разноски съставлява
противоречие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив, отстранимо по
реда на чл. 247 от ГПК. Предвид това, и вземайки предвид действителната воля на
молителката, съдът приема, че е сезиран с искане за отстраняване на очевидна
фактическа в постановеното по спора решение, което искане е допустимо, а
разгледано по същество-основателно.
С постановения по
спора съдебен акт, съдът отменил обжалвания съдебен акт, приемайки за
установено, че на 13.05.2016 г. въззиваемия Р.Л.П. осъществил акт на домашно
насилие спрямо въззивницата Т.Г.П. и постановил издаването на заповед за защита
в полза на въззивницата, като осъдил въззиваемия за дължимите по делото
държавни такси. Едновременно с това, в мотивите на съдебния си акт, съдът
приел, че при този изход на делото, претенцията на въззивницата за присъждане
на сторените деловодни разноски се явява основателна до размера от 300 лева, представляващи
заплатено от нея адвокатско възнаграждение, като същата сума следва да се
възложи в тежест на въззиваемия. В диспозитива на съдебния акт обаче липсва
осъждане на въззиваемия за заплащане на посочената сума в полза на
въззивницата, като в случая се касае до технически пропуск при изготвянето на
съдебния акт. Същият не касае фактическите и правните изводи на съда, и е
отстраним по реда на чл. 247 от ГПК.
С оглед изложеното,
молбата на въззивницата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена
Така мотивиран,
Софийски градски съд, ІІ-ри брачен въззивен състав,
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 2841 от
27.04.2017 г., като КАТО след петия абзац от него добавя нов абзац, а именно :
ОСЪЖДА Р.Л.П., с ЕГН **********, , да заплати по въззивницата Т.Г.П., с ЕГН **********, сторените по
делото деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева.
НАСТОЯЩЕТО
Решение да се счита за неразделна част от Решение № 2841 от 27.04.2017 г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 10059 по описа за 2016 г. на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
………………… ЧЛЕНОВЕ : 1……………… 2………………