№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Анна Димитрова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 2978/2019г. |
||||
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на С.Я.Т., ЕГН: **********,***, против Решение №
1699/24.09.2019г. на ВРС, ХХІХ-ти състав, постановено по НАХД № 2591/2019г. по
описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 19-0819-002101/22.05.2019г. на
н-ка на група в сектор ПП при ОДМВР-Варна, с което за нарушение на 94, ал.3 от
ЗДвП и на основание чл.178е от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50,00лв.
Жалбоподателят твърди
неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че ВРС не е
извършил дължимата цялостна проверка относно законосъобразността на
наказателното постановление, а мотивите му не покриват критериите за съвкупна
оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В мотивите на решението
няма позоваване на приобщените по делото доказателства, от които да е видно
какво е дало основание на съда да приеме, че виновното извършване на деянието
от обективна и субективна страна е безспорно установено. Не са обсъдени
изложените в жалбата основания за порочност на наказателното постановление,
като изложените мотиви са бланкетни и формални, което съставлява нарушение по
чл.348, ал.3, т.2 от НПК и обуславя отмяна на атакуваното решение. Моли
решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав. В случай че касационната инстанция приеме да се произнесе по същество,
моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
Счита, че решението на ВРС е постановено с бланкетни мотиви, в същото липсва
анализ на установените факти и събраните доказателства, като по същество
мотивите преповтарят констатациите в НП. Отделно, НП е издадено в нарушение на
процесуалните правила, т.к. липсва съответствие между описанието на нарушението
и посочената правна квалификация по чл.94 от ЗДвП. Моли за отмяна на решението
като неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила и връщане на
делото за ново разглеждане.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна ВРС
е установил, че 22.02.2019г. в гр.Варна С.Я.Т. управлявал л.а. ДК № В**** ВК.
Паркирал върху тротоара на ул***като не оставил разстояние най-малко от два метра за
преминаване на пешеходци. Съставен бил АУАН, въз основа на който било издадено
атакуваното наказателно постановление.
За да потвърди
наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен
орган - от н-ка на група към Сектор ПП при ОДП-Варна, съгласно Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения - НП е издадено в преклузивния шестмесечен срок и е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. По приложението на материалния закон ВРС
е приел, че АНО правилно е констатирал нарушението по чл.94, ал.3 от ЗДвП, като
е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е наложил наказание по
чл.178е от ЗДвП. Предвид събраните гласни и писмени доказателства ВРС е приел,
че Я. е извършил вмененото му нарушение, като причините за извършване на
деянието са ирелевантни. Т.к. нарушението не се отличава с нищо от останалите
от същия вид е прието, че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН като жалбоподателят е следвало да има дължимото законосъобразно поведение
за спазване на принципите на ЗДвП. Относно размера на наказанието е прието, че
същото е определено справедливо към минималния размер, съответстващо е на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Така постановеното
решение е неправилно.
Настоящият касационен
състав не споделя извода на ВРС, че в производството по издаване на
наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения и АНО е
приложил правилно материалния закон.
Видно от АУАН и НП отговорността
на водача С.Я.Т. е ангажирана на основание чл.178е от ЗДвП за нарушение на
чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.94 от ЗДвП регламентира правила за паркиране и престой, като съгласно ал.3, пр.2, допуска
се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
От своя страна приложената
от АНО санкционна разпоредба на чл.178е от ЗДвП предвижда наказание глоба от 50
до 200лв. за лице, което паркира ППС в паркове, градини, детски площадки,
площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места.
В случая изпълнителното
деяние, описано в АУАН, и впоследствие възпроизведено в
НП - „управлява собствения си л.а…. като
се движи по тротоара с цел спиране и паркиране...“, не кореспондира нито с
правилата по чл.94, ал.3 от ЗДвП, нито със състава на административно нарушение
по чл.178е от ЗДвП.
За да е осъществен
състава на нарушението по чл.178е от ЗДвП, вр.чл.94, ал.3 от ЗДвП следва
превозното средство да е паркирано - в случая на тротоар в населено място извън
регламентираните за това места.
Съгласно чл.93, ал.2 от ЗДвП, „паркирано“ е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
Съгласно §6, т.6 от ДР на
ЗДвП „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна
част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“.
При така дадените легални дефиниции за „паркирано“ МПС и „тротоар“ - явяващи се съставомерни
признаци на вмененото административно нарушение от обективна страна, управлението
на МПС по тротоар, без значение от крайната цел на водача, не съставлява
нарушение на правилата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
След като деянието, за
което е наказан водача е несъставомерно по чл.178е, вр. чл.94, ал.3 от ЗДвП, приемайки
обратното ВРС е приложил материалния закон неправилно. Обжалваното решение следва
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното
постановление.
Водим от горното,
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.222,
ал.1 от АПК
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1699/24.09.2019г. на ВРС, ХХІХ-ти състав, постановено по НАХД № 2591/2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0819-002101/22.05.2019г. на н-ка на група към ОДМВР-Варна, сектор Пътна
полиция, с което за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.178е от
ЗдвП, на С.Я.Т., ЕГН: **********,*** е наложена глоба в размер на 50,00лв.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.