Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  600                           13.01.2020г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На десети Декември през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Николай Борисов

Секретар: Даринка Д.а  

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело номер 805 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ П. – 53“ ЕООД с. Сейдол, представлявано от собственика и управител С. Х.П., против НП № 14/18.01.2019г.  на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район гр. Варна, с което на основание чл. 200, ал.1, т.4 от Закона за водите на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 48, ал.1 т. 12 от същия закон и на основание чл. 200, ал.1, т.29 от Закона за водите на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 48, ал.1 т.11 от същия закон. В жалба сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила и нормите на материалния закон, направените изводи са неправилни, поради което моли да бъде отменено изцяло. В с.з. жалбата се поддържа от управителя П., като се твърди, че не е извършвал дейност по целта на разрешителното и не е извършвал никакви нарушения.

Въззиваемата страна  –  Басейнова дирекция Черноморски район /БДЧР/ гр.Варна, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно, тъй като нарушенията на жалбоподателя са установени и е спазена предвидената процедура, поради което моли да бъде потвърдено изцяло.

Районна прокуратура гр. Разград при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.08.2018г. св. Ф.Х.Х. съставила срещу жалбоподателя „ П. 53“  ЕООД, АУАН бл.№ 000352 за това, че „на 27.07.2018г. при извършена документална проверка в сградата на БДЧР гр. Варна, „ П. 53“ ЕООД титуляр по разрешително № 22460103/15.02.2017г. за ползване на воден обект язовир Трапище, в землището на с. Сейдол, цел на ползването „Аквакултури и свързани с тях дейности“. При извършената документална проверка по наличната информация и документация в досието на обекта в БДЧР се установи, че е извършил административни нарушения: 1. Като в срок до 31.03.2018г. не е представил БДЧР доклад по чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите за изпълнение на условията по разрешително за 2017г., 2. Не е извършил мониторинг на екологичното състояние на повърхностни води в период 01.06.2017г.-30.09.2017г., с което е нарушил условия т.1 от раздел „ Задължения за провеждане на собствен мониторинг “ към разрешителното, с което е нарушил чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ“.  Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на този АУАН било издадено обжалваното НП, в което са отразени фактическите обстоятелства по акта и на жалбоподателя били наложени: на основание чл.200, ал.1, т.4 от Закона за водите имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушението на чл.48, ал.1 т.12 от същия закон и на основание чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на чл.48, ал.1 т.11 от същия закон.

Към преписката са приложени НП, АУАН, разрешително за ползване на воден обект № 22460103/15.02.2017г. ведно с приложение, разписка за връчването му на жалбоподателя на 20.02.2017г. ведно с писмо, констативен протокол № 003322 от 18.07.2018г. за извършена проверка на място яз. Трапище, с. Сейдол от св. Д.Д., писмо-покана изх.№ 94-00-295 от 27.07.2018г., връчено на 07.08.2018г., писма до Община Лозница и до РУ МВР - Лозница във връзка с връчване на АУАН и НП, ведно с докладни и разписки за доставяне, заповеди за определяне на компетентни лица.

По делото са разпитани св. Х. и св. Д., като първата заявява, че е извършила документална проверка на 27.02.2018г. в дирекцията, при която констатирала описаните от нея в акта нарушения, който бил съставен впоследствие в присъствието на двама свидетели по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Св. Д. заявява, че е извършил проверка на място, за което и издал приложения констативен протокол, в който именно констатирал, че не е извършен химичен анализ на водите през 2017г., както и че не е представен годишен доклад за 2017г.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и доказана.

Събраните в хода на производството доказателства сочат, че  18.07.2018г. служител на БДЧР извършил проверка на язовир “Трапище“, находящ се в землището на с. Сейдол, обл. Разград, предоставен за ползване на „П. 53“ ЕООД въз основа на Разрешително за ползване на воден обект № 2246 0103/15.02.2017г.. При нея е установено, че не е извършен мониторинг на екологичното състояние на повърхностните води през 2017 г. и не е представен годишен доклад за 2017 г., което е отразено в съставения Констативен протокол бл. №003322/18.07.2018г., който е връчен на управителя на дружеството. С цел приключване на проверката до него е изпратено писмо с изх. № 94-00-295/27.07.2018г., с което му е указано, че следва в тридневен срок той лично или упълномощено от него лице да се яви в сградата на БДЧР. В указания срок той не се е явил, поради което е съставен АУАН бл.№000352/20.08.2018г. в негово отсъствие при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Този АУАН е надлежно връчен на нарушителя на 01.11.2018г. В него е посочено, че с противоправното си бездействие е извършил нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ, тъй като в срок до 31.03.2018г. не е представил годишен доклад за 2017г. и на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, тъй като в периода от 01.06.2017г. до 30.09.2017г. не е извършил мониторинг на екологичното състояние на повърхностните води в изпълнение на поетото задължение по издаденото разрешително за ползване на водния обект. Отразените в акта констатации са възприети изцяло от наказващия орган и с процесното НП за вменените административни нарушения на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушението на чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т. 29 от ЗВ му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на  чл.48, ал.1, т.11 от същия закон.

Редът, по който се съставя АУАН е уреден в чл. 40 от ЗАНН. По делото е установено, че при извършваната проверка на място е присъствал само един служител от БДЧР, поради което е било невъзможно да се състави тогава АУАН в присъствието на свидетели, каквото е императивното изискване на  чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. В случая е безспорно установено, че наказаното лице е било поканено да е яви за съставяне на АУАН с редовно връчено писмо и не се е явило в указания там срок, предвид което съдът приема, че правилно и законосъобразно е съставен процесният АУАН в негово отсъствие,  без значение на коя дата. Единствените срокове  за съставяне на АУАН са регламентирани в чл.34 от ЗАНН и те са спазени от контролния орган.

На следващо място според разпоредбата на чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказващият орган е длъжен в НП да изложи фактическо описание на нарушението, да посочи датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В оспореното НП се съдържат всички тези реквизити. Там подробно са описани всички белези, индивидуализиращи изпълнителните деяния, съставомерните факти и обстоятелства, включително датата и мястото, както и доказателствата, които ги установяват. С оглед на това настоящата инстанция приема, че вменените нарушения са описани пълно, ясно и конкретно и наказаното лице е разбрало в какво се обвинява и е имало възможност в пълен обем и достатъчно ефективно да реализира своята защита. Следователно при издаване на НП не са допуснати процесуалните нарушения, които навежда жалбоподателят.

От фактическа страна при така установеното, безспорно се установява, че с бездействие жалбоподателят е осъществил съставите на административните задължения, за които е привлечен към административно наказателна отговорност. Наложените от адм. наказващия орган санкции са правилно индивидуализирани и се явяват съответни на извършените адм. нарушения.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 14/18.01.2019г.  на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район гр.Варна, с което на основание чл.200, ал.1, т.4 от Закона за водите на „ П. – 53 “ ЕООД с. Сейдол, представлявано от собственика и управител С. А. П., е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушение на чл.48, ал.1 т.12 от същия закон и на основание чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.48, ал.1 т.11 от същия закон, като правилно и законъсобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: