№ 914
гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500684 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. М. П., с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. К.В. от САК, със съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. „Позитано“ № 9,
бл. 1, вх. Б, ет. 2, офис 4, насочена срещу Определение № 1231/24.11.2022 г., постановено от
Районен съд – Дупница по ч. гр.д. № 2186/2022 г. по описа на същия съд, в частта му, в
която районният съд е определил парична гаранция в размер на 1 000 лева за допускането на
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, който ще
бъде предявен от А. М. П. срещу З.В.И. чрез налагане на обзепечителна мярка „запор“ до
размер на сумата от 9 417,99 лева върху вземанията по банковите сметки на ответницата,
открити в „Уникредит Булбанк“ АД, както и върху вземанията на ответника от трето
задължено лице: Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Частният жалбоподател счита определението в обжалваната му част за неправилно
поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и
необоснованост. Възразява срещу мотивите, с които е допуснато обезпечението при
условие, че бъде внесена гаранция 1000 лева, в които съдът е приел, че това се налага с
оглед гарантиране на правата на длъжника. Акцентира върху наличието на представени към
молбата за обезпечение многобройни писмени доказателства, включително влязло в сила
съдебно решение между страните по бъдещия иск, установяващо със сила на пресъдено
нещо факти и обстоятелства, влизащи във фактическия състав на бъдещите искове, и
обуславящи основателността на бъдещите искове. Изразява становище, че чрез допуснатата
обезпечителна мярка за бъдещия ответник няма да възникнат преки и непосредствени вреди,
доколкото същата е допусната само до размера на бъдещите искове. Моли за отмяна на
определението в обжалваната част.
Препис от частната жалба, инициирала настоящото производство, не е връчван.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи,
както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
1
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната
му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако отмени обжалваното определение, съдът сам
решава въпроса по жалбата.
Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по молба с правно
основание чл. 390 от ГПК на А. М. П. срещу З.В.И.. В молбата са изложени фактически
твърдения за сключено между молителя П. като наемодател и З.И. като наемател
Споразумение от 22.11.2015 г. за безсрочно отдаване под наем на апартамент № 134,
находящ се в гр. София, ж.к. Красно село“, кв. „Борово“, блок № 223, вход „Д“, ет.6. с
месечен наем от 350 лева. Предвид продължителното неизпълнение на задълженията на
бъдещия ответник по наемния договор, той бил прекратен с едномесечно предизвестие,
считано от 17.05.2021 г. Доколкото бъдещата ответница не освободила доброволно наетите
помещения след прекратяване на договора, П. предявил иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 310,
ал. 1, т. 2 ГПК за опразване на наетите помещения. В хода на производството по
образуваното гр. д. № 33149/21 по описа на СРС Иванова освободила апартамента, предмет
на наемния договор, но тъй като не била заплатила нито наемната цена, нито разходите за
топлинна енергия за процесния апартамент, молителят възнамерявал да предяви осъдителни
искове срещу нея, с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. с чл. 86 от ЗЗД, за сума в размер на
6130.66 лева, представляваща наемната цена за ползвания от ответницата недвижим имот за
периода от м. декември 2019 г. до м. май 2021г.; сума в размер на 1378.52 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка дължима
месечна наемна вноска и сума в размер на 1908.81 лева, представляваща разходи, свързани с
ползването на отдадения под наем апартамент, а именно топлинна енергия към
"Топлофикация София" АД. Във връзка с бъдещия иск е поискал от съда налагане на
обезпечителна мярка „запор“ върху вземания по банкови сметки на ответницата в посочена
в молбата търговска банка, както и срещу трето задължено лице - СУ „Св. Климент
Охридски“, до размера на бъдещата искова претенция, както и възбрана върху 1/2 ид. част
от посочени недвижими имоти.
С обжалваното определение съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно
основание чл. 232, ал. 2 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявим от А. М. П. срещу З.В.И., като е
наложил обезпечителна мярка – запор до размер 9417,99 лева върху вземанията по
банковите сметки на ответницата в „Уникредит Булбанк“ АД, както и върху вземанията й от
третото задължено лице и определил гаранция в размер на 1000 лева, като условие за
издаване на обезпечителната заповед. В останалата й част молбата за обезпечаване на
бъдещия иск чрез налагане на възбрана е отхвърлена като неоснователна.
За да допусне исканото обезпечение, районният съд е съобразил, че бъдещият иск е
допустим и при наличните писмени доказателства - вероятно основателен. Съдът е приел, че
следва да приложи разпоредбата на чл. 391, ал. 2 ГПК и да задължи ищеца да внесе парична
гаранция за налагането на исканата обезпечителна мярка, обосновавайки се с оглед
гарантиране правата на длъжника при евентуална неоснователност на исковите претенции
или в случай на непредявяване в срок на бъдещия иск.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не изисква кумулативното наличие на
посочените в нея предпоставки за допускане на обезпечението – убедителност на писмени
доказателства за вероятната основателност на иска и представяне на гаранция, а предвижда
наличието на едното от двете условия за допускане на обезпечение. Разпоредбата на ал. 2 на
чл. 391 ГПК е предвидила възможност съдът да задължи ищеца да представи парична
2
гаранция и в случая на ал. 1, т. 1 от същата разпоредба, при представени доказателства за
вероятната основателност на иска. Посочената разпоредба е диспозитивна, и тя предвижда
възможност, а не задължение на съда. В случая, тъй като е налице предпоставката по чл.391,
ал.1, т. 1 от ГПК, както правилно е приел и първоинстанционният съд, въззивната инстанция
намира, че не са налице предпоставките и не следва да се изисква представяне и на парична
гаранция за допускане на обезпечението на иска. От наличните по деото данни не може да
се изведе какъвто и да било аргумент за вероятно настъпване на вреди за ответницата при
евентуална неоснователност на иска.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че определението на
първоинстанционния съд, в обжалваната част, в която е задължен молителя да внесе
парична гаранция по сметка на Дупнишкия районен съд в размер на 1000 лева, е неправилно
и следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1231/24.11.2022 г., постановено от Районен съд – Дупница
по ч. гр.д. № 2186/2022 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА му, в която се определя
молителят да внесе по сметка на съда парична гаранция в размер на 1 000 лева, като условие
за допускането на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, който ще бъде предявен от А. М. П. срещу З.В.И., чрез налагане на
обзепечителна мярка „запор“ до размер на сумата от 9 417,99 лв. върху вземанията по
банковите сметки на ответницата, открити в „Уникредит Булбанк“ АД, както и върху
вземанията на ответника от трето задължено лице: Софийски университет „Св. Климент
Охридски“ .
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3