Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Велики Преслав, 29.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Велики Преслав в публично заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 13
по описа за 2021 година на Районен съд – Велики Преслав при секретаря Гергана Савова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България гр.
София, представлявано от Д.Т.Д.срещу Ф.М.Д. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
претендираните с исковата молба суми. В
молбата си до съда, ищецът заявява, че по ч. гр. д. № 497/2020 год. му е издадена заповед за
изпълнение № 260036/ 23.10.2020 год. срещу ответника за следните суми: 249,61 лв. - главница по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-17606448, сключен на 06.01.2020
г.; 42,44 лв. възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020 год. до
15.10.2020 год.; 9,53 лв. мораторна лихва за периода от
15.03.2020 год. до 16.09.2020 год., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 28.09.2020г. до
окончателното погасяване на дълга. В условие на
евентуалност, ако съдът счете, че предсрочната изискуемост на вземането по
кредита не е обявена надлежно и отхвърли установителната претенция на това
основание, ищецът моли да бъде прието, че е депозирал осъдителен иск за същите
суми.
В исковата молба се твърди, че на 06.01.2020 г. бил сключен договор за
потребителски кредит между ищцовото дружество, в качеството на кредитодател и
ответника, в качеството на кредитополучател. Изложено е, че договорът е сключен
за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 9 месеца, при месечна
погасителна вноска в размер на 32,45 лева, обхващащ периода от сключване на
договора до 15.10.2020 год. Посочено е, че след сключване на договора сумата е
преведена по сметка на упълномощен търговски партньор, с което ищецът е
изпълнил задължението си по договора. Отразено е, че ответникът
преустановил редовното обслужване на кредита на 15.02.2020 г., към която дата
не е била заплатена нито една погасителна вноска. Ищецът е акцентирал, че
съгласно договорните клаузи при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Излага, че при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска (в случая 15.03.2020 год.), вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на 21.05.2020
г. на длъжника бил изпратено уведомление. Предвид изложеното, претендира
уважаване на установителната претенция в пълен размер. В условие на
евентуалност, ако съдът отхвърли исковата претенция, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, моли съда да приеме, че е предявен
осъдителен иск. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски. В съдебно заседание поддържа претенциите си.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба
от особения представител на ответника, в който сочи, че предявеният
установителен иск е недопустим, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост. В условие на евентуалност взема становище за неоснователност на
претенцията. В съдебно заседание особеният
представител се явява лично и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото ч.
гр. д. № 497/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение № 260036/ 23.10.2020 год. срещу ответника за следните суми: 249,61 лв. -
главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-17606448, сключен на 06.01.2020 г.; 42,44 лв. възнаградителна лихва
за периода от 15.02.2020 год. до 15.10.2020 год.; 9,53
лв. мораторна лихва за периода от 15.03.2020 год. до 16.09.2020 год.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 28.09.2020г. до окончателното погасяване на дълга, като са присъдени и извършените в заповедното производство разноски. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си по заповедта. Съобщение с посочените указания е връчено на
кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 21.12.2020
год., а исковата молба е подадена на 07.01.2021
год. (пощ. Клеймо от 06.01.2021 год.), поради което исковата
претенция се явява процесуално допустима.
От
представения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-17606448, сключен на
06.01.2020 г. между ищцовото дружество и ответника, е видно, че ищецът
е предоставил на ответника сумата от 249,61 лв.,
кредит, представляващ сбор от 229 лева – стойност на стоката и
20,61 лева - застрахователна
премия. В договора е уговорен срок за
погасяване на кредита от 9 месеца (падеж на последната вноска 15.10.2020 год.), при размер на
вноските от 32,45 лева. ГПР възлиза на 43,68%, а
ГЛП – на 36,79%. Отразена
обща стойност на плащанията – 292,05 лева.
По делото са представени и Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията
Плюс" № CREX-17606448, сключен на
06.01.2020 г. и Сертификат № CARD-17606448, сключен на 06.01.2020 г.,
подписани от ответника в качеството му на застрахован и от кредитора в
качеството му на посредник на застрахователя – „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“, ЕИК: *********.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че кредитът е бил отпуснат
за закупуване на мобилен телефон HUAWEI Y6 на стойност 229 лева,
като ищцовото дружество е превело сумата директно на „Технополис България“ ЕАД,
за което е издадена фактура № **********. Вещото лице е посочило, че кредитът е
усвоен на 06.01.2020 год. Констатирано е, че по кредита не са извършени плащания.
Вещото лице е отразило, че в претендираната главница от 249,61 лева са включени
сумата от 229 лева – стойността на стоката при покупката и сумата от 20,61 лева
– стойност на застраховката.Експертът е изчислил размерът на дължимите суми по
пера в хипотеза на обявена от кредитора предсрочна изискуемост в 2 варианта в
зависимост от това дали се приема, че предсрочна изискуемост е обявена на
15.03.2020 год., съгласно клаузите на договора или на 21.05.2020 год., когато е
изпратено изрично уведомление, както се твърди в исковата молба. В случай на
необявена предсрочна изискуемост, вещото лице е посочило, че към датата на
получаване на препис от исковата молба от особения представител размерът на
задължението се разпределя по следния начин: 249.61 лева – главница; 42,44 лева
– договорна лихва; 12,13 лева – законна лихва за периода 15.10.2020 год. –
08.04.2021 год. Вещото лице е изчислило и размерът на възнаградителната лихва
по месеци при ГЛП от 10% като същата за целия период на кредита възлиза на 11,58
лева. Съгласно заключението размерът на мораторната лихва върху главницата за
претендирания период възлиза на 12,83 лева. Вещото лице е достигнало до извод,
че ГПР в размер на 43,68% е изчислен правилно, като при изчисляването му са
взети предвид следните параметри – размер на кредита, срок на кредита в месеци,
ГЛП, сума на застраховката, вид на погасяване с анюитетни вноски.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Няма спор, а и от представените
писмени доказателства се установи, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А. " Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", клон
България и Ф.М.Д. са били
в облигационни отношения, уредени от сключения между тях потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта.
Досежно твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на вземането:
В исковата молба се сочи, че тъй като длъжникът преустановил редовното
обслужване по кредита на 15.02.2020 год., то на осн. чл. 3 от Договора,
вземането на ищцовото дружество станало предсрочно изискуемо от 15.03.2020 год.,
за което било изпратено изрично уведомление до длъжника на 21.05.2020 год.
Съгласно чл. 3 от Договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочие на 2 или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
С оглед така наведеното от ищеца твърдение, че кредитът е станал предсрочно
изискуем на 15.03.2020 год., следва да се отбележи следното:
Предсрочната
изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
От назначената по делото ССчЕ безспорно се установи, че
кредитът в размер на 229 лева е бил усвоен от ответника. Падежът на последната
погасителна вноска е бил на 15.10.2020 год. Не бяха
ангажирани надлежни доказателства от ответната страна досежно изгодния за нея
факт, че е погасила изцяло дължимите главница и лихви. Напротив, установи
се, че суми за погасяване на заема не са постъпили, поради което за кредитора е
възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Лисват
данни, обаче, кредиторът да се е възползвал надлежно от това свое право. По
своята същност обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ предполага изрично изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Обявяването на предсрочната
изискуемост следва да предхожда датата, на която е подадено заявлението по чл.
410, респ. чл. 417 от ГПК. Вярно е, че няма
строги изисквания към това изявление, но съдебната практика категорично приема,
че същото следва да бъде обективирано в нарочен писмен документ, който трябва
да е достигнал до знанието на длъжника (в този смисъл Решение №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение №
208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС, І т. о. и др.). Постигнатата в чл. 3 от Договора
предварителна уговорка, че при просрочие на 2 или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, не настъпва автоматично. Тя не поражда
действие за длъжника ако кредиторът не е отправил до него изрично волеизявление
в този смисъл. Следва да се отбележи още, че предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, но само ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й (Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на
ВКС, I т. о.). В настоящото
производство не бяха ангажирани надлежни доказателства, че ответникът е бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди датата на
образуване на заповедното производство. Твърди се, че на длъжника било
изпратено изрично уведомление на 21.05.2020 год. за настъпилата предсрочна
изискуемост, доказателства, обаче, че това уведомление е достигнало до
ответника, не бяха представени, въпреки изричните указания на съда в тази
насока.
Въпреки обстоятелството, че длъжникът не е бил уведомен от
ищцовото дружество за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 28.09.2020 год., е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит,
поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж. В този
смисъл са и задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС,
ОСГТК. Ето защо
възражението на особения представител на ответника в отговора на исковата
молба, че установителната искова претенция била недопустима, поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост, е неоснователно. В цитираното ТР се
приема, че при вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, какъвто безспорно е настоящият случай, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна
връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните -
кредитор и кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в
договора. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница
или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда
на чл.
422, ал. 1 от ГПК,
дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по
иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните.
Изводът е, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за
основанието на претенцията, предявена по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК. Правното
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и
на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.
Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира
изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло,
а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо -
датата на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.
В тази връзка следва да бъде съобразено обстоятелството, че въпреки
липсата на уведомяване за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, на 15.10.2020
год. е настъпил крайният падеж на задължението. От този
момент, предхождащ датата на подаване на исковата молба, всички неплатени
анюитетни вноски по процесния договор за кредит безспорно са станали изискуеми, поради и което установителната
претенция е основателна за главницата в размер на 229 лева, представляваща стойността на
стоката при покупката.
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер на 20,61 лева -застраховка
по договора, която сума е включена в размера на претендираната
главница от общо 249,61 лева, съдът намира следното:
От
съдържанието на сключения между страните договор е видно, че кредиторът
е поел задължението да заплати на застрахователя дължимата от заемателя
застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на
кредитора. По делото, обаче, не са представени надлежни
писмени доказателства, от които да се установява нито че застрахователната
премия е заплатена от ищцовото дружество на застрахователя, нито че е
заплатена именно по отношение на ответната страна, поради което не може да се направи и извод за валидност на полицата, а претенцията
за нейното заплащане се явява неоснователна. Само
за пълнота следва да се посочи, че и в двата сертификата липсва точно и ясно
посочване на размера на застрахователната премия дължима от застрахования,
което прави клаузата неравноправна на осн. чл. 143, т. 19 от ЗЗП.
Поради
изложеното, съдът намира, че претенцията за заплащане на застрахователна премия
за сумата от 20,61 лв. е неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли.
По отношение на претендираната възнаградителната лихва:
Доколкото кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, а крайният падеж на
задължението е настъпил преди датата на депозиране на исковата молба, то
договорната лихва за периода от 15.02.2020 год. до 15.10.2020 год. се дължи в
пълния претендиран размер от 42,44 лева, съгласно заключението на вещото лице
по въпрос 6 от експертизата.
Досежно уговорения в договора размер на възнаградителната лихва от 36,79%
следва да се посочи следното: Понастоящем липсва нормативен текст установяващ максималния размер на
възнаградителната лихва. В разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, обаче, е посочено, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Според нормата на чл. 19, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Договорната
лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната
лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР. В случая, определеният в договора размер на
ГПР от 43,68 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва /50%/.
Същевременно вещото лице е категорично, че посоченият в договора ГПР е
правилно изчислен, като при изчисляването му са взети предвид всички разходи по
кредита, вкл. и възнаградителната лихва. Прадвид изложеното се налага извод, че
клаузите за договорна лихва и ГПР са действителни, поради което ответникът
дължи и заплащане на възнаградителна лихва в пълния претендиран
размер.
По отношение на мораторната лихва:
Относимата разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В
процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при
неизпълнение, именно в размер на законната лихва (чл. 3 от Договора), както и че ответникът не изпълнил в срок
задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по главното си
парично задължение, като е изпаднал в забава на 15.03.2020
год. Претендираното обезщетение за забава върху главницата от 229 лева за периода от 15.03.2020 год. до 16.09.2020 год. възлиза на 11.83
лева, определено на основание чл. 162 от ГПК. Претендираната от ищцовото дружество сума е по-малка
(9,53 лева) и именно тя следва да бъде присъдена, с оглед принципа на
диспозитивното начало.
Главницата се дължи ведно със законната лихва считано от 06.01.2021 год. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане.
Тъй като главният установителен иск не
е отхвърлен на основание ненадлежно обявена предсрочна изискуемост и е частично
уважен,
съдът счита, че не дължи произнасяне по евентуално
предявения осъдителен иск за същите суми. Освен това съгласно трайно установената съдебна практика при частично уважаване на главен иск, какъвто е настоящият случай, е недопустимо разглеждането на евентуален такъв (Решение № 210/27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г. ІV г.
о. на ВКС, Определение № 310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1251/2016 г., I
т. о. и др). Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че с цитираното по-горе ТР е
изоставена практиката за допустимо съединяване
на установителната претенция с осъдителна такава в условията на евентуалност,
предвид абсолютната идентичност на основание и петитум по двата иска (Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. ІІ т. о.
на ВКС и др.), т.е. ако
беше разгледан, така депозираният осъдителен иск би бил недопустим и като такъв
би бил оставен без разглеждане, а производството по него би било прекратено.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в размер на 69,87 лева, съобразно
уважената част от претенцията, както и сторените в
исковото производство разноски, възлизащи на 768,62 лева и включващи заплатена държавна такса,
възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо лице,
юрисконсултско възнаграждение,
съобразно уважената част от претенцията.
Така
мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.М.Д., ЕГН: **********,
с пост. адрес: *** и настоящ
адрес:***, че същата ДЪЛЖИ
на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция, рег. №
*********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България гр. София, ЕИК: *********, представлявано от Д.Т.Д., със седалище и адрес на управление:***,
„Бизнес парк София“, сграда 14 следните суми:
229 лева - представляваща главница; 42,44 лева - възнаградителна лихва за
периода от 15.02.2020 год. до 15.10.2020 год.; 9,53 лева - мораторна лихва за
периода от 15.03.2020 год. до 16.09.2020 год., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на иска - 06.01.2021г. до
окончателното погасяване на дълга, дължими по Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-17606448, сключен на 06.01.2020 г. между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Ф.М.Д., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260036/ 23.10.2020 год. по ч.
гр. д. № 497/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК
и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Република Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. –
клон България гр. София срещу Ф.М.Д.,
иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за размера над 229 лева до
пълния претендиран размер от 249.61 лева (за сумата от
20,61 лева), както и законната
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на
заявлението - 28.09.2020г. до датата, предхождаща датата на депозиране на иска
- 05.01.2021 год., дължими по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги
№ CREX-17606448, сключен на 06.01.2020 г. между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Ф.М.Д., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260036/ 23.10.2020 год. по ч.
гр. д. № 497/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК
и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ф.М.Д.
ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
Република Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. – клон България гр. София сумата от 768,62
лева представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в
настоящото гр.д. № 13/2021 год. по
описа на РС- Велики Преслав, включваща заплатена
държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо
лице, юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 69,87 лева,
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 497/2020 год. по описа
на Районен съд- Велики Преслав, съобразно уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: