Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/…………2018 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в
публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1567 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците - синдиците
на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) (КТБ
АД /н/), твърдят, че ответникът „С. Е.Д.М.“
ООД е имал задължения към банката по силата на три договора за отпуснати
банкови кредити от 06.11.2006 г., 24.11.2008 г. и 11.03.2009 г. и анекси към
договорите, възлизащи към 6.11.2014 г.
съответно на 1 718 498,39 лв.; 1 515 824 лв. и
8 563 463,44 лева. Твърдят, че по силата на уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД, вх. номер 11271/06.11.2014 г. за прехвърляне на вземане на трето
лице „Б.“ ЕАД към банката в полза на ответника, банката е била уведомена, че
ответникът „С. Е.Д.М.“ ООД е придобил
това вземане, възлизащо общо на 12 385 437,55 лева. Твърдят, че на
същата дата (06.11.2014 г.) ответникът „С.
Е.Д.М.“ ООД е направил изявление за прихващане, вх. № 11273/06.11.2014
г. на придобитото вземане срещу свои задължения
по посочените три договоря за кредит. Според ищците посоченото
прихващане е нищожно, защото не е направено в предвидената от чл.59, ал.2 от
ЗБН форма – писмена с нотариална заверка на подписите. В допълнителната исковата
молба се уточнява, че се твърди, че към 06.11.2014 г. не са били налице
предпоставките за извършване на прихващането, тъй като към този момент
вземането на ответника, придобито от „Б.“ ЕАД не е било изискуемо, защото, считано
от 20.06.2014 г. банката е била поставена под специален надзор и с решение на
БНБ е била наложена специална надзорна мярка „спиране на изпълнение на
паричните задълженията на банката към нейните кредитори“, т.е въведен е
мораториум върху изпълнение на паричните задължения на банката. По тези
съображения ищците искат да бъде прогласено за нищожно прихващането, извършени
от ответника с цитираното изявление с вх. № 11273 от 6.11.2014 година.
Претендират и разноски по делото
Ответникът „С. Е.Д.М.“ ООД оспорва иска изцяло, като не
оспорва придобиването на вземания и извършените прихващания, изложени в
исковата молба. Твърди обаче, че нормата на чл.59, ал.2 от ЗБН намира
приложение само след като производството по несъстоятелност спрямо банката вече
е открито и е назначен синдик. Доколкото прихващането е извършено преди този
момент, ответникът твърди, че не е съществувало задължение за спазване на
някаква форма на изявленията за
прихващане към периода, в който банката е била поставена под особен надзор, а
също и че цитираната норма не забранява извършването на прихващането.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се по делото, че с решение № 73
от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ), „КТБ“
АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са
квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“
АД. С решение № 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет
на БНБ е продължен срокът за поставяне
под специален надзор до 20.11.2014 година.
С
решение № 138 от 6.11.2014 г. на управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на
„КТБ“ АД за извършване на банкова дейност и е взето решение за подаване на
молба за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение
е вписано в търговския регистър на 7.11.2014 година.
С решение № 664 от 22.04.2015
г. по т.д. 7549/2014 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността
на „КТБ“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 6.11.2014 г., открито
е производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност и е
прекратена дейността й. С въззивно решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д.
2218/2015 г. на Софийски апелативен съд е определена като началната дата
на неплатежоспособността на банката датата 20.06.2014 година.
Като безспорно е
прието между страните по делото, че между ищеца КТБ АД /н/ и ответника „С. Е.Д.М.“ ООД са сключени договори за банков
кредит от 9.11.2006 г., 24.11.2008 г. и 11.03.2009 г. и анекси към договорите,
че към 6.11.2014 г. задълженията по тези три договора на ответника към банката
са възлизали съответно на 1 718 498,39 лева; 1 515 824 лв. и 8 563 463,44 лева,
общо в размер на 12 385 437,55 лева.
Установява се от
представените писмени доказателства (договор за разплащателна сметка на
юридическо лице или на едноличен търговец Nо 85238/19.01.2007 г. и анекс Nо 1/01.11.2007 г.) и от приетото за безспорно между
страните, че към 04.11.2018 г. част от вземанията на
третото лице „Б.“ ЕАД по договор за разплащателна сметка от 19.01.2007 г. и
анекс 1 от 01.11.2007 г. към КТБ АД /н/ възлиза на 12 385 437,55 лева.
За безспорно е
прието между страните, че на 06.11.2014 г. КТБ е получила уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД от „Б.“ ЕАД за прехвърляне
на вземане срещу банката в полза на ответника за сумата 12 385 437,55 лв. и че
на същата дата в КТБ АД /н/ е постъпило изявление за
прихващане от ответника „С. Е.Д.М.“ ООД
с посочената сума на негови задължения към банката по цитираните три договора
за банкови кредити.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на
твърденията на ищеца, Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.
26, ал.2, предл. 3, от ЗЗД вр. чл. 59, ал.2 от ЗБН.
Съгласно чл. 59,
ал. 1 от ЗБН (ред. до изм. с ДВ, бр. 98/24.11.2014 г.), относим към настоящия
спор, доколкото оспореното прихващане е извършено на 06.11.2014 г., кредитор може
да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са
съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо.
Съгласно ал.2 от
същия член изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде
направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Именно поради
неспазване на посочената специална форма, ищецът твърди, че процесното
прихващане е нищожно.
Разпоредбите на
чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД очертават правопораждащия фактически състав и
съдържанието на правото на прихващане. Правото на прихващане се състои във
възможността с едностранно волеизявление да се погасят двете насрещни вземания
до размера на по-малкото от тях, но за да възникне правото на прихващане е
необходимо вземането на прихващащия да е изискуемо (арг. от чл. 103, ал. 1 във
вр. с чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). За да бъде извършено прихващането, следва да
са налице следните предпоставки: наличие на два дълга; идентичност на субектите
по двете правоотношения; еднородност и заместимост на двата насрещни дълга;
изискуемост на активното вземане; ликвидност; действителност на вземането.
Основният спорен
въпрос по делото е дали към 06.11.2014 г. са били налице основанията да се
извърши прихващане, с оглед довода на ищеца, че активното вземане (цедираното в
полза на ответника „С. Е.Д.М.“ ООД от „Б.“
ЕАД вземане) не е изискуемо, поради наложеният
мораториум върху изпълнение на паричните задължения на банката към нейните
кредитори като мярка по чл. 116, ал.2, т.2 от Закона за кредитните институции.
Посочените специални
мерки по чл. 116 от ЗКИ представляват действия на БНБ, насочени към осигуряване
на време за банковата институция, поставена под особен надзор да реорганизира
дейността си, с оглед възможността да преодолее затрудненията, които изпитва.
Доколкото обаче тези мерки засягат правата на трети лица, тези разпоредби не
следва да се тълкуват разширително. Именно поради това, изрично в чл. 119 от
ЗКИ е посочено, че (ал. 4) - в случаите по чл. 116, ал. 2, т. 2 и за
периода, за който БНБ е упражнила това правомощие, се смята, че банката не е в
забава относно изпълнението на паричните задължения, чието изпълнение е спряно,
а според ал. 5 - в случаите по чл. 116,
ал. 2, т. 2 банката не носи имуществена отговорност за неизпълнението на
задълженията, чието изпълнение е спряно със специалния надзор. През времето на
специалния надзор не текат лихви за забава и неустойки относно паричните
задължения на банката, чието изпълнение е спряно, а договорните лихви върху
такива задължения се начисляват, но се заплащат след вдигане на специалния
надзор. Следователно, изрично е очертан кръгът на последиците за правата на
третите лица във връзка с ограниченията, наложени на банката под надзор да
изпълнява задълженията си.
По изложените
съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че банката, поставена под
особен надзор, по отношение на която са наложени мерки по чл. 116, ал.2, т.2 от
ЗКИ, е освободена от последиците на забавата за изпълнение на изискуемите й задължения, но самият факт на
налагане на забраната за плащане, не изключва изискуемостта на задълженията на
банката, съотв. не изменя вече настъпилата изискуемост.
Още повече, че
съгласно практиката на ВКС – решение Nо 239 от
15.05.2018 г. по т.дело 986/2017 г. на I ТО на ВКС понятието „изпълнение на
задължения“ по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗБН не следва да се приема като
събирателен израз, включващ и „прихващането“, което е способ за погасяване на
задължения. Настоящата съдебна инстанция намира, че в такъв смисъл следва да се
тълкува и разпоредбата на чл. 116, ал.2, т.2 от ЗБН – като ограничения,
налагани на самата банка, респ. на временния синдик, синдика като действащи от
името на банката, за активно поведение, насочено към изпълнение на нейни
задължения, но не и ограничения, налагани на трети лица, които не са изрично
предписани от закона.
Поради това и в
конкретната хипотеза, тъй като прихващането е извършено от кредитор на банката,
а не е инициирано от банката, валидността на същото, не се опорочава поради
ограниченията на чл. 116 от ЗКИ.
Следователно, при
наличие на останалите предпоставки по чл. 103-104 от ЗЗД не са налице пречки и
при наложена мярка по чл. 116, ал.2, т.2 от ЗКИ да се извърши прихващане от
кредитор на банката с вземане на банката.
Поради това са
неоснователни аргументите на ищцовата страна, че ефекта на прихващането в
конкретния случай е настъпил едва от датата на откриване на производството по
несъстоятелност, тъй като тогава е настъпила и изискуемостта на вземането на
ответника. Доколкото придобиването на вземането от цесионера настъпва със
самото сключване на договора за цесия, то същият придобива вземането именно в
състоянието, в което то е било към този момент, вкл. и настъпилата изискуемост.
Относно останалите
предпоставки да се извърши прихващане по ЗЗД, същите се установяват от
събраните по делото доказателства, а и не се оспорват от страните.
Установява се, че
е налице валиден договор за цесия, сключен между ответника и трето лице –
кредитор на банката в полза на ответника по делото (договор за цесия Nо 2/2014
от 04.11.2014 г.), длъжникът (КТБ АД /н/) е надлежно уведомен за цесията
(уведомление, вх. номер 11271/06.11.2014 г.)., в резултат на този договор за
цесия са налице две насрещни задължения - вземане на банката към ответника по договори
за банков кредит от 9.11.2006 г., 24.11.2008 г. и 11.03.2009 г. и анекси към
договорите и вземане на ответника по договора за цесия, двете задължения са
еднородни, задължението на банката е изискуемо, по изложените по-горе
съображения.
Съгласно чл. 107
от ЗКИ, с назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и
управителния съвет, съответно на съвета на директорите на банката се
преустановяват и се упражняват от квесторите, а по силата чл. 106, ал. 3 от
ЗКИ, ако БНБ е отнела лиценза на банката, правомощията на квесторите се
прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик.
Доколкото процесното
прихващане е извършено във времето преди откриване на производство по
несъстоятелност на КТБ АД /н/ (открито на 22.04.2015 г. с решение № 664 по т.д.
№ 7549/2014 г., VI-4 състав на СГС), писменото изявление за същото е адресирано
до квесторите на банката. Към този момент банката не е имала и е нямало как да
има назначени синдици. Поради това, Съдът намира, че разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗБН е неприложима по
отношение на процесното прихващане. Писменото изявление за прихващане,
направено с процесното изявление (вх. номер 11273/06.11.2014 г.) е редовно и
валидно, на основание ЗЗД, като адресирано до квесторите и съгласно нормите на
Закона за кредитните институции.
По изложените
съображения, предявеният установителен иск за установяване на нищожност на извършеното
прихващане поради неспазване на изискуема форма, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Относно
разноските
С оглед този
изход на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса по отхвърляния установителен иск.
Ответникът е
поискал присъждане на разноски, но липсва представен списък. Не са представени
и доказателства, че разноски са направени. Поради това и такива не му се
дължат.
Водим от горното
и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу „С. Е.Д.М.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес:г***,
иск с правна квалификация чл. 26, ал.2, предл. 3, от ЗЗД вр. чл. 59, ал.2 от
ЗБН за признаване на установено, че изявление за прихващане с вх. №
11273/06.11.2014 г. по регистрите на К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, направено
от „С. Е.Д.М.“ ООД, ЕИК ********, съдържащо
заявено прихващане между вземане срещу банката в размер на общо
12 385 437,55 лева, което е придобито въз основа на договор за цесия Nо
2/2014 г. от 04.11.2014 г. и съставлява част от налични средства по депозитна
сметка в „КТБ“ АД /н./ с IBAN ***, с вземания на „КТБ“ АД (н) срещу „С. Е.Д.М.“ ООД, ЕИК ******** в размер на сумата
от общо 12 385 437,55 лева, произтичащи от договори за банков кредит
от 9.11.2006 г., 24.11.2008 г. и 11.03.2009 г. и анекси към договорите.
ОСЪЖДА „К.т.б.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 59, ал. 7 вр. ал.6 от ЗБН и чл. 77 от ГПК да заплати по сметка на
СГС сумата от 495 417.50 лева -
дължима държавна такса по отхвърления иск с правно основание чл. 26, ал.2,
предл. 3, от ЗЗД вр. чл. 59, ал.2 от ЗБН.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: