РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 1448/27.9.2022г.
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ ХXVI к.с., в закрито заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 1155 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез юрисконсулт А., против решение №
556 от 15.03.2022 г. на ПРС, постановено по АНД № 859/2022 г.
С молба
вх. № 11629 от 13.06.2022 г. на ТД на НАП Пловдив, чрез юрисконсулт А., се иска
допускане на преюдициално запитване до СЕС с въпроси:
1. Нарушава ли принципа на данъчен неутралитет, принципа на пропорционалност и
целите за борба с измамите и отклонението от данъчно облагане, тълкуване на
разпоредбите на чл.125, ал.4, чл.78, ал.2 и ал.3 и чл.182 от ЗДДС, според което
при доказаност на нарушението по несвоевременно извършване
на корекция на ползван данъчен кредит от получателя на доставката, когато са
настъпили факторите за това, наложената санкция се отменя изцяло от съда/ а не
се редуцира до справедливия ѝ размер/
с мотива, че не е пропорционална и по този начин извършеното деяние
остава ненаказано? и 2.Нарушава ли принципът на данъчен неутралитет и принципът
на пропорционалност, тълкуване на разпоредбите на чл.125, ал.4, чл.78, ал.2 и
ал.3 и чл.182 от ЗДДС, според което наложената санкция за несвоевременно
извършване на корекция на ползван данъчен кредит, се отменя от съда с мотива,
че издаденото от доставчика кредитно не е получено или не е получено в срок от
получателя, при условие, че са настъпили факторите за извършването на корекция
и получателят е бил наясно с развалянето на доставката/намаляването на цената и
съответно е могъл да очаква издаването на кредитно известие от страна на
доставчика съобразно постигнатите между двамата договорености?
По
начина си на формулиране искането за преюдициално
запитване е за тълкуване на нормите на чл. 125, ал. 4, чл. 78, ал. 2 и
ал. 3 и чл. 182 от ЗДДС.
Съгласно нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или
тълкуването и валидността на акт на органите на Съюза е от значение за
правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до СЕС. Съдът,
чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване
освен, когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно
решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова
ясни, че не будят никакво съмнение.
Основните функции на преюдициалното
производство в теорията се свеждат най-общо до три категории, както следва:
гарантиране единното прилагане правото на ЕС, развитие правото на ЕС и
обезпечаване на неговото върховенство и осигуряване на допълнително средство за
правна защита на засегнатите субекти (Попова, Ж., "Право на Европейския
съюз", изд. "Сиела Норма", София,
2015, стр. 547). СЕС е имал възможност да се произнесе по тълкуване
съдържанието на цитираната разпоредба на чл. 267 ДФЕС, като нееднократно е изразил позицията, че целта на това
производство е да се предотвратят различията в тълкуването на общностното право. (Виж Решение от 16.10.1974 г. по делото Rheinmuhlen,
166/73, Rec. p. ЗЗ). В тази връзка следва да се посочи, че обхватът
на предоставената на СЕС тълкувателна компетентност не е неограничен – същият
се разпростира единствено върху "общностното
право", т. е. върху първичното и производството право на ЕС, международните
договори, сключвани с трети страни и смесените договори и то, ако тези
регламентации са приложими rationae temporis и ratinae loci към главния спор. В редица свои решения СЕС уточнява,
че предмет на тълкуване могат да бъдат и възпроизвеждащи или намиращи се в
тясна връзка с разпоредби от правото на ЕС национални правни норми. Когато
обаче подобна връзка не се обособява, Съдът приема, че не притежава
компетентност да даде исканото тълкуване по отправеното преюдициално
запитване. Виж например: Решение на СЕС по дело С-299/95, т. 16, както и Определение по делото Kovalsky
C-302/06 от 25.01.2007 г.
При така очертаните предварителни бележки,
поставените въпроси са със съдържание, което не предполага задължение за Административен
съд-Пловдив в качеството си на национална юрисдикция, ангажирана с прилагането
на правото на ЕС и решаваща по окончателен начин повдигнатия правен спор, да отправи
преюдициално запитване до СЕС по реда на чл. 267 ДФЕС. Съображенията за това са следните:
Искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е несъответстващо на
изискването на чл. 628 от ГПК.
Трайната практика на върховните съдилища
обобщава, че преюдициалното запитване като
процесуална възможност за защита по висящи съдебни производства е уредено в чл. 628 и сл. от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. То е допустимо, когато е необходимо да се извърши тълкуване на
разпоредба от правото на Европейския съюз или на акт на органите на ЕС,
което е от значение за правилното решаване на делото от националния съд.
Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че преюдициалното
тълкувателно запитване не може да е хипотетично, а трябва да има пряко
отношение към предмета на делото. Последица от тълкуването е неприлагане на
противоречащата националноправна уредба. Извън
предмета на преюдициалното запитване е искане за
тълкуване на практика на Съда на Европейския съюз.
В конкретния случай искането няма за
предмет тълкуване на конкретна разпоредба от правото на ЕС, относима
към правилното решаване на спора по процесното дело,
респ. не се поддържа несъответствие на разпоредба/и от националното
законодателство с разпоредба/и от конкретен акт на ЕС. Разглежданият
институт на преюдициалното запитване следва да има за
предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма
в контекста на определена националноправна уредба, за
да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното
право с норми на европейското право, последица от което ще е неприлагане на
противоречащата национална правна уредба по конкретното дело (в хипотеза на т.
нар. "примат по изместване"). В случая направеното искане е с предмет
тълкуване не на конкретни правни норми от общностното право, а тълкуване на национални правни норми.
Последното е в компетентността на националната юрисдикция.
От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС
и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е
длъжен да отправи преюдициално запитване винаги
когато е налице съмнение относно приложението на общностната
разпоредба, като при неспазване на това изискване, държавите членки носят
отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС /така напр. в Решение на
СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00 /. Тълкуването обаче на национално правни норми е в
компетентността на националния съд и не е необходимо отправяне на преюдициално запитване с цел тълкуване на национално
законодателство.
По тези съображения
искането за отправяне на преюдициално запитване по молба вх. № 11629 от
13.06.2022 г. на ТД на НАП Пловдив, чрез юрисконсулт А., следва да бъде
оставено без уважение.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искане за допускане на преюдициално
запитване до СЕС по молба вх. № 11629 от 13.06.2022 г. на ТД на НАП Пловдив.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: