Р Е Ш Е
Н И Е
№5630
гр.
Варна, 26.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година ,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Р. Х.
при участието на секретаря Г.Д. сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.
дело № 8530 по описа за 2014 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове, с които ищецът претендира от
съда да постанови решение, с което да отмени уволнението, осъществено със
заповед № 155/31.05.2014год., на основание
чл.344, т.1 от КТ, възстанови
ищеца на преди заеманата от него длъжност,
на основание чл.344, т.2 от КТ,
както и на основание чл.225, ал.1 от КТ да му присъди обезщетение за времето
през което е останал без работа, поради уволнението в размер на
22 438.92лв., който размер е формиран от сбора на шест брутни заплати, всяка
от които в размер на 3 739.82лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Моли за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право: В
исковата молбата ищецът твърди, че на
04.03.2013год. сключва трудов договор с ответното дружество, който
договор е за неопределен срок след изтичане на изпитателния срок. По силата на
този договор ищецът заема длъжността „Мениджър – Проекти”.
На 31.05.2014год. му е връчена
заповед №155/31.05.2013год., с която на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.06.2014год.
Заповедта с която е прекратено
трудовото правоотношение, ищецът счита за незаконосъобразна по следните
съображения: Заповедта е издадена в нарушение на КТ, тъй като в нея не са
посочени конкретните изисквания, които са променени от работодателят и на които
не отговаря служителят или работникът. Посочването на конкретните изисквания
ищецът счита, че е от особено важно значение, тъй като чрез тях може да се
проследи доколко добросъвестно работодателят е упражнил своето право,
гарантирано му от КТ. Това обуславя и възможността да се проследи , дали реално
има промяна в изискванията към длъжността след възникване на трудовото
правоотношение и доколко са били необходими. Твърди, че към момента на
сключване на трудовия договор на него не му е връчена длъжностна
характеристика, каквато се изисква по КТ и съгласно чл.1.2. от трудовия му договор
с ответното дружество. Изискванията намира за важни, за да се проследи, дали
реално има промяна в изискванията за образование или професионална
квалификация, които са изисквания по реда на друга разпоредба на чл.328 от КТ.
Сочи, че трайната съдебна практика при прекратяване на трудовото правоотношение
по чл.328, ал.1, т.11 от КТ, изисква наличието на две кумулативно дадени
предпоставки, а именно: реална промяна в длъжностната характеристика, която се
обуславя от нуждите на работодателя с оглед предмета му на дейност, променящите
се условия на работата, промяна на пазарните условия и др., и работникът или
служителят да не отговаря на тези изисквания. С процесната
заповед не става ясно какви са конкретните нови изисквания, какво е довело до
тях, а тяхната липса в заповедта осуетява възможността да се установи, дали
ищецът отговаря на тях. Освен, че липсват в заповедта, тези изисквания не са
посочени и в друг документ, който да е известен на ищеца. Счита заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна, тъй като с оглед
соченото прекратително основание – чл.328, ал.1, т.11
от КТ не е спазен предвидения в чл.326, ал.2 от КТ ред. Работодател нито е
предизвестявал ищеца, нито му е изплатил
обезщетение за неспазено предизвестие. Счита заповедта за порочна и от гледна
точка на това, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е посочено
общо, като дните неизползван годишен отпуск са дадени общо, без да е ясно колко
дни от тях са за 2013 година и колко за 2014год.
В срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор.
С писмения отговор, ответникът, чрез
процесуален представител адв. Н.Ч. ***, заявява, че
оспорва изцяло исковите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ,
във връзка с чл. 225 от КТ, по основание и размер.
Не оспорва, че между
„Ф.Б.” ЕООД и ищеца М. е съществувало трудово правоотношение, като
служителят е заемал длъжността „Мениджър проекти” по трудов договор от 04.03.2013 г. На същата дата - 04.03.2013 г.,
заедно с трудовия договор, му е връчена лично на ищеца длъжностна
характеристика. На 05.02.2014 г. управителят на дружеството приема решение с
оглед оптимизиране на дейността, на дружеството, характера на работа и нуждите
на производството, да се изработи план за ефективно използване на ресурсите на
дружеството, включая и при необходимост въвеждане на
нови изисквания за знания и умения за изпълнение на длъжностите. На 10.02.2014
г. е утвърдена от управителя променена длъжностна характеристика с нови
изисквания за изпълнение на длъжността „Мениджър проекти”, като от тази дата до
прекратяване на трудово правоотношение на 01.06.2014 г., ищецът е информиран и
уведомен за настъпилите нови изисквания за заеманата длъжност, съгласно
решението на управителя на дружеството, и възможността да представи официални
документи, че отговаря на нововъведените промени. При разговори и при срещи
ищецът отказва да получи променената длъжностна характеристика, респективно не
представя и изисканите му сертификати, дипломи за въведените допълнителни
изисквания, въпреки че е уведомен за съдържанието на длъжностната
характеристика, поради което на 21.03.2014 г. му е редовно връчена при отказ с
подписите на двама свидетели със саморъчно изписани имена. На 31.05.2014 г. със
Заповед № 155 трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 11 от КТ, считано от 01.06.2014 г.Заповедта е връчена на
служителя лично на 31.05.2014 г.Заповедта за прекратяване на трудово
правоотношение е издадена от лице, носител на работодателска власт, действало в
рамките на учредената му представителна власт от името на работодателя, в
същата е посочено цифрово и текстово изписване на основанието за прекратяване -
чл. 328, ал. 1,т. 11 от КТ.
Твърденията на ищцовата страна за незаконност на уволнението, намира за
неоснователни, поради наличие на пороци на Заповед № 155 от 31.05.2014 г.,
водещи до нейната формална незаконосъобразност.
Обжалваната Заповед не
страда от пороци, в степен която да доведе до формалната й незаконосъобразност.
От една страна - изискване за подробна мотивираност на заповедта от вида на
посочване на конкретни изисквания, на които работника не отговаря, не са
поставени в КТ, от друга страна-ищецът е уведомяван многократно да се яви в
дружеството, за да му бъде връчена утвърдената нова длъжностна характеристика с
отразени променените изисквания в нея за изпълнение на заеманата от него
длъжност „Мениджър проекти” с покана да представи необходимите официални
документи за езикова квалификация, професионални сертификати, професионален
стаж и специални умения в седмичен срок. Ищецът отказва да се яви в седалището
на дружеството във Варна, отказва да се яви в обслужващата дружеството
счетоводна кантора, за да му бъде връчена новата длъжностна характеристика, при
което е уведомен, че същата му е редовна връчена при отказ. Работодателят
добросъвестно е съобщил и информирал ищеца в проведени разговори за настъпилите
нови изисквания в длъжностна характеристика, като същият е бил наясно с тях и е
знаел за причините за уволнението си със Заповед № 155 от 31.05.2014 г., като
по този начин служителят по никакъв начин не е лишен от правото да се защитава
по предвидения законов ред. Недобросъвестното поведение на уволнения служител и
явна злоупотреба с дадените му права по КТ не може да бъде тълкувано и
определяно, като незаконосъобразни действия от страна на работодателя, целящи
последващо саниране на незаконно уволнение на служителя М..Работодателят има
задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ за връчване на длъжностната
характеристика на служителя при възникване на трудовото правоотношение с оглед
съществуване на яснота за възложените трудови функции. Обхвата на първоначално
възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на
длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на
съдебното производство по оспорване на законността на уволнението, към които
факти връчване на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма
отношение.
При прекратяване на трудово
правоотношение на основание, на което се дължи предизвестие, фактът на
невръчване на предизвестие, преди самата заповед за уволнение, както и
неспазването на срока на предизвестието не води до незаконност на уволнението,
тъй като заповедта за уволнението е редовна от външна страна и е налице
посоченото в нея основание за уволнение.
Преценката какви нови и допълнителни изисквания да въведе работодателят,
е за целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол, като на уважаемия
съдебен състав не може да му се вменява изследването на въпроса дали е имало
обективна необходимост или не от такава промяна, освен в хипотезата при наличие
на злоупотреба с право или дискриминационен подход. Недопустими са произволни
промени в длъжностната характеристика, когато те сочат изисквания, които не са
свързани с характера на работата и с нуждите на търговската дейност на
дружеството - работодател.В конкретния случай по делото няма проявена
недобросъвестност от страна на работодателя, тъй като видно от предмета на
дейност на дружеството, същото е свързано с работа с чуждестранни клиенти,
преимуществено от Австрия, Германия, а през последните месеци са реализирани и
проекти в Русия и Турция.Дружеството-работодател отделно е с едноличен собственик
на капитала чуждестранно юридическо лице, държава Австрия, „Ф. И.” ООД, което
налага необходимостта от високо ниво на владеене на немски език - говоримо и
писмено, с цел добра комуникация и кореспонденция на управленския състав и
мениджър - проекти, и не само това при изграждането на заводи, въвеждането на
механични и електрически инсталации, като преобладаваща дейност на дружеството
е необходимо служителят да работи с проекти, включая
и техническа документация, изготвени на немски език, при въвеждане в
експлоатация на оборудване за заводи, в повечето случай с инструкции на немски
език и технически задания, като отделно и свободното владеене на втори чужд
език е необходимост с оглед дейността на дружеството в трети държави и
увеличаване на пазарния му дял в тях, а при липса на тези въведени допълнителни
изисквания за длъжността е налагало прикрепване към служителя на преводач, т.е.
промяната на изискванията на длъжността не е произволна, а е обективно наложена
от обстоятелствата за оптимизиране на трудовите функции на тази
длъжност.Дружеството работодател е полагало усилия за подобряване на
квалификацията и специалните умения на ищеца, същият е изпратен по специална
програма на работодателя за усъвършенстване като мениджър - проекти в Австрия, включая и езикова подготовка, но същият не е показал
мотивация и желание за усъвършенстване в тази насока, което неминуемо е довело
до слаби резултати в работата му, включително и несправяне с неговите
задължения.В дадения му срок ищецът не е представил документи за владеене на
немски език и втори чужд език, не е представил сертификати за допълващо
обучение за длъжността мениджър-проекти и/или разработване и управление на
проекти, тъй като не отговаря на тези промени в изискванията за изпълнение на
длъжността „Мениджър проекти”, както липсват и твърдения в тази насока от
страна на ищеца, че отговаря на известните му на него новозададени
критерии.
Ответното дружество правилно е
упражнило правото си да прекрати трудовия договор на посоченото основание, оспорването
на законността на уволнението от страна на ищеца е неоснователно по изложените
от същия съображения, а Заповед № 155 от 31.05.2014 г. се явява законосъобразна
и като такава не подлежи на отмяна, респективно искът по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на гореизложеното за
неоснователност на ищцовата претенция по главния иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, моли съда да отхвърлите като
неоснователни и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225 от КТ за възстановяване на заеманата,
преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа,
вследствие на незаконното уволнение.
Претендира и Моли за присъждане на направените реално разноски по
делото за държавни такси, депозити, и адвокатски хонорари.
В съдебно заседание исковете се
поддържат . Проц.представител
на ищеца адв. Н. в хода по същество на делото моли за
уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът , чрез адв.
Ч. моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните , а и от приетия по делото трудов договор се
установява, че ищецът е заемал дължността „Мениджър
Проекти” към ответното дружество.
Със заповед №155/31.05.2014год. , на основание чл.328,ал.1 ,т.11 от КТ
трудовото правоотношение , съществувало между страните е прекратено, считано от
01.06.2014год. В заповедта е посочена на лицето да бъде изплатено обезщетение
по чл.224 от КТ за 23 дни неползван платен отпуск. В представения от ответника
заверен препис от заповедта е отразено от ищеца , че ищецът е запознат със
съдържанието на заповедта , което изявление е съпроводено и с подпис на ищеца.
Видно от заверения препис на извадка от трудова книжка се установява , че
факта на прекратяване на трудовото правоотношение е отразен в трудовата книжка
на ищеца.
Приобщена към делото е длъжностна характеристика от 04.03.2013год. , подписана от ищеца.
Към делото е приета и длъжностна характеристика от 10.02.2014год., на която
е отразено , че на 21.03.2014год. ищецът отказва да получи длъжностната
характеристика . Отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели: А. Ж. Ж.
и С. Е.
От заключението на ВЛ по ССч.Е , прието и съда,
неоспорено от страните и ценено от съда, като обективно и компетентно дадено се
установява следното : За изчисляване на обезщетението по КТ , експертизата
приема брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец в случая м.март
2014год. , когато брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на
3 739.82лв. В брутен размер обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода
от време от датата на уволнението -01.06.2014год. до датата -12.11.2014год. на
база месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 3 739.82лв. е
20 195.03лв. В нетен размер обезщетението за периода от датата на
уволнението – 01.06.2014год. до датата – 12.11.2014год. след облагане по ЗДДФЛ
с 10 % данък е 18 175.53лв.
В полза на ответната страна са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите : С. Е. и А. Ж.Ж.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да
бъде уважен главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да
се констатира незаконосъобразност на уволнението, на формално или материалноправно основание , съобразно критериите за посоченото прекратително основание.
Няма спор между страните, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е подписана от лице, притежаващо
работодателска власт , дадена му от ответното дружество.
По силата на заповед №155/31.05.2014год. , на основание чл.328,ал.1,т.11 от КТ трудовото правоотношение , съществувало между страните е прекратено, считано
от 01.06.2014год.
Посоченото в заповедта за уволнение прекратително
основание съдържа два елемента. Да е извършена промяна в изискванията за
изпълнение на длъжността и работникът /служителят/ , който я заемал до този
момент съответната длъжност да не отговаря на променените изисквания . Промяната в изискванията по т.11 се отнася до
всички други изисквания за заемане на длъжността, освен до промяна в
изискванията за образование или за проф.квалификация – т.6 , за които се
отнася. В този смисъл съотношението между тези две основание по т.6 и т.11 се
определя , като съотношение между общо основание /т.11/ и частен случай /т.6/.
Соченото от работодателя ново изискване за владеене на немски език по същество
представлява липса на необходимата квалификация за изпълняваната работа ,
предвид на което , съставлява прекратително основание
на трудов договор , уредено в разпоредбите на чл.328, ал.1 , т.6 от КТ. Това
несъответствие между соченото в заповедта за прекратяване на договора правно
основание и основанието , съответстващо на
обективния състав, на който е следвало
да бъде реализирано правото на уволнение, опорочава заповедта и води до нейната
незаконосъобразност.
Процесната
заповед е незаконосъобразна и защото в нея не са посочени изрично , какви са
точно новите изисквания за изпълнение на длъжността, заемана от ищеца към
ответното дружество. Действително
извършването на промени в длъжностната характеристика е право на работодателя и
въпрос на работодателска целесъобразност , но не посочването им в заповедта за
прекратяване на трудовия договор с оглед соченото в заповедта прекратително основание, извежда извод за немотивираност на
заповедта и се осуетява възможността да бъде проверено от обективна страна
наличието на фактическия състав , на соченото в заповедта прекратително
основание. Прекратителното основание , установено в
чл.328, ал.1 , т.11 от КТ има обективен
характер и представлява безвиновно основание за
прекратяване на трудовия договор. Именно характера и естеството на соченото от
работодателя правно основание за прекратяване на трудовия договор, предпоставя
задължение за работодателя да мотивира своята заповед , като в нея трябва да са
посочени конкретни данни , които са формирала волята на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение. Работодателят трябва изрично и точно да
посочи , на какви точно нови изисквания не отговаря служителят и липсата на
уточнения по този въпрос , прави заповедта за уволнение незаконна./ Решение
№1232/2007год. на ІІІ г.о. на ВКС/. Мотивирането на заповедта за уволнение е необходимо
, както за осъществяване на съдебен контрол за законност на уволнението , така
и с оглед организиране на защита , на правата на служителя. Освен , че процесната заповед е немотивирана , същата не препраща към
някакъв друг документ , от които да се изведат изискванията , които
работодателя е променил за изпълнение на длъжността , която ищецът е заемал.
Това е също порок на заповедта , който препятства защитата на ищеца. Предвид
на това , неотносимо
се явява и обсъждането на въпроса за свеждане до знанието на ищеца , на
внесените промени в длъжностната му характеристика , преди издаване на
заповедта за уволнение . Процесното уволнение е незакосъобразно , тъй като е извършено от работодателя при
нарушения на закона , които са свързани
с упражняването на самото материално право на уволнение. В тази насока е неоснователно възражението на
ищеца , че уволнението е незаконно , тъй като не е спазен предвидения в чл.326,
ал.2 от КТ ред. Това е така , защото
уволнението , което е извършено
без да се отправя или изчака изтичането на срока на предизвестието не е
нарушение , свързано с упражняването на самото материално право на уволнение и
за отклонението от него законът предвижда като алтернативно друго равностойно
нему задължение , а именно: изплащането на обезщетение.
В обобщение на
горното , съдът приема, че работодателят не
доказа правомерност и
законосъобразност на заповед №155/31.05.2014год., поради което
предявеният , на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, иск се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
При този изход от
спора по главния иск основателна се явява и акцесорната
претенция на ищеца, заявена по реда на чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър- Проекти”.
Досежно осъдителния акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за
присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ, освен наличието на
успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си без
работа , поради уволнението и размера на претърпените от това , вреди през процесния период. От представената в съдебно заседание трудова книжка в оригинал
, съдът констатира , че след уволнението, ищецът не е встъпил в последващо
трудово правоотношение. Т.е. в претендирания за обезщетяване период от време,
съдът намира , че ищецът е останал без
работа, поради уволнението. Опровергаването на това обстоятелство е в тежест на
насрещната страна, която в хода на производството по делото не ангажира
доказателства , че в претендирания за обезщетяване период от време ищецът е
сключил друг трудов договор.
В резултат от
оставането си без работа , поради уволнението , ищецът
е претърпял вреди, изразяващи се в неполученото трудово възнаграждение от
датата на уволнението до датата на съдебното заседание по същество на делото –
12.11.2014год. и за този период от време , на основание чл.225,ал.1 от КТ ,
същия има право обезщетение . Съгласно
заключението на ВЛ по ССч.Е размера на обезщетението
за процесния период от време , възлиза в размер от
20 195.03лв. До този размер искът за обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ ,
следва да се уважи, като за разликата да претендираните
22 438.92лв., следва да се отхвърли , като неоснователен.
При това развитие на
спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на държавата в бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС
държавна такса върху уважените искове в размер на 907.80лв. , от която по 50
лева за всеки един от уважените искове, за отмяна на уволнението и
възстановяване на преди заеманата длъжност и 807.80лв. по иска за обезщетение ,
както и платеното от бюджета на съда възнаграждения за вещо
лице в размер на 80лв./ осемдесет лева/
В тежест на
ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца
в производството съдебно-деловодни разноски
в общ размер на 325лв. , направени под формата на платено адвокатско
възнаграждение и пътни разноски , съобразно уважените искове.
Мотивиран от гореизложените съображения , съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ уволнението на Д.Ю.М. ***Н. І-ва част,
бл.107,вх.А, ет.2,ап.4 за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед № №155/31.05.2014год. на работодателя „Ф.Б.”
ЕООД със седалище и адрес на управление: * със съдебен адрес: *, с която е прекратено трудовото му
правоотношение , на основание чл.328,т.11 от КТ , считано от 01.06.2014г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Ю.М. ***Н. І-ва част, бл.107,вх.А, ет.2,ап.4 на заеманата преди уволнението длъжност
„Мениджър - Проекти” в предприятието на
„Ф.Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление: * със съдебен адрес: * , на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Ф.Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление: * със
съдебен адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ю.М. ***Н. І-ва част, бл.107,вх.А, ет.2,ап.4 , сумата
от 20 195.03лв./двадесет хиляди сто деветдесет и пет лева, три ст./,
представлявана обезщетение за оставането му без работа , поради уволнението ,
за периода от 01.06.2014год. до 12.11.2014год. , ведно със законна лихва ,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 01.07.2014год. до
окончателното изплащане, като за разликата до претендираните 22 438.92лв/двадесет и две хиляди
четиристотин тридесет и осем лева, деветдесет и две ст./ , отхвърля иска, на основание чл.344,
ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Ф.Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление: * със
съдебен адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ю.М. ***Н. І-ва част, *, сумата
от 325лв./триста двадесет и пет
лева/, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски ,
съобразно уважените искове, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление: * със
съдебен адрес: * ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, в
бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС , сумата от 907.80лв . /деветстотин и седем лева, осемдесет ст./ , представляваща
държавна такса , съобразно уважените искове и сумата от 80лв./осемдесет лева/ депозит за ВЛ, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано
от датата на обявяване - 26.11.2014год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Х./