РЕШЕНИЕ
№ 185
07.05.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 1098 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с
чл.27, ал.3-6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Делото е
образувано по жалба от „Агродия“ ЕООД, с.Ц. п.,
обл.Х., представлявано от управителя, против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 26/311/00836/3/01/04/02, изх. №
01-2600/6451#2 от 25.08.2020г. на Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“
(ДФЗ), гр.София.
В жалбата управителят
на оспорващото дружество твърди, че АУПДВ е незаконосъобразен поради
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Сочи, че след получаване на уведомително писмо за откриване на производство по
издаване на оспорения акт, изложила пред ДФЗ факти и обстоятелства, които не
били взети предвид. Незаконосъобразно, несправедливо и неправилно с АУПДВ
органът определил на дружеството подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 145 441.81 лева. Неправилно и незаконосъобразно ДФЗ
изчислил вземането на базата на бизнес план, който всъщност не отговарял на
действително одобрения проект, а не на базата на актуализиран бизнес план,
който бил съобразен с действително направената инвестиция и одобрения и приет
от ДФЗ проект, доказващ икономическа и устойчива заетост, както и отговарящ на
изискванията на чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007 - 2013г. Посочва, че
желанието да се реализира проект „Ремонт
и реконструкция на съществуваща двуетажна сграда в къща за гости“, в УПИ
IХ-349, кв. 49, с.Царева поляна, било свързано с дългосрочната идея за изграждане на висок клас къща за гости
и с намерението да привлече като клиенти семейства с деца с високи финансови
възможности и активен начин на живот, както и подготвителни спортни лагери. Да се
предаде на следващи поколения опита и уменията, които управителя на дружеството
– жалбоподател успяла да натрупа и изгради с кариерата си на професионален
спортист, и в същото време да допринесе за увеличаване на възможностите за
заетост и повишаване на доходите в района. При подписването на договора обаче,
одобрените разходи по проекта били драстично намалени от страна на ДФЗ, а
именно - от първоначално заложената инвестиция в общ размер от 419 827.27 лв.,
одобрени били разходи само за 208 119.03 лв., т.е. над 50% от разходите за
изграждане на първоначалния бизнес проект не били признати. Тъй като никоя
финансова институция не пожелала да финансира по-голямото съучастие от страна
на дружеството, се наложило да се направи драстично намаление на стойността на проекта,
което наложило и промяна в цялостната инвестиция по него - от 419 827.27
лв. на 207 774.03 лв. Това намаление било одобрено от ДФЗ с анекси № 1 от
29.01.2015г., № 2 от 26.02.2015г. и № 3 от 13.05.2015г. към договора. Бизнес
плана на проекта, подаден при кандидатстването бил изготвен през първото
тримесечие на 2013г., като заложените финансово-икономически цели били на база
проучвания от 2012г. В него била описана бъдещата дейност на обекта, като била
взета предвид първоначално заложената инвестиция в размер на 419 827.27лв.
Намаляването на стойността ѝ обаче оказало своето влияние върху
луксозното изпълнение на проекта и това принудило дружеството да се насочи към
друг сегмент клиенти, с по-скромни възможности. Всички довършителни материали,
които били първоначално заложени по проекта, въз основа на намалената цялостна
инвестиция, били заменени с ниско-бюджетни алтернативи. Пояснява, че всички
изменения и намаляване стойността на проекта не били отразени в първоначално
подадения бизнес план, но те неизменно наложили промяна на целевата група
туристи. Високоплатените клиенти с техните деца, също както и спортни лагери
вече не било възможно да се привлекат и затова новата целева група били
туристи, търсещи ниско бюджетна услуга, основно за през уикендите и обикновено
за една нощувка. Това от своя страна оказало влияние не само върху цената на
нощувката, но и на броя им. Твърди,че невъзможността за организиране на спортни
лагери и екскурзии на гости с активен начин на живот с оглед на променената и
намалена инвестиция по проекта премахнала и нуждата от назначаване на
допълнителен персонал. Сочи още, че след драстично забавяне от страна на ДФЗ,
на 07.10.2014г. договорът бил подписан. Проектът следвало да бъде изпълнен в
рамките на единадесет месеца, считано от подписване на договора, поради което
стремежът бил да се завърши в срок. Твърди се, че към момента на подписване на договора и
анексите към него, нито самия договор, нито в съответен нормативен акт било
изрично заложено изискване за постигане на конкретни параметри по отношение на
приходи и брой нает персонал от представения при кандидатстване бизнес план и,
че при неизпълнение на тези параметри ще бъдат налагат съответни санкции, както
и техните размери. А и с оглед на основния ангажимент и притеснение към онзи
момент - да се завърши проекта в срок, актуализацията на представения при
кандидатстването бизнес план не била на фокус при подписване на анексите за
одобряване на намаляване на цялостната инвестиция. В противен случай, щяла да представи
още при подписване на анексите актуален и реален бизнес план, съответстващ на
намалената цялостна инвестиция по проекта. Фактът, че при подписване на
анексите, не представила актуализиран бизнес план, не се дължал на умишлени
действия. За да се стигне до тази ситуация, връзка имали неясната и непълна
нормативна уредба към онзи момент, а и през почти целия срок на действие на
договора, във връзка с основанията и конкретните параметри за налагане на
евентуални санкции от страна на ДФЗ, както и неспазването на нормативно
заложени срокове от страна на държавната институция и налагането проектът да
бъде завършен и изпълнен за изключително кратък срок. Тъй като актуален бизнес
план не ѝ бил изискан и от страна на ДФЗ при подписване на анексите,
такъв бил предоставен с отговор до ДФЗ с вх. №01-2600/653 от 08.02.2019г. в
хода на извършен последващ контрол и проверка на място в периода 03.12.2018г. -
11.12.2018г., когато била уведомена, че ДФ3 констатирал неизпълнение на
финансово-икономически показатели, заложени в представения при кандидатстване
бизнес план, съгласно параметри, заложени всъщност в нищожен по правната си
същност акт, а именно методика за определяне на санкциите след плащане по
проекти по ПРСР 2007г. – 2013г., обявена в последствие за нищожна от Върховния
административен съд по адм. д. №1757/2019г. Сочи още, че след представяне на
новия бизнес план, с Уведомително писмо за откриване на производство по
налагане на финансови корекции с изх. № 01-2600/2458 от 22.04.2019г. ДФЗ я
уведомила, че на основание чл.16, ал.2 от наредбата били направили
преизчисление, използвайки данни от актуализирания бизнес план, включително и
за годините, предмет на проверката и установили, че актуализираният бизнес план
доказвал икономическа и устойчива заетост, с което отговарял на изискванията на
чл.16, ал.2 от наредбата. Не счита за законосъобразно, правилно и справедливо
ДФЗ да прави изчисление за изпълнението на финансово-икономическите параметри
спрямо първоначален бизнес план, разработен през първото тримесечие на 2013г.,
на базата на инвестиция от 419 827.27 лв., неотговаряща на реалната и
окончателно одобрена инвестиция по проекта. Констатираното неизпълнение на
първоначалния бизнес план съгласно АУПДВ се състояло в намаление на приходите,
както и в броя нает персонал спрямо първоначалната прогноза. Това обаче не
променяло характера на реализираната инвестиция. Всички елементи на това
неизпълнение били свързани и произтичали от намаленото финансиране от страна на
ДФЗ и договорените промени в инвестицията по проекта. Безспорно било, че
приетото от ДФЗ различно ниво на довършителни работи по проекта, съгласно
анексите, водило до по-ниски приходи, с оглед променената цена за една нощувка
и броя на прогнозираните нощувки, което от своя водило до отпадане на
необходимостта от назначаване на първоначално прогнозирания персонал.
Недопустимо и в противоречие с основни принципи на българското законодателство
било дружеството да носи негативни последици поради действия, които
предварително били съгласувани с другата страна по договора. Наред с това, с
одобрението на актуализирания бизнес план ДФЗ потвърждавал, че дори и при
намалени приходи и по-малък брой на наети лица спрямо първоначално
прогнозираните, проектът бил печеливш, икономически жизнеспособен и отговарял
на нормативната уредба. В този смисъл, в резултат на издаването на АУПДВ,
вместо като институция, която следва да допринесе и подпомогне постигането на
целите на процесната мярка съгласно чл.2 от наредбата, ДФЗ допринасял за
обратния ефект, изчислявайки изпълнението на финансово-икономическите параметри
спрямо бизнес план, неотговарящ на реалната и окончателно одобрена инвестиция
по проекта. ДФЗ допуснал издаването на оспорения административен акт и в
нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
По изложените в
жалбата съображения се моли съдът да отмени
оспорения акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник,
който излага подробни аргументи за отмяна на акта. Допълнителни доводи за
незаконосъобразност на АУПДВ се навеждат в писмени бележки, с които
алтернативно, в случай на отхвърляне на доводите за отмяна на акта, се моли
същият да бъде изменен или изпратен на Изпълнителния директор на ДФЗ със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, така че санкцията
на дружеството да бъде изчислена на база актуализирания бизнес план, който бил
приет от ДФЗ като доказващ икономическа жизнеспособност и устойчива заетост.
Ответникът – Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, заема
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето ѝ.
Допълнителни доводи за неоснователност на жалбата се навеждат в писмена защита.
Претендира се присъждането на направените по делото разноски
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че през
2013г. дружеството жалбоподател „Агродия“ ЕООД е подало заявление за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-
2013г.
Със Заповед
№03-РД/1530 от 29.06.2014г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (л.951) е
разпоредено одобряване на заявление за финансиране, подадено от „Агродия“ ЕООД,
с УИН на проекта 26/311/00836 и стойност 419 827.27 лева, за разходи в
размер на 208 119.03 лева, от които субсидия в размер на 145 683.32
лева. Със заповедта е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, в
частта, която надвишава одобрените разходи.
С Уведомително
писмо №556/ М 311, изх.№01-2600/6461 на
заместник изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“(л.950) Заповед №03-РД/1530
от 29.06.2014г. е била изпратена за съобщаване на бенефициента „Агродия“ ЕООД.
На 07.10.2014г.
между Държавен фонд „Земеделие“ и „Агродия“ ЕООД, в качеството на „ползвател“ е
сключен Договор №26/311/00836 (л.51), по силата на който, фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП), представляваща до 70% от одобрените
и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект
№26/311/00836 от 14.05.2013г. Първоначално одобрена помощ е в размер на 145 683.32
лева. Според т.4.4, б. „б“ от договора, „фондът има право да откаже плащане на
цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване
от ползвателя на помощта, когато ползвателят не е изпълнил някое от
задълженията си по договора и по Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и реда
за предоставяне на БФП по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“. С
предвиденото в т.4.12 от договора, ползвателят се задължава да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а с т.4.18 да спазва одобрения
проект за срок от 5 години от сключване на договора. В т.8.1 е регламентирано:
„в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или
договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената
финансова помощ, или е установено, че е представил декларация и/или документ с
невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази
декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му
по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за
изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в
противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл.46 и чл.41 от Наредба №30
от 11.08.2008г.“ В т.9. 1, б. „г“ от раздел „Други условия“ на договора е
дадена дефиниция за „одобрен проект“, съгласно която „одобрен проект е
подаденото от ползвателя заявление за подпомагане с всички изискуеми документи
по Наредба №30/11.08.2008г., включително одобрения от фонда бизнес план, както
и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311“.
Сключеният между
ДФЗ и дружеството договор е бил изменен с подписани анекси, съответно на 29.01.2015г.,
26.02.2015г. и 13.05.2015г.
В Анекс I от
29.01.2015г. (л.69) е било уредено заличаване на текста на т.2.2, раздел
„Размер на помощта“, като е бил създаден текстът „първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ по т.2.1 включва сумата в размер на 0.00 лева
(определена за междинно плащане на обособена част по проекта, съгласно
Приложение 1“. В анекса е било предвидено също, че Таблиците за одобрените
инвестиционни разходи (Приложение 1 към договора) и Количествено-стойностните
сметки (Приложение 3 към договора), се заменят със съответните приложения 1 и 3
към анекса. С Анекс II, подписан от
страните на 26.02.2015г. (л.80) е било регламентирано заличаване на текста по
т.2.1, раздел „Размер на помощта“ и създаване на нов текст – „първоначално
одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е
в размер на 145 441.82 лева (сто четиридесет и пет хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и осемдесет и две стотинки), съгласно Таблица за
одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1)“. Записано било и, че Таблица
за одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1) към договора се заменя с
Таблица 1 приложение към анекса. С Анекс
III към сключения на 14.10.2014г. договор, подписан на 13.05.2015г. (л.138) страните
приели, че Таблица за одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1) към
Договор №26/311/00836 от 07.10.2014г. се заличава и се създава Таблица за
одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1) към Анекс III към Договор
№26/311/00836 от 07.10.2014г.; Количествено-стойностните сметки (Приложение 3)
към Договор №26/311/00836 от 07.10.2014г. се заменя с Количествено-стойностните
сметки (Приложение 3) към Анекс III към Договор №26/311/00836 от 07.10.2014г.
Видно от Таблица
за одобрени разходи по проект с ИД 26/311/00836, одобрената субсидия в полза на
„Агродиа“ ЕООД е в размер на 145 441.82 лева.
Представеният по
делото, на л.10 и сл., и одобрен от ДФЗ Бизнес план е за „Реконструкция и
преустройство на съществуваща двуетажна жилищна сграда в къща за гости“, на стойност 420 427.27 лева.
Видно от Писмо
за оторизация на авансово плащане №9894 от 02.04.2015г. за сумата от
55 000 лева (л.94, 660) и Писмо за оторизация на авансово плащане
№26/311/00836/01N01 от 28.10.2015г. (л.680) за сумата от 90 441.81 лева общата
изплатена сума възлиза на 145 441.82 лева.
На 29.11.2018г.
със Заповед №371335/29.11.2018г. (л.688) Началник отдел Регионален технически
инспекторат (РТИ) - Хасково е разпоредил извършване на проверка на място през
периода 29.11.2018г. – 14.12.2018г. на кандидат с УРН 603195 („Агродиа“ ЕООД),
относно заявление с УИН 26/140513/14385.
Резултатите от
проверката са описани в Контролен лист за проверка на място (л.690 и сл.) на
обект в с.Ц. п., общ.С., обл.Х., собственост на кандидата Д. Е. Е., организация
„Агродиа“ ЕООД, инвестиция „Ремонт и реконструкция на съществуваща двуетажна
жилищна сграда в Къща за гости“. В Приложение КЛ_1А, Раздел II –
Административен контрол на място на заложени параметри/показатели в бизнес
плана, т.1 (л.697), е посочено, че е приложен работен лист/отдаване по наем на
апартаменти за периоди от 01.08.2015г. до 31.12.2015г., от 01.01.2016г. до
31.12.2016г., от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.01.2018г. до
30.11.2018г., изготвен на база предоставени фактури, справка сметка 703
„приходи от услуги – хотелско настаняване“ и Приложение „работен лист за
проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в бизнес плана“. От
същите било видно, че ползвателят не достигнал прогнозните стойности в бизнес
плана, свързани с финансовите резултати за приходи от услуги – отдаване под
наем на апартаменти. Изложеното е преповторено в графа „коментари“. В т.5
(л.698) е направен коментар, че „ползвателят по бизнес плана е поел ангажимента
да има наети 3 лица през целия период. Към момента на ПнМ (проверка на място),
има наето едно лице на 4 часов трудов договор, сключен на 01.12.2018г.
Представен е и трудов договор от 15.03.2017г. и заповед за прекратяване на
същия от 01.06.2018г.“ В приложение „Работен лист за проверка за реализиране на
заложените параметри/показатели в бизнес плана“ (л.715) е отразена забележка:
„направена е съпоставка между заложените в бизнес плана приходи от продажба на
продукция и реално постигнатите резултати. Установи се, че ползвателят не е
достигнал прогнозните стойности.“ Сочената съпоставка, действително е била
извършена, видно от Таблица 1 – л.715. Контролният лист от проверка на място е
подписан без забележки от лицето Н. Е. Е.(упълномощено лице, л.722) и
проверяващите експерти В. А. Т. и Х. Ч. В..
С писмо на РТИ –
Хасково изх.№01-262-2600/772/11.12.2018г. (л.768) на „Агродиа“ ЕООД е била дадена
възможност в рамките на 14 дни от получаване на писмото да направи забележки и
възражения във връзка с констатираните при проверката несъответствия. На
12.02.2019г. от представител на „Агродиа“ ЕООД е било получено Уведомително
писмо изх.№01-2600/653/08.02.2019г. от Зам. изп. директор на ДФЗ (л.769), с
което от дружеството е било изискано предоставяне на допълнителни
доказателства, във връзка с проверката, както и такива за отстраняване на
изброените забележки.
В писмо
вх.№01-2600/653/11.03.2019г. (л.772) „Агродиа“ ЕООД, чрез управителя си, е
изразило пред ДФЗ несъгласие с констатацията, че залегналите в бизнес плана
финансово-икономически показатели, за които проектът е одобрен, не са
изпълнени, като изложил подробни аргументи и приложил доказателства в тази
насока. Сред представените доказателства е и нов Бизнес план за „Ремонт и
реконструкция на жилищна сграда в къща за гости“, изготвен от „Агродиа“ ЕООД,
със заложена сума на инвестицията 189 049.03 лева (л.793).
С Писмо изх. № 01-2600/2458 от 22.04.2019г.
(л.822) Изп. директор ДФЗ уведомил Управителя на „Агродиа“ ЕООД, че на
основание чл.72, ал.2 от ЗУСЕСИФ открива производство по налагане на финансова
корекция. Видно от съдържанието на писмото, производството е открито, на първо
място: поради констатирани при извършване на административната проверка на
място непостигнати финансови показатели, залегнали в бизнес плана, на база, на
които проектът бил определен за допустим, сключен договор по него и изплатена субсидия.
В тази връзка в писмото е посочено цифрово и процентно неизпълнението на
финансовите показатели за трите пълни финансови години – 2016г., 2017г. и
2018г. Другото визирано несъответствие, поради което е било образувано
производството по налагане на финансова корекция е констатирано неспазване на
заложените в бизнес плана показатели за „устойчива заетост“, като е посочено,
че установената заетост е 1.44 броя лица за периода 2016г., 2017г. и 2018г., а
заложения в бизнес плана брой бил общо 4 работни места. В писмото посочено, че
ДФЗ ще пристъпи към издаване на решение за налагане на финансов корекция спрямо
ползвателя за налагане на санкция в размер на 145 441.81 лева. Предоставена
възможност на адресата, в 14-дневен с-рок от получаването му да представи
писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция или при
необходимост да представи писмени доказателства.
Писмо изх. №
01-2600/2458 от 22.04.2019г. е изпратено за съобщаване на „Агродиа“ ЕООД по
електронен път, видно от разпечатката на л.829.
В писмо вх. №
01-2600/2458 от 28.05.2019г. при ДФЗ (л.830), Управителят на „Агродиа“ ЕООД е
изложил подробни възражения във връзка с откритото производство по
налагане на финансова корекция.
Видно от Заповед
№03-РД/4080/30.09.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (л.860),
производството по издаване на решение за финансова корекция е било прекратено.
Заповедта е съобщена на представител на „Агродиа“ ЕООД на 08.10.2019г., видно
от известието за доставяне на л.861.
Със Заповед
№373916/19.06.2019г. (л.837) Началник отдел РТИ - Хасково разпоредил извършване на проверка на място
през периода 19.06.2019г. – 28.06.2019г. на кандидат с УРН 603195 („Агродиа“
ЕООД), относно заявление с УИН 26/140513/14385.
Резултатите от
проверката са отразени в Контролен лист за извършване на извънредни проверки
(л.839 и сл.) на обект в С. Ц. п., общ. С., обл. Х., собственост на Д. Е. Е.,
организация „Агродиа“ ЕООД, инвестиция „Ремонт и реконструкция на съществуваща
двуетажна жилищна сграда в Къща за гости“.
В Таблица 1,
обективирана в Приложение „Работен лист за проверка за реализиране на
заложените параметри/показатели в бизнес плана“ (л.856), са отразени
резултатите за „наем на апартамент в къща“, като са посочени заложените в
бизнес плана и установените при ПнМ на място резултати по показатели: средногодишна
натовареност, услуга, средна цена на услугата, приходи от продажба на услугата,
всички за периода 2015г. – 2019г. Приходите от продажби за установени както
следва: за 2015г., по бизнес план 45 500 лева, при ПнМ 744.90 лева; за
2016г., по бизнес план 132 000 лева, при ПнМ 11 130.90 лева; за 2017г., по
бизнес план 150 000 лева, при ПнМ 17 553.69 лева; за 2018г., по бизнес план 150
000 лева, при ПнМ 13 750.00 лева; за 2019г., по бизнес план 75 000 лева, при
ПнМ 10 100.00 лева; Под формата на забележка е записано „не са постигнати
заложените в бизнес плана показатели“.
В Таблица 2,
обективирана в Приложение „Работен лист за проверка за реализиране на
заложените параметри/показатели в бизнес плана“ (л.857) са описани резултатите
от проверката по показатели среднодневна натовареност, брой дни годишна
натовареност по бизнес плана и среднодневна натовареност, брой дни годишна
натовареност от ПнМ за периодите 01.08.2015г. – 31.12.2015г., 01.01.2016г. –
31.12.2016г., 01.01.2017г. – 31.12.2017г., 01.01.2018г. – 31.12.2018г. и
01.01.2019г. до момента на проверката, като резултатите са следните: за 2015г.
– по бизнес плана: среднодневна натовареност - 3.00, брой дни годишна
натовареност - 227.50, от ПнМ: среднодневна натовареност – без отразяване, брой
дни годишна натовареност – без отразяване; за 2016г. – по бизнес плана:
среднодневна натовареност - 3.00, брой дни годишна натовареност - 660.00, от ПнМ:
среднодневна натовареност – 1.50, брой дни годишна натовареност – 330; за
2017г. – по бизнес плана: среднодневна натовареност - 3.00, брой дни годишна
натовареност - 750.00, от ПнМ: среднодневна натовареност – 1.43, брой дни
годишна натовареност – 357; за 2018г. – по бизнес плана: среднодневна
натовареност - 3.00, брой дни годишна натовареност - 750.00, от ПнМ:
среднодневна натовареност – 1.10, брой дни годишна натовареност – 275; за
2019г. – по бизнес плана: среднодневна натовареност - 3.00, брой дни годишна
натовареност - 312.00, от ПнМ: среднодневна натовареност – няма отразяване,
брой дни годишна натовареност – няма отразяване.
С Уведомително
писмо изх.№01-2600/6451/23.10.2019г. (л.869). на основание чл.26, ал.1, във
връзка с чл.34, ал.3 от АПК, Управителят на „Агродиа“ ЕООД е бил уведомен, че
ДФЗ открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане. В писмото е посочено, че производството се открива във връзка
с извършени констатации, установени след проверка на изпълнението на
задълженията по договор № 26/311/00836 от 07.10.2014г. по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. На първо място
е описано неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели –
заложени за 2016г. приходи от продажба на услуги в размер на 109 200 лева,
реализирани приходи в размер на 11 130.90 лева; заложени за 2017г. приходи
от продажба на услуги в размер на 120 000 лева, реализирани приходи в размер на
17 553.69 лева; заложени за 2018г. приходи от продажба на услуги в размер на
120 000 лева, реализирани приходи в размер на 13 750.00 лева, като за трите
пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., общото изпълнение на
одобрения бизнес план било в размер на 12.15 % от заложените в него приходи, изчислено
средноаритметично за всички проверени години. На следващо място е описано,
неспазване на заложени в бизнес плана финансови и социално-икономически
показатели за устойчива заетост – при одобрен за разкриване 1 брой работно
място за управленски персонал и 3 броя работни места за производствен персонал
(общо 4 бр.) за календарните 2016г., 2017г. и 2018г., установената при проверката
на финансово-счетоводните и отчетни документи заетост била както следва: за
2016г. – поддържано социално и здравно осигуряване за 1 бр. средно годишно
заети лица; за 2017г. – поддържано социално и здравно осигуряване за 1.83 бр.
средно годишно заети лица; за 2018г. – поддържано социално и здравно
осигуряване за 1.5 бр. средно годишно заети лица. Общо изпълнение на показателите
за постоянна трудова заетост, изчислена средно аритметично за трите пълни
години била в размер на 1.44 бр. средно заети лица за периода, в процентно
отношение изпълнение на задължението за поддържане на заетост 36.11 % спрямо
заложените и приети показатели в
одобрения бизнес план. В писмото е посочен общият размер на публичното
задължение, предмет на бъдещия АУПДВ. Даден е 14-дневен срок от получаването му
за писмени възражения по основателността и размера на публичното задължение и
за представяне на доказателства.
Видно от
известие за доставяне (л.877) писмото е получено от лицето Е. Е. на
19.11.2019г.
На 02.12.2019г.
в ДФЗ е постъпило Възражение вх.№01-2600/6451 (л.881 и сл.), с което „Агродиа“
ЕООД е помолило административният орган да вземе предвид подробно описаните в
писмото обстоятелства.
С оспорения в
настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане №26/311/00836/3/01/04/02,
изх.№01-2600/6451#2/25.08.2020г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ, на
основание чл.46, ал.1 от Наредба №30 от 11.08.2008г., т. 8.1 от договор №
26/311/00836 от 07.10.2014г., в съответствие с Правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27. ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013г., на
основание чл.59. ал.1 и 2 от АПК във връзка с чл.165 и чл.166 от
Данъчно-процесуалния кодекс и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, на „Агродиа“ ЕООД е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
145 441.81 лева в съответствие с т.30 от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013г., и
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 145 441.81
лева в съответствие с т.18 Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП. На основание чл.3,
ал.1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013г. на Агродиа“ ЕООД е наложено окончателно подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 145 441.81 лева.
В мотивите към акта са изложени
съображения, че при извършена проверка на място след плащане, в периода
03.12.2018г. - 11.12.2018г. и извършена извънредна проверка в периода
24.06.2019г. - 26.06.2019г., както и след извършени административни проверки,
било констатирано неспазване на договорни и нормативни задължения по договор №
26/311/00836 от 07.10.2014г. както следва: 1. В представения и одобрен с
договора за подпомагане бизнес план били залегнали финансови показатели на базата,
на които проектът бил определен като допустим. Сключен бил договор за
подпомагане и изплатена субсидия по него. От представените при проверката на
място документи за три пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г. било
установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 12.15 % от
заложените приходи за посочените три финансови години. За финансовата 2016г.
били заложени приходи от продажба на услуги в размер на 109 200 лв., при
проверката на място било констатирано, че за този период били реализирани
приходи от продажба на услуги в размер на 11 130.90 лв., което представлявало
10.19 %. За финансовата 2017г. били заложени приходи от продажба на услуги в
размер на 120 000 лв., при проверката на място било констатирано, че за този
период били реализирани приходи от продажба на услуги в размер на 17 553.69 лв.,
което представлявало 14.63 % изпълнение на бизнес плана за тази година. За
финансовата 2018г. били заложени приходи от продажба на услуги в размер на 120
000.00 лв., при проверката на място било констатирано, че за този период били реализирани
приходи от продажба на услуги в размер на 13 750.00 лв., което представлявало
11.46 % изпълнение на бизнес плана за тази година. На следващо място, в
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план били заложени
финансови и социално-икономически показатели за устойчива заетост - запазване на съществуващи работни места
и/или създаване на нови работни места за периода на бизнес плана, на базата, на
които проектът бил определен като допустим, сключен бил договор за подпомагане
и изплатена субсидия по него. В таблица 5 - Разходи за заплати и социални
осигуровки, за устойчива заетостта на бизнес плана било заложено да се разкрият
и подържат за периода на изпълнение на бизнес плана и за срока на действие на
договора определен брой работни места за всяка отделна година. При одобрен за
разкриване 1 брой работно място за управленски персонал и 3 броя работни места
за производствен персонал (общо 4 бр.), за календарните 2016г., 2017г. и 2018г.,
установената при проверка на финансово-счетоводните и отчетни документи заетост
била както следва: за 2016г. – поддържано социално и здравно осигуряване за 1
бр. средно годишно заети лица; за 2017г. – поддържано социално и здравно
осигуряване за 1.83 бр. средно годишно заети лица; за 2018г. – поддържано
социално и здравно осигуряване за 1.5 бр. средно годишно заети лица. Общо
изпълнение на показателите за постоянна трудова заетост, изчислена средно
аритметично за трите пълни години била в размер на 1.44 бр. средно заети лица
за периода, в процентно отношение изпълнението на задължението за поддържане на
заетост било 36.11 % спрямо заложените и приети показатели в одобрения бизнес
план. Приетата от административния орган за установена фактическа обстановка е
мотивирана с правни аргументи, на база на които е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в посочения по-горе размер.
В АУПДВ са обсъдени и отхвърлени
възраженията на „Агродиа“ ЕООД, направени в хода на административното производство.
Прието е, че чл.46, ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008г. вменява задължение на разплащателна
агенция да определи размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени
от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността
на неизпълнението. Посочено е, че не били предприети действия за коригиране на
първоначалните цели, а именно промяна на бизнес плана, което довело до
нарушение на разпоредбите на Наредба № 30 от 11.08.2008г. и договора за
отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес
плана финансови параметри и показатели за устойчива заетост, което от своя
страна влечало икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на
целите на чл.2 от наредбата. Обсъдено е подробно неизпълнението на приходите,
заложени в бизнес плана, изготвен от дружеството. Коментирано е представянето
на нов (коригиран) бизнес план от страна на ползвателя, извършено в хода на
извършен последващ контрол и проверка на място в периода 03.12.2018г. - 11.12.2018г.,
като е прието, че представения от кандидата бизнес план е в следствие на
извършена проверка на място и констатираните нередности. Посочено е, че със
сключването на договора за финансово подпомагане, бенефициерът се съгласявал да
изпълнява инвестицията, съобразно параметрите на одобрения проект. При
възникване на обстоятелства, които били от значение за изпълнение на
инвестицията и ползването ѝ по предназначение, бенефициерът можел да
поиска своевременно изменение на сключения договор, в това число и на одобрения
бизнес план, което не било сторено, а бил представен коригиран бизнес план едва
след проведена проверка на място, при която било установено неизпълнение на
финансови показатели. Ползвателят не се бил възползвал от правото си да поиска
изменение на договора, съгласно чл.41, ал.1 от наредбата за промяна на бизнес
плана, свързан с изменение на пазарната конюнктура, преди извършване на
проверката на място и констатираните разминавания с одобрения бизнес план.
Аргументирано е отхвърлено и възражението по отношение неизпълнението на
задължението за създаване на работни места.
Актът е съобщен на дружеството, чрез
лицето Е. Е. - член на семейството на управителя, на 24.09.2020г. Жалбата срещу
същия е подадена на 06.10.2020г. и заведена в ДФЗ с вх. № 01-2600/6451#5 от
същата дата.
По делото, по
искане на жалбоподателя е допусната и изслушана и съдебно-икономическа
експертиза.
Видно от
заключението, прието без оспорване от страните по делото, общият размер на предоставената
финансова помощ на „Агpoдиа“ ЕООД по Договор №26/311/00836 от 07.10.2014г. е
145 441.82 лв. Предвидените в оценения (от ДФЗ) бизнес план приходи от
субсидираната дейнocт - наем апартамент в къща, и преизчиcлението на заложените
по бизнес плана (л.917), съответно за
всяка една календарна година е установено както следва: за 2016г. по
бизнес план - наем 546 бр., приход 109 200 лева; коригирани– наем 546 бр.,
приход 109 200 лева. За 2017г. по бизнес план - наем 660 бр.,
приход 132 000 лева; коригирани– наем 600 бр., приход 120 000 лева. За
2018г. по бизнес план - наем 750 бр., приход 150 000 лева; коригирани– наем
600 бр., приход 120 000 лева. Размерът на реализираните приходи от
субсидираната дейност и процентът на изпълнение, съпоставен с предвидения в
оценения бизнес план приход от субсидираната дейност е установен, както следва:
за 2016г. по план 109 200 лева, реално 11 130.90 лева – 10.19%; за
2017г. по план 120 000 лева, реално 17 553.69 лева – 14.63 %, за
2018г. по план 120 000 лева, реално 13 750 лева – 11.46 %. Средно
аритметично изчислен процентът на изпълнение на бизнес плана за 2016г., 2017г и
2018г. е 12.09 %. След извършена справка в Община С. за броя на отчетените
нощувки и предвид информацията, налична във водените регистри за настаняване на
туристи от „Агродиа“ ЕООД, експертът установил, че според данните в регистъра и
тези за отчетените в Община нощувки за 2016г. реализираните нощувки в къща за
гости с. Ц. п., Община С. са съответно: 330 бр. и 303 бр.; за 2017г. съответно
357 бр. и 352 бр. и за 2018г. 275 бр. и 275 бр. Според приложения по делото
първоначален бизнес план били предвидени разходи за персонал: по 1 бр.
управленски и 3бр. производствен, за всяка от трите пълни години. Наетите от
дружеството жалбоподател лица, поддържаното здравно и социално осигуряване за
всяка една от трите финансови години и процентът на изпълнение спрямо
заложените параметри за брой заети лицa в бизнес плана на дружеството за всяка
една година и средно аритметично е установен както следва: Според Справка
персонален регистър за осигурените лица в от „Агродиа“ ЕООД – за 2016г.: по
план 1 бр. управленски и 3 бр. производствен, реално 1 бр. управленски – общо:
по план 4 бр., реално 1 бр.; за 2017г.:
по план 1 бр. управленски и 3 бр. производствен, реално 1 бр. управленски и
0.83 производствен – общо: по план 4 бр., реално 1.83 бр.; за 2018г.: по план 1 бр. управленски и 3 бр.
производствен, реално 1 бр. управленски и 0.5 производствен – общо: по план 4
бр., реално 1.5 бр. В експертизата е
посочено само едно лице, с което „Агродиа“ ЕООД е била в трудовоправни
отношения, за периодите 15.03.2017г. – 01.06.2018г. и 01.12.2018г. –
21.01.2019г. На база посочената информация и в съответствие с периода на реално
осигуряване на годишна база, вещото лице е уcтaновило, че на база календарна
година, за 2016г. е било осигурено 1 лице, за 2017г. 1.83 лица и за 2018г. 1.5
лица. Средно за трите години -1.44 лица. Съобразно тези данни установеният
процент на изпълнение на първоначалния план по този показател е установен на 25
% за 2016г., 45.75 % за 2017г. и 37.5% за 2018г. Средно аритметичният процент
на изпълнение на бизнес плана за трите години е изчислен на 36.08 %.
На следващо
място, вещото лице е установило, че предвидените за изпълнение приходи от
субсидираната дейност според т.IV - Финансово икономически статус приходи и
разходи. от актуализирания (нов) бизнес план са, както следва: за 2016г. – брой
наеми 225, приход 22 500 лева; за 2017г. – брой наеми 270, приход 27 000
лева; за 2017г. – брой наеми 315, приход 31 500 лева. Размерът на реализираните
приходи от нощувки от „Агродиа“ ЕООД съответно за 2016г., 2017г. и 2018г. и
процентът на изпълнение, съпоставен с предвидения в актуализирания бизнес план
приход от нощувки за същите периоди, съответно средно аритметично и
поотделно за всяка година, на база
информация от счетоводството на дружеството, като се вземе предвид за планиран
приход, прихода в размера, посочен в а
актуализирания бизнес план е установен от експерта както следва: за 2016г. – по
план 22 500, реално 11 .130.90 лева, за 2017г. - по план 27 000 лева,
реално 17 553.69 лева, за 2018г. – по план 31 500, реално 13 750
лева, съответно в проценти 49.74 %, 65.01 % и 43.65%, средно аритметичен
процент 52.8 %. Броят на заетите лице според актуализирания бизнес план е по
едно лице управленски персонал, и по едно лице производствен персонал, за всяка
една от годините. Процентът на изпълнение на прогнозираната заетост поотделно
за всяка година и средноаритметично е установен на 50 % за 2016г., 91.5 % за
2017г. и 75% за 2018г., средноаритметично – 72.17 %. В отговор на поставения
въпрос „Въз основа на установеното изпълнение на заложените приходи и
прогнозната заетост в актуализирания бизнес план за годините 2016г., 2017г. и
2018г., да изчисли какъв би бил размерът на санкцията, която следва да се
наложи на дружеството въз основа на „Правилата за определяне на размера на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г.“, вещото
лице сочи, че изчисленият средноаритметичен процент на изпълнение на
актуализирания бизнес план в размер на 52,8% е над 50% и предвид т.30 от
Правилата, не били налице условия за осъществено нарушение, поради което
начисляване на санкция не било възможно. Във връзка със средноаритметично
изчисления процент на изпълнение на заетостта по (актуализирания) бизнес план,
вещото лице, посочвайки, че изпълнението от 72.17 % е над регламентирания в
т.18 Правилата показател 50 %, посочва, че не са налице условия за осъществено
нарушение, поради което, нямало как да изчисли размер на санкция.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност
административен акт, от лице с правен интерес - адресат на акта и чиито права и
законни интереси са засегнати неблагоприятно от него и същата е депозирана в
14- дневен срок от съобщаване на ИАА. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по
същество същата е основателна, макар и по различни от изложените в нея
съображения.
Съгласно
разпоредбата на чл.
162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
публични са вземанията недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз.
В нормата на § 1,
т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е
предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. По силата на чл. 11,
ал.1,т.4 и чл.
11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие“ е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл.
27, ал. 3 и ал.
5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният Д. на
фонда, който е и Изпълнителен Директор на Разплащателната агенция,
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове.
От посочената
нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие“ - РА е издаването АУПДВ по
всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мерките
по чл.
1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към земеделски
дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. В случая оспореният АУПДВ е
издаден именно от лицето изпълняващо
тази длъжност.Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен
орган.
Условията и редът за финансово подпомагане на
проекти по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от
ПРСР за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани в цитираната Наредба № 30 от
11.08.2008 г.
Съгласно § 1,
т. 19 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 30/2008 г. "проект"
е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени и допустими за финансиране по ПРСР.
Според чл.
26, ал. 1 от Наредба № 30 кандидатите за финансово подпомагане подават в
областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение
№ 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно
разпоредбата на чл.
16 от Наредба № 30 един от задължителните реквизити към заявлението е
изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от
Наредба № 30/2008. В § 1,
т. 6 от ДР на Наредба № 30 е дадена легална дефиниция на понятията
"икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес.
Легална дефиниция на понятието“устойчива заетост“ е дадена в § 1 26 от ДР на Наредба № 30 и това е
запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в
предприятието за периода на бизнес плана.
Съгласно
разпоредбата на чл.
27, ал. 3 от Наредба № 30 решението за одобряване на заявлението за
подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите,
дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка,
посочени в приложение № 6. Тоест оценката не е само на база критериите в
приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на
планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като
доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са
относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва
икономическата жизнеспособност и
устойчивата заетост по проекта за съответния период. От
изложеното следва, че след като бизнес-планът е неразделна част от проекта за
финансиране и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява
неизпълнение на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за
изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на
размера на финансовата помощ. В този смисъл Решение № 1581/08.02.2021г. по адм. дело № 8437/2020г.
на ВАС – 8 –мо отделение Решение № 6690/4.06.2020 г.
по адм. д. № 13736/2019 г., Решение № 15642/16.12.2020 г., Решение №
15240/10.12.2018 г. по адм. д. № 13050/2017 г. и др.
Между страните не е спорно, че ползвателят е извършил одобрената инвестиция
в срока на договора и съответствие с
одобрения проект.
Фактическите
съображения послужили като основание за издаване на обжалваният акт са :
1. Неизпълнение на одобрения
проект над 50 % по смисъла на т.30 от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., (обн. ДВ
бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.), тъй като реализираните приходи средноаритметично
за трите пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от заложените в
бизнес плана финансови показатели за приходи от дейността са в размер на 12.15% и
2. Не са запазени и не са разкрити
заложените в бизнес плана работни места,
тъй като средноаритметично, за трите пълни финансови години - 2016 г., 2017 г.
и 2018 г. е налице изпълнение в размер на 36.11% от заложения и приет в
бизнесплана показател устойчива заетост -
представляващо неизпълнение на параметрите на одобрения бизнес план по отношение показателя устойчива
заетост в размер над 50% по смисъла на
т.18 от цитираните правила.
От контролните
листове за проверка на място и най- вече
от приетата без оспорване на страните съдебно - счетоводна експертиза безспорно
се установява твърдяното от органа неизпълнение на финансовите показатели по
одобрения бизнес план, тъй като несъмнено размерът на реализирните приходи е под 20 % за три пълни финансови години. От
същите доказателства се установява и че процента на изпълнение на одобрения
бизнес план по показателя устойчива заетост е 36.8% за три пълни финансови
години -2016, 2017 г и 2018г., съответно
процента на неизпълнение по този показател в бизнес плана е над 50
% .
Съдът не приема
доводите на жалбоподателя, че процента на неизпълнение следва да бъде
изчисляван и съответно преценката за
изпълнение на договора следва да бъде осъществявана съобразно представения от дружеството с
писмо вх. № 01-2600/653 от 11.03.2019г.
при ДФ“Земеделие“ нов бизнес план. Действително, съобразно чл. 41 ал.1 от относимата
Наредба № 30 от 11.08.2008г., ползвателят може да подаде искане за промяна на
договора за отпускане на финансова помощ в РА, но съгласно ал.4 на същата норма
ДФ”Земеделие”-РА разполага с правомощията да приеме или отхвърли исканата
промяна. В случая липсват данни административният орган да е приел, представеният
от жалбоподател нов бизнес план, поради което и последният не може да се счита
за настъпила промяна, с която ответникът да е следвало да съобразява
поведението си. Респективно, при липса
на приемане от ответника, то жалбоподателят е бил длъжен да се съобразява изпълнението
си на договора с показателите посочени във вече одобрения бизнес план, а не да
се счита за необвързан от действието му.
Налице е било
основанието за връщане на изплатените средства по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г.
поради неизпълнение от ползвателя на нормативни и договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ, както е приел органа. Размерът на средствата,
които следва да бъдат възстановени, е определен правилно по правилото на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. и в
съответствие с т.18 и т. 30 от Приложението към раздел I "Общи
положения" от Правилата за определяне размера на подлежащата на
възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и ал.
7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. /обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г.,
в сила от същата дата/ и чл.3, ал.1 от същите правила. Органът е отчел вида,
степента и продължителността на неизпълнението по проекта. Последните са
нормативен акт, са приложими за процесния случай, тъй като АУПДВ е издаден при
тяхното действие, проверката за законосъобразността им е приключила с решение №
3618/10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2019 г., I о., оставено в сила с
решение № 15545/15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г., 5-членен
състав.
Въпреки това оспореният акт се явява незаконосъобразен. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК
установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен
в съответния закон. В конкретния случай съответният закон - чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) - съдържа уредба на реда и
органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони. Тази уредба е действаща към момента на издаване на оспорения акт на 25.08.2020г. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
На основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент
или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по
мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън
основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на
публично държавно вземане по реда на ДОПК,
който в чл. 166, ал. 2 ДОПК
препраща към реда по АПК. Съгласно чл.20а, ал. 5 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.) компетентността за
издаване на административния акт и в двата случая, е на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“.
От цитираните разпоредби следва, че
след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019
г., законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по
мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се
установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично
държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, и такъв може да
бъде издаден само когато не са налице основанията по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ
за налагане на финансова корекция.
Константно в съдебната практика на
Върховния административен съд по ЗПЗП, се приема, че заложените в бизнес плана финансови
показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и
подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на
размера на финансовата помощ. (В този смисъл решение № 5872/21.05.2020 г. на
ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 11174/2019 г., решение № 2709/19.02.2020
г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 9703/2018г.; решение №
3184/28.02.2020г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 7468/20918г.;
решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018
г.; решение № 1472/29.11.2018 г. на ВАС четвърто отделение, по адм. д. №
1006/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019г. на ВАС, четвърто отделение, по
адм.дело № 4912/2018г. и др.).
Следователно в конкретния случай,
при установено неизпълнение на конкретни показатели, заложени в бизнес плана на
ползвателя на помощта, административният орган е следвало да издаде решение за
финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕСИФ
и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ,
а не да издаде АУПДВ.
В случая издаването на АУПДВ на
основание чл. 166 ДОПК
по реда на АПК, не може да бъде основано на § 12 от
ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр.2/2018 г.). който не намира приложение в случая. Според
последния започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В конкретният случай
договорът е сключен на 07.10.2014 г. Според пар. 1, т. 2 от Правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
„мониторингов период” за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет
години, считано от датата на сключването му. В случая и с оглед датата на сключване на процесния
договор мониторинговият период е изтекъл на 07.10.2019 г., т.е преди образуване
на административното производство по издаване на оспорения акт.
Спазването на
административно производствените правила, създава презумпцията че органът
добросъвестно е упражнил правомощията си и по този начин е осигурил издаване на
законосъобразен акт.
В случая допуснатото
от административния орган нарушение на реда за издаване на административният акт е довело до
издаване на ненадлежен по вид акт, и
съответно е съществено, тъй като засяга материалноправните основания за
установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Съгласно чл. 33, § 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005
на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска
политика, приложим на основание чл. 72, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на
Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на
селските райони от ЕЗФРСР, в случаи като процесния, когато средствата са вече
изплатени на бенефициера, те се връщат от акредитираната разплащателна агенция
по реда на нейната собствена процедура за връщане на средства. Поради това
законосъобразното провеждане на предвидената процедура по издаване на
административните актове за установяване на задължения за подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, е от съществено значение за
изпълнение на задължението на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция по чл. 27, ал. 3 ЗПЗП да предприема необходимите действия за събирането
на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. В
случая от данните по административната преписка е видно, че първоначално
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е образувал производство по издаване
на решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ,
но го е прекратил със заповед от 30.09.2019г.като се е мотивирал с влизане в
сила на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.). Първоначалното производство за издаване на
решение за налагане на финансова корекция следователно е било образувано на
22.04.2019 г., преди действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. След промяната в закона, за да издаде АУПДВ на
основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, административният орган следва да изложи
допълнителни мотиви защо приема, че констатираното неизпълнение на одобрените
финансови показатели е извън основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ
във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В оспорения АУПДВ липсват такива съображения. В случая безспорно неспазването на посочените показатели от бизнес
плана не е свързано с нарушение на критериите
за допустимост, а респ. ако е считал че е налице втората или третата предпоставка на чл. 27, ал.7 от ЗПЗП, а не
неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ
вр. с чл. 27, ал.6 от ЗПЗП, в каквато насока е съществуващата трайна и
непротиворечива практика на ВАС, то органът е бил длъжен да изложи доводи в
акта си обосноваващи тази си теза. Мотиви
за това се съдържат едва в писмената защита на ответника, което е
недопустимо. Липсата на мотиви
не може да бъде запълвана пред съда и чрез доказателства, било то гласни или писмени, тъй като не е налице
предмет на доказване, нито чрез представяне на писмена защита. Изискването за
мотивировка не е самоцелно. Спазването на изискването за мотивировка на акта е
гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения
защо административния орган е издал съответния акт от една страна не дава възможност на засегнатите от акта
лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните
последици на акта и оттук да
осъществят адекватно защитата си
срещу него, а от друга страна препятства
възможността съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на
решението.
Предвид
изложеното съдът намира, че административният орган неправилно е приложил редът
на ЗПЗП, тъй като с изменението на закона
с въвеждането на чл. 27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП неприложима се явява разпоредбата на пар.12
от ПЗР на ЗПЗП , а така също и тази на пар.4, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК- постановен при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила във връзка с вида на акта и реда за неговото
издаване, при неспазване изискванията за форма и в нарушение на материалният
закон и следва да бъде отменен. В този смисъл и преобладаващата практика на ВАС
изразена в Решение № 15687 от 17.12.2020 г. по адм. д. № 8586/2020 на Върховния
административен съд, Решение № 5492 от
29.04.2021 г. по адм. д. № 31/2021 на Върховния административен съд, Решение №
5108 от 21.04.2021г. по адм.дело № 12415/2020г. по описа на ВАС, Решение №
4669/13.04.2021г. постановено по адм.дело № 13576/2020г. по описа на ВАС,
Решение № 1457/03.02.2021г. по адм. дело № 10650/2020г. по описа на ВАС,
Решение № 14776/30.11.2020г. постановено по адм.дело № 8089/2020г. по описа на
ВАС, Решение 15971 от 29.12.2020г. по адм.дело № 8344/2020г. на ВАС, Решение № 5005 от 20.04.2021 г. по
адм. д. № 11846/2020 на Върховния административен съд, Решение № 5314
от 26.04.2021 г. по адм. д. № 10232/2020 на Върховния административен съд, Решение № 5488 от 29.04.2021 г. по адм.
д. № 678/2021 на Върховния административен съд и др. За пълнота на мотивите
следва да се посочи, че е налице и
обратна практика на ВАС, според която смешението на вида и процедурите по двата закона е
несъществено нарушение на изискванията за форма на акта и на
административнопроизводствените правила. Тази практика обаче не е преобладаваща
такава, тъй като по-голямата част от решенията в тази насока са постановени преди измененията на чл. 27, ал.6
и ал.7 от ЗПЗП.
Въпреки този изход на спора на
жалбоподателя не се следват разноски, тъй като до приключване на последното
съдебно заседание по делото такива не са поискани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 26/311/00836/3/01/04/02, изх. № 01-2600/6451#2 от
25.08.2020г. на Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ (ДФЗ), гр.София.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховният административен съд на Република България.
Съдия :