№ 327
гр. Асеновград, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20225310100122 по описа за 2022 година
Предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79,86 ЗЗД.
Първа инвестиционна банка АД, със седалище и адрес на управление
гр софия бул „Драган Цанков“ № 37, представлявана от Чавдар Г. Златеви С.
Александров Попов моли да бъде постановено решение, с което да бъде да
бъде признато за установено вземането му по отношение на С. Й. Г., с
посочен адрес за призоваване гр А.Л.“ № 4 в размер на 5000лв просрочена
главница, 14324,80лв просрочена договорна лихва за периода 19.10.2009-
05.07.2021гвкл, 7246,29лв наказателна лихва за периода 06.11.2009-
20.07.2015г вкл, 23,62лвзаконна лихва за периода 06.07.2021-22.07.2021г вкл,
117 лв непогасена годишна такса за поддръжка на карта за 2010,2011,2012г,
46,80лв разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост до
ответника вреда на банката причинена от неизпълнение на задълженията на
ответника по договора за кредит, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 23.07.2021г до пълното погасяване на задължението.
Твърди , че на 01.06.2006г между ответника в качеството на картодържател и
ищеца е сключен договор за кредитна карта, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника правото да ползва сумата от 5000лв, при условията
на овърдрафт. Ответникът е използвал изцяло предоставения му овърдрафт.
Договорът за кредитна карта се подновява автоматично съгласно т 36,2 от
1
ОУ, валидни при подписване на договора и съгласно настоящите ОУ.
Вземането по договора е в просрочие считано от 19.10.2009г, или длъжникът
е просрочил изискуемо плащане с повече от пет работни дни. С покана,
връчена чрез ЧСИ Стефан Горчев /връчена на длъжника на
28.10.2020г/ищецът е уведомил и поканил ответника да погаси просрочените
задълженията по договора, като е предоставил седемдневен срок. В дадения
срок задълженията не са погасени, поради което считано от 06.07.2021г
банката е обявила вземането по договора за кредит изцяло и предсрочно
изискуемо. За вземането си ищецът се е снабдил със ЗИ на парично
задължение по чл 417 ГПК и ИЛ , а настоящия иск предявява след постъпило
възражение от длъжника в заповедното производство. Ангажира събиране на
доказателства, претендира разноски в заповедното и настоящото
производство.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва
твърдението, че дължи главница в размер на 5000лв, поради многократни
погашения от нейна страна. Твърди, че кредитът не се обслужван от м
12.2011г до настоящия му момент. При така разписаните ОУ , при
необслужване на кредита до 13.12.2011г , падежът на задължението е
05.01.2012г, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
23.07.2021г. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите за
лихва, към които е приложима тригодишната погасителна давност. Заявява,
че липсва каквато и да е активност по отношение на кредитополучателя, вкл
след като е настъпил последния падежи понастоящем са изтекли давностните
срокове по всяко от дължимите плащания. Не оспорва, че кредитът не е
погасяван от декември 2011г, като твърди че банката е пасивна и не се е
възползвала от правото да обяви предсрочната изискуемост. Ангажира
доказателства, претендира разноски. Съдът, като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна: На 01.06.2006г между ПИБ АД , в
качеството на кредитор и ответника - кредитополучател, е сключен договор
за издаване на кредитна карта/неразделна част от който са ОУ на банката/, по
силата на който на кредитополучателя е предоставен банков кредит
овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 5000лв, усвояван с
използване на издадена от банката кредитна карта, със срок на валидност на
2
картата 01.06.2008г, който е и краен срок за погасяване на предоставения
овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде продължен, при ГЛП в
размер на 15,75% за първата година и 18,00% за следващата. Така
предоставената сума кредитополучателят се е задължил да погасява
ежемесечно до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в
неработен ден, като внася по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението по картова сметка/т.10.1/ от ОУ. Съгласно т 13.1.1
от ОУ на ПИБ АД, /валидни към 16.10.2020г/ банката има право да обяви
ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
уведомление до титуляра, в случай че титулярът не извършва което и да е
плащане по договора и ОУ за срок по-дълъг от пет работни дни след датата,
на която такова плащане е станало изискуемо. Срокът на договора за
ползване на кредитния лимит овърдрафт е съгласно договора/т.19/, този срок
се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие
че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора/19.1.1/, което в случай на прекратяване на договора от страна на
титуляра е с писмено предизвестие за отказ от удължаване срока на
договора, или едностранно от банката с 60-дневно предизвестие до титуляра,
/ т 19.2.1 б „А“, т 19.2.2 б А/. В чл 28 от представените в хода на
производството ОУ на ПИБ АД за издаване и ползване на международни
кредитни карти Мастъркард и Виза, е разписано правото на банката да
обяви ползвания овърдрафт изцяло и предсрочно изискуем, след писмено
предизвестие до картодържателя за срок определен от банката, в случай че
картодържателят не извърши което и да е плащане по договор повече от 5
работни дни след датата , на която такова плащане е станало изискуемо. По
отношение срока на договора е предвидено, че банката подновява срока на
валидност на картата, респ продължава срока за ползване на овъдрафта
служебно, като издава нова карта, която картодържателят може да получи в
банката в срок от 14 дни преди изтичането на срока на валидност на
картата/чл.36/. Уредено е правото на картодържателя да прекрати
едностранно договорните си отношения с банката с двумесечно писмено
предизвестие, след като е погасил изцяло дебитното салдо по картовата
разплащателна сметка и е изпълнил всичките си задължения към
банката/т.36,3/. До ответника е изпратена покана от кредитора, чрез ЧСИ
Горчев/получена на 28.10.2020г/, с която е уведомена да погаси
3
задълженията си към 16.10.2020г в седмодневен срок от получаване на
поканата, като в противен случай банката ще счита ползвания кредит за
изцяло и предсрочно изискуем./л.11,12/. Ищецът се е снабдил със ЗИ на
парично задължение по чл 417 ГПК и ИЛ от 28.07.2021г, въз основа
подадено заявление от 23.07.2021г. Въз основа така издадения ИЛ и
подадена молба от ПИБ АД до ЧСИ Горчев е образувано изп д 529/2021г.
От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно
изготвено, се установява, че движението по картата за 2007г е , както следва
– усвоена главница 2090лв, погасявания 3300лв, начислена лихва по кредитна
карта 855,48лв, начислена такса за теглене на банкомат 157,90лв, начислена
годишна такса поддръжка 39лв, начислена такса надвишен кредитен лимит
20лв, за периода 01.01.2008-13.05.2008г движението по картата е в размер на
730лв усвоена главница, погасявания 750лв, начислена лихва по кредитна
карта 178,85лв, начислена такса теглене на банкомат 28,80лв, за периода
13.05.2008-20.08.2015г движението по картата е в размер на 1330лв усвоена
главница, 5700лв погасявания, 12896,88лв начислена лихва по кредитна
карта, 4629,989лв начислена наказателна лихва минимална вноска, 2724лв
начислена наказателна лихва надвишен лимит, 99,30лв начислена такса
картови операции, 117лв начислена годишна такса поддръжка. Видно от
изготвената от в л таблица, последната вноска по издадената кредитна карта
е от 13.12.2011г. Вещото лице е посочило, че движението по картата за
периода 20.08.2008-23.09.2017г е в размер на начислената договорна лихва в
размер на 2053,03лв. Като дължими суми главница и лихва за периода
23.09.2017 сочи сумата от 23102,41лв , от които 5000лв главница и
18102,41лв лихви, а по отношение движението по картата за периода
23.09.2017-31.07.2021- договорна лихва в размер на 3577,92лв. Експертът е
констатирал, че усвоената главница за периода 13.05.2008-20.08.2015г е в
размер на 1330лв, погасената сума за същия период е 5700лв. От
направената справка при ищеца, вещото лице е установило, че картата е била
преиздадена на 05.06.2009г и е получена от ответника и втори път е
преиздадена на 05.09.2012г, но не е била получена и е била унищожена. След
2012г няма данни за преиздаване на кредитната карта, а годишните такси за
поддръжка на кредитна карта са били начислени последно 2015г - за 2010,
2011 и 2012г по 39лв, или общо 117лв. В заключение посочва, че размерът на
4
просрочените и непогасени задължения по договора за кредит на С. Г. е в
размер на 5000лв главница, просрочена договорна лихва в размер на
14317,04лв за периода 19.10.2009-05.07.2021г, просрочена наказателна лихва
в размер на 7246,29лв за периода 06.11.2009-20.07.2015г, законна лихва от
06.07.2021-22.07.2021г в размер на 23,61лв, непогасена годишна такса за
поддръжка на карта за 2010, 2011 и 2012г. Сочи, че три години назад от
датата на подаване на заявлението за издаване - ЗИ 23.07.2021г, по
кредитната карта на С. Г. не са начислявани наказателни лихви. За периода
23.07.2018-23.07.2021г банката е начислила договорна лихва в размер на
2801,23лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявения иск по чл. 422 от
ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че ответникът дължи сумите, за които е издадена ЗИ по ч.гр.д.
1678/2021г на АРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
1678/2021г се установява, че исковете са допустими, като предявени от
взискателя в законоустановения срок.
Разгледани по същество. Не е спорно между страните
обстоятелството, че по силата на сключен между ищеца в качеството на
кредитор, и ответника – кредитополучател, договор за издаване на кредитна
карта от 01.06.2006г, на ответника е предоставен кредит в размер на 5000лв,
усвояван чрез издадена кредитна карта. Не се оспорва от ответника,че ищецът
е изпълнил задължението си по договора, като е издал кредитна карта, с
лимит от 5000лв. Ето защо за ответника е възникнало задължението да върне
предоставената сума, ведно с начислената договорна лихва. Неоснователно
е възражението на ответника, че не дължи главница от 5000лв, поради
многократни погашения/ССчЕ/. Ето защо следва да бъде разгледано
направеното възражение за погасяване вземането по давност. Твърди се от
ответника, че договорът за овърдрафт е прекратен, тъй като е обслужван до
13.12.2011г, поради което и на основание чл. 13.1.1 от ОУ падежът на
задължението е 05.01.2012г, а заявлението за издаване ЗИ е подадено на
23.07.2021г. Това възражение е неоснователно. По отношение
претендираната главница е приложима общата петгодишна давност/чл. 110
ЗЗД. В т 13.1.1 от ОУ е уредено правото на банката да обяви използвания
5
овърдрафт за изцяло предсрочно изискуем, но няма данни тя да е упражнила
това право преди 28.10.2020г. Съгласно т. 19.1.1 от ОУ на ПИБ АД срокът на
договора се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период,
при условие че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора, което в случай на прекратяване на договора от титуляра на
издадената кредитна карта е с писмено предизвестие за отказ от удължаване
срока на договора , подадено в офис на банката 30 дни преди изтичане на
текущия срок на договора. Такова уведомление от страна на ответника не се
установи да е подавано при ищеца. Ето защо и с оглед уреденото в т 10.1 от
ОУ задължение на кредитополучателя да погасява ежемесечно дължимите по
картата суми, чрез внасяне на минимална вноска, намира че падежът за
погасяване главницата не е настъпил на сочената от ответника дата.
Обстоятелството, че не е преиздавана карта след 2012г/ССчЕ/ не може да
наведе за извод за прекратяване на договора, при липса на подадено от него
заявление до банката издател/ОУ/. Не по различно е уреден въпросът за
прекратяване на договора в ОУ представени в хода на производството.
Съгласно чл 36.2 от същите ако картодържателят не желае картата да бъде
подновена, респ срокът за ползване на овърдрафта да бъде продължен, той
следва да уведоми банката за това в писмена форма, не по-късно от един
месец преди датата на изтичане срока на валидност на картата и да погаси
изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка. В т 36.3 е
уредено правото на картодържателя да прекрати едностранно договорните
си отношения с банката с двумесечно писмено предизвестие, след като е
погасил изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка. Или към
момента на депозиран на заявлението - 21.07.2021г договорът не е прекратен
и дължимата по него главница следва да бъде погасяване на ежемесечни
вноски, т е не е изтекъл предвиденият в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен
срок. Ето защо искът се явява основателен и доказан по отношение
претендираната главница в размер на 5000лв. Що се касае до претенцията за
начислени лихви, то в тази му част възражението за погасяването им по
давност е основателно за период от три години назад преди подаване на
заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение периода, или
преди 23.07.2018г. Вземането за лихви и годишните такси се погасява с
кратката тригодишна давност/чл. 111 б „В“ ЗЗД/. Начислените годишни такси
са за 2010,2011,2012г, или към подаване на заявлението за издаване ЗИ са
6
погасени по давност. Ето защо и следва да бъде признато за установено
вземането на ищеца по ЗИ издадена по ч гр д 1678/2021г в размер на 5000лв
просрочена главница, 2801,23лв договорна лихва от 20.08.2018-
20.07.2021г/вещото лице е посочило за за периода 23,07,2018-23,07,2021г не
са начислявани наказателни лихви/, 23,62лв законна лихва за периода
06.07.2021-22.07.2021г вкл, /, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 23.07.2021г до пълното погасяване на задължението.като
се отхвърли иска до пълните предявени размери от 14324,80лв просрочена
договорна лихва за периода 19.10.2009-19.08.2018г вкл, както и по отношение
претенцията от 7246,29лв наказателна лихва за периода 06.11.2009-
20.07.2015г вкл, 117 лв непогасена годишна такса за поддръжка на карта за
2010, 2011 2012г, 46,80лв разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост до ответника вреда на банката причинена от неизпълнение на
задълженията на ответника по договора за кредит/за последното не са
ангажирани доказателства/.
При този изход на делото ще следва да се разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, като в полза на ищеца се присъдят
разноски в размер на 169,69лв, а на основание чл.78 ал.1 ГПК и
направеното искане, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на
ищеца разноски по настоящото производството съобразно уважената част на
иска в размер на 267,48лв. На основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да бъде
осъден ищецът да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената
част на иска в размер на 1015лв
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявано от
Чавдар Г. Златев и С. Александров Попов изп директори по отношение на С.
Й. Г. ЕГН ********** с адрес гр А.З.Л.“ № 4 вх В ет 5 ап 43 по ЗИ на парично
задължение по чл 417 ГПК, издадена по ч гр д 1678/2021г по описа на АРС в
7
размер на 5000/пет хиляди/лв просрочена главница, 2801,23/две хиляди
осемстотин и един лв двадесет и три ст/лв договорна лихва от 20.08.2018-
20.07.2021г, 23,62/двадесет и три лв шестдесет и две ст/лв законна лихва за
периода 06.07.2021-22.07.2021г вкл, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 23.07.2021г до пълното погасяване на задължението
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
14324,80/четиринадесет хиляди триста двадесет и четири лв и осемдесет
ст/лв просрочена договорна лихва, както и за периода 19.10.2009-19.08.2018г
вкл, 7246,29/седем хиляди двеста четиридесет и шест лв двадесет и девет
ст/лв наказателна лихва за периода 06.11.2009-20.07.2015г вкл, , 117/сто и
седемнадесет/ лв непогасена годишна такса за поддръжка на карта за
2010,2011,2012г, 46,80/четиридесет и шест лв и осемдесет ст/лв разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост до ответника вреда на банката
причинена от неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
кредит
ОСЪЖДА С. Й. Г. ЕГН ********** с адрес гр А.З.Л.“ № 4 вх В ет 5 ап
43 да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 37 представлявано от Чавдар Г. Златев и С. Александров Попов
изп директори разноски по заповедното производство в размер на
169,69(сто шестдесет и девет лв шестдесет и девет ст)лв. , както и разноски
по настоящото производство в размер на 267,48/двеста шестдесет и седем лв
четиридесет и осем ст/лв
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 37 представлявано от Чавдар Г. Златев и С. Александров Попов
изп директори да заплати на С. Й. Г. ЕГН ********** с адрес гр А.З.Л.“ №
4 вх В ет 5 ап 43 разноски по производството в размер на 1015(хиляда и
петнадесет)лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
9