Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 20.11.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и
девети октомври 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №2909 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание с правно основание чл.432 във вр. с чл.429 от КЗ.
Ищецът К.Д.Т. твърди в
исковата си молба, че на 25.08.2017г. около 7.15 часа в гр.Стара Загора на кръстовището
на бул.Патриарх Евтимий и ул.Войвода Стойчо Черногорски, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Ситроен Ксантия“, ДК № СТ 3455 АВ, Д.Г.В.нарушил
правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, като
не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, и не
се съобразил с подадената от светофара за неговата посока на движение (завиване
на дясно по ул.Войвода Стойчо Черногорски) червена светлина, означаваща
„Преминаването е забранено“, с което нарушил забраната да не преминава
„стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминава линията, на която е поставен
светофарът, в резултат на което причинил по непредпазливост на ищеца К.Д.Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в пертрохантерно счупване на лявата
бедрена кост, довело до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник –
престъпление по чл.343а, ал.1, б.„а”, предложение второ във връзка с чл.343,
ал.1, б.„б“, предложение второ във връзка с чл.342, ал.1 от НК. На основание
чл.78а, ал.1 от НК съдът освободил дееца от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му наложил административно наказание „глоба” в
размер на 1000 лева /АНД №1875/2018г. по описа на РС Ст.Загора/.
В уточняваща молба ищецът
сочи, че в резултат на ПТП му били причинени имуществени вреди на обща стойност
1799,47лв., формирани както следва: 1500лв. реална стойност на проксимален
бедрен пирон в комплект с винтове; 130лв. такса за придружител в болнично
заведение; 25лв. за контролна рентгенография; 22,99лв. – за фраксипирин;
14,19лв. - за фраксипирин; 17,75лв. - за фраксипирин; 10,64лв. - за
фраксипирин; медицински консумативи – 57,40лв.; медицински консумативи –
21,50лв. Тези имуществени вреди били разходите за лечението. Извършена била
хоспитализация в КОТ за оперативно лечение; назначена терапевтично схема,
включваща: аналгин 2х1 амп; фраксипирин
0,4 с.к.; аксетин 1,5гр. Трикратно; ципрофлоксацин 2х1 т. за пет дни. След
извършване на предоперативната подготовка, състояща се от лабораторни
изследвания, сърдечна и анестезиологична консултация, била извършена операция.
Извършено било наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. След репозиция по
рентгенов контрол се пласира интрамедурално проксимален бедрен пирон. Извършен бил
дренаж на оперативната рана; прослоен шев и сложена стерилна превръзка. В
следоперативния период също били правени превръзки. В препоръките при
изписването се препоръчвали превръзки през три дни, а конците се сваляли на
12-14 ден от операцията. В последваща уточняваща молба ищецът заявява, че е
получил предложението на застрахователя за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, но не е получил такова, поради разминаване в
претенциите на страните за лихви и разноски.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1799,47лв.
/уточняваща молба от 20.06.2019г./, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени на ищеца при ПТП от 25.08.2017г., ведно със законната лихва от
25.08.2017г. до окончателното плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД София представя по делото писмен отговор, в който взема
становище, че не оспорва, че е застраховател срещу риска гражданска отговорност
на водача на л.а. Ситроен Ксантия с рег.№ СТ 3455 АВ към датата на ПТП -
25.08.2017г., както и че ищецът е пострадал при ПТП на 25.08.2017г. в
гр.Ст.Загора, допуснато по вина на застрахования в дружеството срещу риска
гражданска отговорност водач на л.а. Ситроен Ксантия Димо Вълков, вследствие на
което ищецът е получил счупване на лявото бедро в трохантерната зона.
Заявява, че съгласно
чл.498, ал.3 във вр. с ал.1 КЗ, увредено лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил обезщетение в срока по
чл.496 от същия кодекс, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Във връзка с
това не спори също, че настоящата искова молба е предхождана от рекламационно производство
по чл.498, ал.1 КЗ, образувано по заявление на ищеца до ответника с вх.№
********** от 15.11.2018 г., по което ответникът се е произнесъл, а настоящата
съдебна претенция приема за несъгласие от негова страна с определеното му от
дружеството обезщетение за имуществени вреди в размер на 1720,57 лв.
Счита, че предявената
против дружеството претенция за обезщетение за имуществени вреди - разходи за
лечение на ищеца, е основателна до размера на 1720,57 лв. за следните разходи,
които признава: 1500лв. - Проксимален бедрен пирон, в комплект с винтове; 130
лв. - Придружител в болнично заведение; 25 лв. -Контролна рентгенография; 22,99
лв. – Фраксипарин; 14,19 лв. – Фраксипарин; 17,75лв. – Фраксипарин; 10,64 лв. –
Фраксипарин.
Оспорва като
неоснователна и недоказана претенцията над 1720,57 лв. или конкретно оспорва
претенциите за 10,83лв. - Шампоан и капки за очи; 57,40 лв.- Медицински
консумативи; 21,50 лв. - Медицински консумативи.
Относно претенцията за
78,90 лв. (57,40 + 21,50) - общо разходи за медицински консумативи възразява,
че ищецът нито сочи, нито установява какви конкретно по вид, количество и
стойност медицински консумативи е закупил, поради което е невъзможно да се
направи обоснован извод за непосредствената връзка на разходите с получената от
ищеца травма. Твърди, че разходите за медицински консумативи не са в причинна
връзка с полученото от ищеца при ПТП телесно увреждане.
По отношение на
акцесорната претенция за законна лихва от датата на увреждането заявява, че
ищецът няма право на законни лихви за периода от датата на увреждането до
датата, на която е направен съответният разход. Счита, че евентуалното
присъждане на лихви върху имуществените вреди за такъв период би създало
предпоставки за неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на застрахователя.
Освен това заявява, че 01.01.2016г., с влизането в сила на новия КЗ, е налице
нова материалноправна уредба относно дължимите от застрахователя към увреденото
лице законни лихви към обезщетението. Съгласно чл.497, ал.1 КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на обезщетението, ако не го е
определили и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106,
ал.З или изтичането на срока по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл.106, ал.З КЗ. Ищецът е сезирал дружеството с искане за
застрахователно плащане на 15.11.2018 г. С писмо от 13.12.2018 г. ответникът е
изискал от ищеца допълнителни документи, в т.ч. банкова сметка, ***шено на
11.03.2019г. С последното писмо (от 11.03.2019 г.) повторно е поискал от ищеца
данни за банкова сметка, ***. Счита, че е налице забава на кредитора по смисъла
на чл.380, ал.З КЗ, доколкото ищецът предоставя такава едва в настоящото
производство и то след датата на завеждане на исковата молба - с допълнителна
молба-уточнение, в изпълнение на съдебно разпореждане. Предвид горното, счита,
че претенцията за законна лихва върху обезщетението за периода от датата на
увреждането до датата на подаване на молбата-уточнение в съда, е неоснователна.
По отношение на
претендираните разноски ответникът сочи, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на настоящото производство в съда, поради което разноските за същото
следва да останат изцяло в тежест на ищеца.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не са спорни, установяват се от събраните доказателства и са
приети за ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: обстоятелството,
че на 25.08.2017г. около 7.15 часа в гр.Стара Загора на кръстовището на
бул.Патриарх Евтимий и ул.Войвода Стойчо Черногорски, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Ситроен Ксантия“, ДК № СТ 3455 АВ, Д.Г.В.нарушил
правилата за движение – чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, като
не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, и не
се съобразил с подадената от светофара за неговата посока на движение (завиване
на дясно по ул.Войвода Стойчо Черногорски) червена светлина, означаваща
„Преминаването е забранено“, с което нарушил забраната да не преминава
„стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминава линията, на която е поставен
светофарът, в резултат на което причинил по непредпазливост на ищеца К.Д.Т.
средна телесна повреда, изразяваща се в пертрохантерно счупване на лявата
бедрена кост, довело до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник;
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на МПС „Ситроен Ксантия“, ДК № СТ 3455 АВ с ответника
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД София по застрахователна полица, валидна към датата
на ПТП – 25.08.2017г.;
причинените на ищеца в резултат на ПТП имуществени вреди на стойност
1720,57 лв. за следните разходи: 1500лв. - Проксимален бедрен пирон, в комплект
с винтове; 130 лв. - Придружител в болнично заведение; 25 лв. -Контролна
рентгенография; 22,99 лв. – Фраксипарин; 14,19 лв. – Фраксипарин; 17,75лв. –
Фраксипарин; 10,64 лв. – Фраксипарин.
При извършена служебна справка по АНД №1875/2018г. по описа на РС Ст.Загора
/приложено към търг.дело №78/2019г. на ОС Ст.Загора/ се установява, че с влязло
в сила решение Д.Г.В.е признат за виновен в това, че на 25.08.2017г. около
07,15 часа в гр.Стара Загора на кръстовището на бул.Св.Патриарх Евтимий и
ул.Войвода Стойчо Черногорски при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Ситроен Ксантия“, ДК № СТ 3455АВ, нарушил правилата за движение –
чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, като не контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, и не се съобразил с
подадената от светофара за неговата посока на движение (завиване на дясно по
ул. „Войвода Стойчо Черногорски“) червена светлина, означаваща „Преминаването е
забранено“, с което нарушил забраната да не преминава „стоп-линията“ или, ако
няма такава, да преминава линията, на която е поставен светофарът, в резултат
на което причинил по непредпазливост на К.Д.Т. средна телесна повреда,
изразяваща се в пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, довело до
трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, като след деянието
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия –
престъпление по чл.343а, ал.1, б.„а”, предложение второ във връзка с чл.343,
ал.1, б.„б“, предложение второ във връзка с чл.342, ал.1 от НК, поради което на
основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1000 лева.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина,
причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявения иск за
обезщетение за причинени имуществени вреди се явяват основателен.
По отношение размера на вредите съдът взе предвид направеното от ответника
признание за причинените на ищеца в резултат на ПТП имуществени вреди на стойност
1720,57 лв. за следните разходи: 1500лв. - Проксимален бедрен пирон, в комплект
с винтове; 130 лв. - Придружител в болнично заведение; 25 лв. -Контролна
рентгенография; 22,99 лв. – Фраксипарин; 14,19 лв. – Фраксипарин; 17,75лв. –
Фраксипарин; 10,64 лв. – Фраксипарин.
Спорни по делото са претенциите на ищеца за 57,40 лв.- Медицински
консумативи; 21,50 лв. - Медицински консумативи. Действително тези разходи
фигурират в заключението на съдебно-медицинската експертиза при първоначалното
разглеждане на претенцията на ищеца, също така за тях са представени и фискални
бонове. Съдът счита обаче, че за присъждането им е необходимо освен тези
разходи да са направени по време на лечението на телесните увреждания, получени
от ищеца в резултат на ПТП, същите да са и във връзка с лечението на тези
увреждания. С уточняваща молба от 20.06.2019г. ищецът заявява, че не претендира
сумата от 10,83лв. - Шампоан и капки за очи, поради което съдът счита, че не
следва да обсъжда тази претенция.
По отношение на разходите за медицински консумативи в размер на 57,40лв.,
видно от представения фискален бон от 25.08.2017г. същите са направени в деня
на ПТП, в 10,26часа /т.е. след ПТП възникнало в 7,15часа/ и макар и да няма данни за точния вид на
консумативите може да се направи извод, че същите за направени по повод ПТП и
във връзка с лечение на уврежданията в резултат на ПТП. С оглед на това съдът
намира претенцията за присъждането им за основателна.
По отношение на разходите за медицински консумативи в размер на 21,50лв.,
видно от представения фискален бон от 05.09.2017г., 09,08 часа, същите са направени
един ден след като ищецът е бил хоспитализиран /на 04.09.2017г. до
11.09.2017г./ в отделение по Физикална и рехабилитационна медицина – ИЗ №17397
за провеждане на рехабилитационна програма с активно скелетно-мускулни
упражнения и обучение за ходене с патерици, поради което макар и да няма данни
за вида на консумативите може да се направи извод, че същите за направени по
повод ПТП и във връзка с лечение на уврежданията в резултат на ПТП, поради
което съдът намира претенцията за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че
обезвредата, която по принцип се дължи от самия застрахован виновен водач, може
да бъде търсена и директно от застрахователя /чл.432 ал.1 от КЗ/, какъвто е
настоящия случай.
По делото не е спорно и се установява от представената по делото
кореспонденция, разменена между страните, че настоящото производство е
предхождано от рекламационно производство по чл.498, ал.1 КЗ, образувано по
заявление на ищеца К.Д.Т. до „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД София с вх. №********** от 15.11.2018 г., по което обаче плащане в срока по
чл.496 КЗ от застрахователя не е извършено, тъй като не е постигнато съгласие
относно размера на предложеното обезщетение за имуществени вреди – 1720,57лв. -
писмо изх.№*********/11.03.2019г. на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД София.
Предвид гореизложеното и с оглед функционалната връзка между деликтната
отговорност на водача и на застрахователната отговорност на застрахователя, при
когото е застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва
да се приемат за установени предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.432
ал.1 от КЗ. Следователно, доколкото характерът на отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането и обема на същата, то съдът намира, че предявения
срещу предпочетения от ищеца ответник пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ за обезщетение
за причинени имуществени вреди се явява основателен. Предвид изложеното съдът намира, че предявения
иск за главница се явява основателен и доказан в пълен размер – 1799,47лв. и
като такъв следва да бъде уважен.
Ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва от датата на
увреждането 25.08.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл.496 /три месеца от предявяване на претенцията/, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Ищецът К.Д.Т. е депозирал заявление до „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД София на 15.11.2018г.,
или това е датата, на която застрахователя е уведомен за претенцията на ищеца и
от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.429
ал.2 т.2, вр. с ал. 3 от КЗ.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 377,00лв. адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд Ст.Загора държавна такса в размер на 71,98 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД София, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков №68, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1799,47 лв. на основание чл.432 ал.1 от КЗ, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди /1500лв. - Проксимален бедрен
пирон, в комплект с винтове; 130 лв. - Придружител в болнично заведение; 25 лв.
-Контролна рентгенография; 22,99 лв. – Фраксипарин; 14,19 лв. – Фраксипарин;
17,75лв. – Фраксипарин; 10,64 лв. – Фраксипарин, 57,40 лв.- Медицински
консумативи; 21,50 лв. - Медицински консумативи/, причинени при ПТП на 25.08.2017г.
в гр.Ст.Загора от Д.Г.В.при
управление на МПС - лек автомобил „Ситроен Ксантия“, ДК № СТ 3455
АВ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” в „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД София, застрахователна полица
BG/08/116003293014 от 27.12.2016г., валидна от 30.12.2016г. до 30.12.2017г., ведно със законната лихва от 15.11.2018г. до окончателното плащане, както
и направените по делото разноски в размер на 377,00лв.
ОСЪЖДА
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД София, с п.а. да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 71,98 лв.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова
сметка *** *** „ТОКУДА БАНК“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора.