НОХД № 774/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия А.Б.В. ***, е за престъпление по чл.343в ал.3
във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 08.04.2019 г. в с.Щ.,
обл.Пазарджик, по ул.“Седма“ е управлявал МПС - л.а. „***“ с ДК №***, в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1006-000116 от
25.02.2019 г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр.Пазарджик, връчена
на 18.03.2019 г. и влязла в законна сила на 02.04.2019 г.
Производството пред първата
инстанция е по реда на глава ХХІV от НПК- „Бързо производство“.
Подс. В. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен дава
обяснения, като изразява съжаление за стореното и моли съда за справедлива
присъда.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа изцяло
обвинението и пледира за приложението на чл.78а от НК, като на подсъдимия се
наложи глоба, чиито размер се определи в съответствие с имущественото му
състояние и другите смекчаващи вината обстоятелства, около минимума определен
от законодателя.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Подс. А.В. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал валидно СУМПС №***,
издадено от ОД на МВР гр. Пазарджик, с придобити категории В, М и АМ. Той често нарушавал правилата за движение по
пътищата, поради което многократно бил санкциониран по административен ред за
нарушения на ЗДвП с общо 10 НП и 5 фиша. По този начин на подс. В. било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.139
ал.5 от ЗДвП с НП № 17-1006-003941/ 10.10.2017 г. на ОД на МВР- Пазарджик,
влязло в сила на 26.03.2018 г. Подс. В. не заплатил наложената му глоба. Поради
тази причина на 25.02.2019 г. Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-
Пазарджик издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1006-000116 по чл.171 т.1 бук. „д“ от ЗДвП. Със заповедта на подсъдимия била
наложена санкция „временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба”.
Заповедта била връчена лично на подс. В. на 18.03.2019 г., който не я обжалвал
и тя влязла в сила на 02.04.2019 г. С връчването на заповедта на подсъдимия
било отнето и посоченото по-горе СУМПС.
Въпреки наложената му санкция, подс. В. не
заплатил глобата и продължил да управлява лек автомобил.
На 08.04.2019 г., подс.В. се качил зад волана на л.а. „***“ с ДК№ ***и го
привел в движение. Около 15.45 ч. подсъдимият се намирал в с. Щ., обл. Пазарджик,
като се придвижвал с посочения автомобил по
ул. „Седма“. Там той бил спрян за проверка от
полицейски служители на РУ- Пазарджик- свидетелите И.К.и Н.Н.и колегата им К.Н..
Полицейските служители установили самоличността на водача в лицето на подс. В..
Последния не представил поисканото му СУМПС, като заявил пред полицейските
служители, че то му е било отнето. При направена справка в информационните масиви
на МВР полицейските служители установили, че СУМПС № ***издадено на подсъдимия е
било отнето със ЗППАМ №19-1006-000116/25.02.2019 г. По този повод св. Н.съставил
срещу подс. В. съставен АУАН с бл.№ 239910/ 08.04.2019 г. за извършеното от
него нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражения.
По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно производство.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът установи въз основа на обясненията на подс. А.В., показанията на св. И.Костадинов,
както и тези дадени на ДП пред разследващ орган от св. Н.Н., инкорпорирани в
доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281 ал.5 във вр.
с ал.1 т.5 от НПК, но също и от писмените доказателства приети по делото и приобщените
по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се
допълват. От същите става ясно, че подс. В. към датата на деянието не е
заплатил наложената му с НП №
17-1006-003941/ 10.10.2017 г. на ОД на МВР- Пазарджик, влязло в сила на
26.03.2018 г. глоба. Спрямо него е била наложена санкция „временно отнемане на
СУМПС до заплащане на дължимата глоба” с влязла в сила на 04.04.2019 г. Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1006-000116 по чл.171 т.1 бук. „д“ от ЗДвП, която му е била връчена лично. Установи се също, че с
посочената заповед на подсъдимия е било отнето и СУМПС.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. А.В. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343в ал.3 във вр. с ал.1 от НК, тъй като
на 08.04.2019г. в село Щ., обл.Пазарджик, по ул. „Седма“ е управлявал МПС-
л.а. „***“ с ДК № ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-1006-000116 от 25.02.2019г. на Началник група сектор ПП при ОД на
МВР-Пазарджик, връчена на 18.03.2019г. и влязла в законна сила на 02.04.2019г.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението
е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй
като подсъдимият е съзнавал обстоятелството, че е имал наложена санкция „временно отнемане на
СУМПС до заплащане на дължимата глоба” с влязла в сила на 04.04.2019 г. Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1006-000116 по чл.171 т.1 бук. „д“ от ЗДвП, съзнавал е, че с тази заповед му е отнето СУМПС и че не
имал право да управлява МПС, но въпреки това преследвайки пряката си цел да се
придвижи от едно населено място да друго е управлявал процесния автомобил.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С.Г.за извършеното деяние
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието
и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Самият обвиняем е личност с леко завишена степен на обществена опасност.
Осъждан е и е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК,
но към датата на деянието е реабилитиран. Въпреки това предходният му съдебен
статус следва да се отчете като негативна характеристична данна. Статусът му
като водач, преди настоящето деяние също е бил обременен за нарушения на ЗДвП,
за които е санкциониран с общо 10 НП и 5 фиша. Следва обаче да се отчете, че
една част от наложените му глоби са бил платени. Отчете се също, че по
местоживеене се ползва с добро име и няма противообществени прояви, както и
това, че е трудово ангажиран и полага грижи за болната си баба.
В конкретния случай обществената опасност на деянието също е завишена
предвид на обстоятелството, че автомобилът е управляван по улици от
републиканската пътна мрежа.
Както се посочи вече, видно от справката за съдимост по отношение на подс. В.
той е освободен от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание глоба
по чл.78а от НК в размер на 500 лева и е бил лишен от правоуправление за срок
от 4 месеца по влязло в сила на 14.02.2016 г. решение по НАХД № 64/2006 г. по
описа на РС- Пазарджик. От справката на ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик,
приета като писмено доказателство по делото (на л. 10 от делото), се
установява, че за събиране на посочената глоба е било образувано изпълнително
дело № 1394/2009 г. по ИЛ от 01.12.2008
г. Т.е. изпълнителното дело за принудително събиране на глобата е било
образувано след повече от две години от влизане в сила на решението на съда.
При това положение срокът за изпълнение на наказанието съгласно чл.82 ал.1 бук.
„а“ от ЗАНН е изтекъл преди да бъде образувано изп. дело, а именно на
14.02.2008 г. Действията по изпълнение на това адм. наказание са предприети
след изтичането на този срок. Видно от Справката за нарушител/водач подс. В. е
изтърпял наказанието лишаване от право да управлява МПС на 22.09.2006 г. Съгласно
разпоредбата на чл.86 ал.1 т.3 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, реабилитационният
срок е изтекъл на 14.02.2009 г., т.е. към 15.02.2009 г. подс. В. се е
реабилитирал по тази присъда.
Подсъдимият е бил осъждан и с влязла в сила на 23.03.2010 г.
присъда-споразумение по НОХД № 15163/2009 г. на РС- София на пробация и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 3 месеца. От приетото
като писмено доказателство по делото заверено копие на писмо от ОС „ИН“-
Пазарджик, Сектор „Пробация“, се установява че подс. В. е изтърпял наказанието
пробация на 20.11.2010 г. Пак от справката за нарушител/водач пък е видно, че
наказанието лишаване от правоуправление е изтърпяно от В. на 19.04.2010 г. При
това положение двугодишният срок за реабилитация по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82
ал.1 т.5 от НК е изтекъл на 20.11.2012 г. Т.е. към 21.11.2012 г. В. се е
реабилитирал по посоченото осъждане.
При това положение съдът намира, че понастоящем са
налице предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК, а именно за
умишленото престъпление по чл.343в ал.3 във вр. с ал.1 от НК към
инкриминираната дата се предвижда наказание до три години лишаване от свобода и
глоба от 200 до 1000 лева, подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от
общата част на НК към датата на деянието предвид настъпилата реабилитация, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди и не са налице
отрицателните предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
се отчетоха направеното самопризнание, оказаното съдействие на полицейските и
разследващи органи, добрите характеристични данни, тежкото семейно и материално
положение и имотно състояние. Чистото съдебно минало не се отчете като
смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за
приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Като
отегчаващо обстоятелство се отчете обременения му статус като водач.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на основание чл.78а ал.1
от НК счете, че на подс. В., след като бъде освободен от наказателна
отговорност, следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер
ориентиран към минималния, а именно от 1 000 (хиляда) лева, което е съответно
на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.
При определяне размера на глобата съдът съобрази наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а също семейното положение, материално
и имотно състояние на извършителя и преди всичко, че същият не работи по
постоянен трудов договор и няма постоянни доходи.
По изложените съображения Районен съд Пазарджик постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: