№ 808
гр. С***, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110148566 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца ЗД „***“ АД срещу ответника А. Г. Р., с която е
предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 10823,07 лв. (след допуснатото
изменение размера на иска), представляваща представляваща регресно вземане, възникнало
с изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Г****“ за вредите по л.а.
„Ш***“ с рег. № СВ 49****, причинени вследствие на ПТП от 26.03.2020г., при което
ответникът отказал да се подложи и виновно се отклонил от проверка за алкохол и
наркотични вещества.
Ищецът ЗД „***“ АД твърди, че на 26.03.2020г. в района на гр. С***, на бул. „О***“,
след кръстовището с ул. „С****“, е реализирано ПТП с участието на л.а. „М***“ с рег. № СВ
29***, собственост на „И***“ ЕООД, управлявано от ответника и л.а. „Ш***“ с рег. № СВ
49****, собственост на Дирекция „У** управлявано от Т. П. Д.. Твърди, че според
Констативния протокол за ПТП № К153/26.03.2020г., съставен от контролните органи на
„П****, произшествието е настъпило в резултат на виновното, противоправно поведение на
ответника като водач на л.а. „М***“ с рег. № СВ 29***, който движейки се по бул. „О***“ с
посока от АМ „С***“ към ул. „М***“ и след кръстовището на ул. „С****“, е реализирал
ПТП с насрещно движещия се л.а. „Ш***“ с рег. № СВ 49****, като ответникът е отказал да
се подложи на проверка за алкохол, респ. виновно се е отклонил от такава проверка.
Посочва, че е застраховател по имуществена застраховка „Автокаско“ на увредения
автомобил „Ш***“ с рег. № СВ 49****, така и на гражданската отговорност на водачите на
л.а. „М***“ с рег. № СВ 29***, като платил на доверения сервиз, извършил ремонта на
увреденото МПС, на 19.06.2020г. сумата от 10798,07 лв., с което се е суброгирал в правата на
застрахования срещу прекия причинител на вредата, който се явява и застрахован при ищеца
за риска от възникване на гражданската му отговорност. Твърди, че поканил ответника да му
заплати застрахователното обезщетение, но плащане не последвало, поради което
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата по регреса в размер на 10798,07
лв., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2022г. и
1
сторените по делото разноски.
Ответникът А. Г. Р. чрез назначения му особен представител адв. Д. е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП от 26.03.2020г. и щетите на л.а. „Ш***“ с рег. №
СВ 49****, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 10
798,07 лв. по образувана щета с № **********. Оспорва ПТП да е настъпило в резултат на
виновно противоправно поведение на ответника, както и че същият е отказал да се подложи
на проверка за алкохол след настъпване на инцидента. Оспорва и ищецът да е бил
застраховател по имуществена застраховка „Автокаско“ на увредения автомобил „Ш***“ с
рег. № СВ 49****, към датата на ПТП. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни между страните и неподлежащи
на доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че на л.а. „Ш***“ с рег.№
СВ 49**** са причинени твърдените от ищеца щети в резултат на ПТП от 26.03.2020г., както
и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 10798,07 лв. по образувана
щета с № **********.
От представената по делото застрахователна полица за застраховка автокаско (л.7) се
установява, че между ищецът и Дирекция „УССД“- МВР на 12.12.2019 г. е сключен договор
за застраховка автокаско за МПС-та за служебни нужди по списък, като договорът бил
сключен за период от 01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. Като доказателство по делото е
представен списъка за автомобилите, за които е сключен договора „Каско“ като видно от
него е бил сключен договор за „Ш*** 1.4“.
От представената по делото застрахователна полица № BG/02/11900199*** от
17.07.2019г. се установява, че е бил сключен договор за застраховка г**** на
автомобилистите между И**** и ищцовото дружество за л.а. „М***“ с рег. № СВ 29*** за
периода 18.07.2019 г. до 17.07.2020 г. С добавък към застраховка от 24.10.2019 г. е
отбелязана промяна на собствеността за л.а. „М***“ с рег. № СВ 29***, която е преминала от
стария собственик И**** на новия „И****“ ЕОО.
Във връзка настъпилото ПТП по делото е представен констативен протокол № К-153 от
26.03.2020 г. издаден от мл. И*** (л.9-10), в който е посочено, че на 26.03.2020 г. около 19:00
часа в гр. С***, на ул. „О***“ след кръстовището с ул. „С****“ е настъпило ПТП между л.а.
„М***“ с рег. № СВ 29***, собственост на „И****“ , управлявано от А. Г. Р. и л.а. „Ш***“ с
рег. № СВ 49****, собственост на Дирекция *** при следния механизъм: л.а. „М***“ с рег.
№ СВ 2*** се движил по бул. О*** от АМ „С***“ към ул. „М***“ и след кръстовището с ул.
„С****“ участва в ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Ш***“ с рег. № СВ 49****,
управляван от Т. П. Д.. В протокола е посочено, че А. Г. Р. е отказал да бъде изпробван за
алкохол и упойващи вещества, като спрямо него бил издаден АУАН № 364*** и образувано
досъдебно производство.
Като доказателство по делото е представен АУАН № 364*** от 26.03.2020 г. съставен
на А. Г. Р. за това, че на 26.05.2020 г. около 19 часа като участник в ПТП отказал да бъде
тестван за алкохол и упойващи вещества. Представено е и Наказателно постановление № 20-
4332-005373 от 02.04.2020 г., с което въз основа на АУАН № 364*** от 26.03.2020 г. е
наложена на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 т от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
от право на управлява МПС за 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП глоба в
размер на 2000 лева и право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183,
ал. 1, т.1, пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. на А. Г. Р., като наказателното
постановление е влязло в сила на 10.02.2021 г.
Със заповед № 679/27.03.2020 г. е наложено на А. Г. Р. на основание чл. 172, ал.2, т. 3 от
2
ЗдвП временно отнемане на свидетелството за управление за 18 месеца.
От представения по делото талон за изследване № 0006660 от 26.03.2020 г. се
установява, че А. Г. Р. е отказал проверка за алкохол и наркотични вещества.
Представено е Наказателно постановление № 21-4332-016820 от 16.08.2021 г., с което
на А. Г. Р. на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т.5, пр. 5 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лв. заради това че на платно с двупосочно движение с две ленти е навлязъл в
лентата за насрещно движение нарушавайки правилата за движение по пътищата, и е
причинил ПТП с насрещно движещият се полицейски „Ш***“ с рег. № СВ 49****, което е
влязло в сила на 08.09.2021 г.
С постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.07.2021. г на
Софийска районна прокуратура е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 3М 11107/2020 водено срещу А. Г. Р. за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1,пр. 3 от НК поради искането на пострадалия.
Във връзка с настъпилото ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Т. П. Д., водач на „Ш***“ с рег. № СВ 49****. Той си спомня за процесното
ПТП, при което на кръстовището на О*** и кв. „С***“ е бил спрял на зелен светофар и
изчаквал насрещните автомобили, които с движели от ж.к. „Л***“ към ж.к. „О***“. Твърди,
че бил ударен от идващ срещу него автомобил „Мерцедес“ докато бил в спряло положение.
Посочва, че е нямал възможност да предотврати удара, тъй като е бил спряло положение и
другият автомобил се ударил в него. Свидетелят заявява, че другият водач, с който той
установил контакт веднага след ПТП, бил неадекватен, а по разкази на негови колеги,
останали на мястото на произшествието миришел силно на алкохол и отказал на място
проба за алкохол и наркотични вещества.
Във връзка с уврежданията на л.а. „Ш***“ с рег. № СВ 49**** в ищцовото дружество
като застраховател по имуществена застраховка на увредения автомобил е била заведена
щета № **********/31.03.2020 г. като за автомобилът е бил извършен ремонт в дружеството
„Д***, за който ремонт е била издадена фактура № 91078/23.04.2020 г. за сумата в размер на
10 798,07 лв. , която е била заплатена с платежно нареждане от 19.06.2020 г., като по щетата
били направени обичайни разноски в размер на 25 лв., което не е спорно между страните.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: че е налице валиден договор за
задължително застраховане „Г****”, в срока на застрахователното покритие на който е
настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че виновен за събитието е
застрахованият при ищеца водач, който е отказал да се подложи на проверка за алкохол,
както и че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение за вредите по увреденото МПС в посочения размер, както и че същият е
застраховател и по имуществена застраховка „Автокаско“ на увредения автомобил „Ш***“ с
рег. № СВ 49****.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вина, както и
наличието на други обстоятелства, които изключват отговорността му за плащане на
застрахователя по задължително застраховане, а при установяване на фактите в
доказателствена тежест на ищеца – че е платил претендираното вземане.
При така събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира, че са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск по чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ. Установи се сключване на застрахователен договор за застраховка „Г****“
на водачите на л.а. „М***“ д рег. № СВ 29*** с ищеца по застрахователна полица
застрахователна полица № BG/02/11900199*** от 17.07.2019г., с период на застрахователно
покритие от 18.07.2019г. до 17.07.2020г. Установи се и че в срока на действие на
3
застрахователния договор на 26.03.2020г. е настъпило ПТП в гр. С*** на бул. „О***“ след
кръстовището с ул. „С****“. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и
безспорния механизъм на ПТП съдът приема за установено, че вина за настъпването му има
застрахования при ищеца водач на л.а. „М***“ д рег. № СВ 29*** А. Г. Р., който навлиза
неочаквано в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се с
л.а. „Ш***“ с рег. № СВ 49****, което поведение е противоправно в нарушение на чл. 16, ал.
1, т. 1 ЗДвП, и за което е наложено административно наказание с влязло в сила на
08.09.2021г. наказателно постановление № 21-4332-016820 от 16.08.2021г. Вината, разбирана
като несъобразяване с дължимия модел на поведение, който е нормативно предписан, се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът, чиято е била доказателствената
тежест не е ангажирал доказателства, оборващи законовата презумпция. По делото не е
спорно и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 10823,07 лв.
(включващо и ликвидационни разходи от 25 лв.) за вредите по увредения автомобил в
качеството му на застраховател по имуществена застраховка на увредения автомобил, за
което за представени писмени доказателства – застрахователен договор от 13.08.2018г.,
допълнително споразумение към него и опис-приложение, съгласно които са застраховани
104 бр. автомобили, държавна собственост, предоставени за управление на МВР кат. М1,
марка „Ш***“, 1395 см3, какъвто е и процесният увреден автомобил. С изплащане на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка ищецът се е суброгирал в
правата на увредения срещу застрахователя на ГО на виновния водач и тъй като в случая
това пак е ищецът е настъпило сливане на качествата на кредитор и длъжник по регресното
вземане, като имуществото на ищеца, застраховател по застраховка ГО, също е намаляло с
изплатената сума.
Регресното вземане на застрахователя по застраховка „Г****“ срещу делинквента
възниква само при наличие на изрично предвидените в разпоредбата на чл. 500 КЗ
предпоставки, сред които са и тези на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ – когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В
случая ищецът е твърдял наличие на основанието – отказ за подлагане на проверка за
алкохол, наркотични или други упойващи вещества от страна на виновния водач.
Доказателствената тежест за установяване на посочените предпоставки е на ищеца-
застраховател, като съдът намира, че в случая е установено по делото, че ответникът е
отказал твърдяната проверка. Посоченото обстоятелство е удостоверено в констативния
протокол № К-153 от 26.03.2020г., съставен за процесното ПТП, който в посочената част има
характер на официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като касае направени изявления и
извършени пред длъжностно лице действия, а именно отказ на водача да бъде изпробван за
алкохол и упойващи вещества, като изричният му отказ е удостоверен и в талон за
изследване, който носи подпис на ответника, неоспорен в производството, като по делото
няма твърдения и доказателства същият да се е явил за изследване във ВМА, където е
насочен. Посоченото обстоятелство се установява от разпита на свидетеля Т. Д., участник и
пострадал при ПТП, който е полицейски служител и който свидетелства за това, че
ответникът е отказал проверката за алкохол и други упойващи вещества след ПТП пред
негови колеги. Отделно от това съдът намира, че ответникът е признал преди процеса
неправомерното си поведение, изразяващо се в отказ да се подложи на проверка за алкохол и
упойващи вещества предвид факта, че не е възразил срещу наложеното му административно
наказание за нарушение за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП (Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
4
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.), като не е обжалвал същото и то е
влязло в сила в 7-дневен срок от връчването му.
С оглед изложеното и предвид плащане на застрахователно обезщетение на
собственика на увредения автомобил за ищеца е възникнало регресно вземане срещу
ответника-делинквент, чийто размер се съизмеряване със средната пазарна стойност на
ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на събитието, тази, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
Страните не спорят, че размерът на дължимото обезщетение по средни пазарни цени се
равнява на платената от ищеца сума в размер на 10798,07 лв., към която следва да се
прибавят обичайните разноски по щетата в размер на 25 лв. или дължимото регресно
вземане се равнява на сумата от 10823,07 лв., за който е предявен искът.
По гореизложените съображения искът по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ се явява изцяло
основателен и следва да се уважи за сумата от 10823,07 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 05.09.2022г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и доказал
извършване на разноски в размер на 432,92 лв. – държавна такса, 40 лв. – депозит за
свидетел и 400 лв. – депозит за особен представител. Ищецът е бил защитаван от
юрисконсулт, като е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП на сумата от 100 лв. Следователно на
ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на
общо 972,92 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С***, ул. „Х***, ап. 2 да
заплати на ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С***, бул.
„Д***“ № 87, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от сумата от 10823,07 лв.,
представляваща представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Г****“ за вредите по л.а. „Ш***“ с рег. № СВ
49****, причинени вследствие на ПТП от 26.03.2020г., при което ответникът отказал да се
подложи и виновно се отклонил от проверка за алкохол и наркотични вещества, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 972,92 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6