Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 09.2019 год.– год,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Шести въззивен състав, Наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести септември
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН
ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
С. ПОПОВ
Секретар:ТЕОДОРА
ИВАНОВА
Прокурор:ДИАНА
НЕДКОВА-КИПРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Жулиета Шопова ВНОХД:№ 751 по описа за 2019 год.
на ВОС, установи следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С присъда № 106 от 25.04.2019 г.
по НОХД № 4709/2017 г., Варненският районен съд – Наказателно отделение, 29-ти
състав, е признал подсъдимият С. Ж.С. за
невиновен в това, че на 09.04.2015 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление противозаконно е присвоил чужди движими вещи:
Товарен автомобил „Форд Транзит" с рег.№ В 2068 РК, цвят бял, рама №
WF0LXXGBFL2B32641, двигател нестандартен номер, на стойност 6922,50 лева;
Товарен автомобил „Фиат Дукато" с per. № В 3978 КН, цвят бял, рама №
ZFA24400007221267, двигател № 814043S3775849, на стойност 7950,00 лева; Товарен
автомобил „Пежо Експерт" с рег.№ В 8565 НК, цвят бял, рама №
VF3222DB212323995, двигател № DJY10IUFX451, на стойност 2065,00 лева; Товарен
автомобил „Пежо Боксер" с рег.№ В 9436 НА, цвят черен, рама № VF3231A6215288336,
двигател № DJY10WABC0406357, на стойност 2310,00 лева; Кафе-машина марка
„Силвър Крест" на стойност 76,50 лева; Цитрусова сок преса марка „Бартшер
С51" на стойност 44,55 лева; Кантарна палетна количка марка „Вивтекс
Т" на стойност 1525,50 лева; Палетна количка марка „Тоталлифт" на
стойност 220,50 лева; Котлонен климатик марка „Мидея" на стойност 1228,01
лева; Ю.Телефонен апарат/факс марка „Панасоник" на стойност 143,10 лева;
Принтер марка „Лексмарк Т640" на стойност 151,20 лева; Термо принтер марка
„Датекс ЛП 50" на стойност 278,10 лева; 2
/два/ броя настолен компютър с монитор марка „Делл" на обща стойност
810,00 лева; Сокоизстисквачка марка „Профи Коок" на стойност 197,10 лева;
Настолен компютър марка „1ВМ" с монитор марка „НР 1740" на стойност
405,00 лева; 6 /шест/ броя електронни кантари неустановена марка на обща
стойност 194,40 лева; Устройство DVR на стойност 144,00 лева; 4 /четири/ броя
камери на обща стойност 486,00 лева; Монитор марка „НР" на стойност 197,10
лева, на ОБЩА СТОЙНОСТ 25 348,56 лева, собственост на „Суит Фрукт-3" ООД -
гр.Варна, представлявано от управителя С.Г.
К., които владеел, като обсебването е в големи размери, като на основание чл. 304 НПК съдът го
е оправдал изцяло по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1,вр.чл.26,ал.1 от НК.
Предявеният граждански иск от С. К. срещу подсъдимият С.
за сумата от 25 348,56 лв. за
претърпени имуществени вреди е отхвърлен
изцяло като неоснователен.
С така постановената присъда на
основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата
В законоустановения срок по чл. 319 НПК, срещу
присъдата е подаден въззивен протест от прокурор при ВРП, в който се излагат
доводи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и не съответства на
събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание протеста не се поддържа от представителя на Варненска
окръжна прокуратура. Прокурорът от ВОП
излага становище,че постановената присъда от първоинстанционния съд
почива на събраните доказателства,които не могат да обосноват обвинение по чл.206,ал.3
от НК от субективна страна. Наведените доводи от прокурорът при ВРП за присвояване на средства от продажба на автомобили от подсъдимият С.
са некоректно наведени и на практика подсъдимият не се е защитавал срещу такова
обвинение. Относно постъпилата жалба от
гр.ищец-същата счита за допустима, но неоснователна.
С протеста не е направено искане
за събиране на нови доказателства.
По делото е постъпила и въззивна
жалба от повереника на гр.ищец С. К. –адв. И.И. –ВАК, с която се иска присъдата
да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.Същият счита,че
доказателствата по делото не са анализирани правилно от първоинстанционния съд.
Като не отрича издаването на пълномощно от С. К. спрямо подс.С.. Но счита ,че тези пълномощия
са били оттеглени още в разговор проведен между двамата на 08.04.2015 г. и че
това е действителната дата ,която следва
да се има предвид от съда като отказ от
негова страна, а не кога С. е получил
нотариалната покана .
Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК прецени,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимият, на свидетели и изслушване на експертизи.
Пред въззивния съд защитникът на
подсъдимият С. – адв.Д.Й. моли въззивният съд да потвърди изцяло присъдата на
ВРС като правилна и законосъобразна.
Застъпва становището изразено от ВОП.Посочва се още, че не са установени
обстоятелства свързани с разпореждане от страна на неговият подзащитен с
процесните вещи, за да се говори за обсебване.
Счита, че събраните по делото доказателства не установяват виновно
поведение на подзащитният му, както и такова, което да ангажира наказателната му отговорност. В заключение моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден,както в наказателната , така
и в гражданската му част .
В правото си на лична защита
подсъдимият С. се придържа към казаното от защитника си, като посочва, че няма
какво да добави. В предоставената
възможност за последна дума моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Варненският окръжен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като
извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.313,
вр.чл.314 НПК,констатира наличието на основания, налагащи неговата цялостна
отмяна съгласно
чл.334,т.1,пр.2,вр.чл.335,ал.2,вр.ал.4,вр.чл.348,ал.1,т.2,вр.чл.348,ал.3,т.1 и
т.2 НПКи връщане на делото за ново
разглеждане на първостепенния съд поради
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила.
При извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, въззивния съд констатира, допуснати съществени процесуални нарушения
при изготвянето на мотивите към постановения съдебен акт. Имайки предвид императивните
предписания на чл.13 и чл.14 НПК и в рамките
на предоставените му процесуални
правомощия, първоинстанционния съд е длъжен внимателно да извърши събирането на
цялата доказателствена съвкупност,след което
да я провери и задълбочено да изследва
въз основа на кои доказателства приема
за установени релевантните към предмета
на доказване обстоятелства.
Относно изготвените по делото
мотиви първоинстанционния съд не е изпълнил стриктно задълженията му
вменени съгласно нормите на чл.14,ал.1,чл.107 и чл.305,ал.3 НПК да
извърши прецизен анализ на всички доказателства,да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано
на обективното ,всестранно и пълно изследване на всички фактически данни по
делото посочвайки кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои
доказателства.
Настоящият съдебен състав, след собствен комплексен анализ на всички
събрани от първата инстанция по делото
доказателства намира,че не следва да
излага приетата за установена фактическа обстановка,тъй като
са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения
на процесуалните правила,което е абсолютно
по своя характер и води неизменно до отмяна на постановения
първоинстанционен съдебен акт.
След преценка на доводите на страните, както и
след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК
настоящият състав на ОС-Варна констатира допуснато от страна на Варненският
районен съд съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на
посочените в чл. 348, ал.3, т. 2 пр. 1 вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, изискващо отмяна на постановения съдебен акт и ново разглеждане на
делото от първата инстанция. Мотивите към постановената от съда присъда не са
изготвени в съответствие с чл. 14, 18, 107, ал.2 и на чл. 305, ал.3 от НПК,
регламентиращи изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на
мотивите към съдебния акт. Естеството на това нарушение не позволява
извършването на въззивна проверка по съществото на делото.
Съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК и
непротиворечивата съдебна практика, мотивите към присъдата съдържат
констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз
основа на кои доказателства, като при противоречия се излагат съображения, защо
едни от тях се възприемат от съда, а други - отхвърлят. В тях се мотивира
вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, които
съдът решава при постановяване на присъдата, съгласно чл. 301, ал.ал.1 и 2 от НПК. Затова и мотивите представляват
задължителна, съществена част на присъдата и не изготвянето им според
посочените изисквания е съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви
ограничава и правото на защита. Ефективното упражняване на това право
предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения, съображенията
за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение.
Изискването за мотивиране на
съдебните актове освен, че е конституционно установено в чл. 121, ал.4 от Конституцията на Република България, то е доказателство, че мотивирането на вътрешното
съдийско убеждение гарантира правото на справедлив процес, визиран в чл. 6 от
ЕКПЧОС.
От друга страна, недостатъчните,
непълни и неясни мотиви на първоинстанционния съдебен акт пречат на
второинстанционния въззивен съд да изпълни своята контролна функция.
Липсва необходимия анализ на
доказателствата, като тяхното обсъждане е сведено до преразказ и до ненужно
обяснение на факти и обстоятелства с вероятностен характер..
На следващо място е необходимо да
се посочи, че липсата на мотиви пряко рефлектира и на възможностите на
въззивната инстанция да осъществи правомощията си при проверката на атакувания
съдебен акт. Липсва годен акт за проверка, доколкото от същият не може да се
установи въз основа на кои
доказателствата по делото решаващия съд взел решението си. Производството по делото пред ВРС е било
образувано по обвинителен акт внесен от
Районна прокуратура-Варна против С.С. за извършено престъпление по чл.206
ал.3,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК,за което и първоинстанционното производство е
приключило с атакуваната присъда,с която същият е признат за невиновен по така
възведеното му обвинение. А в мотивите си
съдът е изложил, че ще се произнася по внесено постановление от ВРП
по чл.78а от НК и дори в мотивите си е
посочил ,че се произнася с решение.
Първата инстанция се е задоволила
да посочи,че подсъдимият С. не е осъществил състав на престъплението. Приел
е като установена фактическата обстановка, посочена в
обвинителния акт от ВРП.
Относно
обсъждането на доказателствата, декларативно
е посочил, че същите се приемат
безусловно, без да се анализират или съпоставят с останалите
доказателства по делото. Като в
мотивите си приема ,че фактическата
обстановка е установена въз основа на обясненията на подсъдимия и показания на
свидетели С. К., М. Т., Е. М.,З. И., И. О.,С. П., В. В. ,без никъде да е
коментирал защо всички от тях приема за безпротиворечиви и ги кредитира изцяло.
Като само се е задоволил с едно изречение , да посочи че :“ съдът намира
,че по делото липсват доказателства в
насока подсъдимият да е имал умисъл за
противозаконно своене на процесните движими вещи.“ Недопустимо е съдът да
излага в мотивите си фактическа обстановка,без да обоснове
последната с анализ.Като
съобразно така установената от него фактическа обстановка и анализ на
посочените доказателства, първоинстанционния съд е извел крайните си решаващи
изводи за неизвършено от подс.С. престъпление по чл.206 ,ал.3,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1
от НК. ВОС счита,че така направените от
ВРС констатации са основани на
доказателства,част от които не са
събрани по предвидения в НПК ред
,което от своя страна обуславя тяхната
процесуална негодност и съответно
изключва тяхното обсъждане от доказателствената съвкупност. В
нарушение на установените процесуални правила първоинстанционния съд
е приобщил веществено доказателство-флашка,което не е събрано по законоустановения ред-т.е. в
присъствието на съдебен администратор, а не на технически помощник в областта
на информацията, като впоследствие това доказателство изобщо не е коментирано в
мотивите на съда. При упражняване на своите правомощия свързани с осъществяване
на инстанционния си контрол,въззивния
съд може да се ползва само от
доказателствата, които са събрани от първоинстанционния съд в рамките на производството, в което е постановен
проверявания от него съдебен акт, а при
определени предпоставки, визирани
в чл.327 от НПК и при провеждане на собствено съдебно следствие. Според НПК обаче не могат да се приобщят доказателства присъединени от първоинстанционния съд по
ненадлежен ред. Ето защо и нарушението,обективирано с изграждането на
фактически констатации на инстанцията по същество върху негодни доказателствени средства е достатъчно да обоснове самостоятелно въззивна отмяна на постановената присъда.
Така констатираното от ВОС процесуално нарушение е съществено по своя
характер и опорочава постановения акт,
като същото е о от категорията на
абсолютните основания за неговата
отмяна, защото накърнява процесуалните права на страните да бъдат защитени
техните права в пълен обем. В този смисъл
дерогирането от решавания съд на нормата на чл.18 от НПК, увреждащ принципа на непосредственост в наказателния
процес, обективирано с изграждането на фактически констатации върху негодни
доказателствени средства, препятства възможността на съда да извърши въззивна проверка по същество,
предвид което присъдата следва да се
отмени и делото да се върне за ново разглеждане на първоистепенния съд от друг
съдебен състав. В този смисъл ВОС не
може да замества ВРС относно
първоинстанционния анализ на доказателствата, нито да предполага
по какъв начин съдът е достигнал до вътрешно убеждение за своите изводи.
Първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото следва да събере всички относими към
обвинението доказателства по надлежния
ред, които да формират и неговият краен извод относно виновността или
невиновността на подсъдимия.
Обжалваната присъда на ВРС е
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила
по смисъла на на чл.348,ал.3,т.2 от НПК,тъй като обективно липсват
мотиви по въпроса визиран в
чл.301,ал.1,т.10 от НПК-а именно по предявения гр.иск поради което и не става
ясно как е формирано вътрешното
убеждение на решаващия съд относно това
съществено обстоятелство и което не може да бъде отстранено от
въззивната инстанция по реда на въззивната проверка. А самата жалба на
повереника на гр.ищец относно липсата на основания по отхвърлянето на гр.иск,може
да се тълкува само като липса на съображения,довели до този неблагоприятен
изход за дружеството. На следващо място не може да се изведе волята на ВРС да отхвърли иска, тъй като съгласно
задължителните указания на ППВС № 1 от 07.02.1955 г. изм. С
Постановление № 7/87 г.“Между обвинението и гр.иск съществува тясна връзка
в смисъл,че въпросът за основателността на гражданския иск е в зависимост т
разрешаването на въпроса за авторството на деянието.За гр.иск обаче
е без значение квалификацията на това деяние. То може да бъде
квалифицирано по един или по друг начин, но гр.иск може да бъде уважен само ако
същото е виновно и е причинило щета на гр.ищец. Деянието може да бъде признато
и за несъставомерно или ненаказуемо ,но ако
то е виновно и е причинило щета
на гр.ищец,отговорността на
подсъдимия и на лицата, които отговарят
за него за вредите остава и гр.иск следва да бъде уважен…“ тези указания на ВКС са актуални в настоящия случай,тъй като ВРС е
приел ,че е налице престъпление/т.е. деликт/ извършено от подсъдимия и е
насочено срещу правото на собственост на
въпросното дружество,но не инкриминираната по делото дата. В конкретния случай,
обаче ВРС в разрез с изискванията на чл.307 от НПК не е посочил съображения,
поради които е отхвърлил предявения от свид.К.
срещу подсъдимия С.- гр.иск.
Посочената непълнота на мотивите
не дава възможност на контролиращата съдебна инстанция и на страните по делото да установят
действителната воля на първоинстанстанционния съд относно гражданската
претенция. Константна е съдебната практика/Р№268/31.05.2012 г. на ВКС по НД№
796/2012 г. ,НК, Първо НО/ВКС е имал повод да вземе отношение по това,че
съществено нарушение на процесуалните
правила е не само пълната липса на
мотиви,но и на такава част от тях,която се отнася д основните въпроси,на
които трябва да даде отговор с присъдата. Безспорно е ,че основен в този смисъл
е въпросът“да се уважи ли гражданския
иск и в какъв размер“-чл.301,ал.1,т.10 от НПК.За да действа като „втора първа
инстанция“ въззивния съд трябва да има
за основа годен първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва и в този смисъл е безпредметно да се обсъждат правилността или
не на съдебния акт.
В проведеното на 15.02.2018 г. съдебно
заседание съдът е приел за съвместно разглеждане предявения от физическото лице
С.К. граждански иск,което на практика
представлява юридическото лице- а именно фирмата „Суит Фрукт-3“ООД.
Поради което и счита, че още с предявяването и приемането на гр.иск,което
първоинстанционния съд не е следвало да стори са били нарушени правата на
защита на подсъдимия С. още в във фазата на разпоредителното заседание пред първоинстанционния
съд,които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция.Независимо от постановената оправдателна присъда
основния съд на основание чл.307 НПК е
следвало да се произнесе и по гражданския иск в мотивите си , но не е сторил
това. Въззивната инстанция действа като
„втора първа“ но не и като първа.
Недопустимо е пълно заместване на дейността на първата инстанция чрез
цялостно провеждане на съдебното
следствие за първи път в тази инстанция. Обсъдените по-горе нарушения-като неиздържаност на мотивите В тази връзка
следва да се отбележи, че въззивният съд
счита ,че притежава процесуална компетентност да упражни правомощията си по чл.335,ал.3 от НПК,тъй като в случая е
налице „съответен протест“ от прокурора. Известно е ,че във възиввната
инстанция намира пълно проявление, т.нар. забрана за влошаване положението на подсъдимия,вкл. и чрез отмяна на оправдателна присъда. Единственото
средство за дерогирането й е наличието
на съответен протест на прокурора или съответна жалба на частния обвинител.Тъй
като настоящото въззивно производство е
инициирано по протест на прокурора и по
жалба на гр.ищец срещу оправдателна присъда, с доводи за нейната неправилност и
необоснованост,с искане за нейното
отменяване и постановяване на нова осъдителна такава,то този протест и тази
жалба са съответни по смисъла на
чл.335,ал.4 от НПК и предоставят на въззивния съд възможността да упражни
правомощията си по
чл.334,т.1,вр.чл.335,ал.2 от НПК.Така постановения съдебен акт не дава възможност на настоящата
инстанция да извърши проверка относно начина на формиране на решаващата
вола на първоинстанционния съд,поради
което и с оглед двуинстанционния характер на съдебното производство е
невъзможно отстраняването на нарушението,респективно произнасяне по
съществото на делото.Поради всичко изложено по-горе, въззивният съд не е в
състояние да провери обжалвания съдебен акт по същество и т. к. тези нарушения
не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, следва присъдата да бъде
отменена и делото върнато на първоинстанционния съд - ВРС за ново разглеждане
от друг съдебен състав.
От една страна, първият съд е приел, че са
събрани достатъчно доказателства, за да установи описаните от него факти, почти
идентични с твърденията на държавното обвинение в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а от друга страна е опровергал наличието им, приемайки, че
събраните по делото доказателства са недостатъчни за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимите.
Подобно противоречие всякога следва да се приравнява на липса на мотиви,
тъй като е непреодолимо. Казаното без съмнение е объркващо и не позволява да
бъде разчетена съдебната воля по начин, че страните в процеса да могат да я
разберат и адекватно да защитят правата си, с оглед нея. В тази връзка
практиката на върховната съдебна инстанция е константна, че вътрешната
противоречивост на мотивите всякога съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, в частност на процесуалното право на страните за пълноценно
участие в процеса. Това тяхно право е сериозно засегнато, защото поради
противоречивостта на мотивите те не могат да разберат ясно и точно какво се
приема от решаващия съд и от там - да изградят адекватна процесуална позиция.
(решение № 350/2010 г. на ІІ-ро н. о. на ВКС, решение № 344/2014 г. на І-во н.
о. на ВКС, решение № 192/2014 г. на І-во н. о. на ВКС).
Поради всичко дотук изтъкнато, въззивният съдебен състав намира, че
протестираната първоинстанционна присъда
следва да се отмени, макар и не основанията, посочени в протеста, а делото да
се върне за ново разглеждане от друг състав , от стадия на разпоредително
заседание.
Предвид горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК,
съставът на Окръжен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 106 по
НОХД № 4709/2017г по описа на Варненският районен съд , 29-ти наказателен
състав, постановена на 25.04.2019 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане пред
първоинстанционния съд – Варненският районен съд от стадия на разпоредително
заседание.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: