ОПРЕДЕЛЕНИЕ№566
Гр.Варна, …20.……09.…
2018г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесети
септември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ Д.
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело
№ 458 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК образувано по частна жалба на „Еко Мак Вилидж“ ЕООД
със седалище гр.Пловдив срещу определение № 1559 от 02.05.2018г. по търг.дело №
1597/17г. по описа на Варненски окръжен съд, с което молбата му по чл.248 ал.1
от ГПК за изменение на определение № 447 от 05.02.2018г. в частта му за
разноските е оставена без уважение.
В
частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Оспорва
извода на съда, че разноски в полза на ответника се дължат, тъй като
прекратяването на производството е настъпило след като са извършени процесуални
действия по размяна на книжа, дали повод на ответника да извърши разноски,
свързани с подаване на отговор на исковата молба. Твърди, че в случая
неправилно е приложената нормата на чл.78 ал.4 от ГПК. Твърди че той е предявил
като кредитор, оспорил с възражение вземане на друг кредитор, иск по реда на
чл.694 ал.3 от ГПК срещу прието вземане на друг кредитор. Твърди че дори и
действително от ответника да са извършени разноски то същите са направени
поради пропуск на съда, а не по негова вина, доколкото той е бил в невъзможност
да установи дали е налице предходно образувано дело от длъжник по иск по реда
на чл.694 ал.1 от ГПК. Съдът е следвало още при предявяване на неговия иск да
изпълни законоустановеното си задължение и да провери за образувано в съда
друго дело със същия предмет.
Моли съда
да отмени обжалваното определение и да отмени определението, в частта му с
която му е възложено заплащане на направени от ответника по делото разноски.
В
депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор насрещната страна по
жалбата „Консорциум Реми Груп“ АД със седалище гр.Варна, счита частната жалба
за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна
в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
По жалбата съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 1597/17г. по описа
на ВОС е образувано по предявен по реда на чл.694 ал.3 от ТЗ иск от „Еко Мак
Вилидж“ ЕООД – кредитор срещу „Консорциум Реми Груп“ АД за установяване, че
прието вземане на кредитора „Консорциум Реми Груп“ АД срещу „Мосстрой – Варна“
АД в открито производство по несъстоятелност, в общ размер на
444 003.90лв. не съществува.
Не е спорно че във ВОС е висящо търговско
дело № 1549/17г., образувано по иск на длъжника „Мосстрой – Варна“ АД в открито
производство по несъстоятелност, по реда на чл.694 ал.1 от ГПК, че същото
прието вземане на кредитора „Консорциум Реми Груп“ към длъжника не съществува.
Съгласно нормата на чл.694 ал.5 от ТЗ при
предявен от длъжника иск по ал.1 или по предявен от кредитор иск по ал.3 друг кредитор не може да предяви същия иск,
но може да встъпи в производството по предявения иск като съищец до първото
заседание по делото. На основание чл.694 ал.5 от ТЗ образувания иск на
кредитора „Еко Мак Вилидж“ ЕООД за установяване на несъществуване на вземане на
длъжника към кредитора „Консорциум Реми Груп“ АД е прекратено поради
предявен иск от длъжника за установяване
на несъществуване на същото вземане.
Настоящият състав на въззивния съд намира,
че при прекратяване на основание чл.694 ал.5 от ТЗ на образувано производство
по предявен от кредитор иск за установяване на несъществуване на вземане на
друг кредитор, поради предявен иск от длъжника или от друг кредитор за
установяване на несъществуване на същото вземане, разноски в прекратеното по
реда на чл.694 ал.5 от ГПК разноски не следва да се присъждат, а същите следва
да се присъдят в оставащото допустимо производство, по което ищецът по
прекратеното производство има качеството на съищец. Независимо от това дали
съдът по своя инициатива извършва проверка за предявен друг иск или по
възражение на ответника извършва тази проверка, констатацията за образувани две
дела по искови молби на длъжник/кредитор или кредитор/кредитор за установяване
на несъществуване на едно и също прието вземане на кредитор, води до
недопустимост на второто образувано дело
по искова молба на кредитор. Но доколкото легитимацията на двамата ищци е
очертана от закона и е свързана с направено в срока по чл.690 ал.1 от ГПК и
оставено от съда по несъстоятелност без уважение възражение срещу прието от
синдика вземане, при прекратяване на производството по едно от делата на
основание чл.694 ал.5 от ТЗ не може да се говори за отговорност за разноски
поради процесуално поведение на страна или поради даване на повод за завеждане
на делото. Въззивният съд намира, че исковата молба по реда на чл.694 ал.3 от ТЗ, подадена от легитимиран кредитор, при предявен иск и от длъжник, е
недопустимо да бъде разгледана в самостоятелно производство, но сезирането на
съда с искова молба, може са бъде прието и като молба на кредитора за
присъединяване към вече образуваното дело по иск на длъжника или на друг
легитимиран кредитор. С оглед на това съдът намира, че отговорността за
разноски, направени от ответника – кредитор с оспорено вземане в производството
по търг.дело № 1597/17г., следва да бъде разпределена съобразно изхода на спора
и в зависимост от основателността на предявения и иск за установяване на несъществуване
на вземането по търг.дело № 1549/17г., в което производство „Еко Мак Вилиддж“
ЕООД е конституирано като съищец, за което обстоятелство от въззивния съд е
направена служебна справка. Но дори и такова конституиране да не бе налице към
момента, настоящият състав на въззивния съд счита, че исковата молба по
прекратеното по реда на чл.694 ал.5 от ГПК производство следва да бъде
докладвана на съда по висящото дело за преценка като молба за присъединяване на
съищец.
Предвид на изложеното обжалваното определение
следва да бъде отменено и молбата на ищеца за изменение на определение № 447 от
05.02.2018г. в частта му за разноските следва да бъде уважена и определението,
с което разноските на ответника са възложени на ищеца да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1559 от 02.05.2018г. на
Варненски ОС по търг.дело № 1597/17г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК
определение № 447 от 05.02.2018г. по търг.дело № 1597/17г. в частта му за разноските
като
ОТМЕНЯ определението, с което „Еко Мак
Вилиджд“ ЕООД е осъдено да заплати на „Консорциум Реми Груп“ АД сумата 7
800лв., представляваща разноски по делото на основание чл.78 ал.4 от ГПК.
Определението подлежи на касационно
обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1
и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от
настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: