№ 88
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Ив. Андреева
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502859 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Г. В. и В.Х. В. от гр.Пловдив, чрез
адв.Р.П. срещу решение № 261418/07.05.2021г. на Пловдивски районен съд, Х
граждански състав, постановено по гр.дело №992/2019г. С обжалваното
решение е отхвърлен като неоснователен, иска по чл.109 ЗС предявен от В. Г.
В. ЕГН ********** и В.Х. В. ЕГН **********, двамата с адрес гр. Пловдив,
ул. *** против ЕЛ. Г. Н. ЕГН********** и Д. Д. Н. ЕГН ********** двете с
адрес гр. Пловдив, ул. *** относно преустановяване на действията на
ответнците, с които пречат на ищците да упражняват правото са на
собственост върху собствените им: 1/5 ид.ч. от имот с идентификатор
56784.522.872 по кад. карта на гр. Пловдив, с адрес, гр. Пловдив, ул. *** и
първи /партерен/ етаж от двуетажната жилищната сграда в мястото, които
етаж е заснет в действуващата кадастрална карта под номер 56784.522.872.1.1,
като бъдат осъдени ответниците да възстановят премахнатата стена, отделяща
стълбището от тяхното жилище на втория етаж на сградата, възстановят
дървеното стълбище, осигуряващо достъп към таванската стая на ищците,
вратата към таванската стая, както и голямата портална врата към дворното
1
място, намираща се отдясно на сградата, да предоставят на ищците ключ от
входната врата на западната фасада на сградата, както и да премахнат
новоизграденото стълбище в двора, водещо до терасата на ответниците.
Решението се обжалва като неправилно и постановено при неправилна
преценка на доказателствата по делото. Сочи се, че изводите на съда се явяват
изцяло в противоречие с константната съдебна практика относно защита
правата на съсобственика. Сочи се, че с премахването на дървено стълбище
ищците са лишени от достъп до тавана. Сочи се, че в правомощията на
общото събрание на етажната собственост е да уреди ред за ползване на
общите части на сградата, но не и да лиши етажните собственици от
възможността да ползват общите части. Всякакви решения на общото
събрание в противен смисъл са извън компетентността му и са нищожни.
Сочи се, че общите части на етажната собственост по естеството си не могат
да се променят, в това число и с решение на общото събрание. Сочи се, че
решението е неправилно, тъй като се обосновава на извършено разпределение
ползването на дворното място в резултат на влязъл в сила съдебен акт по
чл.32 ал.2 от ЗС, като съдът не се е съобразил с наличието на висящ съдебен
процес между страните на същото правно основание. Иска се отмяна на
решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноските по
делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Е.Н. и Д.Н. с който същите
намират жалбата за неоснователна, решението за правилно и
законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се
разноските по делото
Пловдивският окръжен съд, след като прецени данните по делото въз
основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира
следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите В.В. и В.В., че с
2
премахването на дървено стълбище ищците са лишени от достъп до тавана.
Както е посочено от първата инстанция такъв достъп до тавана има и той е
през жилището на ответниците, като няма доказателства последните да са
отказвали такъв достъп. Освен това по делото не е доказано кога и от кого е
било премахнато съществуващото дървено стълбище към тавана. Ето защо
отговорност за това по чл.109 от ЗС не може да носят ответниците при липса
на доказателства, че те са премахнали това стълбище, ако изобщо е
премахнато, а не се е самосрутило.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите В.В. и В.В., че в
правомощията на общото събрание на етажната собственост е да уреди ред за
ползване на общите части на сградата, но не и да лиши етажните собственици
от възможността да ползват общите части. Сочи се че всякакви решения на
общото събрание в противен смисъл са извън компетентността му и са
нищожни. Сочи се, че общите части на етажната собственост по естеството си
не могат да се променят, в това число и с решение на общото събрание. В
процесната искова молба не се сочат незаконосъобразни решения на етажната
собственост, изпълнението на които да създават пречка на собственика на
имота да упражнява своите права. Съответно първата инстанция не е
обсъждала такива решения на етажната собственост, поради което няма как и
въззивната инстанция да проверява правни доводи, които не са въведени в
делото с исковата молба, нито са били обсъждани в решението на първата
инстанция.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите В.В. и В.В., че
решението е неправилно, тъй като се обосновава на извършено разпределение
на ползването на дворното място в резултат на влязъл в сила съдебен акт по
чл.32 ал.2 от ЗС, като съдът не се е съобразил с наличието на висящ съдебен
процес между страните на същото правно основание. Наистина между
страните е налице висящ процес по чл.32 ал.2 от ЗС, видно от невлязло в сила
решение на РС Пловдив /л.150-153 от делото на ПРС/. Но по същият този
въпрос за разпределяне на ползването на съсобствения УПИ има влязло в
сила решение / л.49-л.50/, с което съдът се е съобразил при своето решение.
Това че една от страните по делото, а именно Д.Н. не е била страна по него не
значи, че решението не я обвързва по силата на чл.298 ал.2 от ГПК. До
влизане в сила на ново решение за разпределяне на ползването както съдът,
така и страните по делото са длъжни да се съобразяват с влязлото в сила
3
решение и да зачитат неговото действие – чл.297 от ГПК. Очакванията, че
това решение ще бъде изменено някога в бъдещето не е основание за
решаване на настоящото дело съобразно с тези очаквания, защото съдът е
длъжен да взема предвид само фактите настъпили след предявяване на иска
от значение за спорното право /чл.235 ал.3 от ГПК/.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Въззиваемата Д.Н. е направила
реално и има право на разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Такива
направени в производството пред настоящия съд са за адвокатски хонорар в
размер на 500 лв /л.34/ същите се присъждат изцяло.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261418/07.05.2021г. на Пловдивски
районен съд, Х граждански състав, постановено по гр.дело №992/2019г.
ОСЪЖДА В. Г. В. ЕГН ********** и В.Х. В. ЕГН **********, двамата
с адрес гр. Пловдив, ул. *** да заплатят на Д. Д. Н. ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ул. *** сумата от 500 лева за разноски по настоящото дело за
адвокатска защита.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4