РЕШЕНИЕ
№ 268
гр.
Монтана, 22 юни 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
в публично заседание на 29.05.2020 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като
разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА
КАНД № 201 по описа на АдмС Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Директор на ТП на НОИ Монтана против Решение № 71 от 28 02
2020 г. по АНД № 34/2020 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е отменено
Наказателно Постановление № НГ-1-11-00694672 от 18 12 2020 г. на Ръководител на
ТП на НОИ, гр. Монтана.
В жалбата се твърди,
че с обжалваното съдено решение, съдът неправилно е квалифицирал установеното
административно нарушение като маловажен случай, тъй като съгласно разпоредба
на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, която дефинира понятието „маловажен
случай", това е този случай, при който извършеното престъпление, с оглед
на липса или незначителността на вредните последици, респ. с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Неизпълнението на указаното в задължителното предписание има вредни последици,
които се изразяват в нанасяне щета на бюджета на държавното обществено
осигуряване. На основание чл. 5, ал. 6, изр. второ от КСО, подадени данни по
чл. 5, ал. 4 от КСО се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите,
паричните обезщетения и помощите от НОИ, а лицето ползва отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване и получава парично обезщетения от
бюджета на ДОО. Преди
издаване на наказателното постановление административно-наказващият орган
извършил служебна проверка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, от която е
установено, че извършеното нарушение няма характер на маловажен случай, поради
което разпоредбата не е приложима и това е вписано в постановеното НП. С оглед
обстоятелството, че установеното административно нарушение е първо за
жалбоподателят, административнонаказващият орган е наложил глоба в минимален
размер. Предприетите действия по подаване на декларация обр. 1 за месец 01.2019
г. в доказателство на което г-н В. представя копие от протокол изх. №
12000193069676 / 22.11.2019 г. на НАП, не могат да бъдат взети предвид при
преценка от контролния орган дали следва да бъде съставено АУАН, тъй като от
протокола е видно, че само са подадени нови данни с декларация обр. 1, но не са
подадени заличаващи такива, също така и действията са предприети след изтичане
на определения в ЗП срок - 07.11.2019 г. Това е довело до дублиране на данните
по чл. 5, ал. 4 от КСО за месец 01.2019 г., което от своя страна води до
включване в базата за изчисление и изплащане на парични обезщетения и помощи от
ДОО на неправомерно висок размер на осигурителен доход, тъй като ще влезе
доходът два пъти, съответно от двете декларации обр. 1 - с код за вид осигурен
12 и 13. В този смисъл твърдението на съда, че жалбоподателят е извършил
деклариране, макар и с неправилен код за вид осигурен 12, вместо с такъв 13 е
несъстоятелно. Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че с тези
негови действия, преди да му бъде наложено административното наказание глоба, е
постигната целта на закона, съгласно чл. 12 от ЗАНН, тъй като ЗП не са
изпълнени, а именно не е заличена грешно подадената декларация обр. 1 с код за
вид осигурен 12. Моли
да се отмени решение № 71 от 28.02.2020 г. на Районен съд - Монтана по АНД № 34
по описа за 2020 г. като неправилно и незаконосъобразно и се потвърди Наказателното
постановление. В с.з. юрк К*** поддържа жалбата и навежда съответни на нея
съображения.
Ответникът – П.Д.В. не взема становище
по касационната жалба.
Прокурор
от ОП Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
решение на РС Монтана правилно. Счита, че в
хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които
нарушават правото на защита на наказаното лице. Установената фактическа
обстановка указва маловажност на извършеното деяние съгласно разпоредбата на
чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. Неприлагането на
този институт от административно наказващия орган прави издаденото наказателно
постановление незаконосъобразно и същото правилно е отменено от районния съд.
Решението е обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да отмени
обжалваното НП въззивният съд, приема, че безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят П.Д.В., в качеството си на
самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин макар и да е получил задължителни
предписания във връзка със задължението му на самоосигуряващо се лице, не ги е
изпълнил в дадения му 17 - дневен срок за изпълнение. Преди издаване на
наказателно постановление, обаче, на наказващия орган е вменено задължение да
извършва служебна проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предписващ
освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена
маловажност на деянието. По въпроса за преценката за "маловажност на
случая" този съд се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г.
на тълк.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Б*** И*** и правото на съда, когато
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. При преценката дали са налице
основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при
разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на
доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона, наказващият орган е
приел, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП.
Безспорно е установено
от доказателствата, че жалбоподателят е извършил деянието, за което е наказан,
но това е първа такава проява, доколкото няма доказателства за друго. Нещо
повече, жалбоподателят е извършил деклариране, макар и не с правилния код - 12
вместо код 13 по чл.5 ал.4 от КСО. С оглед цялостната характеристика на
деянията и дееца и предвид обстоятелството, че в случая не са причинени вредни
последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване
на критериите по чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се
направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на
административно нарушение по см. на чл. 28 от ЗАНН. Освобождаването от
административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в
противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Предвид всичко
гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно
постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Настоящият съдебния състав счита, че първоинстанционният
съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила, правилно е установил фактическата обстановка, но е извел неправилни правни
изводи.
Предмет на издаденото Наказателно
постановление е деяние, изразяващо се в неизпълнение на дадено задължително
предписание от контролен орган, което неизпълнение не е предмет на спор между
страните. Съдържанието на това предписание, респ. какви данни е декларирало
лицето преди неговото издаване, не е въпрос на преценка от съда в хода на настоящото
административнонаказателно производство, нито може да бъде основание за
преценка маловажността на допуснатото нарушение. Ирелевантно е и
обстоятелството по последващо изпълнение на предписанието, след съставяне на
АУАН и издаване на НП.
Този състав не установява допуснати
съществени процесуални нарушения, които сами по себе си да представляват
основание за отмяна на издаденото Наказателно постановление. В НП са посочени,
както дата, така и място на извършване на нарушението, а именно: 28.11.2019 г.,
респ. гр. Б*** , ул. „П*** ” № * , посочени са фактическите обстоятелства и въз
основа на тях правилно е определена санкционната правна норма, която напълно
съответства на описаното нарушение и не дава основание за двусмислено
тълкуване.
За да бъде приет даден случай за маловажен,
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, то следва да се установи липса или
незначителност на вредните последици или по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая
характера на извършеното деяние е такова на просто/формално извършване, без от
него да произтичат или да предполага вредни последици. Самият факт на
осъществяване, т.е. на неизпълнение подлежи на административна санкция, поради
което липсата или незначителността на вредните последици са ирелевантни за
спора. От значение е евентуално установяване на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид,
каквато по-ниска степен в случая не се установява. Наложеното административно
наказание е за неизпълнение на задължително предписание, а не за това, че
лицето не е декларирало, респ. не е заличило определени данни, а това са две
различни деяния, които не следва да се смесват, тъй като са различни
правнорелевантните факти и обстоятелства.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение
№ 71 от 28 02 2020 г. по АНД № 34/2020 г. по описа на Районен съд Монтана и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление
№ НГ-1-11-00694672 от 18 12 2020 г. на Ръководител на ТП на НОИ, гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.