РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 31.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осемнадесети юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа гр.
дело № 5790/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 44399/31.03.2016 г.,
предявена от „С.К.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** 23, ат. 17, против Н.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът „С.К.“ ЕООД твърди, че на 01.03.2011 г.,
между него и ответника е бил сключен договор, по силата но който Н.Г.К. е възложил
на ищеца, да извърши срещу възнаграждение, консултантски услуги по разясняване
на условията за кандидатстване и изготвяне и събиране на пакета от документи
(общи и специфични) за кандидатстване по Мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г.”.
На същата дата - 01.03.2011 г., между страните по
делото бил сключен още един договор, по силата но който Н.Г.К. възложил на „С.К.“
ЕООД изработването на бизнес план за кандидатстване от Възложителя по Мярка 121
„Модернизиране на земеделските стопанства” от Програма за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г.”.
Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си и по
двата договора, като работата и по двата договора била приета от възложителя на
01.04.2011 г., без възражения, за което и били съставени двустранно подписани
приемно-предавателни протоколи. Ответникът, обаче, не изпълнил задълженията си
по договорите и не заплатил на ищеца уговорените възнаграждения.
Предвид изложеното, ищецът моли (съгласно
уточнението, направено в о.с.з. от 19.02.2018 г., л. 1096), да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати:
- сумата
от 34 800 лева (с ДДС) – главница, представляваща възнаграждение по договор от 01.03.2011 г. с предмет:
предоставяне на консултантски услуги по разясняване на условията за
кандидатстване и изготвяне и събиране на пакета от документи (общи и
специфични) за кандидатстване по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г.”, както и
- сумата от сумата от 17 400 лева (с ДДС)
по договор от 01.03.2011 г. с предмет: изработване на бизнес план за
кандидатстване от Възложителя по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г.”.
Сумите се претендират ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.Г.К., е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете като
неоснователни с възражението, че не дължи процесните суми, тъй като не е
подписвал нито посочените от ищеца договори, нито приемно – предавателните
протоколи. Евентуално, ответникът сочи, че ги е подписал вследствие на
въвеждането му в заблуждение от трето лице, което му ги е представило за подпис
наред с други документи. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че е
получил по двата договора дължимите консултации, респ. изработването на бизнес
план. Поради изложеното, ответникът твърди, че двата договора са нищожни,
поради липса на съгласие, евентуално – унищожаеми, като сключени при измама.
Евентуално ответникът заявява, че прави изявление за разваляне на процесните
договори, поради пълното им неизпълнение от страна на ищеца. Ответникът излага
съображения, че е абсурдно предвиденото възнаграждение за консултации да е
по-голямо от това за изготвянето на бизнес – план, а отделно от това,
консултиране не е било необходимо, тъй като цялата необходима информация е била
обявена на сайта на Д. фонд „З.“. Съмнение в достоверността на твърденията на
ищеца внасяли и фактите, че двата договора били сключени на една и съща дата,
както и че по двата договора плащания не са били извършвани, но ищецът твърди
да е изпълнил възложеното му.
Ответникът моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 01.03.2011 г., между Н.Г.К.,
като възложител и „С.К.“ ЕООД, като изпълнител, е бил сключен представения по
делото Договор за изработка с предмет: „консултантски услуги по разясняване на
условията за кандидатстване и изготвяне и събиране на пакета от документи (общи
и специфични) за кандидатстване по мярка 121 „модернизиране на земеделските
стопанства по програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.“
(л. 6-8 от гр.д. 3906/2016 г.). С този договор изпълнителят се е задължил да
извърши възложеното в срок до 30 работни дни от датата на подписване на договора
(т. 5 от договора) срещу възнаграждение в размер на 29 000 лева без ДДС
(т. 2 от договора). Н.К. се е задължил да заплати възнаграждението на две равни
части – едната при подписване на договора, но не по-късно от датата на
предаване на пакета от документи от изпълнителя на възложителя и другата – при
подписване на договор с ДФ „Земеделие“, но не по-късно от 7 дни от датата на
този договор (т. 3 от договора).
На същата дата (01.03.2011 г.) и
между същите страни е сключен и втори договор за изработка (л. 10-12 от гр.д.
3906/2016 г.). Предмет на този договор е било изготвянето на бизнес план за
кандидатстване по посочената мярка 121, срещу което Н.К. се е задължил да
заплати възнаграждение в размер на 14 500 лева без ДДС. Съгласно т. 5 от
договора срокът за изпълнение е уговорен на 30 работни дни, считано от датата
на подписването му. Възнаграждението и по този договор било дължимо на две
части – 8 000 лева, без ДДС, при подписване на договора, но не по-късно от
предаване на бизнес плана и още 6 500 лева, без ДДС, при подписване на
договор с ДФ „Земеделие“, но не по-късно от 7 дни от датата на този договор (т.
3 от договора).
На 01.03.2011 г. е сключен и
договор между „С.К.“ ЕООД (представлявано от С. Д.С.) и В.К.Д.(л. 1062-1064).
Видно от преамбюла, този договор е сключен предвид необходимостта от
консултации и изготвяне на проект за кандидатстването на Н.К. по мярка 121
„модернизиране на земеделските стопанства“. С договора, ищецът е възложил на В.К.Д.да
изготви бизнес план и да даде консултации във връзка с пакета документи,
необходими за кандидатстване по мярката.
В периода 26.03.2011 г. –
01.04.2011 г., между електронните пощи с адреси: *****abv.bg и ******@*****com е разменена кореспонденция. По делото не е спорно, че тези електронни адреси
принадлежат на В.К.Д.и С. Д.С.. Кореспонденцията е водена във връзка с двата
договора, които ищецът е сключил с ответника Н.Г.К. (л. 1070 и сл.).
На 01.04.2011 г., В.Д.и С. С. са
удостоверили в приемно-предавателен протокол, че ищецът е получил изработения
бизнес план от изпълнителя. Страните са удостоверили също, че В.Д.е участвала и
в консултации за кандидатстване по проект „закупуване на специализирана
земеделска техника и комплексно оборудване за биологичнопроизводство“
(протокол, л. 1065). Това обстоятелство косвено се установява и от приетата
кореспонденция по електронна поща (л. 1066 и л. 1068).
На 01.04.2011 г., „С.К.“ ЕООД и Н.Г.К. са съставили два приемно-предавателни
протокола (л. 9 и л. 13 от гр.д. 3906/2016 г.). От тях се установява, че Н.К. е
бил консултиран от ищеца относно условията за кандидатстване по мярка 121 и е приел
без забележки изготвения от „С.К.“ ЕООД бизнес план. И в двата
приемно-предавателни протокола не са отбелязани никакви забележки от страна на
възложителя – настоящ ответник.
От приетата по делото административна
преписка № 22/121/04472 на ДФ „Земеделие“ (л. 91-404 и л. 423-1049 от
настоящото дело) се установява, че на 01.04.2011 г. Н.К. е подал заявление в за
подпомагане по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програма
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.” (вж. заявление, л.
92-97 и л. 423-433 от настоящото дело). Към това заявление и като част от необходимите
документи за кандидатстване по мярката е представен и бизнес план (л. 453-493
от настоящото дело). Видно от преписката е, че на 31.01.2012 г. между Н.К. и ДФ
„Земеделие“ е сключен договор. С него фондът се е задължил да предостави на
ответника безвъзмездна финансова помощ за одобрените и реално извършени
разходи, свързани с проект № 22/121/04472 от 01.04.2011 г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от
Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.” (л. 14-15 от
гр.д. 3906/2016 г. и л. 79-89 от настоящото дело).
По делото е прието и заключение на
вещото лице Л.Г., което съдът кредитира като обективно и компетентно (л
1086-1093). Вещото лице е посочило, че подписите за „Възложител“ в договорите
от 01.03.2011 г. и за „Приел“ в приемно-предавателните протоколи от 01.04.2011
г. са положени от Н.Г..
Установеното от писмените
доказателства и от заключението на вещото лице, че Н.К. и „С.К.“ ЕООД са сключили
два договора за изработка, се потвърждава и от показанията на всички изслушани
по делото свидетели.
Свидетелката А.И. е заявила, че през
м. март 2011 г. са били сключени два договора - за изготвянето на бизнес план и
консултантски договор. Свидетелката В.К.Д.също е посочила точната дата на
подписване на договорите, техния предмет и срокът за изпълнението на
възложените работи. От нейните показания се потвърждава, че тя е била в
договорни отношения с ищеца, който ѝ е възложил изработването на бизнес
плана и даването на консултации за кандидатстването по проекта.
От показанията на свидетеля Б.Д.Б.се
установява, че С. С. е бил консултант по проекта, „събирал го е, сглобявал го е“.
Той е изготвил и комплекта от документи, който е бил депозиран в ДФ
„Земеделие“. Във връзка с плащането на цената за труда на С. С. между страните
е имало разногласия. Според свидетеля уговорката е била С. С. да бъде възмезден
от признатите от ДФ „Земеделие“ разходи, но такива за консултантски услуги не
са били заявени.
Единствено свидетелят В.С.В.е
заявил, че не знае за договор между страните по делото. Въпреки това същият е потвърдил,
че ищецът е изготвил заявлението за кандидатстване и е подал проекта („Това заявление го изготвяше консултантска
фирма, която подаде проекта. Това е фирмата на С.“; „С. и Н. ходиха да ги
подадат“.) От показанията се потвърждава, че разходи за консултантски
услуги не са заявявани. Свидетелят потвърждава, че В.Д.е изготвила бизнес
плана, а той е помагал с информация колко декара са засети, с каква култура, кога
се прибира и какви са агротехническите мероприятия на полето на съответните
машини.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Относно исковете по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД:
Ищецът основава претенцията си
срещу ответника на твърдението, че е налице неизпълнение на задължението на
ответника за заплащане на възнаграждението за възложената и извършена от „С.К.“
ЕООД работа по договор за предоставяне на консултантски услуги и по договор за
изработка на бизнес план.
Съгласно чл. 258 от ЗЗД, с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Възложителят трябва да заплати на изпълнителя възнаграждение за приетата работа
(чл. 266 от ЗЗД). Ако възложителят не заплати възнаграждението за приетата
работа, изпълнителят може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
( чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).
Следователно за уважаването на предявения иск следва
да се установи: 1/ наличието на договор с твърдяното съдържание, сключен между
ищеца и ответника; 2/ договорено възнаграждение и неговия размер; 3/ изпълнение
на задълженията на ищеца да предостави консултации и да изработи бизнес план за
кандидатстване по мярка 121 „Модернизиране
на земеделските стопанства” от Програма за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г.”; 4/ предаване от изпълнителя и приемане от възложителя
на изработеното по двата договора; 5/ ответникът да не е заплатил
възнаграждение на ищеца.
С оглед приетото от фактическа
страна, по делото се установи, че на 01.03.2011
г., между Н.Г.К. и „С.К.“ ЕООД са били сключени два договора за изработка.
Установено е също, че предмет на договорите е било предоставянето на консултантски
услуги по разясняване на условията за кандидатстване и изготвяне и събиране на
пакета от документи за кандидатстване по мярка 121, както и изготвянето на бизнес план за кандидатстване по
посочената мярка 121. За изпълнението на възложеното Н.К. се е задължил да
заплати 29 000 лева, без ДДС - по договора за консултантски услуги и 14 500
лева, без ДДС - по договора за изработването на бизнес плана. Следователно, установява се, че между Н.Г.К. и „С.К.“
ЕООД са съществували валидно възникнали облигационни правоотношения,
произтичащи от процесните договори, по които
„С.К.“ ЕООД е имал качеството на изпълнител, а ответникът – на
възложител.
Предмет на сключените между
страните договори за изработка е един резултат и изпълнителят се освобождава от
задължението си по него само ако предаде точно извършената работа, а
изискуемостта на насрещната парична престация – уговореното възнаграждение,
възниква след като осъществената работата бъде приета от възложителя – арг. чл.
266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Изпълнението на възложената работа трябва да е
съобразено с поръчката на възложителя – чл.258 от ЗЗД, чл.264, ал.1 от ЗЗД,
чл.265 от ЗЗД и чл.266, ал.1 от ЗЗД. Същевременно изпълнението следва да е
извършено по начин, че готовият трудов резултат да е годен за обикновеното или
предвидено в договора предназначение – чл.261, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението, но само за приетата
работа, а по силата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД възложителят е длъжен да приеме само
извършената съгласно договора работа, т. е. само тази работа, която е съответна
на уговореното – арг. чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа
обхваща два момента: фактическото получаване на изработеното от поръчващия и
признанието, че изработеното съответства на поръчаното. В този смисъл приемане има само, когато реалното получаване
на изработеното се придружава от изразено заявление на поръчващия, че счита
работата съобразена с договора (т.е., приемането не е само фактическо, но и
правно действие). Възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на
поръчката му – като вид, количество, качество, технически и др. параметри.
Възложителят обаче има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря
на поръчката му.
По делото е установено, че
ответникът, в качеството му на възложител, е подписал два приемно-предавателни
протокола, с които е приел работата по двата договора за изработка. В тези
протоколи Н.К. не е възразил, че са налице отклонения от възложеното. Напротив,
и в двата протокола се съдържа изявление, че предметът на съответния договор е
изпълнен. Поради това съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че е
изпълнил възложената му работа съобразно поръчката и е предал резултата на Н.К.. Затова за ответника е възникнало задължение за плащане на уговореното
възнаграждение.
По делото няма нито твърдения,
нито доказателства, че Н.К. е платил дължимото на ищеца. Същевременно тежестта
да докаже това изгодно за него обстоятелство е негова. Поради това, съдът
приема, че ответникът не е изпълнил задълженията си и не заплатил на ищеца
дължимите възнаграждения по двата договора от 01.03.2011 г., както следва: 29 000 лева без ДДС, или 34 800 лева,
с ДДС - по договора за консултантски услуги и 14 500, без ДДС или 17 400 лева, с ДДС - по договора за
изработването на бизнес плана. Следователно, исковете са основателни и следва
да бъдат уважени изцяло.
С оглед основателността на
исковете за заплащане на главниците, на ищеца следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
Относно възраженията на
ответника, че двата договора са нищожни, поради липса на съгласие:
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. В Тълкувателно решение №
5/2014 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че липсата на съгласие по смисъла на чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например
- изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега,
като учебен пример и др. подобни).
В настоящият случай, твърдението
на ответника е, че договорите не са били подписани от него, т.е. липсвало е
съгласието му за сключването им. По делото несъмнено се установи, че именно Н.Г.К.
е подписал двата договора за изработка. Поради това, както и предвид липсата на
други твърдения (а и доказателства) за „съзнавана липса на съгласие“, съдът
намира, че договорът е валиден, а възражението – неоснователно.
Относно възраженията на
ответника, че двата договора са унищожаеми, като сключени при измама:
Съгласно чл. 29 ЗЗД, измамата е
основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била подведена от
другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Фактическият състав
на измамата по чл. 29, ал. 1 ЗЗД изисква: 1/ да е сключена сделка (дори
страната да е била въведена в заблуждение, ако това не е довело до сключване на
сделка измама по см. на чл. 29 ЗЗД няма), 2/ едната страна по сделката да е
била в заблуждение както относно характера на сделката, така и/или относно
последиците от нея, 3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата
страна и 4/ сделката да е сключена поради заблуждението. Измамата представлява
умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към
сключване на определена сделка.
По делото е установено, че
ответникът е страна по двата договора за изработка. Същевременно, по делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията му, че умишлено е въведен в заблуждение да сключи двете сделки. Ето
защо съдът приема, че Н.К. не е бил въведен в заблуждение, което да го е
мотивирало да сключи договорите. Твърденият порок не е налице и сделката е
валидна.
Относно изявлението на ответника за разваляне на
процесните договори, поради пълното им неизпълнение от страна на ищеца:
Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Кредиторът може да заяви
на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало
безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време – арг. от чл. 87, ал. 2 от ЗЗД.
Следователно, за да произведе
действие изявлението за разваляне, то трябва да бъде отправено от изправната
страна по един двустранен договор до неизправния длъжник. В настоящия случай се
установи, че ищецът е изправна страна и по двата договора за изработка – той е
предоставил консултациите и е изработил и предал бизнес плана. Неизправна
страна по процесните договори е ответникът, тъй като не е заплатил уговореното
възнаграждение, след като е приел възложеното. Поради това, в правната сфера на
ответника не е възникнало потестативното право да развали договорите, а изявлението, което е направил в този смисъл с
отговора на исковата молба, не може да произведе такова действие.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът, който
е направил своевременно искане за присъждане на разноски.
Ищецът е представил доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 8 827.60 лева по договор за правна защита и
съдействие от 28.05.2018 г., приложен на л. 1166 от делото. В открито съдебно заседание на 18.06.2018 г.,
ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е
поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е
справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
Съдът, след като взе предвид
фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни
заседания, вида и обема на събраните доказателства, и след като съобрази
разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че
възнаграждението следва да се намали на 3000
лева.
На ищеца следва да се присъди
сумата от 5268 лева, включваща платена държавна такса (2088 лева),
депозит за вещо лице (150 лева), депозит
за свидетел (30 лева) и адвокатско възнаграждение (3000 лева).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„С.К.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** 23, ат. 17, както следва:
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во, вр. с чл. 258, ал. 1 ЗЗД, сумата от 34800
лева (с ДДС) – главница, представляваща възнаграждение по договор от
01.03.2011 г. с предмет: предоставяне на консултантски услуги по разясняване на
условията за кандидатстване и изготвяне и събиране на пакета от документи (общи
и специфични) за кандидатстване по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г.”, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2016 г. до окончателното плащане,
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во, вр. с чл.
258, ал. 1 ЗЗД, сумата от 17400 лева (с ДДС) – главница, представляваща
възнаграждение по договор от 01.03.2011 г. с предмет: изработване на бизнес
план за кандидатстване от Възложителя по Мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г.”, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2016 г. до окончателното плащане, както и
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 5268 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: