МОТИВИ ПО НОХД № 2284/17 Г. ПО ОПИСА НА **РС
Обвинението е срещу
подсъдимия К.К. К. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 1, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 128, ал. 2, пр. 4 и пр. 9 от НК, вр. чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание по реда
на чл. 287 от НПК е допуснато изменение на обвинението, а именно за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
вр. чл. 128, ал. 2, пр. 4 и пр. 9 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. **РП
поддържа новото обвинение. Счита същото за доказано. Моли съда подсъдимият да
бъде признат за виновен като му се наложат наказания от шест месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за
срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година
и шест месеца.
В съдебно заседание подсъдимият
К.К.К. дава обяснение по обвинението. Лично и чрез защитника си моли съда за
оправдателна присъда.
В съдебно заседание пострадалата
К.П.С. е конституирана като частен обвинител. Писмено чрез поверениците си моли
съда подсъдимият да бъде признат за виновен като му се наложи наказание по
измененото обвинение. Претендират се и разноски.
Съдът, след като обсъди и
реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен
начин от фактическа страна следното :
Подсъдимият К.К.К. ***. Работи.
Разведен е. Не е осъждан. Правоспособен водач на МПС е без налагани наказания по
ЗДвП.
На 09.12.2014 г., около
17.30 часа, в тъмната част на денонощието, при ситен валеж на дъжд, подсъдимият
управлявал с включени фарове на къси светлини и работещи чистачки л.а. ********,
собственост на майка му Т.З.К. Движел се със скорост от 50 км/ч. Заедно с него
пътували свидетелите П.К.В. и Й.С.Й.. Първата се возела на задната седалка, **орият
– на седалката до шофьора. Движели се в населено място – гр. **, ул. „***в
посока към кръстовище с ГП I-5 (**
– **), което представлявало техен ежедневен маршрут. На ул.„***били разположени
множество промишлени предприятия. Липсвало улично осветление. Пътното платно
било двупосочно, състоящо се от северна и южна пътни ленти с по 6 метра широчина, без вертикална
сигнализация от пътни знаци и без хоризонтална маркировка. Пътната настилка
била мокра. Пътният участък бил прав с износено асфалтово покритие без
недостатъци, без копки и замърсявания по нея. Липсвали оформени банкети и
тротоари. Пътят бил ориентиран в направление запад – изток. На север и на юг
крайпътното платно било обрасло с високи между 1.50 – 2 метра трева и храсти. От
южната страна на платното за движение, до № 1 на улицата, имало изход на
пътека, естествено създадена от движението на пешеходци по затревеното
пространство с посока към уширение на пътя в северната му част, представляващо
необозначена пътна спирка, на която спирали а**обуси от градския транспорт за
да извозват работещите в предприятията. Тази пътека била с низходяща денивелация
спрямо пътното платно. Движението си подсъдимият извършвал в полагащата му се
южна пътна лента. Разстоянието на правия участък на пътното платно от ляв завой
до тази затревена пътека било 85
метра.
По същото време по същата затревена
пътека в посока необозначената пътна спирка се придвижвали свидетелите М.В.П., Н.К.Н.
и пострадалата К.П.С., чийто работен ден в близко находящи се предприятия бил
приключил. Последната била облечена в тъмни дрехи, без светлоотразителни знаци,
носела чадър, който не използвала. Първи
пресякъл пътя свидетелят М. В. П.. В този момент лекият а**омобил,
управляван от подсъдимия, се намирал на разстояние около 33.85 метра от
пътеката, на която се намирали пешеходците. В района на пътеката, където нямало
обрасло с трева и храсти пространство имало видимост. Свидетелката К.П.С. не се
съобразила с наближаващия лек а**омобил и започнала на пресича пътя косо отдясно
наляво по посоката на движение. Свидетелката Н.К.Н. не предприела такова
пресичане. Подсъдимият възприел пешеходката от 32.30 метра от
местоположението й и предприел чрез спирачната уредба закъснително намаляване
на скоростта до 43 км/ч.
Въпреки това настъпил удар между лекия а**омобил и свидетелката К. П. С., който
за лекия а**омобил бил челен, а за пострадалата страничен-заден. Тялото й се
завъртяло, приплъзнало се по предния капак на а**омобила и си ударила главата в
предното панорамно стъкло. Тялото било отхвърлено на 4 метра на север от южния
бордюр, на 13.50 метра
от мястото на удара. Мястото на удара се намирало на 3.10 метра от южния
бордюр в пътната лента за движение на лекия а**омобил. Подсъдимият преустановил
движението си. Преместил заедно със свидетеля Й. С. Й. пострадалата от платното
за движение, която била в безсъзнание, с рани и кръв по себе си. Свидетелката
П. К. В. сигнализирала на тел. 112. След няколко минути пристигнал екип на
спешна медицинска помощ, който транспортирал пострадалата до болнично
заведение.
Описаната фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Видно от назначените по
делото а**отехническа експертиза и допълнителна такава, допълнени и конкретизирани
в съдебно заседание, пътната обстановка като релеф, атмосферни условия,
параметри, характеристики, състояние на пътното платно, място на удара,
механизъм на деянието, скорост на движение на лекия а**омобил и такава на
закъснителното му спиране, разположение на водач и пострадала, са описаните
по-горе във фактическата обстановка. Опасната зона при установената скорост на
движение на лекия а**омобил от 50
км/ч е била 46
м, разстоянието на осветеност на фаровете – 40 метра напред и 5-8 метра встрани. Ударът е
настъпил при закъснително задействане на спирачната система при скорост от 43 км/ч. Скоростта на
движение на пешеходката е била на бърз ход от порядъка на 5.6 км/ч, с посока 55
градуса по отношение на лекия а**омобил. При скорост на движение на лекия а**омобил
от и под 44 км/ч
опасната зона ще бъде под 33
метра и ПТП няма да настъпи.
Видно от назначената по
делото технико-диагностична експертиза процесният лек а**омобил е бил в
изправно техническо състояние, осигуряващо му възможност за безаварийно
управление.
Видно от назначената по
делото съдебно-химическа експертиза няма наличие на алкохол в кръ**а на
подсъдимия.
Видно от назначените по
делото съдебно-медицински експертизи, конкретизирани в съдебно заседание, на пострадалата
е причинена черепно-мозъчна травма, изразена във фрактура на челната кост,
травматична субарахноидална хеморагия, контузионни огнища вдясно челно,
кръвоизлив във фронталния синус. От получения мозъчен оток е получена и увреда
на гласните връзки с лезия на 9-ти и 10-ти черепно-мозъчни нерви, дължаща се на
хипоксия на централната нервна система. Черепно-мозъчната травма е довела до постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота и до загуба на речта.
Необходимото лечение е чрез трахеостомия, като неизползването му обуславя
постоянна опасност за живота. Здравословното състояние е с необратим процес без
възможност за подобрение. Причинено е и счупване на костите на таза – на
горното рамо на пубисната кост вляво, многофрагментна фрактура на ос сакрум
(опашна кост) до сакроилиачната става вляво, което е довело до трайно
затрудняване движението на снагата и крайниците за срок не по-кратък от 10–12
седмици. Причинени са и разкъсно-контузна рана вдясно слепоочно и челно,
кръвоизлив в областта на дясното око и орбита и кръвонасядане на ляво коляно,
които са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен
период от около 20 дни.
Съдът не даде вяра на
обяснението на подсъдимия, че се е движел със скорост от порядъка на 30 км/ч. Това обяснение е
изолирано, недостоверно, опровергано от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Съдът не даде вяра на съдебно-а**отехническата експертиза
в частта й, че пострадалата е разполагала с 6 секунди за вземане на решение. Този
извод е неправилен предвид обстоятелствата, че лекият а**омобил е изминал по 12 метра за една секунда,
а разстоянието между него и пострадалата е било в момента на възникване на
опасността 33.85 метра.
Тоест времето за реакция на пострадалата е било под 3 секунди.
По този начин от обективна
и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 128, ал. 2,
пр. 4 и пр. 9 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 1, пр. 3 и пр. 6 от ЗДвП.
От обективна страна на 09.12.2014 г., около 17.30 часа, подсъдимият
управлявайки лек а**омобил ********, собственост на майка му Т.З.К, в гр. **,
ул. „*****в посока към кръстовище с ГП I-5 (** – **),
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 1, пр. 3
и пр. 6 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не изпълнил
задължението си при избиране на скоростта си на движение от 50 км/ч да се съобразява с атмосферните
условия – валеж на дъжд, със състоянието на пътя – мокро асфалтова настилка и с
конкретните условия на видимост – движение на фарове на къси светлини в тъмната
част на денонощието, при което не бил в състояние да спре пред предвидимо
препятствие – пресичаща отдясно наляво
платното за движение пешеходка К.П.С.
и й причинил тежки телесни повреди, изразяващи се в загуба на речта и в
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вина непредпазливост, изразена като
небрежност – подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът не прие за
основателни правните доводи на защитата за цялостна недоказаност на обвинението
по несъмнен начин; за неговата цялостна несъставомерност, за наличието на
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Както бе отбелязано по-горе
обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр.
чл. 128, ал. 2, пр. 4 и пр. 9 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 1, пр. 3 и пр.
6 от ЗДвП се явява доказано от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Механизмът на деянието е в причинно-следствена връзка с
настъпилите телесни увреждания, изразени в тежки, средна и леки телесни
повреди.
Безспорно се установява, че
деянието е извършено при условията на намалена видимост, видно от свидетелските показания и от
метеорологичните справки – настъпване в тъмната част от денонощието, изискващо
движение на изкуствени светлини – а**омобилни фарове, без наличие на друго
осветление. Пътната обстановка е била усложнена и от атмосферните условия –
ситния валеж на дъжд и от състоянието на пътя – мокро асфалтово покритие. Не е
налице случайно деяние, защото подсъдимият се е движел със скорост от 50 км/ч, която се явява
разрешената за населено място, но несъобразена нито с изброените фактори по чл.
20, ал. 2, изр. 1, пр. 1, пр. 3 и пр. 6 от ЗДвП, нито с разстоянието на
видимост. Последното е с величина по-малка от опасната зона на спиране при
движение с инкриминираната скорост. Ударът е настъпил в пределите на опасната
зона, но движението е било със скорост,
при която опасната зона на спиране е била с по-голяма величина от разстоянието
на видимост. Подсъдимият е следвало да се движи със скорост, която има опасна
зона на спиране, по малка от разстоянието на видимост, тоест със скорост от 44 км/ч и по-ниска,
съответстваща на разстояние на видимост и опасна зона на спиране под 33 м. На следващо движещият се
по пътното платно пешеходец, макар и в нарушение на чл.
113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 2 от ЗДвП въпреки липсата на
светлоотразителни знаци, не представлява внезапно появило се препятствие и
опасността не е възникнала в момента на удара. В населено място пешеходец,
намиращ се в непосредствена близост до платното за движение, не представлява
такова внезапно препятствие. На следващо място, местопроизшествието е част от
ежедневния маршрут на подсъдимия и същият е бил наясно, че в тази част на
денонощието множество работещи в близките предприятия, използват градски
транспорт, спиращ на този път, срещу това място, където пострадалата е
предприела пресичане на пътното платно. На следващо място, в района на мястото
на удара не е имало високохрастова растителност и е имало видимост между
пострадалия пешеходец и водача на МПС. Създадената опасност е възникнала в
по-ранен момент, а именно при излизане на пострадалата на пресечната точка
между затревената пътека и пътното платно. Тогава предвид коментираната видимост
и разстоянието на осветеност, в чийто обсег е попаднала пострадалата, е
възникнала опасността от настъпване на ПТП. Пред подсъдимия е съществувала
възможност да вземе необходимите мерки, но движението му с несъобразената с
горепосочените фактори скорост е създало критичната пътна ситуация. На последно място не е имало фактор, който
да представлява извинителна причина за непредприемане на действия от страна на
подсъдимия за избягване на удара, нито такъв, който да определя обективна
невъзможност за спасителна маневра. Следователно подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед на
правоспособността си и е могъл с оглед на опита и нормалното си състояние да ги
предвиди.
Причини
за извършване на деянието - незачитане и неспазване на установените правила и
норми за движение по пътищата.
Обществената
опасност на деянието е завишена предвид конкретната степен на увредените
обществени отношения, свързани с безопасността на движението, както и на тези,
гарантиращи опазване на човешкото здраве. В този случай несъобразяването с
предписанието на правната норма по ЗДвП е довело сериозно и доживотно увреждане
на здравето на пострадалата, при което освен двете съставомерни тежки телесни
повреди, са причинени средна такава и три леки такива.
Обществената
опасност на дееца е ниска с оглед на чистото му съдебно минало.
Смекчаващи
вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни,
упражняването на общественополезен труд, значителното съпричиняване на
престъпния резултат от страна на пострадалата, изразено в нарушение на
разпоредбата на чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 2 от ЗДвП. Значителното съпричиняване на престъпния резултат се е изразило в това,
че в населеното място, по двулентовия двупосочен път, при липсата на пешеходна
пътека, пострадалата не се е съобразила с разстоянието до приближаващото
процесно МПС и с неговата скорост на движение и е пресякла платното на движение
при ограничена видимост. Освен това същата е била с тъмни дрехи, без
светлоотразителни знаци по себе си, което е затруднило забелязването й. Съдът
не прие като смекчаващо вината обстоятелство соченото от **РП оказване на помощ
на пострадалата от страна на дееца. Преместването на пострадалата от мястото на
удара не представлява оказване на помощ на пострадалата. Не представлява
смекчаващо вината обстоятелство характеризираният от **РП период от време,
считано от извършване на деянието, което време не може да му се вмени във вина.
Това би имало правно значение едва при постановяване на окончателен съдебен акт
от последната съдебна инстанция.
Отегчаващи
вината обстоятелства – броят на телесните увреждания – две тежки телесни
повреди и допълнителният несъставомерен
престъпен резултат, изразен в средна телесна повреда и три леки телесни повреди.
Съдът,
след като прецени обществената опасност на деянието и личната такава на дееца,
като взе предвид превеса на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства
съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК осъди на основание 343, ал. 1, б. „б”, пр. 1,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 128, ал.2, пр. 4 и пр. 9 от НК, вр. чл.
20, ал. 2, изр. 1, пр. 1, пр. 3 и пр. 6 от ЗДвП подсъдимия К. К. К. на шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложи за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Налице са
основанията на чл. 66, ал. 1 от НК – наложеното наказание е до три години
лишаване от свобода, деецът е с чисто съдебно минало – неосъждан, целите на
наказанието и преди всички за поправянето на подсъдимия не налагат ефективно
наказание. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът осъди
подсъдимия на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година, считано от влизане в сила на присъдата.
Така целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, ще бъдат реализирани.
На основание чл. 304 от НПК
съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по обвинението по чл. 20, ал. 1
от ЗДвП. Това е така, защото липсва каквато и да е фактология на казуса в
частта по това обвинение. Няма каквито и да е фактически действия от страна на
подсъдимия, които да обосновават неизпълнение на съставомерното задължение по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП за непрекъснато контролиране на управляваното МПС. Няма
каквото й да е отклонение на посоката на движение на лекия а**омобил поради
заспиване, разсейване, отклоняване на вниманието поради заслепяване, други
обективни и субективни фактори, наличието на някакво неадекватно състояние. В
тази насока съдът прие за основателни правните доводи на защитата за
недоказаност на обвинението в тази му част.
На основание чл. 301, ал.
1, т. 11 от НПК съдът постанови:
веществени доказателства – 19 броя дискове с образна диагностика да бъда
върнати на частния обвинител К.П.С. ***.
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът осъди подсъдимия К. К. К. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на **РС направените по делото разноски в размер на
2578.34 лева. Съдът не присъди претендираните неконкретизирани разноски в полза
на частния обвинител. По делото няма приложен договор за правна помощ,
удостоверяващ действително направени такива разноски.
Водим от горното съдът
постанови приложената присъда.
Районен съдия :