Решение по дело №2442/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1646
Дата: 5 април 2024 г.
Съдия: Красимира Недялкова Проданова
Дело: 20241110202442
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1646
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110202442 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4864860/07.05.2021 г.,
издаден от МВР-СДВР, с който на С. Д. С., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния фиш твърди,
че в електронния фиш неправилно е идентифициран собственика на МПС, с което е
извършено нарушението. С оглед на това моли издадения фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на
съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението и неговия автор са установени с
устройство за контрол на скоростта по несъмнен начин, поради което моли за
потвърждаване на електронния фиш.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се представлява.
Депозира становище, чрез своя процесуален представител за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски, ако такива бъдат предявени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
1
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на 07.05.2021 г. в 11:10
часа, по бул. „Никола Вапцаров“ до № 47 (в близост до частно средно училище „Св.
Георги“) с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „С.ско шосе“, в населено
място, при ограничение на скоростта 40 км/ч, въведено в пътен знак В-26, управлява лек
автомобил, марка/модел “ХЮНДАЙ СОНАТА“, с рег. № ... със скорост на движение 59
км/ч, като по този начин е превишил разрешената скорост с 19 км/ч – нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система, тип
TFR1-M 505, което съгласно приложените към административно наказателната преписка
писмени доказателства (протокол от проверка и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване) се явява годно техническо средство за контрол на скоростта.
Видно от писменото доказателство (справка за регистрация на МПС), приложено по
делото, автомобилът, е собственост на С. Д. С., ЕГН **********. Електронния фиш е бил
връчен на собственика на автомобила. Видно от доказателствената съвкупност по делото, не
е подадена декларация с правно основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с оглед на което се явява
правилно ангажирана отговорността на жалбоподателя, съобразно разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП. С оглед изложеното, неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя,
че в издадения електронен фиш неправилно е идентифициран собственикът на МПС, с което
е било извършено нарушението.
Разрешената скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението е била 40
км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на
приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените веществени
доказателствени средства (снимков материал), които съдът кредитира като достоверни,
поради това, че същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП
и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения електронен фиш се съдържат данни за:
териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, кои
са нарушените разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й. С оглед на
това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат споделени, тъй
като същите са опровергани от приложения по делото електронен фиш, от който е видно, че
същият съдържа всички предвидени в закона реквизити.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че със своето
поведение жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна, нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране
на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, да не превишава
максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили, в населено място,
въведено с пътен знак. Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, с
посочената скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
превишавайки разрешената скорост с 19 км/ч (жалбоподателят се е движил със скорост от 59
км/ч, а разрешената скорост е била 40 км/ч).
Нарушението е извършено в участък, в който е било въведено ограничение на скоростта
от 40 км/ч. с пътен знак В-26, видно от приложените по делото доказателства.
Нарушението е установено, посредством използването на АТСС, което е
сертифицирано и проверено, като е посочен и неговият фабричен номер. Тези обстоятелства
2
се установяват от приложените по делото писмени доказателства.
От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че МПС, с което е извършено
нарушението е било собственост на жалбоподателя, с оглед на което правилно АНО е
ангажирал административно наказателната отговорност на неговия законен представител.
Същият не е посочил друго лице, което да го е управлявало, въпреки че в електронния фиш
са му били дадени указания, че може да представи писмена декларация кой е управлявал
автомобила. Следователно именно законния представител на дружеството се явява
административно-наказателно отговорно лице, съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния пътен
участък, като по този начин е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и е
искал неговото извършване.
В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно приложимата редакция
на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната
на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не е имало и изискване за обозначаване на мобилната
камера, поради което и на това основание не би могло да бъде отменен процесния
електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място от 11 до 20 км/ч, предвиденото административно
наказание е глоба в размер на 50 лв, с оглед на което размерът на наложената санкция се
явява правилно определен.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Поради това същият следва да бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съобразявайки действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата
инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4864860/07.05.2021
г., издаден от МВР-СДВР, с който на С. Д. С., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, С. Д. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
СДВР, сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3