Присъда по дело №1283/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 68
Дата: 29 март 2022 г.
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20225330201283
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 68
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
и прокурора Пл. Б. Ч.
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Наказателно дело от
общ характер № 20225330201283 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. К. П. Ж. – роден на *** г. в ***, постоянен адрес
***, ***, ***, български гражданин, женен, висше образование, работи като
***, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.01.2022 г. в
гр. Пловдив противозаконно е пречил на органи на властта: К. С. К. – *** към
04 РУ към ОДМВР Пловдив и С. Д. К. – *** към 04 РУ към ОДМВР –
Пловдив, да изпълнят служебните си задължения, свързани с охрана на
обществения ред, по отношение на К. П. Ж., ЕГН **********, от *** в
качеството му на водач на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Опел“ модел „Корса“ с рег. № ***, да извършат проверка за установяване на
самоличността му съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР: „Полицейските органи
могат да извършват проверки и да установяват самоличността на лице, за
което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред“ и да изпълнят задължението си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, а именно „Полицейските органи могат за задържат лице: 1. За което
има данни, че е извършило престъпление“, като не е спрял на подадени
звукови и светлинни сигнали за спиране и е осуетил извършването на
1
проверка чрез бягство с лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. №
*** от мястото на подаване на сигнал за спиране за извършване на проверка –
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 270, ал.
1 от НК вр. с чл. 57, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА
наказание „ГЛОБА” в размер на 1300 /ХИЛЯДА И ТРИСТА/ ЛЕВА.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1283/2022г. по описа на ПРС - IХ н.с.

Районна прокуратура гр.П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия
К. П. Ж. – роден на *** г. в ***, постоянен адрес ***, ул. „Щ.“ № 19, ***,
български гражданин, женен, висше образование, работи като ***,
неосъждан, ЕГН: ********** за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК- за това,
че на 11.01.2022 г. в гр. П. противозаконно е пречил на органи на властта: К.
С. К. – **** към сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ към ОДМВР П. и
С. Д. К. – **** към сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ към ОДМВР –
П., да изпълнят служебните си задължения, свързани с охрана на обществения
ред, по отношение на К. П. Ж., ЕГН **********, от *** в качеството му на
водач на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“ модел
„Корса“ с рег. № ***, да извършат проверка за установяване на
самоличността му съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР: „Полицейските органи
могат да извършват проверки и да установяват самоличността на лице, за
което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред“ и да изпълнят задължението си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, а именно „Полицейските органи могат за задържат лице: 1. За
което има данни, че е извършило престъпление“, като не е спрял на подадени
звукови и светлинни сигнали за спиране и е осуетил извършването на
проверка чрез бягство с лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. №
*** от мястото на подаване на сигнал за спиране за извършване на проверка.
В съдебно заседание подсъдимият Ж. и неговият *** - адвокат К. са
заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът
съобразявайки становището им е определил да се проведе предварително
изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на
същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия
правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно заседание е
заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е
установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с
1
чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е
извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като посочва,
че са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а
именно, че на 11.01.2022 г. в гр. П. К.Ж. е осъществил деяние, което се
квалифицира като престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Предлага, с оглед
чистото съдебно минало и доброто процесуално поведение на подс. Ж., да му
бъде определено наказание „Глоба“, ориентирано в средния размер от 1500
лева, редуцирано с една трета на 1000 лева, като сочи, че същото би било
адекватно на извършеното от него престъпление.
***ът на подсъдимия Ж. – адвокат К. предлага същият да бъде
оправдан, като сочи, че по делото се събрани доказателства за нарушение на
Закона за движение по пътищата, но не и данни за извършено престъпление
от негова страна, още повече – такова по чл. 270 от НК. Взема становище, че
Върховният касационен съд се е произнасял многократно по това съставлява
ли престъпление именно такава фактическа обстановка, като предлага да се
съобразят Решение № 556/15.12.2012 г. на ВКС, 1-во н. о., по н. д. №
1780/2012 г. и Решение № 55/28.03.2017 г. на 1-во н. о. на ВКС по н. д. №
71/2017 г.. Посочва, че в същите решения ВКС приема, че, за да има
противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си по
смисъла на чл. 270, ал. 1 от НК, съпротивата или преченето на този орган на
власт да изпълни задължението си не се изразява в бягство в случая или
неспиране на подаден сигнал, бил той звуков или с полицейска палка, а би
трябвало поведението на подсъдимия да е насочено срещу самия орган на
власт, пречейки му да изпълни това свое задължение, и тази съпротива следва
да е възникнала преди намесата на органа на власт, да продължава по време
на опита на органа на власт да изпълни задължението си и в крайна сметка да
доведе до осуетяване на усилията на органа на власт да изпълни
задължението си. Поддържа, че настоящият случай не е такъв, като двамата
свидетели, които са спрели Ж. в крайна сметка, казват, че са му извършили
проверка, и той дори е съдействал за проверката, когато се е извършвала.
Взема становище, че в случая няма пречене противозаконно на орган на власт
да изпълни своите задължения, а има нарушение и то е на ЗДвП, което
ангажира отговорността на Ж. в друга плоскост –
административнонаказателна такава. Ето защо предлага подс. Ж. да бъде
признат за невиновен за извършване на престъпление по чл. 270 от НК.
Подсъдимият Ж. заявява, че е съгласен с казаното от ***а си и няма
какво да добави.
В последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
2
Подсъдимият К. П. Ж. е роден на *** г. в ***, постоянен адрес ***, ул.
„Щ.“ № 19, ***, български гражданин, женен, висше образование, работи
като ***, неосъждан, ЕГН: **********.
Съдът приема за установено, че свидетелят С. Д. К. – *****, заемал
длъжността „****“ /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на
обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ П. при
ОДМВР П., а свидетелят К. С. К. – *****, заемал длъжността „****“ в група
„Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към
Четвърто РУ П. при ОДМВР П..
Същите двама свидетели С.К. и К.К. на 11.01.2022 г. били на работа за
времето от 07 ч. до 19 ч. и изпълнявали възложените им функции по охрана
на обществения ред като автопатрул на територията на 04 РУП към ОДМВР
П..
Около 17:30 ч. на 11.01.2022 г. свидетелите С.К. и К.К. със служебния
автомобил се движили по ул. „К.Р.“, гр. П., в западна посока като извършвали
патрулно-постова дейност. Автомобилът бил управляван от св. Костадинов, а
св. Кандров бил на предна дясна седалка. При достигане на кръстовището на
ул. „К.Р.“ и ул. „Л.Д.В.“ пред полицейския автомобил в посока юг-север по
ул. „Л.Д.В.“ преминал лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. №
***, управляван от подсъдимия К.Ж., който автомобил се движел в
насрещното платно за движение. Лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“
с рег. № ***, управляван от подсъдимия Ж. продължил в насрещното
движение по ул. „Л.Д.В.“ в северна посока. Свидетелите К. и К. служители
незабавно последвали автомобила, управляван от подсъдимия Ж., като подали
звуков и светлинен сигнал за спиране и за извършване на проверка на
документите на водача и автомобила. Последните служители на МВР с
патрулния автомобил доближили лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“
с рег. № ***, но водачът на същия – подсъдимия Ж., въпреки подадените
звуков и светлинен сигнал, не спрял автомобила, а увеличил скоростта на
автомобила си като по този начин Ж. осуетил извършването на проверка чрез
бягство с управлявания от него лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с
рег. № *** от мястото на подаване на сигнал за спиране за извършване на
проверка. Подосъдимия К.Ж. с управлявания от него автомобил продължил
движението си по ул. „Г.С.Р.“, след което завил по ул. „П.П.“ и след завой
отново се включил по ул. „Л.Д.В.“, като през цялото време Ж. управлявал
автомобила си с висока и несъобразена с пътните условия скорост и в
насрещното движение без да пропуска движещите се с предимство
автомобили. Подсъдимия К.Ж. няколко пъти преминал по същия маршрут в
посоченото каре от улици като през цялото време след него се движили
полицейските служители с патрулния автомобил с подадени звуков и
светлинен сигнал за спиране. В един момент подсъдимият Ж. с управлявания
от него автомобил завил по ул. „Д.Р.П.“ и на кръстовището с ул. „П.Д.П.“
спрял автомобила си на пешеходната пътека поради наличието на
автомобилен трафик и невъзможност да продължи движението си, излязъл от
автомобила и застанал до него. Свидетелите К. и К. също спрели в близост до
3
подсъдимия Ж. и установили самоличността му, като на въпроса им защо не
спира на подадените сигнали, Ж. обяснил, че бързал да вземе жена си и не
видял и чул светлинния и звуков сигнал.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа на извършеното от подсъдимия Ж. цялостно
признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както
следва:
Самопризнанието на подсъдимия Ж. се подкрепя от показанията на
разпитания в хода на досъдебното производство свидетели, а именно:
От показанията на свидетелите К. С. К. /л.14 от досъдебното
производство/ и С. Д. К. /л.15 от досъдебното производство/ които подробно
описват гоните обстоятелства, а именно – начина на движение на лек
автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. № *** и съответно –
поведението на неговия водач, който не спрял на подадения сигнал, увеличил
скоростта си и се движил по гореописания начин, както и това, че последният
бил установен като подсъдимия К.Ж.. Следва да се посочи, че показанията на
К. С. К. и С. Д. К. са изцяло последователни, логични и непротиворечиви,
добре кореспондиращо по между си, поради които се кредитират изцяло от
съда.
Самопризнанието на подсъдимия Ж. се подкрепя и от събраните в хода
на досъдебното производство писмени доказателства, а именно – типова
длъжностна характеристика /л.20-л.22, л.24-л.26/, месечен график /л.29-л.30/,
ежедневна ведомост /л.31-л.32/ - от които се установява качеството на К. С. К.
и С. Д. К. на „орган на властта“ по смисъла на чл.270, ал.1 от НК, както и
това, че на датата и мястото на деянието, същите са изпълнявали
задълженията си.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите
действия подсъдимият К. П. Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.270, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 11.01.2022 г. в гр. П. противозаконно е пречил на органи на властта: К.
С. К. – **** към сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ към ОДМВР П. и С. Д. К. – ****
към сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ към ОДМВР – П., да изпълнят служебните си
задължения, свързани с охрана на обществения ред, по отношение на К. П. Ж., ЕГН
**********, от *** в качеството му на водач на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. № ***, да извършат проверка за установяване на
самоличността му съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да
извършват проверки и да установяват самоличността на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред“ и да изпълнят
задължението си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно „Полицейските органи могат за
задържат лице: 1. За което има данни, че е извършило престъпление“, като не е спрял на
4
подадени звукови и светлинни сигнали за спиране и е осуетил извършването на проверка
чрез бягство с лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. № *** от мястото на
подаване на сигнал за спиране за извършване на проверка.
Както вече бе посочено при обсъждане на възприетата от съда като установена
фактическа обстановка, констатира се, че по време и на място на деянието – на 11.01.2022 г.
в гр. П., свидетелите К. С. К. и С. Д. К. са изпълнявали служебните си задължения, с оглед
заеманата от тях длъжност – „****“ при Четвърто РУ П. при ОДМВР П..

Установи се още, че при изпълнение на горните си задължения, свидетелите К. С. К.
и С. Д. К. са направили опит да осъществят правомощието си по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а
именно – да извършват проверка за установяване самоличността на лице – подсъдимия Ж.,
за което е имало данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения
ред, както и по чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – да задържат подсъдимия Ж.. В случая не подлежи
на изследване въпроса дали данните, относно предположението, че жалбоподателят е
извършил нарушение на реда са достатъчни, основателни и т.н..
И на последно място установява се, че със своите активни действия, а именно – като
не е спрял на подадени звукови и светлинни сигнали за спиране и е осуетил извършването
на проверка чрез бягство с лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. № *** от
мястото на подаване на сигнал за спиране за извършване на проверка, подсъдимият Ж. без
съмнение противозаконно е пречил на свидетелите К. С. К. и С. Д. К. да изпълнят
задълженията си по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, доколкото
същият подсъдим буквално е избягал от мястото на проверката, което е наложило неговото
преследване.
В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на защитата, че в случая
не са налице данни за престъпление по чл. 270 от НК, включително предвид посочената
практика на ВКС. Безспорно, в практиката на ВКС е обсъждано разграничението между
административното нарушение - отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП и престъплението по
чл.270, ал.1 от НК. В разглежданият случай обаче не може да бъде сторено заключение, че
процесното деяние осъществява състава на нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, доколкото
в конкретната ситуация не се касае за едно просто неизпълнение на подаден сигнал –
неспиране и др. подобни. Напротив, касае е се за активно осуетяване проверката чрез
бягство, включително наложило преследване на подсъдимия, дори и при което последният
дълго време не е преустановявал действията си, с които е препятствал служителите на МВР
да осъществят задълженията си.
Тук следва да се посочи, че доколкото престъпното деяние по чл.270, ал.1 от НК
може да се осъществява и чрез осуетяване проверката на контролен орган по смисъла на чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, то единственият последователен критерий за разграничение между
двете може да бъде само обществената опасност на конкретното деяния. В този смисъл, в
настоящия случай се установява една твърде висока степен на обществена опасност,
доколкото подсъдимият не просто не се подчинил на подадения сигнал, а се опитал да
избяга от органите на МВР, шофирайки с висока и несъобразена с пътните условия скорост
и в насрещното движение, без да пропуска движещите се с предимство автомобили,
очевидно излагащ на опасност живота и здравето на широк кръг от лица.
Също неоснователно е и възражението на защитата, че за да бъде осъществен състава
на чл.270, ал.1 от НК би трябвало поведението на подсъдимия да е насочено срещу самия
орган на власт, пречейки му да изпълни това свое задължение и тази съпротива следва да е
възникнала преди намесата на органа на власт, да продължава по време на опита на органа
на власт да изпълни задължението си и в крайна сметка да доведе до осуетяване на усилията
5
на органа на власт да изпълни задължението си, докато в настоящия случай на Ж. все пак е
била извършена проверка.
Тук на първо място следва да се посочи, че съпротивата срещу орган на власт трудно
може да възникне преди намесата на този орган, поради което и горното становище,
включително в практиката на ВКС, не следва да бъде разбирано произволно и извън
контекста на конкретното решение.
Също така, следва внимателно да се подходи и към преценка относно това дали
действията на подсъдимия са довели до осуетяване на усилията на органа на власт да
изпълни задължението си. В случая безспорно е установено, че като не е спрял на подадени
звукови и светлинни сигнали за спиране, подсъдимият Ж. е осуетил извършването на
проверка чрез бягство с описания автомобил. Без значение за последния извод е това, че по-
нататък във времето, след едно не кратко преследване, Ж. все пак не е успял да избяга и е
бил задържан. В този смисъл очевидно е, че изводът за това дали е реализирано или не
престъпно деяние по смисъла на НК не би могъл да зависи от крайния резултат от едно
бягство, чийто успех или неуспех е следствие от съвсем случайни фактори, в случая -
наличието на автомобилен трафик и невъзможността на подсъдимия да продължи
движението.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия Ж. при пряк умисъл като форма и вид на
вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито
забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. В този
смисъл от установеното от обективна страна, а именно – че подсъдимият Ж., след като не е
спрял на подадени звукови и светлинни сигнали за спиране и предприел бягство с лекия
автомобил, то няколко пъти преминал по същия маршрут в описаното каре от улици, като
през цялото време след него се движил патрулния автомобил с подадени звуков и светлинен
сигнал, трудно може да бъде направен извод, че от субективна страна Ж. не съзнавал и не
разбрал, че не се подчинява на разпореждане на орган на МВР, не бил забелязал същите и
др. подобни. Напротив – същите действия на подсъдимия Ж. налагат заключение за едно
явно съзнателно обмисляне от страна на същия относно „за“ и „против“ на това дали да се
подчини на нареждането да спре за проверка, вземане решение да осуети последната и
изпълнение на това решение – чрез бягство от мястото, посредством вече описаните
действия.
Ето защо, съдът призна подсъдимия К. П. Ж. – роден на *** г. в ***, постоянен адрес
***, ул. „Щ.“ № 19, ***, български гражданин, женен, висше образование, работи като ***,
неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.01.2022 г. в гр. П.
противозаконно е пречил на органи на властта: К. С. К. – **** към сектор „Охранителна
полиция“ към 04 РУ към ОДМВР П. и С. Д. К. – **** към сектор „Охранителна полиция“
към 04 РУ към ОДМВР – П., да изпълнят служебните си задължения, свързани с охрана на
обществения ред, по отношение на К. П. Ж., ЕГН **********, от *** в качеството му на
водач на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег. №
***, да извършат проверка за установяване на самоличността му съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1
от ЗМВР: „Полицейските органи могат да извършват проверки и да установяват
самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго
нарушение на обществения ред“ и да изпълнят задължението си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, а именно „Полицейските органи могат за задържат лице: 1. За което има данни, че е
извършило престъпление“, като не е спрял на подадени звукови и светлинни сигнали за
спиране и е осуетил извършването на проверка чрез бягство с лек автомобил марка „Опел“
модел „Корса“ с рег. № *** от мястото на подаване на сигнал за спиране за извършване на
проверка – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.
6
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия Ж. за виновен, при индивидуализиране на наказанието
съдът отчете като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство поведението на
същия като водач на МПС, след като е предприел бягство с лекия автомобил, а именно –
управлението на последния в нарушение правилата на ЗДвП, включително – с висока и
несъобразена с пътните условия скорост и в насрещното движение, без да пропуска
движещите се с предимство автомобили с което очевидно същият е създал опасност за
живота и здравето на другите участници в движението. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчитат липсата на предходни осъждания и добрите характеристични
данни, от които може да се направи извод, че не се касае за лице с особено висока степен на
обществена опасност.
Ето защо съдът намери, че при посочения превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в светлината на добрите характеристични данни и невисоката степен на
обществена опасност на подсъдимия, от двете алтернативни наказания, предвидени в
разпоредбата на чл.270, ал. 1 от НК, наказанието „Глоба“ може да постигне предвидените в
чл.36, ал.1 от НК цели, доколкото неговият превъзпитателния ефект е достатъчен, а
наказанието „Лишаване от свобода“ би се явило твърде тежко.
При индивидуализиране по размер на вече определеното по вид наказание „Глоба“,
съдът отчете и вече посоченото отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно -
поведението на същия като водач на МПС, както и това, че се налага по-лекото от двете
възможни наказания, поради което и намери, че се същото наказание „Глоба“ следва да бъде
индивидуализирано в среден размер, а именно – такъв от 1 300 лева.
Съдът намери, че така определено по вид и размер наказание ще бъде справедливо,
съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в максимална степен за
осъществяване целите по чл.36, ал.1 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за
употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7