РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. ХАСКОВО, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж. Р. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500206 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С Решение № 260001/05.01.2022г., постановено по гр.д.№572/2021г.
Районен съд-Хасково: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Джулиано Холидей“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***, че
дължи на „Климатех“ АД, със седалище и адрес на управление гр.*** сумата
от 7 771,20лв.-главница,представляваща неизплатено задължение по фактура
№**********/29.12.2015г.; 2454,40лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата, за периода от 30.10.2017г. до 09.12.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020г. до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена Заповед №260463/11.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2897/2020г.
по описа на РС-Хасково.; ОСЪЖДА „Джулиано Холидей“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на „Климатех“ АД, със
седалище и адрес на управление гр.*** сумата в размер на 1476лв., от която
840,50лв.,представляваща разноски по настоящето дело и 635,50лв.,
представляващи направени разноски по ч.гр.д.№2897/2020г. по описа на РС-
Хасково.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
„Джулиано Холидей“ЕООД-гр.***, който го обжалва в законоустановения
срок с доводи за допуснати нарушения на материалния закон, допуснати
1
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди,че от
събраните по делото доказателства не се установявало наличието на
облигационно правоотношение между страните, поради което
претендираната сума по процесната фактура не се дължала. Излага доводи, за
липса на възлагане на поръчка за изработване, доставяне и монтиране на
вентилационна инсталация от страна на управителя на дружеството, поради
което не било налице основание за плащане. Поддържа, че процесната
фактура била подписана от бившия управител на дружеството, който
действал без представителна власт, поради което счита, че търговското
дружество не е обвързано от договореностите на този управител. Поддържа
също, че с действията си бившия управител на дружеството съзнателно го
задължил по договор за изработка на вентилационна инсталация, съзнавайки
всички обстоятелства от продажбата на дружествените си дялове и липсата на
представителна власт. Намира също, че е налице противопоставяне от страна
на настоящия управител на дружеството по отношение на действията
извършени от бившия управител, поради което не следвало да се прилага
презумпцията на чл.301 от ТЗ. Излага и доводи за липса на престация на
възложената работа, предвид липсата на приемо-предавателен протокол,
поради което счита, че представената по делото фактура не установява
вземане в полза на ищеца по делото. Претендира от въззивната инстанция да
отмени обжалваното решение на Районен съд – Хасково и вместо него да
постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло
предявената искова претенция. Претендира се присъждането на разноски по
делото.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна „Климатех“АД-гр.***, чрез упълномощен адвокат, с
който се оспорва жалбата и се излагат съображения за нейната
неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение като правилно и обосновано. Претендира
присъждането на разноски за въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция страните нямат доказателствени искания
и нови доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1
ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване
съдебно решение, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Хасковският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, и разгледа изложените от страните
съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Хасково е сезиран с подадена от ищеца
„Климатех“АД-гр.*** искова молба съдържаща фактически твърдения за
сключен с ответника „Джулиано Холидей“ЕООД-гр.*** договор за изработка.
Ищецът твърди, че по поръчка на ответника е изработена, доставена и
2
монтирана вентилационна инсталация и е издадена фактура
№**********/29.12.2015г. за сумата от 7 771,20лв., която не била заплатена.
Поради липса на плащане ищецът подал срещу ответното дружество
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. № 2897/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково. По
същото била издадена заповед за изпълнение №260463/11.12.2020г., по която
ответникът възразил в срока по чл.414 от ГПК, което обуславя и правния
интерес на ищеца за предявяване на настоящия иск. Претендира от съда на
основание чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД да признае за установено по отношение на ответното дружество
„Джулиано Холидей“ЕООД,че дължи на „Климатех“АД сумата от 7
771,20лв.-главница,представляваща неизплатено задължение по фактура
№**********/29.12.2015г.; 2454,40лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата, за периода от 30.10.2017г. до 09.12.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020г. до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена Заповед №260463/11.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2897/2020г.
по описа на РС-Хасково. Претендира и направените в заповедното и
първоинстанционното производство разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез пълномощника си е
оспорил предявения иск с доводи за неговата неоснователност, като
поддържа, че дружеството няма задължение за плащане на сумата по
процесната фактура, поради липса на създадени между страните права и
задължения по облигационно правоотношение, както и че тази фактура не е
била известна на управителя на дружеството , не е подписана от него.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението
въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в
очертаните от въззивната жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено
посочените от страните допустими и относими доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при
напълно изяснена фактическа обстановка. Въззивният съд не намери
основания за корекция на направения от първоинстанционния съд анализ на
ангажираните от страните доказателства, поради което и изведената от
районния съд фактология няма да бъде преповтаряна.
Настоящият състав на въззивния съд споделя не само фактическите
констатации, направени от първата инстанция, но и окончателните правни
изводи за разрешаването на спора, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение на Районен съд –
Хасково,като за пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на облигационно правоотношение между страните по
3
делото, възникнало по повод сключен между тях договор за изработка,
доставка и монтаж на вентилационна инсталация с цена 6 476лв. и с включен
ДДС - 7771,20лв. По силата на този договор, ищецът се е задължил на свой
риск да изработи , достави и монтира вентилационна инсталация, съгласно
поръчката на ответното дружество, а последното е поело задължението да
заплати възнаграждение за изработеното. Установено е също, че ищецът е
изпълнил задължението си по договора като е изработил, доставил и
монтирал инсталацията, но договорената цена не била заплатена от ответното
дружество,като според показанията на св. Панева /счетоводител на ответното
дружество/ това е станало поради обстоятелството,че вентилационната
инсталация не била пусната.От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че фактура №**********/29.12.2015г.
за сумата в размер на 7 771,20лв . е била осчетоводена и включена в Дневник
за покупки през месец декември 2015г., като за същата е бил ползван и
данъчен кредит в размер на 1 295,20лв. Фактурата е била включена и в
дневника за продажби на ищеца, а ответникът включил като актив самата
вещ „Вентилационна инсталация“ през същия този месец. Като представител
на ответното дружество „Джулиано Холидей“ ЕООД във фактурата е бил
посочен Д. Й. С., бивш управител. Дали посоченото лице е бил управител на
ответното дружество към момента на подписване на фактурата или не ,както
и дали същото е действало без представителна власт, в случая е ирелевантно
за уважаване на исковата претенция.Това съдът счита, че е така, тъй като
момента на прехвърлянето на дружествени дялове касае самото търговско
дружество и отношенията в това дружество между съдружниците. Същото се
отнася и до отношенията между стар и нов собственик на търговското
дружество, между настоящ и бивш управител. Тези вътрешни отношения тъй
като се касае за дружество с ограничена отговорност се уреждат от
разпоредбите на ТЗ, отнасящи се до дружествата с ограничена
отговорност/чл.113- чл.157/, докато отношенията между търговското
дружество и трети лица по повод на възникнали между тях търговски
правоотношения, във връзка със сключени договори се подчиняват на
правилата на ТЗ, уреждащи търговските сделки/ чл.296 и сл./. Безспорно в
случая отношенията между страните следва да се уредят като търговска
сделка, по отношение на която при възражение за липса на представителна
власт за сключването й следва да намери приложение разпоредбата на чл.301
от ТЗ. Според възраженията на ответното дружество бившият управител на
това дружество е действал от негово име без представителна власт, поради
което следва да установи противопоставяне на извършването на търговската
сделка веднага след узнаването. Такова противопоставяне с ангажираните
доказателства ответното дружество не установява при условията на пълно и
главно доказване, поради което и правилно първоинстанционният съд е
приел, че настоящият управител е узнал за търговската сделка, обективирана
в процесната фактура още през 2018г. и по никакъв начин не се е
4
противопоставил на извършените действия веднага след узнаването. В
подкрепа на този извод на съда е и факта, че процесната факктура е била
осчетоводена още през 2015г., заведена в счетоводството на дружеството и за
нея е ползван данъчен кредит, а самата вещ „Вентилационна инсталация“ е
била заведена като актив на дружеството. Налице е мълчаливо одобрение на
извършените без представителна власт действия, тъй като новият управител
не се е противопоставил изрично на извършените от ищеца действия по
доставка и монтаж на инсталацията, не се е противопоставил и на издадената
в тази връзка фактура, за което е бил изрично уведомен.От друга страна по
делото е установено, че инсталацията, изработена от ищеца се намира в
ответното дружество.
Поради обстоятелството, че процесната фактура не е била платена
въпреки водените между страните множество разговори, кредиторът-ищец в
настоящето производство е подал заявление по чл.410 от ГПК , по което е
било образувано ч.гд.№2897/2020г. по описа на РС-Хасково и е издадена и
заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено
заплащането на сумите, предмет на настоящата установителна претенция,
като самата заповед е била връчена на ответното дружество, което е подало
възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на
заповедното производство за установяване съществуването на спорните
вземания по заповедта. В тежест на заявителя-ищец е да установи
съществуването на вземането си спрямо длъжника. Предметът на спора,
решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на
кредитора в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение. Районният съд е
сезиран с редовна искова молба в преклузивния едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, поради което е допустим. Налице е и идентитет между
вземането, предмет на исковото производство и посоченото в заявлението
вземане, а ищецът при условията на пълно доказване е установил
съществуване на вземането си срещу ответното дружество.
Предвид изложените по-горе съображения настоящият съдебен
състав счита,че Районен съд-Хасково е постановил правилен съдебен акт, при
спазване на изискванията на материалния закон.Това решение е обосновано и
кореспондира изцяло с установената по делото фактическа обстановка,поради
което ще следва да се потвърди.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски,
съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
Поради неоснователността на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от
въззиваемата страна разноски за въззивното производство, съгласно
представения от нея списък на разноските по чл. 80 от ГПК в размер на 300
лв.- платено адвокатско възнаграждение.
5
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001/05.01.2022г., постановено по
гр.д.№572/2021г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА „Джулиано Холидей“ ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.***, да заплати на „Климатех“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.*** направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв., платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6