№ 40
гр. Сливен, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230200637 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба Г. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Варна,
чрез процесуален представител, против НП № 003355/15.03.2023 год. издадено от Директора
на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева
на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Моли да
издаденото наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено наказателното
постановление, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 18.09.2022 год. бил съставен АУАН № 003355/06.09.2022 против жалбоподателя
за това, че на 06.09.2022 год. в 19,39 часа управлява извън населено място ППС с рег. номер
*****, вид лек автомобил марка БМВ, модел Х 5 X ДРАЙВ 30Д, с обща техническа
1
допустима максимална маса до 3,5 тона, по път 6: Трапоклово-5305/06-7, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, с което е нарушил чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. В акта било
отразено, че нарушението било извършено при следните обстоятелства: На 18.09.2022 год.,
в 13,20 часа, на път II-55, км. 8, след извършена проверка се установило, че жалбоподателят
управлява лек автомобил марка БМВ, модел X 5 X ДРАЙВ 30Д, с рег. № *****, с ОТДММ
F1: до 2755 кг., за което е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. l от ЗП
на дата 06.09.2022 год. в 19:39:23 часа, по път I-6, 407+136 km., 6: Трапоклово-5305/06-7,
което било неизпълнение на задължение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП във връзка с чл. 187а, ал. 1
от ЗДвП и подлежи на санкция, съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В акта било посочено, че
извършеното нарушение било установено чрез справка в електронната система за събиране
на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 40542, както и че за
нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП
номер 003355/06.09.2022. В графата за обяснения/възражения в акта нарушителят е записал:
,,Имам възражения на акта. Имам годишна винетка и на двете ми превозни средства“. Актът
бил връчен на 18.09.2022 год. (л. 6а – 6б от делото).
Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление №
003355/15.03.2023 год. от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП за нарушение
на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. НП било връчено на 10.04.2023 год. с обратна разписка (л. 18а – 19
от делото).
От приложената по делото справка от Електронната система за събиране на пътни
такси за електронни винетки за процесния автомобил се установява, че била закупена
годишна винетка с период на валидност от 28.07.2021 год. в 17:03:14 часа до 28.07.2022 год.
в 00:00:00 часа (л. 42 от делото).
От приложеното по делото копие от фискален бон се установява, че за процесния
автомобил е закупена годишна е-винетка валидна от 06.09.2022 год. в 20:14:11 часа (л. 40 от
делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното дирене
по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения АУАН. От
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта безспорно се установява, че
жалбоподателят на 06.09.2022 год. е управлявал извън населено място лек автомобил марка
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за процесното ППС не е била
заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Съгласно
2
разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на ППС е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС, освен
когато таксата е заплатена от трето лице. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят
е извършил посоченото нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и следва да понесе
предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност. Размерът на наложеното
административно наказание на жалбоподателя е в предвидения от закона размер и отговаря
в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да
потвърди издаденото НП като законосъобразно и обосновано.
За пълнота следва да се отбележи, че действително по - малко от час след като е
извършено нарушението жалбоподателят е закупил годишна е-винетка, но в случая е
неприложима хипотезата на маловажен случай, тъй като в разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП
(Нов – ДВ, бр. 109/2020 год., в сила от 23.12.2021 год.) законодателят е предвидил, че за
нарушения на този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се
възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда
и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е
посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл.
27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00
лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 003355/15.03.2023 год. издадено
от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.
София, с което на Г. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Варна е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП за нарушение
на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Варна, да заплати в полза на Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
3
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4