МОТИВИ към Присъда № 35/04.02.2016г. по НОХД
8706/2015г. по
описа на ПРС-ХХІІІн.с.
Районна прокуратура-гр.
Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Н.И.М.-М. за това, че на 03.03.2015г.
срещу 04.03.2015г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудила заблуждение у В.Х.Т. ЕГН ********** и с това е причинила имотна вреда
– мобилен телефон марка „Привилег” модел „KJ11” на стойност от 141 лева, на Д.Р.З. ЕГН **********,
като случаят е маловажен - престъпление по чл. 209 ал. 3 вр.
с ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание съдът е насрочил
разглеждане на делото по реда на чл.370 от НПК, а в съдебно заседание
подсъдимата М.-М., както и защитникът й-адв. Б. са изразили
съгласие делото да бъде разгледано по глава ХХІІ от НПК и в частност по реда на
чл.371 т.2 от същия кодекс. С протоколно определение съдът е допуснал такова
предварително изслушване, като е обявил, че при постановяване на присъдата си
ще се ползва от приобщените в досъдебното
производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата,
изложени във внесения обвинителен акт.
Представителят на Районна прокуратура - Пловдив
поддържа изцяло повдигнатото обвинение, като счита, че по отношение на
подсъдимата са налице основанията за приложение на чл. 78А от НК.
Подсъдимата Н.И.М.-М. се признава за виновна.
Декларира, че желае делото да приключи чрез предварително изслушване, както и
че не оспорва фактическата обстановка, така както е изложена в обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства по посоченото в него.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата Н.И.М.-М. е родена на ***г***, живуща ***, б., българска гражданка, средно
образование, т. във „...” ЕООД гр. Пловдив, омъжена, неосъждана,
ЕГН **********.
Н.М.-М. била управителка на заведение „П
т”, което било взето под наем от дъщеря й и се намирало на бул. „П. ш.” № ....
В сутерена на същата кооперация, където било и заведението, пострадалата Д.З.
държала стая под наем, заедно с приятеля си С.К.. На практика през коридорче,
което водело и към тоалетната на заведението и към стълбището на кооперацията, свид. З. лесно можела да стигне до вътрешността на
заведението. Затова и често го посещавала, след като приспи децата си.
На
03.03.2015г. вечерта свид. З. и нейният познат свид. В.Т. били седнали на бара и си говорели. Заведението
било пълно с клиенти, като на една от масите до бара седяла и подсъдимата със
съпруга си. Между подсъдимата и З. съществували обтегнати отношения, касаещи
основно отношенията на всяка от тях със свид. Т..
Било към полунощ, когато свид. З. решила да отиде до
тоалетната и оставила мобилния си телефон марка „Привилег”,
модел „KJ11” на свид. Т.. М.-М.
забелязала това и решила с измама да вземе телефона на пострадалата и така да
види дали между двамата има комуникация. Тя се приближила до свид. Т. и му казала, че свид. З.
си иска телефона, защото ще се прибира при децата. Свид.
Т. й повярвал и й подал телефона на З.. Подсъдимата взела телефона и отишла с
него към коридорчето пред тоалетната. В този момент от тоалетната излязла свид. З.. М.-М. се нахвърлила върху нея с думите „Казах ти,
че моето не трябва да се пипа, сега ще си платиш.”, като в същото време я
дръпнала за косата. Свид. З. я избутала. Видяла
собствения си телефон в ръцете на подсъдимата и го поискала, но последната
отказала да го даде. Двете започнали разправия на висок тон, който предизвикал
вниманието на посетителите. Първи излезли в коридорчето пред тоалетната
свидетелите Н.Г. и Л.Н., които станали свидетели как З. настоятелно си иска
телефона от обвиняемата. Последната използвала момента и през страничен вход на
заведението излязла навън. В този момент, чул виковете на З., в коридорчето
пред тоалетната дошъл и свид. Т.. Пострадалата му се
оплакала, че Н.М.-М. й е взела телефона. Малко след това последната се върнала
пред тоалетните, като твърдяла, че не е вземала телефон. Тогава свид. З. отишла до наетата от нея стая и от телефона на
дъщеря си звъннала на тел. 112. На място бил изпратен автопатрул в състав – И А
и свид. М.Т.. Спорът за телефона продължил и в тяхно
присъствие, поради което З., Т. и обвиняемата били откарани във ІІ РУ на МВР
гр. Пловдив за изясняване на случая. Дежурният Т. им обяснил, че жалба може да
се подаде и по-късно.
В
следващите дни свид. К. се срещнал с подсъдимата, за
да я помоли да върне телефона, защото в него З. имала снимки на малкото им дете,
но последната отказала.
Видно от
изготвената стоково-оценъчна експертиза стойността на
мобилния телефон възлиза на 141 лв., което е под две минимални работни заплати.
В съдебно заседание по делото
е представена и приета вносна бележка рег. №
04546В-АБ-4092/04.02.2016г., видно от която подсъдимата Н.М.-М. е възстановила на пострадалата З. стойността
на мобилния телефон в размер на 141лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява,
според съда по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Д.Р.З.,
М.Р.Т., С.Т.К., Л.Н.Т., В.Х.Т., Н.Г.Г., Л.П.Н., Е.С.С., М.И.К., депозирани в досъдебното производство, както и от писмени доказателства
по делото-заключение на стоково-оценъчна
експертиза, свидетелство за съдимост и характеристична справка, приложени по
делото и приобщени на основание чл.283 от НПК.
Настоящият състав напълно кредитира обясненията на
подсъдимата, изразили се в направеното от нея самопризнание по делото и
показанията на горецитираните свидетели, като ги счита за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими
факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са
станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват извършеното
престъпление, личността на извършителя-именно
подсъдимата М.-М. и нейните лични действия, имали за резултат противоправни и
забранени от закона последици, свързани с противозаконно присвояване на чужди
движими вещи – гореописаният телефон, собственост на пострадалата З.
посредством възбуждане на заблуждение у свид. Т..
Съдът дава вяра на заключението на изготвената по
делото стоково-оценъчна експертиза, което намира за
обективно, всестранно, незаинтересовано, компетентно изготвено, с необходимите
професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото.
Всъщност с оглед реда на проведеното по делото производство-по чл.371 т.2 от НПК, между страните не се
спори относно верността на изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства
и извършените от подсъдимата, както и от свидетелите действия. Това се
потвърждава непосредствено и от направените самопризнания от страна на подсъдимата,
по реда на глава ХХVІІ от НПК, в които тя изцяло
признава гореописаната обстановка.
С
оглед гореописаните фактически обстоятелства, съставът намира, че подсъдимата Н.И.М.-М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 209 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 03.03.2015г.
срещу 04.03.2015г. в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудила заблуждение у В.Х.Т. ЕГН ********** и с това е причинила имотна вреда
– мобилен телефон марка „Привилег” модел „KJ11” на стойност от 141 лева, на Д.Р.З. ЕГН **********,
като случаят е маловажен.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено, с пряко целени и настъпили
общественоопасни последици. М.-М. директно е съзнавала и е целяла
противоправния характер на извършеното, чиито забранени от закона последици непосредствено
е преследвала, могла е и е била длъжна да го предвиди и да предотврати
настъпването му.
Предвид квалификацията на реализираното от подсъдимата
Н.И.М.-М. деяние, като такова по чл. 209 ал.3 вр. ал.1 от
НК, съдът счита, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, а
най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, е необходимо по отношение
на същото да се приложи нормата на чл.78а от НК, като М.-М. бъде ОСВОБОДЕНА от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА. Този
извод се налага предвид обстоятелството, че за извършеното от подсъдимата
деяние по цитираната норма се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една
година или „пробация”, видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост,
подсъдимата не е осъждана за престъпление, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ от НК към датата на инкриминираното деяние, и
настъпилите от последното съставомерни имуществени
вреди са възстановени. При наличието на тези материалноправни предпоставки и с
оглед изменението на чл.78А от НК обн. в ДВ
бр.21/2000г., което вменява в задължение на съда да приложи разпоредбите на
Глава Осма, раздел ІV от НК при констатиране на гореописаните предпоставки,
както и последващото изменение на същата норма, влязло в законна сила на
29.04.2006г., съдът счита, че Н.И.М.-М. следва да бъде ОСВОБОДНА от наказателна
отговорност като й се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При
индивидуализация на така определеното по вид наказание, съдът счита, че същото
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като спадащи към тази група се отчитат ниската степен на обществена опасност на
дееца, оказано съдействие при разследването, признанието на вината и изразеното
искрено съжаление за стореното, липсата на противоправни прояви до момента.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. Поради това и предвид
имотното състояние на подсъдимата, съдът е на становище, че за цитираното
престъпление е най-справедливо на Н.И.М.-М. да се определи и наложи
административно наказание “ГЛОБА” в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.
По делото не са били иззети и приложени
веществени доказателства.
В хода на досъдебното
производство по делото са били направени разноски за стоково-оценъчна
експертиза общо в размер на 48лв. Предвид признаването на подсъдимата Н.И.М.-М. за виновна по повдигнатото й обвинение и на
основание чл.189 ал.3 от НПК същата следва да бъде ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ
цитираната сума по сметка на ОДМВР гр. Пловдив.
Поради изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно, секретар Н.Т.