№ 66
гр. Разград , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20213300500070 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. А. Г., подадена чрез упълномощен адвокат, против
решение от 18.01.2021г., постановено по гр.д. № 1249/2019г. на РС Разград само в частта, с
която е отхвърлена претенцията му по иска по сметки над присъдения размер от 1278лв. до
предявения такъв от 2505,30лв. В жалбата е изложил твърдения за процесуални нарушения
при постановяване на решението, допусната грешка при изчисляване на размера на
претендираното плащане и материална незаконосъобразност. Жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да присъди в негова полза пълния
размер на исковата претенция. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения
адвокат.
Въззиваемата страна Н. М. Н. не е подала писмен отговор на въззивната жалба в
предоставения й срок. Явилият се в проведеното съдебно заседание процесуален
представител поддържа становище за основателност на жалбата до размера 1778,55лв., като
споделя възраженията на жалбоподателя за допусната от районния съд неточност при
изчисленията. В останалата част изразява становище за нейната неоснователност.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, становищата на страните и като
съобрази обжалваната част от решението и наведените във въззивната жалба оплаквания във
връзка с това, констатира следната фактическа обстановка: с решение от 19.11.2019г.,
1
постановено по гр.д. № 1249/2019г., РС Разград е допуснал до делба поземлен имот – нива с
идентификатор 17498.40.4 с площ 16 702кв.м., находящ се в землището на с.Градина,
м.“Алабаш“, и поземлен имот – ливада с площ 1600кв.м., находящ се в землището на
с.Градина, м.“Коджа Чаирлък“, между М. А. Г. и Н. М. Н. при равни права. Решението е
влязло в сила на 11.07.2020г.
В първото проведено съдебно заседание на 27.10.2020г. във втората фаза на делбата
съделителят М.Г. е предявил иск по сметки за сумата 2505,30лв., представляваща стойността
от ползите от общия имот – нива, изразяваща се в годишна арендна вноска за стопанските
години от 2015/2016г. до 2020/2021г., като се вземе стойност от 50лв. на декар. Ищецът е
изложил твърдение, че ответницата е ползвала имота за стопански нужди – земеделската
земя е обработвана чрез засяване на селскостопански култури и ползата се изразява в
размера на годишната арендна вноска. Претендира и присъждане на законна лихва от
момента на предявяване на иска – 27.10.2020г.
В първата фаза на производството по делба са представени три договора за наем,
сключени между съделителката Н.Н. и разпитания в първата фаза на делбата св.Исмаил
Нуриев Исмаилов. С първия договор Н. е предоставила за ползване двата допуснати до
делба имота за цена 50лв. годишно. Договорът е сключен за стопанската 2016/2017г.
Вторият договор между същите лица и за два имота, един от които е допуснатата до делба
нива, е сключен без посочена наемна цена за стопанската 2017/2018г. Третият договор е
сключен за стопанската 2018/2019г., отново за два имота, един от които е допуснатата до
делба нива, при уговорена наемна цена 20лв. годишно.
Разпитан в с.з. в хода на първата фаза от делбата, св.Исмаилов – свекър на
ответницата Н., твърди, че обработва земята от 1999г. до настоящия момент.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
според което средномесечният пазарен наем на нивата е определен, както следва: за
стопанската 2015/2016г. – 3,50лв. за месец, или 42лв. за цялата стопанска година; за
2016/2017г. – 3,67лв. за месец, или 44,04лв. за цялата стопанска година; за 2017/2018г. – 4лв.
за месец, или 48лв. за цялата стопанска година; за 2018/2019г. – 4,17лв. за месец, или
50,04лв. за цялата стопанска година; за 2019/2020г. – 4,42лв. за месец, или 53,04лв. за цялата
стопанска година.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: на първо място, предявеният иск по сметки е с правна квалификация чл.30 ал.3 ЗС, а
не по чл.31 ал.2 ЗС, доколкото в хода на първоинстанционното производство между
страните е имало спор по този въпрос. Понятието ползи на общата вещ по чл.30 ал.3 ЗС
включва освен прякото служене с вещта, още и съответните квоти от естествените и
граждански плодове, които тя дава. За разлика от разпоредбата на чл.30 ал.3 ЗС, нормата на
чл.31 ал.2 ЗС има предвид личното ползване на съсобствената вещ за задоволяване на лични
нужди, съобразно предназначението й, без събиране на добиви и граждански плодове, при
2
което другите съсобственици са ограничени да ползват вещта според правата си. В
разглеждания случай ищецът е обосновал претенцията си като произтичаща от дължимата
годишна арендна вноска за допуснатите до делба имоти. По-нататък, установява се от
събраните по делото доказателства, че имотите са отдавани под наем на трето лице.
Следователно, осъществена е хипотезата на чл.30 ал.3 ЗС, тъй като ответницата не е
използвала лично съсобствените имоти за задоволяване на свои лични нужди, а е събрала
гражданските плодове от отдаването им под наем.
На следващо място следва да се съобрази, че решението по предявения иск по сметки
е влязло в сила в частта, с която Н.Н. е осъдена да заплати на М.Г. 1278лв., представляваща
равностойността на ползите от общата вещ за петте стопански години от 2015/2016 до
2019/2020г. Следователно фактът на получените от ответницата граждански плодове от
отдаване на имота под наем е установен между страните със сила на пресъдено нещо.
Подлежи на въззивен контрол размерът на дължимата на съделителя Г. припадаща се сума
съобразно неговия дял, който контрол включва преценка както на факта какъв е размерът на
ползата от общата вещ, получена от Н.Н., така и размерът на припадащата се за М.Г. част от
нея. Въззивният контрол следва да се осъществи за размера над 1278лв. до 2505,30лв.,
съобразен с пределите на въззивната жалба.
При така направените уточнения съдът приема, че за двете стопански години
2016/2017г. и 2018/2019г., за които са представени договори за наем съдържащи всички
съществени елементи, в т.ч. и наемна цена, ползите, които е получила Н.Н. следва да бъдат
определени в размера на договорените наемни цени. Договорите не са оспорени в съдебния
процес, породили са действие между страните, поради което следва да се приеме, че за
стопанската 2016/2017г. ответницата е получила наем за нивата в размер 835,10лв.
Съответно за стопанската 2018/2019г. полученият от нея наем е в размер 334,04лв. За тези
две години възражението на жалбоподателя, че следва да се възприеме пазарния наем,
определен от вещото лице, е неоснователно, предвид наличието на действителни договори с
определена в тях наемна цена.
Третият договор за наем за стопанската 2017/2018г. е без един от съществените си
елементи – договорена цена. Липсват писмени договори за наем и за останалите стопански
години 2015/2016г. и 2019/2020г. Предвид невъзможността да се установи реалният размер
на наемната цена, която ответницата е получила от отдаването под наем на нивата за тези
три стопански години, следва да се вземе предвид определената от вещото лице средна
пазарна наемна цена за нивата – предмет на делба. Така за 2015/2016г. цената е 701,48лв., за
2017/2018г. – 801,70лв. и за 2019/2020г. – 885,87лв.
Общият размер на ползите от събраните граждански плодове от отдаването под наем
на нивата с идентификатор 17498.40.4 с площ 16,702дка е 3558,19лв. Делът на М.Г. от
съсобствената нива съобразно решение от 19.11.2019г., постановено по гр.д. № 1249/2019г.,
постановено в първата фаза на делбата, е една втора ид.ч. Следователно припадащата му се
3
част от сумата се равнява на 1779,10лв. Решението в частта, с която е отхвърлен неговият
иск над размера 1278лв. до размера 1779,10лв. следва да се отмени и да се постанови ново, с
което Н.Н. бъде осъдена да му заплати тази част, ведно със законната лихва от 27.10.2020г.
до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Претенцията за присъждане на ползите от отдаване на имота под наем за стопанската
2020/20201г. е недопустима. Искът е предявен на 27.10.2020г. и искането се явява такова за
бъдещ период. Това означава, че исковата претенция не може да бъде нито определена, нито
определяема – не е ясно дали ползите ще бъдат реализирани от ответницата, за какъв период
и в какъв размер. Произнасяне със съдебно решение по подобна претенция също би било
недопустимо. Липсва произнасяне от районния съд в тази част от иска, но предвид неговата
недопустимост процесуалният пропуск на районния съд не е съществен.
Решението на районния съд следва да се коригира в частта за разноските. Съобразно
уважената част от иска по сметки Н.Н. следва да заплати на М.А. още 90,06лв. към
присъдените вече 229,50лв., а решението в частта, с която М.А. е осъден да заплати на Н.Н.
196лв. за деловодни разноски следва да бъде отменено над размера 115,95лв. до присъдения
размер от 196лв.
Страните претендират присъждане на деловодните разноски във въззивното
производство. Жалбоподателят е заплатил ДТ за въззивно обжалване в размер 25лв. и
съобразно уважената част от въззивната жалба му се следва сумата 10,21лв. Въззиваемата е
заплатила адв.възнаграждение в размер 400лв. и съразмерно отхвърлената част от жалбата
жалбоподателят й дължи 236,68лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение от 18.01.2021г., постановено по гр.д. № 1249/2019г. на РС Разград само в
частта, с която е отхвърлен искът по сметки на М. А. Г. за осъждане на Н. М. Н. над размера
1278лв. до размера 1779,10лв., представляващ равностойност на ползите от общата вещ –
нива с идентификатор 17498.40.4 с площ 16 702кв.м., находящ се в землището на с.Градина,
м.“Алабаш“, за пет стопански години от 2015/2016г. до 2019/2020г., като вместо това
постановява:
Осъжда Н. М. Н. да заплати на М. А. Г. сума над размера 1278лв. до размера
1779,10лв., представляваща равностойност на ползите от общата вещ – нива с
идентификатор 17498.40.4 с площ 16 702кв.м., находящ се в землището на с.Градина,
м.“Алабаш“, за пет стопански години от 2015/2016г. до 2019/2020г., ведно със законната
лихва, считано от 27.10.2020г. до окончателното й изплащане.
4
Потвърждава решение от 18.01.2021г., постановено по гр.д. № 1249/2019г. на РС
Разград в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен като неоснователен искът по
сметки на М. А. Г. за осъждане на Н. М. Н. над размера 1779,10лв. до първоначално
предявения размер 2505,30лв., представляващ равностойност на ползите от общата вещ –
нива с идентификатор 17498.40.4 с площ 16 702кв.м., находящ се в землището на с.Градина,
м.“Алабаш“, за пет стопански години от 2015/2016г. до 2019/2020г.
Отменя решение от 18.01.2021г., постановено по гр.д. № 1249/2019г. на РС Разград в
частта, с която М. А. Г. е осъден да заплати на Н. М. Н. деловодни разноски в
първоинстанционното производство над размера 115,95лв. до присъдения размер от 196лв.
Осъжда Н. М. Н. да заплати на М. А. Г. още 90,06лв. за деловодни разноски в
първоинстанционното производство и сумата 10,21лв. за направени разноски във въззивното
производство.
Осъжда М. А. Г. да заплати на Н. М. Н. сумата 236,68лв. за деловодни разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5