№ 11010
*** ***, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110116917 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Ищецът В. К. П. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника ***
Университет*** съгласно трудов договор № 474 /2021г. , по силата на който изпълнявал
длъжността „шофьор“ на товарен автомобил при ответника. Твърди , че със Заповед №
548/28.02.2022г. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на това
основание бил прекратен трудовия му договор . Със Заповед № 1- 138/02.03.2022г. му било
вменено задължение от страна на работодателя да заплати обезщетение в размер на брутно
трудово възнаграждение за един месец за неспазен срок на предизвестие поради
дисциплинарното уволнение. Счита заповедите за незаконосъобразни и на това основание
иска отмяната им. Поддържа, че като основание за издаване на уволнителната заповед се
сочи установена липса на гориво , с което е бил зареден автомобила, който той е управлявал
като шофьор. Счита изводите на работодателя за неправилни , доколкото ищецът е имал
задължение да вози главния секретар на ТУ , и вземането на автомобила от гаража ставало
единствено, когато се налага да вози последния, или да зареди гориво в колата. На 24.12.21г.
заредил автомобила и го оставил в гаража. След това ищецът бил на работа на 04.01.22г.,
като до 17.01.22г. не бил управлявал автомобила. Поддържа, че на 17.01.22г. изкарал
автомобила от гаража, за да го измие и тогава установил, че стрелката за гориво е паднала,
като това се било случвало и преди и не обърнал внимание на това обстоятелство. Заредил
52литра с карта на университета , като незабавно уведомил механика , че има проблем с
автомобила и стрелката не отчита точно.
1
Счита, че не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, като дори да е имало
липса , тя е била значително по-малка и не по негова вина. Заявява , че в периода 24.12.21г. -
17.01.22Г. не е управлявал автомобила Твърди, че всяко излизане на автомобила се отчита и
няма как ищецът да вземе това гориво. По изложените съображения моли за отмяна поради
незаконосъобразност на Заповед № 548/28.02.22г. и издадената въз основа на нея Заповед
№1-138/02.03.22г. на Ректора на ТУ-ГР. , както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът *** Университет –ГР. твърди, че е спазил процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, а по същество - че вменените нарушения са извършени от
ищцата виновно и наложеното наказание е съответно, като излага подробни съображения в
отговора. Счита , че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е
законосъобразна , както и издадената въз основа на нея заповед по чл. 222, ал.2 КТ . Моли за
цялостно отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищецът и ответникът са се
намирали в трудово правоотношение, по безсрочен трудов договор , по силата на който
ищецът е заемал до уволнението с процесната заповед №548/28.02.22г. длъжността
„шофьор, товарен автомобил „ с код по НКПД 83322010, Отдел „Автомобилен транспорт“
при ответника.
Видно от приетите по делото пътни листа на автомобила същият е управляван от
ищеца по делото последно на 23.12.21г., в последствие на 20.01.22г., включително до
21.02.2022г. , като в промеждутъка от време 23.12.21г.- 20.01.22г. няма съставяни пътни
листи.
От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността на ищеца
„шофьор на товарен автомобил“ при ответника се установяват основните функции и
задължения, сред които да изпълнява заповедите на ръководителя на отдел „Автомобилен
транспорт“ по обезпечаване с транспорт на всички звена в ТУ-ГР. и външни клиенти, да
държи в добро техническо състояние и добър външен и вътрешен вид поверения автомобил,
като преди излизане на работа извършва външен оглед на превозното средство, включително
действието на контролно-измервателните уреди; попълва и отчита документите, свързани с
пътуването на автомобила и превоза на пътници, спазва указания на ръководителя за
вътрешен трудов ред, експлоатация на автомобила , ремонтиране, ред за получаване и
отчитане на ГСМ, гуми , резервни части и други материали. В т.5 от длъжностната
характеристика е посочено , че носи пълна отговорност за нарушения, вреди и щети, които
по своя вина е нанесъл на поверения автомобил, имущество. Посочено е в длъжностната
характеристика, че длъжността на ищеца е в пряко подчинение на Главния секретар.
От заключението по допуснатата от съда по искане на страните автотехническа
2
експертиза се установява, че средният разход на автомобила в градски условия е в рамките
на 12,825литра на 100км., че автомобилът е с малка амортизация , както и че няма данни да
е с техническа неизправност, която би довела до преразход на гориво . Вещото лице
обосновава , че евнтуалното източване на гориво от автомобила би могло да стане в
сервизни условия и квалифициран механик , както и че по трудно това би станало с
помощта на прости *** средства, доколкото при този автомобил е налице допълнителна
сложност поради ниското разположение на резервоара , което затруднява източването по
гравитационен път.В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си , че през
зимен сезон принципно се увеличава разходът на гориво, както и при работа на
отоплението.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е.Я. –служител в отдел
„Автомобилен транспорт“ при ответника става ясно, че месечният разход на автомобилите
се установява по пътните лисове, които са попълнени от шофьорите и разхода на
автомобила по техно-тест. Автомобилите нощуват в гараж , затворен, като има денонощна
охрана и камери, като не са установявани нерегламентирани посегателства върху
автомобилите. Свидетелката заявява, че сигнал за неизправност на бензинометъра на
автомобила не е подаван от ищеца, както и че картата за зареждане на автомобила се намира
в автомобила и шофьорът зарежда автомобила с гориво на бензиностанция, за което
получава фактура.
Приложени по делото са Заповед № 548/28.02.22г. на работодателя, с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, Заповед № 1-138/02.03.22г. , на
работодателя, с която на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с
ищеца, , Споразумение от 01.03.22г. , подписано между ищеца и ответника , по силата на
което ищецът се е задължил да възстанови липси на ответника на стойност 245,83лева ,
представляващи равностойност на 100,34л. бензин, Покана с изх. № от 23.02.22г. ,
отправена от работодателя във връзка с даване на писмени обяснения от ищеца на осн. чл.
193, ал.1,КТ, Доклад от С.П.- механик в отдел „Автомобилен транспорт“ и от ДТС Е.Я. ,
както и писмено обяснение на ищеца.
Съдът приема заключението на СТЕ като обосновано, съответстващо на приетите
по делото писмени и гласни доказателства и неоспорено от страните в настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява допустим, тъй като е предявен в
законоустановения двумесечен срок, визиран в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, а заедно с това
за ищеца е налице правен интерес от предявяването му.
Съдът приема, че разгледан по същество, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ се явява основателен и доказан по следните съображения:
Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя. Той следва да докаже
фактическия състав, от който възниква правото му да наложи дисциплинарно наказание
3
"уволнение". За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител,
обаче, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред
следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, след това - да определи
вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая
да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението.
След като прецени приетите по делото писмени доказателства, описани по-горе,
съдът счита, че при извършване на уволнението в настоящия случай работодателят е спазил
изискванията за провеждане на дисциплинарното производство, установени в разпоредбата
на чл. 193, ал. 1 от КТ, като е поискал и приел писмените обяснения на ищеца по реда на чл.
193, ал. 1 от КТ.
С оглед събраните по делото доказателства обаче , съдът приема за недоказано от
страна на работодателя, че в периода 01.10.21г.—22.02.2022г. служителят В. К. П. по време
на работа, в качеството си на "Шофьор,товарен автомобил“ е допуснал липса на гориво от
предоставения му служебен л.а. „Хюндай“ с рег. № **** в претендиран размер на
100,34литра бензин. Нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с
доверието на работодателя може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика
е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено,
злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна
облага. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е
извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено – в този смисъл е и задължителната практика, установена от ВКС с Решение № 86
от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 108 от 21.04.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., ГК, и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Въз основа на приетите писмени и гласни доказателства и СТЕ, настоящият състав приема,
че нарушението на задължението за лоялност към работодателя, което се твърди да е
извършено посредством увреждане на имущество на работодателя не се установява ,
доколкото не се установяват конкретни действия или бездействия на ищеца, които да са
довели до това. От показанията на св. Е.Я., работеща в отдел „Автомобилен транспорт“ на
ответника се установява, че месечният разход на автомобилите се установява по пътните
листа, попълвани от шофьорите, както и че автомобилите нощуват в гараж, охраняван от
денонощна охрана и камери. Автомобилът е изваждан от гаража , когато е имало заявка по
пътните листове, като за процесния период по пътни листове шофьор е бил само ищецът ,
който единствено е зареждал автомобила с карта, която се намира в самия автомобил. От
заключението на вещото лице по техническата експертиза се установява, че разходът на
автомобила в градски условия е 12,825литра на 100километра, както и че принципно
разходът за гориво се увеличава с увеличаване на времето в експлоатация . Вещото лице
дава отговор, че източването на гориво би могло да се извърши в сервизни условия и от
4
квалифициран механик, доколкото при конкретния автомобил допълнителна сложност
представлява ниското разположение на резервоара, което затруднява източването по
гравитационен път. Вещото лице заключава още, че разходът на автомобила в градски
условия е до 12,825литра на 100километра, като в конкретния случай не е налице
значителна амортизация на автомобила, което да доведе до нарастване на разходите на
гориво, като нормата от 15,81л. на 100км. е неуместна.
При тези обстоятелства и като се съобрази, че изпълнението на транспортни услуги по
предназначение и разпореждане на ръководителя на отдел „Автомобилен транспорт“ при
ответника е извършвано в съответствие с длъжностна характеристика на ищеца, като са
попълвани и отчитани документите, свързани с пътуването на автомобила и превоза на
пътници и товари , а именно съставяни са пътни листове , което съставлява основно трудово
задължение за ищеца съгласно длъжностната характеристика за заемане на длъжността му,
настоящият състав намира, че не се доказва неизпълнение на посочените в длъжностна
характеристика задължения, което да съставлява особено тежко нарушение на трудовата
дисциплина, компрометиращо оказаното доверие на работодателя, което да обуслови
налагане на най-тежкото наказание на работника. Не се установява и извличане на имотна
облага от страна на работника посредством увреждане имущество на работодателя.
Съгласно чл. 190 от КТ, дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки
нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени
нарушенията, които законодателят счита тежки. Извършването на тежко нарушение на
трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства
работникът трябва да бъде наказан с уволнение. Съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ, при
определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на
нарушението, но и значимостта на неизпълненото задължение, степента на
неизпълнението – пълно или частично, а също обективните и субективни
характеристики на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, настъпили ли са
неблагоприятни последици за работодателя, както и поведението на работника или
служителя. В този смисъл е и установената от ВКС задължителна практика /Решение
№ 1ЗЗ/23.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5394/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 112 от
7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., ГК, и др. /. С оглед цитираната
съдебна практика по приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ, съдът намира за недоказан факта
на неизпълнение на задължения и оттам на извършено нарушение на трудовата дисциплина
, което да е застрашило доброто име на работодателя пред трети лица и да съставлява
злоупотреба с доверието на работодателя, а освен това да е увредило реално работодателя,
който е понесъл вреда в твърдян размер от 100,34литра бензин , възлищата на 245,83лева .
Освен че съдът намира за недоказан фактът на извършване на вменените на ищеца
дисциплинарни нарушения, то при твърдение за извършването на такива, работодателят
при определяне вида на наложеното дисциплинарното наказание "уволнение" не е спазил
принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, установен
в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
5
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че дисциплинарното
наказание"уволнение", наложено на ищеца със Заповед № 548/28.02.2022г., издадена от
Ректор на „*** университет“ ГР. , се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
както и прекратяването на трудовото му правоотношение със Заповед №1-138/02.03.22г. на
основание дисциплинарното уволнение.
Предвид изхода на спора , искането за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1 от
ГПК, предявено от ищеца в размер на 200лв. за заплатено адвокатско възнаграждение следва
да бъде уважено.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС разноски за държавна такса в размер на 80лева,
както и в размер на 350лева- за депозит за експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на ищеца В. К. П. , с ЕГН:
********** ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед № 548/28.02.2022г. и Заповед № 1-
138/02.03.2022г. , издадени от Ректора на *** университет-ГР. проф. дн инж. И.К. , с които
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение „ на В. К. П. , с ЕГН: ********** на осн.
чл. 190, ал.1, т.4 и 7 КТ , вр. с чл. 187, ал.1, т.8 и т. 9 КТ и е прекратено трудовото му
правоотношение на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ.
ОСЪЖДА *** университет-ГР. с адрес гр. АДРЕС да заплати на В. К. П. , с ЕГН:
********** , на осн. чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 200лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** университет-ГР. с адрес гр. ГР., бул. АДРЕС да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския районен съд, на осн. чл. 78,
ал.6,ГПК разноски по делото в размер общо на сумата от 430 лева – държавна такса и
депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на постановяването му - 11.10.2022г., на основание чл. 315, ал.
2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6