О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание проведено на осемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
като
разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова,ВЧНД № 689 по
описа за 2019 година на ВОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК и е
образувано по жалба на адв. В.Яот ВАК, в качеството му на процесуален
представител на С.М.В. срещу, определение № 910/17.05.2019 г.по ЧНД № 2125/2019
г. на ВРС -двадесет и осми състав, с което е потвърдено Постановление на ВРП от
10.04.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 65/2017 г.
по описа на Трето РУ-МВР - гр. Варна, за престъпление по чл.343,ал.1,б“Б“,вр.чл.342,ал.1
от НК.Наказателното производство е било образувано на
основание чл.212,ал.2 от НПК и водено срещу виновното лице за извършено
престъпление по смисъла на чл.343,ал.1,б“б“ от НК.С атакуваното в настоящото
производство постановление, досъдебното производство е било прекратено от
Районна прокуратура - Варна на основание чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК.Като от събраните доказателства прокурорът
е приел ,че няма причинно следствена връзка между нарушението на ЗДвП,допуснато от св.К. и настъпилото ПТП.
С Определение № 910/2019 г., по ЧНД № 2125/2019 год. на Районен съд Варна -
двадесет и осми състав е потвърдено постановлението на Районна прокуратура -
Варна за прекратяване на наказателното производство.В
акта на ВРС е прието, че постановлението на ВРП е правилно и законосъобразно.
То е обосновано, доколкото се позовава на събраните по делото и анализирани
доказателства.
Срещу
Определението на ВРС е постъпила жалба от повереника на пострадалата С. М. В.-адв.В.Я,
въз основа на което е образувано и настоящото въззивно производство.В жалбата се излагат доводи, че не е било безспорно
установено, че водача К. не е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, а единствено водачът на превозното средство е имал задължението да предприеме спасителна маневра,тъй
като неговата скорост била несъобразена ,даже превишена,поради
което и е нарушил чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Не
били събрани безспорни доказателства, за отсъствие на противоправно поведение
от страна на С.К както, и, че извършеното разследване по делото не е пълно и
всестранно, което представлявало нарушение на процесуалните права. Защитата счита за
неправилни изводите на съда,че нямало причинно следствена връзка между
действията на водача на л.а.“Я“ и настъпилия съставомерен резултат. Въз
основа на което не приема изводите на
съда , че се касае за случайно деяние. Иска се да бъде отменено определението
на Районен съд – Варна, с което се потвърждава постановлението на ВРП за
прекратяване на наказателното производство, като се дадат указания за връщане
на делото на РП-Варна и внасянето на делото с обв.акт или с Постановление по
чл.78а от НК.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество се
преценява като неоснователна. Съображенията за това са следните:
В
съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на
доказване, ВРС правилно е приел за установена по несъмнен и категоричен начин
следната фактическа обстановка:
На 07.06.2017 г. С.К управлявал л.а. „Я“ с рег.№ ** ** ** **по АМ“Хемус“ в
посока Варна.След като предприел
изпреварване на няколко автомобила ,
един от които товарен,той се движил в лявата лента със скорост 184 км/ч при разрешена 140 км/ч. В същото
време водачът на л.а.“Р Меган“ с рег.
№ СА 21 77 АМ С.В., от дясната лента
също предприел изпреварване на движещ се преди него неизвестен автомобил. Огледал се и въпреки ,че видимостта му била
неограничена, не видял ,че зад него в лявата лента се
приближава друго МПС. Водачът С.К.
виждайки,че л.а.“Р Меган“
отклонява движението си и че ще блъснат завил рязко наляво и се ударил в
мантинелата.При това движение се
отклонил надясно и се ударил в странична задна лява част на л.а.“Р Меган“. При
тези удари изпаднали дясното и лявото колело
на л.а.“Я“,след което той
пресякъл диагонално пътя, излязъл от
него и се спрял в канавката край него. От този сблъсък била причинена средна
телесна повреда единствено на водача на л.а.“Р Меган“- С.В.. Същата се изразявала в трайно затруднение на движенията на снагата
за период не по-малък от 1,5 месеца,обусловено
от счупване на 6 и 7 леви ребра със значително разместване на
фрагментите по ширина и дължина.
По
делото били назначени три съдебно авто-технически експертизи, при които, за да изготвят
заключенията си, вещите лица са взели предвид всички събраните доказателства.От
заключението по изготвената тройна САТЕ било
установено следното:
- Ситуация довела до ПТП се е
развила и настъпила в условията на: Водачът на л.а. „Р“ е започнал маневра без да се е
уверил,в безопасността и а така
също поради липсата на своевременна
реакция за аварийно спиране от страна на
движещия се с превишена
скорост за пътния участък л.а. „Я“.
- ПТП е настъпила в условията на техническа невъзможност според
материалите по делото,двамата водачи да го предотвратят посредством
аварийно спиране. При уверяване ,че предприетата маневра не е безопасна за
останалите участници в движението,ситуацията е била предотвратима от водача на л.а. „Р“. От страна на водачът на л.а. „Я“
ПТП-то е настъпила поради движение с превишена скорост за пътния участък,
късна реакция за аварийно спиране. И двамата водачи са били във взаимна
видимост един спрямо друг.
- По делото няма достатъчно данни
за положението на л.а. „Р“ спрямо изпреварвания неизвестен автомобил ,за
да бъде определена правилната спасителна маневра за всеки един от двата автомобила.
- При еднакви начални
условия,дори и при движения на л.а.“Я“ със скорост от и до 140 км/ч., ПТП-то е била технически
непредотвратимо посредством аварийно спиране.
Горната
фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на гласните и
писмени доказателства, събрани на досъдебното производството - показанията на
свидетелите, съдебно - медицинската експертиза, повторна химическа ,
съдебно-оценителна, заключения по трите АТЕ , оглед на местопроизшествие ,както
и всички други писмени доказателства.Първоинстанционния съд правилно е възприел са обосновани,поради което и е кредитират изцяло показанията на
свидетелите-А и Х ,както и обясненията
на обв. С.К. Неговите твърдения се поддържат
изцяло от показанията на свид.Х,
свид. И Х, както и от заключенията по трите САТЕ,които са
обективни и съобразени изцяло с находките по местопроизшествието. Видно от Тройната САТЕ,не е възможно ударът да е настъпил при прибиране
на л.а. „Р“,т.к. с оглед вдълбаването
на предната дясна част на л.а.“Я“
със средната задна част на л.а.“Р“, то последният се е ускорил без да се
отмести категорично в дясно,а това означава,че векторът му на движение е
бил все още насочен наляво/л.132 от
ДП/.Този извод се потвърждава изцяло и от показанията на свид.Х. Съдът намира, че фактическите положения приети
за установени в постановлението за прекратяване на наказателното производство
се подкрепят от събраните доказателства по делото.Въззивният
съд като прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства, приема, че
фактическата обстановка е правилно установена по един безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Правилни са и направените правни изводи,
както от прокуратурата, така и от състава на ВРС, че по делото липсват данни за
извършено престъпление от общ характер, а именно престъпление по чл.343,ал.1,б“б“
от НК.Тези изводи на първоинстанционния съд, както и на представителя на ВРП се
споделят изцяло от настоящия състав на ВОС, поради което не е необходимо да се
повтарят.Въззивният състав, след запознаване с материалите по ДП № 182/2017 г.
по описа на РУ-Аксаково при ОД на МВР - Варна, установи, че на досъдебното
производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение
на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК,
чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства.
Поради което и изводите както на прокурора ,така и на първоинстанционния съд са
обосновани,правилни и законосъобразни.
Настоящата
инстанция не приема за основателни
възраженията на адв.В.Я.,като повереник на С.В. ,че водачът на л.а.“Я“ движейки се с несъобразена скорост и при
възникналата опасност не е направил всичко
необходимо да спре. В тази връзка
съдът възприема единствено заключението по тройната АТЕ,а според тях дори и водачът
на л.а.“Я“ да беше се движил със скорост 140 км/ч. пак не би могъл да спре,т.е.
движението с превишена скорост не е условието за настъпването на ПТП. Преди водачът В. да предприеме
изпреварването,не е имало други обстоятелства,от значение за безопасността на
движението , с които да се съобразява С.К ,поради което и скоростта му не е несъобразена и той не е допуснал нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП. Не
състоятелно е и възражението на адв.Я.,че
К. не може да черпи права от собственото си виновно поведение и не би
могъл да се позовава на случайно
деяние,щом е нарушения на правилата за
движение. В случая според него
неправилен е извода на
първоинстанционния съд ,че предприетата от К. спасителна маневра е била
правомерна. Настоящата инстанция не приема за основателно и последното възражение на адв.Я.
относно това дали поведението на С.В. е било
с нещо укоримо,след като е
изпълнил задължението си като
водач,извършващ маневра изпреварване.Според чл.88,ал.1,т.1 от ППЗДвП и
чл.42,ал.1,т.1 от ЗДвП водачът В. е
следвало да се убеди ,че не е изпреварван от друго ППС. Освен това за конкретната ситуация следва да се вземат
предвид и правилата на чл.25,ал.1 от ЗДвП,от които е видно ,че водачът
следва не само преди извършване на маневрата да се убеди че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, но и да извърши маневрата,като“ се съобразява с тяхното
положение,посока и скорост на движение“. Тези правила за извършване на маневрата
,безспорно регламентират правото на един водач да премине пред друг, а именно
правото на водача К. да премине пред водача В.. При
упражняването на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.4 от НПК, съдът е бил длъжен да провери обосноваността и
законосъобразността на постановлението от 10.04.2019 г. на ВРП, с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 182/2017 г. по описа на РУ-Аксаково
при ОД на МВР - Варна. Тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и
решаване на делото по същество. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК
съдът е проверил дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора,
като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В
обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на
досъдебната фаза е било проведено обективно, всестранно и пълно за да се спази
принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в
отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени
постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство и да
му окаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени
действия да бъдат проведени.В този смисъл в процедурата по чл.243,ал.4 и ал.5
от НПК съдът може да преценява дали събраните на досъдебното производство
доказателства са достатъчни за правилното решаване на въпроса за наказателната
отговорност. Не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган
/на прокурора/, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване
правомощията на прокурора, като господар на процеса в досъдебната фаза да
прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на
бъдещото съдебно производство.За целта ВРС правилно е преценил дали при
вземането на решението си разследващият орган и прокурорът са основали
констатациите и правните си изводи въз основа на събрани и проверени в тяхната
пълнота фактически данни от предмета на доказване.Въззивният съд както вече
беше посочено по - горе споделя изцяло изводите на ВРС относно фактите и
направените въз основа на тях правни изводи.При анализа на доказателствата може
да се направи единствен извод,че няма причинно следствена връзка между нарушението на ЗДвП,допуснато от С.К и настъпилото ПТП. Той е управлявал със
скорост 184 км/ч. при разрешена -140 км/ч., Деянието му обаче не е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат-получената средна телесна повреда от свид.В..
Причинната връзка между деянието на К. и настъпилия вредоносен резултат не е пряка. А за това
следва да се вземат предвид заключението от трите САТЕ,че за да е
пряка причинана връзка е необходимо
деянието да е единствено и задължително условие,без което вредоносния резултат не би настъпил.А в
случая причинната връзка между деянието на К. и резултата е опосредена и от още едно
деяние,без наличието на което резултата не би настъпил, а именно
предприетата от В. маневра изпреварване.
Видно от чл.42,ал.1 от ЗДвП“Водач,който
ще предприема изпреварване е длъжен
1-преди
да подаде сигнал да се убеди,че не го изпреварва друго ППС и че движещото се след него ППС или това
,което ще изпреварва,не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво“.
Проверката
на събраните при разследването гласни и писмени доказателствени средства сочи,
че направените констатации и правни изводи въз основа на тях са при обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Неправилно
жалбоподателят твърди, че изводите на съда са необосновани, тъй като
извършеното разследване не е пълно и всестранно. Тези доводи са били сочени и в
жалбата до ВРС срещу постановлението на прекратяване на наказателното
производство и като неоснователни са били оставени без уважение.
ВОС
приема, че съдът е анализирал всички събрани доказателства, установил е обективно
фактическата обстановка и приемайки заключението по назначените три авто -
технически експертизи е направил правилни правни изводи. че по делото липсват
данни за извършено престъпление от общ характер, а именно престъпление по чл.343,ал.1,б“б“
от НК.Правилно съдът е преценил,че между
нарушението,допуснато от обв.К. и причинения противоправен резултат не е
налице причинно следствена връзка. При
служебната проверка настоящият състав на въззивния съд намери за необходимо да
подчертае, че изготвените мотиви към определението на ВРС са изключително подробни и мотивирани,като въз основа на това крайният
извод възприет от него е правилен .Определението на съда е законосъобразно, тъй
като е постановено въз основа на доказателствата по делото и не страда от
непълнота на такива, поради което следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения и на основание чл.243,ал.7 и ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 910/17.05.2019г. по ЧНД № 2125/2019
г. на ВРС, двадесет и осми състав, с което е потвърдено постановление на ВРП от
10.04.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 182/2017 г.
по описа на РУ-Аксаково при ОД на МВР - гр. Варна,срещу С.Р.Кза престъпление по
чл.343,ал.1,б“б“,вр.чл.342,ал.1 от НК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: