о п р
е д е л е н и е
№
гр. Плевен, 26.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в закритото заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря
в
присъствието на Прокурора
като
разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.ч.гр.д.
N 791 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 278 ГПК.
Производството
по делото пред въззивния съд е образувано въз основа на постъпила въззивна
частна жалба от Й.И.Й. и Ц.И.Й. против решение № 200/31.07.2020 г. по гр.д. №
49/2020 г. на РС Червен бряг, с характер на определение, с което производството
по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Жалбоподателките обжалват
разпореждането пред Плевенски Окръжен съд като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че искът е
недопустим без да съобрази константната съдена практика на ВКС, съгласно която
отрицателният установителен иск за установяване, че едно парично вземане не
съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда
на заповедното производство, като се позовава на определение № 318 по ч.гр.д. №
2108/2019 г. на ВКС. Според жалбоподателите същите имат правен интерес винаги
от предявяване на иска, когато съществува спор за вземането и има желание от
страните спорът относно дължимостта на вземането да бъде разрешен с нлязло в
сила решение, в която насока са правните изводи според жалбоподателите в
определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г., ІV г.о на ВКС.
Позовавайки се на т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на
ОСГК на ВКС и решение № 121/31.03.2015 г. по гр.д. № 4298/2014 г., ІV г.о на
ВКС жалбоподателите считат, че след като мотивите на съдебното решение не се
ползват със сила на присъдено нещо, то следва да се приеме, че молителят може
да се предяви същото материално право с иск в отделно производство. В жалбата
се излагат и правни доводи относно наличието на правен интерес при наличие на
правен спор, които не следва да бъдат подробно
преповтаряни и се заключава повторно, че след като между две лица
съществува правен спор, всяко от тези лица има правен интерес да предяви иск
след като другото лице е дало повод с поведението си за завеждане на делото. Моли
се окръжния съд да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В
срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от
ответника по същата „ПЕСТИЦИД“ ЕООД, гр. Костинброд, ЕИК ***, представлявано от
управителя Б. А. – И. чрез пълномощника му адвокат С. Р. от АК Варна, с който
се оспорва основателността на частната жалба. Според въззиваемата страна спорът
между страните е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № 1107/2018 г. по
описа на РС Червен бряг, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК и не може да бъде пререшаван. Позовава се на съдебната практика,
цитирана в частната жалба и прави извод, че след като искът по чл. 124 от ГПК
не е предявен в срока за възражение, а след като заповедта за изпълнение е
влязла в законна сила, то същият е недопустим. С отговора на частната жалба се
претендират направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. и се представя договор за правна помощ между
ПЕСТИЦИД“ ЕООД, гр. София и адвокат С. Р. от АК Варна от 03.08.2020 г. и списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Окръжният
съд, като обсъди оплакванията направени в частната жалба и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба неОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Червен бряг е бил сезиран
с иск, предявен от Й.И.Й. и Ц.И.Й. против „ПЕСТИЦИД“
ЕООД, гр. Костинброд, ЕИК ***, представлявано от управителя Б. А. – И. с
петитум: да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците не
дължат сумата от 23 831,29 лв.,
от която:
сумата от 14 684,17 лв. – главница, а сумата от 1 892,63 лв. – законна лихва върху главницата за периода от
20.08.2018 г. до 27.11.2019 г., за които суми в полза на ответника е бил
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 808/2018 г. по описа на РС Червен бряг,
сумата от 4 087,36 лв. – присъдени разноски, за която сума в полза на
ответника е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1107/2018 г. по описа на
РС Червен бряг;
сумата 950 лв. – разноски по
изпълнителното производство и
сумата от 2 307,18 лв. – такси към ЧСИ в изпълнителното производство,
дължими към 27.11.2019 г., за които суми се провежда изпълнително производство
по изпълнително дело № 20199050400*** по описа на ЧСИ П. П., рег. № 905 при
КЧСИ и район на действие ОС Плевен.
Установява се от атакуваното решение № 200/31.07.2020 г. по
гр.д. № 49/2020 г. на РС Червен бряг, с характер на определение, че със същото съдът е прекратил производството по делото
поради недопустимост на предявения иск като е приел, че спорът между страните е
разрешен с влязло в сила на 22.04.2019 г. решение по гр.д. № 1107/2018 г. по
описа на РС Червен бряг, с което е признато за установено на основание чл. 422
от ГПК, че вземането на „ПЕСТИЦИД“ ЕООД, гр. Костинброд към длъжниците Й.И.Й. и Ц.И.Й. в размер на 14 684,17
лв. – главница, ведно със законната
лихва върху тази сума от 20.08.1018 г. до окончателното й заплащане, основано
на фактура № 9416/20.08.2013 г. съществува и като последица от уважаване на
иска в полза на „ПЕСТИЦИД“ ЕООД, гр.
Костинброд са присъдени разноски за заповедното и исковото производство.
Плевенският окръжен съд приема, че
исковата молба, с която е сезиран първоинстанционния съд е непрецизно оформена
от ищците, но исканията им и обстоятелствата, на които основават същите са
достатъчно ясни, поради което следва да се приеме за редовна.
От представените по делото писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Установява се, че с влязло в законна сила на
22.04.2019 г. решение по гр.д. № 1107/2018
г. по описа на РС Червен бряг е уважен предявения от „ПЕСТИЦИД“ ЕООД, гр. Костинброд
против Й.И.Й. и Ц.И.Й.
иск с правно основание чл. 422 от ГПК и е
признато за установено по отношение на ответниците съществуването на паричното
вземане на заявителя „ПЕСТИЦИД“ ЕООД, гр. Костинброд към длъжниците Й.И.Й. и Ц.И.Й. в размер на 14 684,17
лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.08.1018 г. до
окончателното й заплащане, основано на фактура № 9416/20.08.2013 г., издадена
от „ПЕСТИЦИД“ ЕООД, гр. Костинброд, за което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 808/2018 г. по описа на
РС Червен бряг.
Установява се, че изпълнително дело № 20199050400*** по описа на ЧСИ П. П.,
рег. № 905 при КЧСИ и район на действие ОС Плевен е образувано по молба на
взискателя „ПЕСТИЦИД“ ЕООД, гр. Костинброд против длъжниците Й.И.Й. и Ц.И.Й. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 808/2018 г. по описа на РС
Червен бряг за сумата от 14 684,17 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.1018 г.
до окончателното й заплащане и изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1107/2018 г. по описа на РС Червен
бряг за сумата от 4 087,36 лв.
– присъдени разноски за исковото и заповедното производство, проведено по ч.гр.д. № 808/2018 г. по описа на РС
Червен бряг.
Съгласно разпоредбата на чл.
424 ал. 1 изр. 1 от ГПК, ако длъжникът в
заповедното производство не е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК,
същият има правната възможност да оспори вземането по исков ред, когато се
намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на
срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия
срок. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
искът
може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало
известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се
снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от
погасяване на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ал. 1
от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
При съобразяване на описаните по -
горе в закона две правни възможности за длъжника може да се направи извод, че когато
изпълнителният лист е издаден в резултат на заповедно производство, в хода на
което длъжникът не е направил своевременно възражение по чл. 414 от ГПК, пътят
му за защита е по специалния ред предвиден в чл. 424 ал. 1 от ГПК, но когато
изпълнителният лист, удостоверяващ вземането на кредитора по заповедта за
изпълнение е издаден след провеждане на спорно исково производство по реда на
чл. 422 от ГПК, каквато е настоящата хипотеза, длъжникът разполага единствено с
иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК. Спорът между страните относно съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 808/2018 г. по описа на РС Червен бряг е решен с влязло в
сила съдебно решение, поради което на основание чл. 299 ал. 1 от ГПК не може да
бъде пререшаван. Несъстоятелни са изложените доводи в частната жалба относно
липса на сила на присъдено нещо на мотивите на съдебния акт, тъй като съществуването
на вземането в размер на 14 684,17 лв.,
основано на фактура № 9416/20.08.2013 г., издадена от „ПЕСТИЦИД“ ЕООД, гр.
Костинброд е бил основния предмет на спора, който е разрешен със задължителната
съгласно чл. 297 от ГПК за страните и съдилищата сила на присъдено нещо.
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства, съгласно които сумата, предмет на отрицателния установителен иск
в размер на 23 831,29 лв. е
тази, за която е предприето принудително изпълнение по посоченото изпълнително
дело и е вписана в поканата за доброволно изпълнение, то следва да се приеме,
че съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 от ГПК,
който има за предмет оспорване на
изпълнението по изпълнителните листове, въз основа на които е образувано
изпълнителното дело и се провежда принудителното изпълнение.
При съобразяване на закона и
установената съдебна практика въззивният съд приема, че отрицателният
установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. 124 от ГПК е допустим при наведени в обстоятелствената част на исковата молба /ИМ/ твърдения от ищците
за настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника, конституиран като взискател вземане, тъй
като установяването на тези факти е в
състояние да рефлектира върху дължимостта на
процесното вземане. Следователно от
значение за допустимостта на иска по чл.
439 ГПК е твърдението на
ищците, че след влизане в сила на решението по чл. 422 от ГПК по отношение на
оспореното в заповедното производство вземане са се осъществили нови факти,
които са довели до погасяване на вземането. В
конкретният случай в ИМ ищците не
твърдят факти и обстоятелства, настъпили след 22.04.2019 г., т.е. след влизане в сила на решението по гр.д. № 1107/2018 г. по описа на РС
Червен бряг, а са изложени само обстоятелства за недължимост на сумата от 14 684,17 лв. по фактура № 9416/20.08.2013 г., издадена от
„ПЕСТИЦИД“ ЕООД, гр. Костинброд, за съществуването на което вземане спорът
между страните е разрешен с влязлото в сила решение, като липсват посочени
факти за недължимост на останалите посочени в поканата за доброволно изпълнение
парични суми. Липсата
на изложени в ИМ твърдения за нови факти и обстоятелства, настъпили след
влизане в сила решението по гр.д. № 1107/2018 г. по описа на РС Червен бряг и основаването на факти, по отношение на
които е налице преклузия поради сила на присъдено нещо, обосновава недопустимостта на предявения
иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 от ГПК, поради което според
въззивния съд правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до
крайния правен извод за недопустимост на предявения иск и за прекратяване на
производството по същия по реда на чл. 130 от ГПК.
При
тези правни изводи, Окръжният съд намира, че обжалваното решение, с характер на
определение на РС Червен бряг е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
С оглед
изхода на спора на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК частните жалбоподатели следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника по частната жалба направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. съгласно представените договор за правна помощ и списък на
разноските.
Водим
от горното, Окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
потвърждава решение № 200/31.07.2020 г. по
гр.д. № 49/2020 г. на РС Червен бряг, с характер на определение, с което
производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
осъжда на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Й.И.Й., ЕГН ********** и Ц.И.Й., ЕГН **********
*** да заплатят
общо на „ПЕСТИЦИД“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, , представлявано от управителя Б. А.
– И. сумата от 800 лв. за направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в 1 - седмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: