Р Е Ш Е Н И Е
№61
гр. Добрич, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет
и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 50/2020 г. по описа на
Добричкия окръжен съд.
Въззивно гражданско дело № 50/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Търговско отделение – Добрич е образувано по въззивна жалба на кооперация „***“ с. Б., общ.
Каварна, област Добрич и и насрещна въззивна жалба на едноличен търговец В.Г.Б.с
фирма ЕТ „***“ със седалище и адрес на
управление с. Б., общ. Каварна, област Добрич срещу Решение №
109/08.08.2019 г. по гр. д. № 282/2016
г. по описа на Районен съд-Каварна.
С атакувания съдебен акт,
първостепенният съд е осъдил кооперация „***“ да заплати на ЕТ „***”, сумите с
които неоснователно се е обогатила за негова сметка, като е ползвала без правно
основание поземлен имот с идентификатор 72936.4.2, с площ от 300.00 дка. в
землището на с. Т., община Каварна, както следва: сумата 17 700.00 лв., представляваща
заплатена от ищеца наемна цена по договор за наем за стопанската 2010/2011 г. и
сумата 7 684.21 лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви субсидии
за стопанската 2010/2011г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за заплатена от ищеца наемна цена по договор за
наем до предявения размер от 18 903.00 лв.; сумата 21 636,00 лв., представляваща
заплатена от ищеца наемна цена по договор за наем за стопанската 2011/2012 г. и
сумата 6 778.31 лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви
субсидии за стопанската 2011/2012 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до
окончателното изплащане; осъдил кооперация „***“ да заплати на ЕТ „***”, сумите
с които неоснователно се е обогатила за негова сметка, като е ползвала без
правно основание поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 59.310 дка. в
землището на с. Т., община Каварна, както следва: сумата 3 615.15 лв.,
представляваща спестени рентни плащания за ползване на имота за стопанската
2010/2011 г. и сумата 1 517.24 лв.,
представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви субсидии за
стопанската 2010/2011 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за заплатена от ищеца наемна цена по договор за наем над
уважената част до предявения размер от 3 852.98 лв.; отхвърлил е предявените от
ищеца искове с правно основание чл. 59 ЗЗД , за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за ползване без правно
основание и обезщетение за пропуснати ползи от поземлен имот с идентификатор
72936.4.2, с площ от 300.00 дка. в землището на с. Т., община Каварна и
поземлен имот с идентификатор ***, с
площ от 59.310 дка. в землището на с. Т., община Каварна, както следва: сумата 13 756.00 лева, представляваща
заплатена от ищеца наемна цена по договор за наем за стопанската 2007/2008 г. и
сумата 6 473.37 лева, представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви
субсидии за стопанската 2007/2008 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до
окончателното изплащане; сумата 10 820.00 лв., представляваща заплатена от
ищеца наемна цена по договор за наем за стопанската 2008/2009 г. и сумата 6
168.78 лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви субсидии за
стопанската 2008/2009 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане;
сумата 13 170.00 лв., представляваща
заплатена от ищеца наемна цена по договор за наем за стопанската 2009/2010 г. и
сумата 6 183.57 лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви
субсидии за стопанската 2009/2010 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане; сумата 2 025.78
лв., представляваща спестени рентни плащания за ползване на имота за
стопанската 2008/2009 г. и сумата 1 146.60 лева, представляваща пропуснати
ползи от неполучени целеви субсидии за стопанската 2008/2009 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба
08.07.2016 г. до окончателното изплащане; сумата 2 559.57 лв., представляваща
спестени рентни плащания за ползване на имота за стопанската 2009/2010 г. и
сумата 1 220.33 лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени целеви
субсидии за стопанската 2009/2010 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до
окончателното изплащане отхвърлил е предявеното от ответника възражение за прихващане на сумата от 56
779.32 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на имоти с
номера: 5026, 20010 и 20066, през периода от 2007/2008 до 2011/2012 стопански
години и е присъдил на страните сторените от тях разноски.
Страните навеждат оплаквания за
неправилност на обжалваното решение в неизгодните за тях части, предвид
неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон, поради което молят за отмяна на неизгодните за
тях части и постановяване на друго от въззивната инстанция, с което да се уважат, респ.
отхвърлят исковите претенции.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Когато
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивната инстанция следва
да реши спора по същество.
В
разглеждания случай, производството пред първостепенния съд се явява второ след предявени и уважени
частични искове между същите страни на същото основание, по които е постановено
влязло в законна сила решение № 79/21.08.2015 г. по гр. д. № 851/2013 г. на РС
– Каварна.
Предмет
на производството пред първостепенния съд са обстоятелствата, които не са обхванати
от силата на присъдено нещо на решение №
79/21.08.2015 г. по гр. д. № 851/2013 г. на РС – Каварна.
Обективните
предели на силата на присъдено нещо обхващат конкретните юридически факти, въз основа на
които се претендира субективното материално право – в конкретния казус това са фактите
относно ползването без основание на процесните имоти от страна на ответника
през процесните периоди, обогатяване на ответника и обедняване на ищеца и
наличието на причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването. Силата
на пресъдено нещо не се простира по отношение размера на вземането над
присъдения с решението по частичните искове.
Предявяването
на частичен иск не спира и не прекъсва давността за останалата част от
вземането, която не е предмет на делото.
Исковите
претенции за вземанията за неоснователно обогатяване за периода 2007 г. - 2010
г. са погасени по давност. Изискуемостта на вземанията е възникнала съответно на 01.10.2013 г.,
01.10.2014 г., 01.10.2015 г., поради което към момента на подаване на
исковата молба - 08.07.2016 г. е изтекла уредената в чл. 110 ЗЗД петгодишна
погасителна давност. С оглед на изложените съображения, вземанията са погасени
по давност и исковете следва са се
отхвърлят.
Исковите
претенции за вземанията за неоснователно обогатяване за периода 2010 г. – 2012
г. са основателни и доказани и следва да се уважат в установените от вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза размери.
Инвокираното
от ответника възражения за прихващане се явява недоказано и следва да се
отхвърли.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо
повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и
тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание
чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към
мотивите на първоинстанционния съд.
Настоящата
инстанция счита, че с оглед изхода на правния спор, разноски на страните не следва да се присъждат.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109/08.08.2019 г. по гр.
д. № 282/2016 г. по описа на Районен съд-Каварна.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.