РЕШЕНИЕ
№ 589
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330200723 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-6207-
001040/17.12.2020г. на Началника РУ Труд към ОДМВР – гр.Пловдив,
упълномощен с МЗ № 317з-3985/22.10.2018г. на МВР, с което на П. Д. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.****е наложено административно наказание за
нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането и на основание чл.
638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложена ГЛОБА в размер на 400
/четиристотин/лева.
Жалбоподателят П. Д. К., се явява, редовно призован в съдебно
заседание.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР гр. Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената
жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
1
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 29.11.2020 г. от актосъставителя С. Г. М. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против П. Д. К. за това,
че на 29.11.2020 г. около 12:20 часа в Община Марица на път втори клас №
64- км.46+400 в качеството си на водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. №
*****, чужда собственост няма сключен договор за гражданска отговорност
към момента на съставяне на Акта. Актосъставителят квалифицирал
извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл. 638,
ал.3 от Кодекса за застраховането.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят С. Г. М. заявява, че
поддържа съставения от него акт. Твърди, че няма спомен за извършената
проверка.
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед
тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на
посоченото административно нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за
застраховането не се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение
онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. От
цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние
административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която
може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя по безспорен начин не
може да се установи наличието на обективния елемент – на инкриминираните
2
дата и място жалбоподателят да е управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег.
*****, чужда собственост. В този смисъл по никакъв начин не бяха
опровергани наведените в жалбата твърдения, че всъщност лекият автомобил
не се е движел, а е бил спрян и едва тогава е извършена проверката му.
Следователно и отсъства един от основните обективни елементи на
вмененото във вина нарушение, а именно да е налице управление на МПС, за
което да няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй
като Кодекса за застраховането инкриминира именно това деяние – движение
по отворените за ползване пътища в страната на превозно средство без
необходимата застраховка.
По делото не са налице и доказателства за съставомерност на деянието
и от субективна страна. В конкретния случай изобщо не е безспорно, че К.
изобщо е управлявал процесния автомобил, за да е имал възможност и да е
бил длъжен да възприеме обстоятелството за липсата на валидна
задължителна застраховка и да не управлява автомобила, но въпреки това да
го е сторил. Въз основа на вече обсъдените свидетелски показания и писмени
доказателства, се налага категоричния извод, че актосъставителят не е
възприел лично К. да е управлявал посочения автомобил и следователно
липсват доказателства за възникнало задължение на същия да управлява
превозно средство, във връзка с което е надлежно сключена застраховка от
горепосочения вид.
От друга страна следва да бъдат споделени доводите за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН
и издаване на процесното НП. Преди всичко от съдържанието и на двете е
видно, че нарушението се твърди да е извършено в Община Марица на път
втори клас № 64- км.46+400, като изобщо липсва описание относно
процесния автомобил, посоката, в която се е движел и собственика му. В
същите на практика изобщо не се твърди жалбоподателят да е управлява
МПС, а е цитирано „като водач на МПС“. Освен това липсва отразяване на
собственика на същия, доколкото се твърди, че К. е извършил нарушението,
като лице, което не е собственик и управлява МПС. С оглед на това е налице
не само нарушение на правата и законните интереси на жалбоподателя да
научи точно в извършването на какво деяние е ангажирана
административната му отговорност, но и се констатира непълнота на
3
описанието на конкретното деяние, дадено в Наказателното постановление.
На следващо място, макар в НПР да е посочена изрична заповед за
оправомощаване на наказващият орган, то към административната преписка
липсват приложени такива както относно компетентността на Началника на
РУ да издава постановления за налагане на санкции по Кодекса за
застраховането, така и за предоставяне на правомощия на служители на
управлението да съставят АУАН за подобни нарушения. Следователно не е
налице възможност за съда да провери законосъобразността на проведеното
административно производство в частта му относно наличие на валидно
делегиране на права за съставяне на АУАН и издаване на НП. Още повече, че
съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането за нарушения, като
това, вменено във вина на жалбоподателя, АУАН се съставят от
длъжностните лица от службите за контрол по Закона за движение по
пътищата, а НП се издават от Директора на ОДМВР, в чийто район е
установено нарушението или от упълномощено от него лице. Както вече се
посочи заповед за последното липсва по делото.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-6207-001040/17.12.2020г. на
Началника РУ Труд към ОДМВР – гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 317з-3985/22.10.2018г.
на МВР, с което на П. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.**** е наложено административно
наказание за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането и на основание чл. 638,
ал.3 от Кодекса за застраховането е наложена ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5