№ 2055
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509788 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20102174/22.04.2021 г. по гр. д. № 19458/2020 г. по описа на СРС,
56 състав, с което е допусната делба между Е. Eвлогиева С. и К. ЕВЛ. П. на следните
недвижими имоти: апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж. к. ****, състоящ се
от две стаи, кухня и обслужващи помещения, с площ от 66,13 кв. м., заедно с таванско
помещение № 57, с площ от 4,97 кв. м., и съответните идеални части от общите части
на сградата и 1,495 % ид. ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи на
жилището: изток - зелена площ, запад - ап. 33, север - улица, юг - стълбище, отгоре -
ап. 38, отдолу - ап. 40, и съседи на таванското помещение: изток - стълбище, запад -
зелена площ, север - стълбище и юг - таван, а съгласно схема № 15 - 97327/31.01.2020
г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК - гр. София, съгласно КККР на
гр. София, одобрени със заповед N РД - 18 - 32/01.04.2016 г., е с идентификтор
68134.305.38.8.34, и се намира в сграда с идентификатор 68134.305.38.8., разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.305.38, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена площ в документа -
66,13 кв, м., прилежащи части - таванско помещение N 57, с площ от 4,97 кв. м., и
идеални части от общите части на сградата, и съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 68134.305.38.8.33, под обекта - 68134.305.38.8.30, и над
обекта - 68134.305.38.8.38, и дворно място, представляващо парцел VII за имот с
1
пл. № 310 от кв. 24 по плана на с. Дрен, област Перник, с площ от 420 кв. м., заедно
с двуетажна къща, със застроена площ от 63 кв. м., и РЗП от 126 кв. м., а съгласно
скица № 61/31.01.2020 г., издадена от община Р., УПИ VII е с площ от 980 кв. м., и е
със следните съседи: УПИ VI от кв. 25, УПИ XIII от кв. 25 и улица, при следните
дялове за двата имота - за Е.Е.С. – 1/2 ид. ч и за К. ЕВЛ. П. – 1/2 ид. ч.
Против решението е подадена въззивна жалба 25092476/31.05.2021г. (пощенско
клеймо – 25.05.2021 г.), подадена от К. ЕВЛ. П., в която са изложени съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че районният
съд неправилно е допуснал до делба процесните имоти, тъй като не е приложил
института на преобръщане на владението, като не е приел твърдението, че ответницата
е придобила процесния апартамент въз основа на давностно владение, осъществяване
от 15.10.1999 г. до настоящия момент, както и че е променила намерението си и е
започнала да владее вещта само за себе си. Поддържа, че в решението не била
направена съпоставка и анализ на събраните в хода на производството доказателства,
като неправилно било възприето твърдението, което било изрично в насока, че
ответницата П. и семейството й са завладели имота – апартамент като факта на
завладяването не произтичал от наследяването на жилището, а от факта на
установяване на фактическа власт върху него в съответствие с изричното съгласие на
страните в производството и техните родители, което било в смисъл, че апартаментът
остава за К., а дворното място за Е.. Посочените обстоятелства се установявали и от
събраните по делото гласни доказателства. В допълнение към осъществяваната власт
ответницата не само била своила апартамента, но и заплащала всички необходими
разходи за имота – в т.ч. данъци, сметки, извършвала подобрения и други дейности,
като това е правила с ясното съзнание, че ги извършва в свой имот и в съответствие с
постигнатото съгласие със сестра й Е.. Моли решението да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което делбата да бъде допусната като апартаментът
бъде предоставен на К. ЕВЛ. П., а дворното място - на Е.Е.С.. Претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25130028/16.08.2021
г. (пощенско клеймо от 11.08.2021 г.), подаден от Е.Е.С., с който оспорва въззивната
жалба. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е преценил събраните по
делото гласни доказателства и е съобразил дадените задължителни указания по
прилагане на приложимите норми, дадени с Тълкувателно решение № 1/2012 на ОСГК
на ВКС. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 19548/2020 г. по описа на СРС, 56 състав е
2
образувано по искова молба, подадена от Е.Е.С. против К. ЕВЛ. П., с която е предявен
иск за делба на недвижими имоти. Ищцата твърди, че с ответницата са сестри и като
наследници на родителите си Е.С.У. и Р.С.У. са придобили собствеността върху
следните недвижими имоти:
- апартамент № 34, в гр. София, ж. к. ****, с площ от 66,13 кв. м., заедно с
таванско помещение № 57 с площ от 4,97 кв.м. и съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж – имот с идентификатор 68134.305.38.8.34 и се
намира в сграда с идентификатор 68134.305.38.8., разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.305.38. Твърди, че имотът бил придобит с договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 23.04.1986 г., сключен между
Столичен народен съвет и родителите на страните Е.С.У. и Р.С.У. по време на брака
им.
- дворно място, представляващо парцел VII за имот с пл. № 310 от кв. 24 по
плана на с. Дрен, област Перник, с площ от 420 кв. м., заедно с двуетажна къща, със
застроена площ от 63 кв. м., и РЗП от 126 кв. м., а съгласно скица № 61/31.01.2020 г.,
издадена от община Р., УПИ VII е с площ от 980 кв. м., и е със следните съседи: УПИ
VI от кв. 25, УПИ XIII от кв. 25 и улица. Твърди, че имотът е придобит на публична
продан за задължения на трето лице, за което е съставен констативен нотариален акт №
608, т. II, д. № 1435/1974 г. на Районен съдия при Районен съд – гр. Р.. Твърди, че след
смъртта на майка им на 15.10.1999 г., а след това и на баща им на 11.05.2002 г.
възникнала съсобственост между ищцата и ответницата при права по ½ идеална част.
Твърди, че апартаментът се намира във владение на ответницата, която го ползва и
ищцата нямала достъп до него. Моли да бъде допусната делба при права по ½ идеална
част на описаните в исковата молба недвижими имоти.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К. ЕВЛ. П., с която
заявява, е оспорва предявения иск. Твърди, че апартаментът не може да бъде включен в
общата наследствена имуществена маса, предмет на делбата, тъй като още много преди
смъртта си майка им Р.У., починала на 15.10.1999 г. и преди смъртта на баща им Е.У.,
починал на 11.05.2002 г. имотът бил предоставен в нейна фактическа власт, като
родителите им останали да живеят при нея и тя поела ангажимент да се грижи за тях.
Поддържа, че исковата молба е подадена на 22.05.2020 г., но към този момент е
изтекла дългата придобивна давност спрямо имота, като посочва, че начална дата на
осъществяваното от нея владение е 15.10.1999 г. Твърди, че е осъществявала изцяло
фактическа власт върху имота и е заплащала всички необходими разходи. Поддържа,
че като равностойна компенсация майка й и баща й са предоставили на сестра й – ищца
по делото къщата в с. Дрен. Моли предявеният иск за делба да бъде отхвърлен, а в
случай, че съдът не възприеме направените от нея възражения за изтекла придобивна
давност, апартаментът да й бъде възложен.
3
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, а във
връзка с направеното възражение за изтекла в полза на ответника К. ЕВЛ. П. и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите К.А.П., Р.А.Б. и П.С. С..
С Договор за продажба на държавен недвижим имот от 23.04.1986 г. Е.С.У. и
Р.С.У. са придобили правото на собственост върху апартамент № 34, на 9 етаж в
жилищна сграда – бл. № 20, построена върху държавна земя в комплекс Средика,
състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 66,13
кв.м., с принадлежащите таванско помещение №57, с полезна площ 4,97 кв.м., както и
1,495% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи
изток – зелена площ, запад – апартамент № 33, север – улица, юг – стълбище, отгоре –
апартамент № 38, отдолу – апартамент № 30 и на таванско помещение: изток –
стълбище, запад – зелена площ, север – стълбище, юг – таван. За имота е одобрена
кадастрална карта със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. и е определен идентификатор
68134.305.38.8.34.
С Нотариален акт № 608, т. II, д. № 1435/1974 г. на съдия при Районен съд – Р.
Е.С.У. е придобил правото на собственост по силата на възлагане на недвижим имот по
протокол № 4-15.04.1974 г. върху парцел VII, имот пл. № 310 от кв. 24 по плана на
с.Дрен, Пернишко, от 430 кв.м. без придаваемото по регулация с къща и всички други
подобрения в парцела. Видно от скица № 61/31.01.2020 г. на Община Р. е, че съгласно
действащия регулационен план УПИ – VII, кв. 25, образуван от имот 310 по плана на с.
Дрен е с площ от 980 кв.м. и е отреден за жилищно строителство, като към имота са
придадени ПИ 311 – 74 кв.м., 312 – 240 кв.м., 313 – 5 кв.м., 314 – 12 кв.м.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че Р.С.У. е починала на 15.10.1999 г. и е оставила като наследници по
закон Е.С.У. – съпруг, Е.Е.С. и К. ЕВЛ. П. – дъщери. Е.С.У. е починал на 11.05.2002 г.
и е оставил като наследници по закон дъщерите си Е.Е.С. и К. ЕВЛ. П..
В показанията си свидетелят К.А.П. – син на ответника К. ЕВЛ. П. установява,
че майка му живее в гр. София, ж.к. ****, ап. 34 от дете (около 5-годишна), заедно с
майка си и баща си и с него. Последно с тях живеели с баба му и дядо му, като майка
му се грижела за тях, защото били болни. Майка му и леля му се били разбрали за това
апартаментът да остане за К., а къщата за леля му Е.. За тази уговорка знаели баба му,
дядо му и вуйчо му. Те били съгласни с това разпределение, тъй като майката на
свидетеля ги гледала. На тези разговори присъствал и вуйчо му Х.. Последно
роднините се събирали преди да починат баба му и дядо му. След смъртта на баба му и
дядо му, Е. и К. развалили отношенията си, тъй като леля му започнала да си иска
апартамента, а майка му реагирала остро, тъй като имали уговорка. К. считала
апартамента за свой, а леля му не е имала достъп и не била донасяла багаж в него.
Свидетелят заявява, че майка му не е имала достъп до къщата, която останала за леля
4
му и тя я била ползвала.
В показанията си свидетелката Р.Б. заявява, че познава К.П. от 20 години и знае,
че живее в кв. Сердика и откакто я познава. Известно й било, че К. имала болни
родители, за които се грижела. Често се чували със сестра си, като свидетелката
заявява, че присъствала и чувала тези разговори. Чула, че се разбират апартаментът да
остане за К., а къщата за Е.. Присъствала и когато Е. се обаждала да се кара с К. и да
казва, че си иска апартамента, но Ками й казвала, че имат уговорка и след като тя
гледала родителите, той да остане за нея. Заявява, че след смъртта на родителите им
започнала разправията, като К. пускала на високоговорител разговорите пред
свидетелката, която чувала как Е. крещи. Телефонните разговори, на които
присъствала били провеждани преди около 12-13 години. Положението било малко по-
спокойно докато бил жив вуйчо им, тъй като имали респект от него. Той казвал, че
апартаментът трябва да остане за К., защото гледа родителите си. К. никога не била
напускала жилището и много пъти заявявала, че апартаментът е неин. Известно й било,
че К. няма достъп до къщата.
В показанията си свидетелктата П.С. С. – дъщеря на Е.Е.С. установява, че когато
починала баба й тя била на 16 години, а дядо й – на 18 години. Заявява, че майка й и
леля й се грижели за баба й и дядо й, но повече майка й, тъй като можела да излиза от
работа и имала повече свободно време. Установява, че баба й я гледала в апартамента в
ж.к. Сердика до 1 клас, а майка й и баща й живеели отделно. Там живеела заедно с
братовчед си, тъй като и неговите родители не живеели там, а в ж.к. Обеля. Леля й
живеела при свекървата си, но след като напуснала свекървата си, тя дошла да живее
при тях. На по-късен етап леля й и лелинчо й си купили друго жилище, но така и
не взели мебелите си и те останали при баба й и дядо й. Свидетелката отрича
да е имало договорки за апартамента и къщата. Баба й и дядо й казвали да се
оправят след смъртта им. След смъртта на лелинчо й (на 09.09.2020 г.) К. се
обадила на Е. и й казала, че крайно време да се разберат за имотите.
Братовчедът на свидетелката предложил да продадат апартамента и къщата,
за да няма сърдити. Предложението било прието, но леля й и братовчед й не
знаели за исковата молба, тъй като преди това нямало комуникация.
Свидетелката заявява, че отношенията между майка й и леля й се влошили
преди 13 години, като през последните 10 години се опитвали да бъде
изяснено кое на кого е. Преди 13 години нямало достъп до леля й, тъй като тя
не си вдигала телефона и не е имало разговор с нея. Уточнява, че живяла в
апартамента между 1983 и 1990 г. и тогава леля й се върнала в апартамента.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
5
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, а
обжалваното решение неправилно.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 69 от Закона за наследството всеки
сънаследник може винаги да поиска делба на наследството. Доколкото
наследяването е една от хипотезите, при които възниква съсобственост върху
определени имоти или вещи, посочената разпоредба се прилага и във връзка с
чл. 34 от Закона за собствеността, която също предвижда възможността всеки
един от съсобствениците да поиска делба на общата вещ, освен при изрично
посочените в закона предпоставки.
Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това по
делото да се установи, че между страните е възникнала и съществува
съсобственост върху описания в исковата молба имот. Следва да се установи
правното основание, въз основа на което ищецът претендира да възникнала
съсобственост с ответника. Въведените в исковата молба твърдения са, че
съсобствеността е възникнала по наследство. От събраните по делото
доказателства се установява, че в патримониума на общите на страните
наследодатели преди процесните имоти. След смъртта на общите
наследодатели правото на собственост е преминало в патримониума на
наследниците им – Е.Е.С. и К. ЕВЛ. П.. Дяловете в съсобствеността се
определят съгласно правилата на глава ІІ от Закона за наследството и на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН всяка от страните е придобила по ½ идеална част
от имотите, предмет на предявения иск за делба.
Основният спор между страните е дали ответницата К.П. е установила
владение върху процесния апартамент № 34 в гр. София, ж.к. Сердика, бл. 20
и е придобила собствеността по силата на изтекла в нейна полза придобивна
давност.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението
представлява фактическа власт върху имот, която владелецът държи като
своя. В чл. 69 от Закона за собствеността е въведена законова презумпция, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. В отношенията между съсобственици не е изключено приложението
на презумпцията на чл. 69 от Закона за собствеността, но в техните
отношения следва да се държи сметка за правото на всеки от тях да ползва
вещта, предвидено в чл. 31, ал.1 Закона за собствеността. Когато само един от
съсобствениците ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и
държател на идеалната част на другите съсобственици. В случаите, когато
този съсобственик е променил намерението си да придобие и останалите
идеални части от имот, то той следва да го демонстрира ясно и
недвусмислено по отношение на останалите съсобственици и че е започнал да
владее тези части за себе си. (Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС). Превръщането на държането във владение не изисква някакъв
специален акт, но следва да бъде преценено въз основа на събраните по
делото доказателства.
При обсъждане на събраните по делото гласни доказателства районният
съд е приел за установено, че отношенията между страните са се влошили
след смъртта на техния баща през 2002 г. като поводът бил процесния
апартамент, но в същото време свидетелските показания не са анализирани в
тяхната съвкупност и при прилагане на разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Не са
изложени съображения защо са кредитирани само показанията на разпитаната
свидетелка П. С., която е заявила, че през последните 10 години се опитвали
да проведат разговори, за да се стигне до консусенсус относно апартамента.
Настоящият съдебен състав като съпостави показанията на разпитаните
в първоинстанционното производство свидетели и като прецени евентуалната
заинтересованост на свидетелите П. и С., намира за установено, че К. ЕВЛ. П.
е установила фактическа власт върху съсобствения имот – апартамент, а
Е.Е.С. – къща в с. Дрен от момента на възникване на съсобствеността след
смъртта на родителите на страните – 2002 година. От този момент, до
апартамента не е допускана ищцата Е.Е.С., а К.П. не е имала достъп до
7
къщата. Свидетелите установяват, че е имало спорове между сестрите
относно ползването на съсобствените имоти, но отношенията се развалили
преди около 13 години. В присъствието на свидетелите П. и Р.Б. К. заявявала,
че е имало уговорка наследствените имоти да бъдат разделени, така както се
ползват от тях, но Е.С. отричала съществуването на такава уговорка. С
изявленията, които са направени от К.П. ясно и недвусмислено е изразила
намерението си да придобие идеалните части, притежавани от другия
съсобственик, като ги считала за свои, като изрично е заявила това пред
другия съсобственик. В този случай, наличието на уговорка или липсата на
такава за разпределяне на наследствените имоти не се отразява върху
формираната от ответницата воля да владее имота изцяло като свой. В тежест
на ищцата Е.С. е било да се установи, че се е противопоставила на
установеното от съсобственика й владение върху имота като извърши
действия, които са годни да прекъснат давността. По делото не са ангажирани
доказателства в тази насока. От събраните свидетелски показания се
установява, че споровете и разговорите, които са имали сестрите са от преди
12-13 години и едва след образуване на настоящото производство (през 2020
г.). В конкретния случай, следователно по ясен и недвусмислен начин
ответницата е демонстрирала убеждението си, че е станала собственик на
процесния апартамент въз основа на твърдяно от нея споразумение относно
разделянето на наследствените имоти и именно това нейно убеждение е
станало повод за спорове с другия съсобственик – Е.С.. К.П. е осъществявала
фактическа власт върху имота от 2002 г., като в продължение на повече от 10
години до 2020 г. по делото не са налице доказателства, че ищцата се е
противопоставила на това установено върху нейните идеални части владение.
Следователно неправилно първоинстанционният съд е приел, че
възражението, направено от ответницата К.П., че е придобила апартамент №
34 в гр. София, ж.к. **** е неоснователно. Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява
при условията на пълно и главно доказване, че К. ЕВЛ. П. е придобила
правото на собственост върху този апартамент по силата на изтекла в нейна
полза придобивна давност и предявеният иск за делба се явява неоснователен.
По отношение на другия недвижим имот решението е правилно и
следва да бъде потвърдено, тъй като въпреки изложените в отговора на
исковата молба и въззивната жалба твърдения, че между страните е имало
8
споразумение той да остане в собственост на Е.С., последната поддържа, че
имотът е в съсобственост и не е въвела възражение, че го е придобила по
давност.
Неоснователно е възражението на въззиваемия, направено с отговора на
въззивната жалба, че тя следва да бъде отхвърлена само защото в петитума й
е направено искане делба да бъде допусната, като се разпределят имотите по
посочения от въззивника начин – апартамента на К.П., а къщата – на Е. С.. С
въззивната жалба ясно и недвусмислено К.П. поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно, тъй като не е уважено
направеното възражение срещу иска за делба на процесния апартамент.
Именно поради твърдението, че страните са имали споразумение, с което са
разпределили наследствените имоти, въззивничката приема, че съсобственост
не съществува. Формулираното искане отразява волята й решението да бъде
отменено изцяло, тъй като не съществува съсобственост и предявеният иск за
делба да бъде отхвърлен (макар и неточно юридически формулирано).
Следователно не е налице основание да бъде отхвърлена въззивната жалба на
посоченото от въззиваемата основание.
По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, с която до делба е допуснат апартамент № 34,
находящ се в гр. София, ж. к. **** и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемия Е.С. следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 20 лева, представляващи направени по делото
разноски за държавна такса, съобразно уважената част от жалбата.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20102174/22.04.2021 г. по гр. д. № 19458/2020 г.
по описа на СРС, 56 състав в частта, с която до делба между Е.Е.С. и К. ЕВЛ.
П. при равни дялове е допусната делба на апартамент № 34, находящ се в
гр. София, ж. к. ****, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи
помещения, с площ от 66,13 кв. м., заедно с таванско помещение № 57, с
9
площ от 4,97 кв. м., и съответните идеални части от общите части на сградата
и 1,495 % ид. ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи на
жилището: изток - зелена площ, запад - ап. 33, север - улица, юг - стълбище,
отгоре - ап. 38, отдолу - ап. 40, и съседи на таванското помещение: изток -
стълбище, запад - зелена площ, север - стълбище и юг - таван, а съгласно
схема № 15 - 97327/31.01.2020 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от
СГКК - гр. София, съгласно КККР на гр. София, одобрени със заповед N РД -
18 - 32/01.04.2016 г., е с идентификтор 68134.305.38.8.34, и се намира в
сграда с идентификатор 68134.305.38.8., разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.305.38, с предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена площ в документа -
66,13 кв, м., прилежащи части - таванско помещение N 57, с площ от 4,97 кв.
м., и идеални части от общите части на сградата, и съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 68134.305.38.8.33, под обекта -
68134.305.38.8.30, и над обекта - 68134.305.38.8.38 и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Е.С., ЕГН-****, гр. София, ж.к. ****
против К. ЕВЛ. П., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. ****, ап. 34 иск за делба
на апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж. к. **** , състоящ се от две
стаи, кухня и обслужващи помещения, с площ от 66,13 кв. м., заедно с
таванско помещение № 57, с площ от 4,97 кв. м., и съответните идеални части
от общите части на сградата и 1,495 % ид. ч. от правото на строеж върху
мястото, при съседи на жилището: изток - зелена площ, запад - ап. 33, север -
улица, юг - стълбище, отгоре - ап. 38, отдолу - ап. 40, и съседи на таванското
помещение: изток - стълбище, запад - зелена площ, север - стълбище и юг -
таван, а съгласно схема № 15 - 97327/31.01.2020 г. на самостоятелен обект в
сграда, издадена от СГКК - гр. София, съгласно КККР на гр. София, одобрени
със заповед N РД - 18 - 32/01.04.2016 г., е с идентификтор 68134.305.38.8.34,
и се намира в сграда с идентификатор 68134.305.38.8., разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.305.38, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1,
посочена площ в документа - 66,13 кв, м., прилежащи части - таванско
помещение N 57, с площ от 4,97 кв. м., и идеални части от общите части на
сградата, и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
68134.305.38.8.33, под обекта - 68134.305.38.8.30, и над обекта -
68134.305.38.8.38
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20102174/22.04.2021 г. по гр. д. №
19458/2020 г. по описа на СРС, 56 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.Е.С., ЕГН-****, гр.
София, ж.к. **** да заплати на К. ЕВЛ. П., ЕГН-**********, гр. София, ж.к.
****, ап. 34 сумата от 20 лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11