Решение по дело №259/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 271
Дата: 29 декември 2023 г. (в сила от 29 декември 2023 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20237110700259
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

            Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 271

                                             гр.Кюстендил, 29.12.2023год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на шести декември през  две  хиляди  двадесет и трета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ  СТОИМЕНОВА

при  секретаря  Антоанета Масларска  и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 259 по описа за 2023год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството  е   по  реда  на  чл.63в  от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София обжалва решение № 330  от 20.09.2023г.  на Районен съд – Дупница  по АНД № 197/2023г., с което е отменено Наказателно постановление № 42-0004512/14.12.2022г. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с доводи за предявено ясно обвинение и за доказаност на процесното  административно нарушение.  Прави се  искане за отмяна на решението и за потвърждаване на НП.

             Ответникът П.Й. ***, чрез пълномощника си по делото адв. Й.Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на въззивно оспорване  е Наказателно постановление № 42-0004512/14.12.2022г., издадено  от и.д. директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София,  с което за нарушение на чл.43, т.3, пр.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г.  на МТИТС,  на основание чл.178а, ал.7, т.1, пр.2 от ЗДвП, на П.Й.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500лв.

От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна  на спора, че на 01.11.2022г. около 16.30 часа в гр.Дупница на ул.“Самоковско шосе“ № 4,  инспектори при РД „АА“ – София извършили проверка на обект ППТПИ на ППС /пункт за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС/, стопанисван от „А“ ООД, при която установили, че  прегледите в пункта са извършени от комисия с председател нарушителят П.Й.К.; че след проверка на оборудването и техническите средства за извършване на прегледите и представените документи за извършените през деня периодични технически прегледи непосредствено преди проверката, е  констатирана проверка на ППС – „С“ с рег. № *** с бензинов  двигател, като провереното ППС е допуснато да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване с протокол № 30320283/01.11.2022г. след периодичен преглед, извършен с газанализатор DEK DG-TR Българиая № 04006005, който не е в изправност – сондата за измерване на температурата на маслото на двигателя липсва и показанията, които се подават към информационната система се манипулират.  

При горните обстоятелства, на нарушителя в качеството на председател на комисия за извършване на ПППТИ на ППС, е предявено обвинение за нарушение на чл.43, т.3, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, за това, че като председател на комисията за извършване на ПППТИ на ППС е допуснал извършване на проверка на ППС с газанализатор /газоанализатор/, който не е в изправност.

За деянието е съставен АУАН № 331652/01.11.2022г., а към преписката, АНО е приложил  протокол № 30320283/01.11.2022г.  от проведения  преглед на ППС, диагностичен лист и резултати от прегледа на ППС, както и заповедта на директора на РДАА за извършване на проверка на „А“ ООД – Дупница ведно с констативния протокол № 42-09-17-805/07.01.2022г., обективиращ резултатите от  тематичната проверка на обекта.

В  производството  пред районния съд   е  разпитан актосъставителят Д Д, който  с показанията си  потвърждава констатациите в АУАН.

При събраните доказателства,  съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и наказващия орган, но допуснато съществено нарушение на процедурата за административно наказване досежно реквизитите на АУАН и НП по чл.42, т.4 и т.5 и по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Констатирана е непълна и неясна фактическа и правна квалификация на деянието, доколкото липсва привръзка с конкретната разпоредба на Наредба № Н-32/2011г., въвеждаща изисквания към процесното средство за измерване – газоанализатор за наличие на сонда за измерване на температурата на маслото на двигателя. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно, поради което  касационната инстанция го оставя в сила.  Съображенията за това са следните:

Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи за допуснато съществено процесуално нарушение  във връзка с редовността на АУАН и НП, относима към изискванията за ясно обвинение. Не се установява  релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Неоснователно  касаторът  счита, че АУАН и НП съдържат нормативно предвидените реквизити от съдържанието си, като оспорва правилността на изводите на въззивния съд в обратен смисъл.  В случая отговорността на дееца е ангажирана за нарушение на чл.43, т.3, пр.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка техническата изправност на ППС, която правна норма въвежда задължение на председателя на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, да не допуска извършването на периодичен преглед на ППС със съоръжения и средства за измерване и в материална база, които не отговарят на изискванията, определени в наредбата. Приложената санкционна разпоредба на чл.178а, ал.7, т.1, пр.2 от ЗДвП предвижда наказуемост на поведението на председателя на комисията, извършваща прегледи, който допусне извършването на такъв преглед в нарушение на изискванията, определени в наредбата по чл.147, ал.1 или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени в наредбата.  Касае се за Наредба № Н-32/16.12.2011г., която е приета на основание чл.147, ал.1 от ЗДвП /арг.  §3 от ПЗР към Наредбата/.

От анализа на приложените нормативни разпоредби е видно, че чл.178а, ал.7, т.1, пр.2 от ЗДвП  е бланкетна правна норма, която препраща към разпоредби от друг нормативен акт – посочената Наредба, а нормата на чл.43, т.3, пр.1 от последната,  препраща към изискванията от наредбата за съоръженията или средствата за измерване, ползвани при извършване на ПППТИ на ППС. От изложеното следва, че при формулиране на нарушеното правило за поведение и на санкционното правило, т.е. при формулиране на обвинението и налагане на наказанието,  АНО  е бил задължен да посочи кои са нарушените изисквания от Наредбата относими  към посоченото в обвинението средство за измерване – газоанализатор и по-конкретно кое е нормативното изискване за монтиране към него на устройство във вид на сонда за измерване на температурата на маслото на двигателя. Горното задължение не е изпълнено, доколкото липсва словесна и цифрова привръзка на обвинението към конкретно изискване в Наредбата за монтиране на сонда към средството за измерване – в случая газоанализатор. За пълнота следва да се посочи, че е налице изрична уредба в Наредбата за реда за извършване на изследването с газоанализатор  посредством сонда, уреден в  „Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС“,  Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредбата, съотв.  в чл.9 и чл.11 от Наредбата.

В случая, проверката на съдържанието на АУАН и НП обосновава изводи за  непълна и неясна фактическа и правна квалификация на деянието, а в резултат на горното - на предявено неясно обвинение, което е ограничило правото на защита на нарушителя. Допуснато е съществено нарушение на процедурата за административно наказване, което е основание за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Като го е отменил,  районния съд е постановил обоснован и правилен съдебен акт, който касационната инстанция ще остави в сила.

Предвид изхода по делото и претенцията на пълномощника на ответника, съдът присъжда в полза на последния деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв., платими от РДАА- София.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 330/20.09.2023г. на  Районен съд - Дупница, постановено по АНД № 197/2023г.

              ОСЪЖДА  Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, с адрес: гр. София 1517, ул. „Витиня“ № 1, да заплати на П.Й.К., ЕГН **********,***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.

 Решението не може да се обжалва.

             Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.  

          

 

   Председател:                              Членове: 1.                            2.