Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. С., 17.03.2017
г.
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
съдебно заседание на десети февруари две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д.
Т., като разгледа т.д. № 4355 по описа
за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 вр. чл. 86, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Ищецът
П. АД /н./ твърди, че по силата на договор № 1935/06.06.2006 г. ответникът Д.
фонд З. е следвало да заплати безвъзмедна финансова помощ в размер на
4 666 599 лв. в тримесечен срок от представяне от страна на
бенефициера на документите, установяващи изпълнението на възложената инвестиция.
Поддържа, че ответникът без основание е отказал плащане, като в причинна връзка
с това неизпълнение ищецът е претърпял вреди /загуба и пропусната полза/ в общ
размер от 33 192 972,72 лв., а именно: 1./ поради липса на плащане от
ответника ищецът не е могъл своевременно да погасява задълженията си по договор
за банков кредит 2/2006 г., в резултат от което е увеличен размерът на
дължимата възнаградителна лихва, както и е възникнало задължение за неустойка –
вреда в общ размер от 234 872,60 лв., 2./ поради прекратяване на
търговската дейност ищецът е следвало да съкрати работници и служители, в
резултат на което е възникнало задължение за заплащане на обезщетения в общ
размер от 85096,84 лв., 3./ в резултат от прекратената дейност се е наложило
дерегистрация по ЗДДС и са възникнали допълнителни данъчни задължения в общ
размер от 2 317 208,20 лв., 4./ поради невъзможност за плащане били
развалени договори за лизинг и лизинговите вещи били върнати, въпреки заплащане
на голяма част от погасителните вноски – вреда в размер на платените вноски от
200 846,87 лв. и 5./ поради прекратяване на търговската дейност ищецът не
е могъл да реализира очаквана търговска печалба, която за периода 2008 г. –
2015 г. би възлязла на 30 358 190 лв. До тези суми е допуснато увеличение
на първоначално заявените частични искове съгласно определение от о.с.з. на
26.09.2012 г. /вж. молба от 13.12.2016 г. и определение по чл. 214 ГПК от
26.09.2012 г./. Ищецът моли съда да му присъди посочените суми, както и
разноски.
Ответникът
Д. фонд З. оспорва иска при твърдението, че е отказът от плащане е правомерен,
както и че не е налице причинна връзка със сочените от ищеца вреди. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По правната квалификация:
С
решение от 07.11.2014 г., постановено по т.д. № 773/2014 г. на САС, 6 състав, е
отменено решение от 03.09.2013 г., постановено по т.д. № 4355/2011 г. от СГС,
ТО, 11 състав, в частта, в която съдът е прекратил производството по иска за
обезщетение за вреди. От мотивите на въззивния акт е видно, че като правилна е
приета правна квалификация на иска чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 86, ал. 1, пр.
2 ЗЗД – произтичаща от правото на ищеца при забавено изпълнение /каквато е
винаги формата на неизпълнение на паричното задължение/ да претендира мораторни
вреди, вкл. в размер, по-голям от законната лихва. Тази квалификация се
възприема и от настоящия състав.
По основателността:
Искът
е неоснователен.
С
влязло в сила решение между страните /решение от 03.09.2013 г., постановено по
т.д. № 4355/2011 г. от СГС, ТО, 11 състав, влязло в сила на 15.02.2016 г./ е
отхвърлен искът за реално изпълнение, предявен от ищеца-бенефициер срещу
ответника Д. фонд З. за заплащане на дължимата финансова помощ. Основанието за
отхвърляне на иска е фактическата и правна преценка, че ищецът не е изпълнил
точно задължението си да представи документи, удостоверяващи изпълнението на
проекта.
Следователно
със сила на пресъдено нещо е отречено правото на ищеца да получи изпълнение – не поради погасяване на това право, а
поради невъзникването му /със сила на съдебно установяване се ползват и
главните факти, довели до отхвърляне на иска/. Щом право на реално изпълнение
въобще не е възникнало, то не би могло да възникне и право на обезщетение за
вредите от липсващото реално изпълнение. Поради изложеното искът следва да бъде
отхвърлен на това основание.
По разноските:
На ответника не следва да се присъждат
разноски за адвокат, тъй като не е налице „ново разглеждане на делото“ по
смисъла на сключения анекс към договора за правна помощ – след отмяна на
прекратяването не е извършвано ново разглеждане, а започналото преди
прекратяването разглеждане на делото е приключено с постановяване на съдебно
решение /ново разглеждане е налице, когато връщането на делото е на основание,
което изключва зачитането на предходно извършените процесуални действия, докато
при отмяна на определение за прекратяване съдебното разглеждане на делото е
едно и включва процесуалните действия преди и след прекратяването/.
На
основание чл. 620, ал. 5 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда държавна такса в размер на 1 327 719 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от П. АД /н./, ЕИК *********, срещу Д. ф.З. иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 33 192 972,72 лв.,
представляваща обезщетение за вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по договор № 1935/06.06.2006 г., надхвърлящи
размера на законната лихва и изразяващи се в претърпени вреди /увеличен дълг по
договор за кредит, задължения за обезщетяване на работници, данъчни задължения,
разваляне на лизингови договори/ и пропуснати ползи /нереализирана печалба за
периода 2008 г. – 2015 г./.
ОСЪЖДА
П. АД /н./, ЕИК *********, да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 1 327 719 лв.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: